1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 19.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 62 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 361 от 14.10.2019 г. по в. гр. д. № 434/2019 г. на Хасковския окръжен съд е отменено решение № 229 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Хасковския районен съд и е постановен друг резултат: уважен е предявеният от С. С. С. срещу Г. С. С. положителен установителен иск – признато е за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на част от УПИ ….. от кв. ….. по плана на [населено място], област Х., одобрен със заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община], заключена между точки А, В, С и Д в скицата по приложение № 3, лист 110 от заключението на вещото лице и е отхвърлен предявеният от ответника Г. С. С. срещу третото лице-помагач [община] обратен иск по чл.190 ЗЗД за връщане на сумата от 7034,07 лв., платена по договор за покупко-продажба на спорния имот от 26.10.2016 г.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на дарение, извършено с нотариален акт № ….., т. ….., дело № …../82 г. на нотариус при Хасковския районен съд, ищецът С. С. С. /С. С. С./ е станал собственик на парцел II- ….. от кв. ….. по плана на [населено място] от 1966 г., с площ от 1065 кв. м. Дарител е бил бащата на ищеца С. С. Ш. /С. С. А./, който е закупил имота с частен писмен договор от 20.05.1960 г. Тъй като този договор не може да прехвърли вещни права заради липса на нотариална форма, праводателят се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № ….., т. ….., дело № …../1974 г. Спорните 450 кв. м. са придаваема площ към парцел II-….. от съседния имот пл. № ….. и са били заплатени от С. А. на собственика ТКЗС, видно от квитанция към приходен касов ордер № 5286 от 29.12.1973 г., описана и в нотариалния акт за дарение. Със заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община] е било одобрено изменение в ПУП, вследствие на което са се променили границите на УПИ II-….. и съседния УПИ Х.-…… С това изменение спорната реална част е преминала от УПИ II-….. към УПИ Х.-…… С договор за покупко-продажба от 26.10.2016 г. ответникът Г. С. С. е закупил от [община] УПИ Х.-….. за сумата 5500 лв. без ДДС.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът е собственик на процесните 450 кв. м., които са част от придобития през 1982 г. парцел II-….. . Относно придаваемата площ към този парцел дворищнорегулационният пран от 1966 г. е приложен със заплащане на дължимото обезщетение. Затова не е било налице основанието по § 8, ал.1 ПЗР на ЗУТ за промяна на този план и връщане на първоначалните кадастрални граници на имот пл. № ….. спрямо имот пл. № ….. . Неправилно посочената разпоредба е послужила като основание за издаване на влязлата в сила заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община]. Реално с тази заповед се променят границите на съседните УПИ II- ….. и УПИ Х.- ….., без съгласие на собственика на първия имот, което е в нарушение на чл.15, ал.1 и чл.15, ал.3 ЗУТ. При действието на ЗУТ подробният устройствен план няма отчуждително действие, с изключение на хипотезата на чл.16 ЗУТ, която в случая не е налице. Ето защо въпреки изменението на плана от 2013 г. спорната площ не е променила собствеността си, т. е. неин собственик продължава да бъде ищецът С. С. С. .
По евентуалния обратен иск съдът е изложил мотиви, че има противоречива съдебна практика по въпроса дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля по право въз основа на влязло в сила съдебно решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяване на иск по чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД. Тъй като при решаване на делото все още няма разрешение на този въпрос, по който е образувано тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е изложил своето становище. Приел е, че без провеждане на производство по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора липсва основание на съда да присъди връщане на заплатената по него цена на имота. Затова като резултат въззивният съд е отхвърлил обратния иск за присъждане на тази цена.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. С. С..
Жалбоподателят се позовава на договора, с който е закупил от [община] УПИ Х.- ….. , включително и спорната площ. Позовава се и на влязлата в сила заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община], по силата на която тази площ е преминала от имота на ищеца към собствения му УПИ Х.- ….. . Позовава се на обстоятелството, че собствеността на [община] върху изменения УПИ Х.- ….. била установена с акт за частна общинска собственост. Счита, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния имот, тъй като писменият договор от 30.05.1960 г., с който праводателят му е закупил имота от Д. В., не прехвърля вещни права. Праводателят на ищеца не е могъл да стане собственик и по давност, тъй като с Конституцията от 1947 г. процесният имот е преминал в патримониума на държавата, доколкото общините не са могли да притежават самостоятелна собственост, а разпоредбата на чл.86 ЗС забранява придобиване по давност на държавен имот. Собственост не може да се придобие и въз основа на приложената квитанция № 060392 от 1971 г. с основание „завзети общински места“, тъй като не се установява каква площ е платена и къде се намира завзетото общинско място. Заплащането на суми на ТКЗС, обективирано в квитанция към ПКО № 5286 от 29.12.1973 г. също не е основание за придобиване право на собственост, тъй като съгласно ТР № 16/11.03.1977 г. по гр. д. № 87/76 г. на ОСГК на ВС всички продажби на недвижими имоти от ТКЗС следва да бъдат извършвани по реда на ЗСГ или ЗЗД, в зависимост от статута на купувача. Заради забраната на чл.40 ЗПИНМ, чл.59 З. и чл.181 З. и чл.200 ЗУТ спорната реална част не би могла да бъде придобита по давност. Неправилно било и решението по обратния иск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.288, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1.Възможно ли е придобиването на имот да стане въз основа на следните документи: договор, за който не е спазена необходимата законова форма, както и квитанция, обективираща заплащане на недвижим имот на ТКЗС и изготвен въз основа на горните документи констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност през 1974 г. и касаещ реална част от поземлен имот;
2. Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот;
3.Може ли да бъде придобит по давност имот, държавна /общинска/ собственост;
4.Дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяване на иск по чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД;
5.Исковата молба /обратният иск/, с който ищецът претендира последици от разваляне на договор, съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 16/11.03.1977 г. по гр. д. № 87/76 г. на ОСГК на ВС; по втория – с решение № 1394/16.02.2009 г. по гр. д. № 5013/2007 г. на ВКС, IV-то г.о. и решение № 186/19.02.1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК на ВС; по третия – с решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 108 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 1296/17.12.2008 г. по гр. д. № 5083/2007 г. на ВКС, I-во г.о.
Жалбоподателят прави и искане да се спре касационното производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/19 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът в производството С. С. С. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Същото е и становището на третото лице-помагач [община].
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите три въпроса, свързани с главния положителен установителен иск за собственост.
Първият въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не е приемал, че собствеността на ищеца произтича от частен писмен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот и квитанция за заплащане на имот от ТКЗС. Мотивите на въззивния съд са други – че праводателят на ищеца е станал собственик по давност на УПИ II-….. от кв. ….. по плана на [населено място], област Х., като се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за този имот, след като е заплатил и дължимото обезщетение за придаваемите части. Прието е също, че ищецът е собственик на имота въз основа на извършеното в негова полза дарение с нотариален акт от 1982 г., като праводателят му се е легитимирал като собственик с нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 1974 г. Поставеният първи въпрос няма никаква връзка с тези мотиви. Неотносиим към спора е и вторият въпрос. В настоящия случай не се касае за придобиване по давност на реална част от поземлен имот, а за придобиване на тази част по силата на отчуждителното действие на дворищнорегулационен план, приет при действието на ЗПИНМ /отм./ и заплащането на дължимото обезщетение за придаваемата площ. Неотносим към делото е и третият въпрос. Онази част от имот пл. № ….., която е включена в парцел II- ….., сега УПИ II- ….., е придобитата по давност от праводателя на ищеца, но тя е извън обхвата на акта за частна общинска собственост № 6627/04.11.2014 г., който има за предмет съседния УПИ Х.- ….. . Праводателят на ищеца е придобил по давност частен имот, който преди това е закупил от частно лице с договора от 30.05.1960 г., който обаче няма вещно действие заради липсата на форма.
Поради това, че жалбоподателят е поставил неотносими към настоящия спор правни въпроси, не следва да се обсъжда и свързаната с тях практика на ВКС.
Следователно – не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта по главния иск за собственост. При този изход на делото на ответника по този иск следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2019 г.
Четвърти и пети въпрос в изложението към касационната жалба са поставени във връзка с обратния паричен иск, предявен от ответника срещу третото лице-помагач. От тях определящ е четвъртият въпрос, който е свързан с решаващ извод на въззивната инстанция. По този въпрос има противоречива съдебна практика, която е наложила образуване на тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, по което няма постановено решение. Това налага спиране на производството по настоящото дело в частта по обратния иск.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 от 14.10.2019 г. по в. гр. д. № 434/2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 229 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Хасковския районен съд и е уважен е предявеният от С. С. С. срещу Г. С. С. положителен установителен иск за собственост на част от УПИ Х.- ….. от кв. ….. по плана на [населено място], област Х., одобрен със заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на [община], заключена между точки А, В, С и Д в скицата по приложение № 3, лист 110 от заключението на вещото лице.
ОСЪЖДА Г. С. С. ОТ С.Г., [община], да заплати на С. С. С. от [населено място], [община], сумата от 1000 лв. разноски за касационното производство.
СПИРА производството по делото в частта по предявения от ответника Г. С. С. срещу третото лице-помагач [община] обратен иск по чл.190 ЗЗД за връщане на сумата от 7034,07 лв., платена по договор за покупко-продажба от 26.10.2016 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: