8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 29.10.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1914 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1756/20.03.2019г., подадена от А. А. М. чрез процесуалния му представител адв.В. К. от АК-Я., срещу решение №12/28.02.2019г., постановено от тричленен състав на Ямболския окръжен съд по в.гр.д.№324/2018г., с което е потвърдено решение №147/14.03.2017г. по гр.д.№543/2016г. на Ямболския районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №223/12.04.2017г. и решение №88/30.07.2018г., с което на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство№….. том …, рег.№…, дело №…. от 14.12.2015г. по описа на нотариус №170 с район на действие РС-Я., с който Ц. А. А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на 37/80 идеални части от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], оставени в наследство от Д. К. Б., починал на 15.06.1990г. и е допусната делба на тези недвижими имоти /ПИ с идентификатор ……….; ПИ с идентификатор ……….; ПИ с идентификатор …………; ПИ с идентификатор ………….; ПИ с идентификатор ……….. и ПИ с идентификатор ………./ между съделителите В. Д. Ш., К. Д. К., М. Н. С., С. Н. С., Ц. А. П., В. А. А. и „Елана Агрокредит“ АД, при квоти: 10/80 ид.части за В. Д. Ш., 10/80 ид.части за К. Д. К., 5/80 ид.части за М. Н. С.; 5/80 ид.части за С. Н. С., 4/80 ид.части за Ц. А. П., 3/80 ид.части за В. А. А. и 43/80 ид.части за „Елана Агрокредит“ АД, като по отношение на А. А. М. искът за делба е отхвърлен.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Излагат се съображения, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е съдебно решение, постановено след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да е конституиран и да е участвал процесуален правоприемник. Излага съображения, че съделителят К. Д. К. е починал на 07.04.2018г., наследникът му Д. К. К. е конституиран едва пред Ямболския окръжен съд с определение от 31.02.2019г., като в периода от 07.04.2018г. до 31.01.2019г. първоинстанционният съд е извършвал процесуални действия спрямо ненадлежна страна и е постановил решение №541/12.09.2018г. при условията на чл.247, ал.2 ГПК без искането за поправка да е било съобщено на страните и да им е бил предоставен срок за отговор. Поддържа, че по така поставения въпрос е налице противоречие с разрешението, дадено от тричленен състав на Второ ГО на ВКС в решение №181/01.02.2017г. по гр.д.№1980/2016г.
Поддържа, че в противоречи с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл и по въпроса отмяната по чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт засяга ли правата на трети лица, които не са оспорили акта или касае само правата на ищците, които изрично са заявили оспорването. Излага съображения, че в настоящия случай съдът е отменил констативен нотариален акт №…, т…., рег.№………., дело №………/14.12.2015г., с който Ц. А. А. се легитимира като собственик на 37/80 ид.части от земеделските земи изцяло, макар не всички наследници на Д. К. Б. да са оспорили този нотариален акт и по-специално при наличието на подаден от С. Н. С. отговор на исковата молба, в който изрично е признал правата на А. А. М., респективно на „Елана Агрокредит“ АД върху своите идеални части.
В касационната жалба, подадена от А. А. М., се съдържа изявление, че с н.а.№…, т…., рег.№……., дело №……./16.12.2015г. той е продал процесните имоти на „Елана Агрокредит“ АД, т.е. към настоящия момент тези имоти са еднолична собственост на дружеството, поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, респ. отменено като неправилно и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите В. Д. Ш., Д. К. К. /конституиран на мястото на починалия К. Д. К./ и М. Н. С., изразяват становище, че подадената от А. А. М. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес за касатора да обжалва решението на въззивния съд, тъй като още преди предявяването на иска за делба е прехвърлил правата си на съделителя „Елана Агрокредит“ АД, чиито права са признати с решението по допускане на делбата, и липсват твърдения касаторът да притежава вещни права върху имотите, предмет на делбата. Поддържат, че при отмяна на обжалваното решение няма да се постигне промяна в правното положение на касатора, който в нарушение на основния принцип на чл.26, ал.2 ГПК предявява чужди права.
Поддържат също така, че не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
На 28.05.2019г. след подаване на отговора съделителката В. Д. Ш. е починала, като с оглед съставеното на 09.01.2019г. саморъчно завещание единствен неин наследник е съделителката М. Н. С..
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС жалбата е недопустима като подадена от лице, което няма правен интерес от обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните:
За да се приеме, че касационната жалба е допустима, не е достатъчно да е подадена от участвало в производството пред въззивния съд лице. По аргумент от чл.26, ал.2 ГПК следва да се приеме, че подалата касационна жалба страна трябва да има и личен интерес от обжалването, т.е. въззивното решение да е изцяло или частично неблагоприятно за нея и в подадената касационна жалба да се съдържа искане за признаване на нейни лични права. В настоящия случай както в хода на делбеното производство пред първоинстанционния и въззивния съд, така и в касационната жалба, А. А. М. не претендира собствени права нито върху идеална част от имотите, предмет на делбата, нито поддържа да е едноличен техен собственик. Напротив, поддържа, че едноличен собственик на имотите, предмет на делбата, е съделителят „Елана Агрокредит“ АД, на когото е прехвърлил правото на собственост още през 2015г. преди предявяването на иска за делба. Правата на съделителя „Елана Агрокредит“ АД в размер на 43/80 идеални части от делбеното имущество са признати както с решението на първоинстанционния съд, така и с потвърждаващото го въззивно решение, като от този съделител въззивна, респ. касационна жалба с твърдението, че претендира признаването му за едноличен собственик на имотите и отхвърляне на иска за делба по отношение на всички останали съделители не е била подавана.
В. Д. Ш., К. Д. К. /починал в хода на производството и заместен от своя наследник по закон Д. К. К./ и М. Н. С. са предявили първоначално срещу А. А. М., В. А. А., С. Н. С. и Ц. А. П. иск за делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на Д. К. Б., техен наследодател, починал на 15.06.1990г., и на Т. Ж., чийто наследник по закон е П. Н.. Оспорили за съставения на 14.12.2015г. нотариален акт №………., с който техният сънаследник Ц. А. е признат за собственик на 37/80 идеални части с твърдението, че те са упражнявали фактическа власт върху наследствените имоти след възстановяване на собствеността, докато самостоятелна фактическа власт от Ц. А. върху целия наследствен дял от ? идеална част, останал в наследство от Д. К. Б., не е била установена. Посочват, че на 07.09.2015г. Ц. А. е дарил на А. А. М. придобитите по наследство 3/80 идеални части от процесните имоти, както и че на 14.12.2015г. П. Н. е продала на А. А. М. своите 40/80 идеални части, поради което, зачитайки вещнопрехвърлителния ефект на тези сделки, насочват иска за делба срещу правоприемника А. А. М..
С молба от 03.10.2016г. предявилите иска лица представят н.а.№………./2015г., обективиращ договор, по силата на който А. А. М. е прехвърлил правата си върху процесните недвижими имоти на „Елана Агрокредит“ АД с искане дружеството да бъде конституирано като съделител, като с определение от 04.10.2016г. Ямболският районен съд конституира „Елана Агрокредит“ АД в делбеното производство като главна страна.
С решение №147, постановено на 14.03.2017г. по гр.д.№543/2016г. първоинстанционният съд отменя н.а.№………/2015г., с който Ц. А. е признат за собственик на 37/40 идеални части от имотите, предмет на делбата.
С решение №223/12.04.2017г., постановено по гр.д.№543/2016г. първоинстанционният съд допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №147/14.03.2017г., като допуска процесните недвижими имоти до делба между съделителителите В. Ш. с дял от 10/80 ид.части, К. К. с дял от 10/80 ид.части, М. С. с дял от 5/80 ид.части, С. Н. с дял от 5/80 ид.части, Ц. А. с дял от 4/80 ид.части, В. А. с дял от 3/80 ид.части и „Елана Агрокредит“ АД с дял от 43/80 ид.части.
Решение №147/14.03.2017г., постановено по гр.д.№543/2016г. от Ямболския районен съд е обжалвано от А. А. М. пред Ямболския окръжен съд с оплаквания, че е недопустимо и неправилно и с искане да бъде отменено и предявеният иск за делба бъде отхвърлен, тъй като „Елана Агрокредит“ АД е едноличен собственик на имотите, предмет на делбата. По така подадената въззивна жалба е постановено решение №77/17.07.2017г. по гр.д.№131/2017г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което първоинстанционното решение №147/14.03.2017г. по гр.д.№543/2016г. е потвърдено.
Решение №77/17.07.2017г., постановено от Ямболския окръжен съд по в.гр.д.№131/2017г. е обжалвано пред ВКС от А. А. М., като с решение №88/30.07.2018г., постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3854/2017г. въззивното решение е отменено и делото е изпратено на Ямболския районен съд за преценка дали не е налице очевидна фактическа грешка в решение №147/14.03.2017г., тъй като липсва диспозитив по отношение правата на А. А. М.. В мотивите към решението на ВКС са дадени указания след приключване на производството по чл.247 ГПК делото да се изпрати на Ямболския окръжен съд за произнасяне по подадената от А. А. М. въззивна жалба, при което въззивният съд следва да извърши проверка на нейната допустимост. Посочено е, че за допустимостта на жалбата, както и за допустимостта на иска и за извършването на всяко процесуално действие, се изисква наличие на правен интерес, като са изложени съображения, че правен интерес да обжалват първоинстанционното решение имат участвалите по делото страни, защото то ги обвързва, но по аргумент от чл.26, ал.2 ГПК страната, която обжалва, трябва да има личен интерес – решението изцяло или частично да е неблагоприятно за нея като резултат.
С оглед така дадените от ВКС указания, Ямболския районен съд е постановил по гр.д.№543/2016г. решение №541/12.09.2018г., с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №147/14.03.2017г., като е отхвърлил иска за делба по отношение на А. А. М..
Постановените от Ямболския районен съд по реда на чл.247 ГПК решение №223/12.04.2017г. и решение №541/12.09.2018г. не са били обжалвани, поради което в производството по образуваното след връщане на делото от ВКС в.гр.д.№324/2018г. Ямболският окръжен съд се е произнесъл само по вече подадената през 2017г. от А. А. М. въззивна жалба и е потвърдил обжалваното с нея решение №147/14.03.2017г. по гр.д.№543/2016г. на Ямболския районен съд.
В производството по в.гр.д.№324/2018г. са представени доказателства, че съделителят К. Д. К. е починал на 07.04.2018г. и по делото е конституиран неговият единствен наследник по закон Д. К. К., който е заявил, че потвърждава всички извършени до момента съдопроизводствени действия.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правото на собственост върху имотите, предмет на делбата, е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение №12ЛА2 от 01.03.1996г. и решение №12ЛА2 от 15.04.1998г. на ОСЗГ-гр.С. на Д. Б. и Т. Ж. при равни квоти. За безспорно установено е прието, че наследодателят Д. К. Б. е починал на 15.06.1990г. и като наследници по закон е оставил дъщеря М. Д. Н., починала на 16.12.2012г. и оставила за наследници С. Н. С. /син/ и М. Н. С. /дъщеря/; дъщеря И. Д. А., починала на 01.03.2006г. и оставила за наследници съпруг Ц. А. П. и син А. Ц. А., починал на 16.03.2009г. и наследен от Ц. А. А. /син/ и В. А. А. /дъщеря/; дъщеря В. Д. Ш.; син К. Д. К., починал в хода на производството на 07.04.2018г. и наследен от своя син Д. К. К.; син Ж. Д. Б., починал на 02.11.2011г. без да остави съпруга или низходящи, чийто дял уголемява дела на останалите, призовани към наследяване към този момент; дъщеря Р. Д. Б., починала на 02.03.1985г. без да остави низходящи или съпруг, чийто дял е уголемил дяловете на братята и сестрите ?.
Взето е предвид обстоятелството, че на 07.09.2015г. /н.а.№…….., том ……., рег.№………, н.д.№………/ Ц. А. А. е дарил на А. А. М. своите 3/80 ид.части от недвижимите имоти, останали в наследство от Д. К. Б., като на 14.12.2015г. е съставен н.а.№…., том …, рег.№…….., дело №………., с който Ц. А. А. е признат за собственик по давностно владение и наследство и на останалите 37/80 ид.части от тези имоти.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства /договори за наем на земеделска земя за различни стопански години, удостоверения, служебни бележки, касови бонове и разписки за заплащане на съответен наем, съответно арендни плащания, както и въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд е приел, че доказателствената сила на съставения на 14.12.2015г. констативен нотариален акт е оборена, тъй като не е установено Ц. А. А. да е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, нито да е демонстрирал по категоричен начин по отношение на останалите наследници, че е променил намерението си за държане на техните идеални части във владение. С оглед на това е прието, че през 2015г. с договора за дарение Ц. А. надлежно е прехвърлил на А. А. М. 3/80 ид.части от процесните земеделски земи.
Взето е предвид обстоятелството, че на 14.12.2015г. П. Н., наследник на Т. Ж., е продала на А. А. М. 40/80 ид.части от процесните земеделски земи /н.а.№…, том …, рег.№…., дело №……../, който на 16.12.2015г. /н.а.№…….., том …, рег.№……, дело №……/ е продал имотите на „Елана Агрокредит“ АД.
С оглед недоказаност на правата на Ц. А. върху посочените в н.а.№…./2015г. 37/80 ид.части, въззивният съд е приел, че на 16.12.2015г. „Елана Агрокредит“ АД е придобило правото на собственост върху 43/80 идеални части от процесните недвижими имоти, докато останалите 37/80 идеални части принадлежат на наследниците на Д. К. Б., които участват в делбеното производство, като правата им следва да бъдат определени по реда на чл.5 и сл. ЗН. Поради това е прието, че делбата следва да бъде допусната между В. Ш., К. К., М. С., С. С., Ц. П., В. А. и „Елана Агрокредит“ АД, като по отношение на А. А. М. искът за делба бъде отхвърлен, тъй като същият се е разпоредил с притежаваните от него права в полза на дружеството преди предявяването на иска за делба.
За неоснователно е прието възражението на А. М. за нищожност на решението, постановено от ВКС, както и на решението на Ямболския районен съд от 12.09.2018г. като постановени при наличие на ненадлежна неправоспособна страна /починалия на 07.04.2018г. К. Д. К./. Изложени са съображения, че след смъртта на К. К. пред ВКС и пред Ямболския районен съд действително са били извършени процесуални действия от пълномощника на К. К., т.е. действия без представителна власт, които обаче позволяват да бъдат санирани от името на наследника Д. К., като представеното по делото пълномощно инкорпорира изявлението на наследника, с което последният потвърждава и валидира с обратна сила всички действия без представителна власт. С оглед на това е прието, че постановеното от Ямболския районен съд на 12.08.2019г. решение се явява допустимо.
В подадената на 20.03.2019г. касационна жалба А. А. М. не оспорва извършването на разпоредителната сделка, с която през 2015г. е прехвърлил изцяло правата си върху имуществото, предмет на делбата, не претендира самостоятелни права върху това имущество, нито идеална част от такива права и отправя до съда искане след отмяна на постановеното от въззивния съд решение искът за делба да бъде изцяло отхвърлен, като поддържа, че „Елана Агрокредит“ АД е едноличен собственик на това имущество, т.е. заявява за защита правата на друг съделител, който обаче не е обжалвал както първоинстанционното, така и въззивното решение, с което делбата е допусната. Поради това подадената от А. А. М. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и в полза на съделителя Д. К. К. бъде присъдена сумата от 300лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. А. М. касационна жалба с вх.№1756/20.03.2019г. срещу решение №12/28.02.2019г., постановено от тричленен състав на Ямболския окръжен съд по в.гр.д.№324/2018г., с което е потвърдено решение №147/14.03.2017г. по гр.д.№543/2016г. на Ямболския районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №223/12.04.2017г. и решение №88/30.07.2018г., с което на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство №…, том .., рег.№…, дело №….. от 14.12.2015г. по описа на нотариус №170 с район на действие РС-Я., с който Ц. А. А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на 37/80 идеални части от недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], оставени в наследство от Д. К. Б., починал на 15.06.1990г. и е допусната делба на тези недвижими имоти /ПИ с идентификатор …….; ПИ с идентификатор ………; ПИ с идентификатор ………; ПИ с идентификатор ………..; ПИ с идентификатор ………… и ПИ с идентификатор ………../ между съделителите В. Д. Ш., К. Д. К., М. Н. С., С. Н. С., Ц. А. П., В. А. А. и „Елана Агрокредит“ АД, при квоти: 10/80 ид.части за В. Д. Ш., 10/80 ид.части за К. Д. К., 5/80 ид.части за М. Н. С.; 5/80 ид.части за С. Н. С., 4/80 ид.части за Ц. А. П., 3/80 ид.части за В. А. А. и 43/80 ид.части за „Елана Агрокредит“ АД, като по отношение на А. А. М. искът за делба е отхвърлен.
ОСЪЖДА А. А. М. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Д. К. К. сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: