4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 30.01.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2835 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1834/08.05.2018г., подадена от С. П. Т. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.М. К. от АК-Р., срещу въззивно решение №17/01.04.2018г., постановено по в.гр.д.№20/2018г. от Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която между бившите съпрузи И. П. Б. и С. П. Т. е допусната делба при равни права на жилищен имот – апартамент №7, находящ се в [населено място],[жк], бл…, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ……….. в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор …………… по влязла в сила КККР на [населено място].
В изложението към подадената от С. П. Т. касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваният от него съдебен акт е недопустим, алтернативно неправилен, тъй като въззивният съд се е произнесъл но материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуално-правния въпрос следва ли съдът да обсъди в решението си всички събраин по делото доказателства, тъй като не е обсъдил представения и приет по делото н.а.№…., том III, дело №835 от 27.06.1990г. /в противоречие с решение №43 от 04.06.2014г. по т.д.№213/2012г. на ВКС, ТК, Второ ТО и решение №7 от 08.02.2012г. по гр.д.№510/2011г. на ВКС, ГО, Второ ГО/, както и по въпроса допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество със свидетелски показания /в противоречие с решение №116 от 07.02.1991г. по гр.д.№1403/1990г. на първо ГО на ВС/.
Поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално-правен въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – процесуално допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на контралетер по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззиввният съд се е произнесъл по материално-правния въпрос съставлява ли бракът средство за неоснователно обогатяване в противоречие с разрешението, съдържащо се в т.4 на ТР №5/2013г. от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№5/2013г.
Поддържа и становище, че обжалваното решение е очевидно неправилно без да излага съображения, обосноваващи наличието на това основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационна жалба И. П. П. не изразява становище досежно наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
И. П. П. е предавила срещу С. П. Т. иск за делба на процесния апартамент с твърдението, че същият е закупен от страните през 1990г. по време на техния брак, прекратен с развод през 2017г.
В подадения на 07.09.2017г. отговор на исковата молба съделителят С. П. Т. поддържа, че апартаментът е негова лична собственост, като придобиването през 1990г. е извършено с негови лични средства с извънбрачен произход, дарени му от неговите родители. Направил е възражение за пълна трансформация на лични средства в размер на 14 736лв.
В проведеното от първоинстанционния съд първо съдебно заседание по делото на 31.10.2017г. процесуалният представител на съделителката И. П. П. е възразил срещу искането за признаване на пълна трансформация и е направил изявление, че действителната сума за закупуването на апартамента е 55000лв. и е представил ново писмено доказателство-обратно писмо, изходящо от продавача по договора.
Процесуалният представител на съделителя С. П. Т. не е оспорил обстоятелството, че цената на имота е 55000лв., с оглед на което е уточнил възражението за пълна трансформация в смисъл, че цялата сума от 55000лв. е заплатена с парични средства на този съделител, дарени от родителите му.
С обжалваното решение е прието за безспорно установено, че процесният имот е придобит от страните по време на брака им възмездно с договор за покупко-продажба, сключен на 27.06.1990г. /н.а.№… по н.д.№835/1990г./ при участието на С. П. Т. като купувач.
Изложени са съображения, че въвеждайки твърдение за закупуване на имота изцяло с негови, дарени от родителите му средства, съделителят С. П. Т. следва при условията на пълно и главно доказване да обори презумирания по смисъла на чл.21 СК принос за придобиване на имота в имуществена общност от бившите съпрузи, като пълно е доказването, което създава сигурно убеждение в съзнанието на съда в истинността, респ. верността, или неистинността, респ. неверността на съответно фактическо твърдение и е насочено към установяване съществуването или несъществуването на даден факт, т.е. необходимо е пълното доказване на всички твърдения, обуславящи спорното право. Посочено е, че за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака недвижим имот, в тежест на претендиращия индивидуалната собственост на целия имот или личен дял бивш съпруг е доказването /пълно и пряко/ на правно-релевантните факти за придобивната стойност на имота, размера на вложените средства, които по смисъла на чл.22 СК имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот /изцяло или отчасти/ и влагането им към момента на придобиване на имуществото.
В случая е прието, че в съвкупността си доказателствата не само не установяват, но и опровергават твърдяната от съделителя С. П. Т. трансформация на негови лични средства в закупуването на процесния имот, като според въззивния съд на този извод сочи непоследователността му относно размера на дарената му сума, респ. относно размера на заплатената за имота цена, тъй като първоначално и в отговора на предявения иск той е заявил трансформация на вложени средства в размер на 14750лв., идентичен със сумата, която е посочена като заплатена в приложения към исковата молба нотариален акт, а в първото по делото съдебно заседание и след изявлението на съделителката И. П. П., че действителната цена при закупуването на апартамента е 55000лв., съделителят С. П. Т. е заявил, че дарената от родителите му сума е в размер на 55000лв. Според въззивния съд, противно на житейската логика е съделителят да не заяви претенцията си в този размер още при получаване на исковата молба.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора въпрос допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на контралетер по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба и как следва да бъде квалифицирана промяната в становището на ответника в този случай.
Така поставеният въпрос има обуславящо значение за начина, по който въззивният съд е извършил преценка на събраните доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, и най-вече на показанията на разпитаните по делото свидетели. По подобен въпрос до настоящия момент тричленен състав на ВКС не се е произнасял и не е формирана константна съдебна практика.
По останалите въпроси, които касаторът поставя, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е отрекъл възможността твърдяната трансформация на лично имущество да бъде установявана със свидетелски показания, нито е приел брака за допустимо средство за неоснователно обогатяване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №17/01.04.2018г., постановено от Разградския окръжен съд по в.гр.д.№20/2018г. по подадената от С. П. Т. касационна жалба.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет/.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: