13
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 11.02.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2282 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№5221/05.09.2017г., подадена от „Алфа 04“ ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството адв.С. С. от САК, срещу въззивно решение №115/14.07.2017г., постановено по в.гр.д.№274/2017г. от Апелативен съд-В., с което решение №397/20.03.2017г., постановено по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд е отменено изцяло и вместо това е отхвърлен предявеният от „Алфа 04“ ЕООД против „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор …….. по действащата КК на [населено място], стар номер ……., с площ по скица 4003 кв.м., находящ се в [населено място], ПЗ“М.“, а съгласно описание по докуменит за собственост – представляващ нива с площ от 4600 кв.м., съставляваща имот №……. по плана за земеразделяне на землище „В.“, четвърта категория на земята, ЕКАТТЕ ……, при граници: №………..-нива на Р. Й. В. и др.; №……-път IV кл. на РБ; №…….-нива на наследници на Х. К. Г.; №…….-полски път на общинска земя, въз основа на добросъвестно владение, продължило непрекъснато за периода от 23.03.2005г. до 16.09.2011г., на основание чл.79, ал.2 ЗС, евентуално – въз основа на недобросъвестно владение, продължило непрекъснато за периода от 23.03.2005г. до 14.03.2016г. на основание чл.79, ал.1 ЗС, както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху имота на основание чл.108 ЗС,
както и по касационна жалба с вх.№2100/10.04.2018г., подадена от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството адв.А. В. от САК, срещу решение №20/26.02.2018г. на Варненския апелативен съд, ГО, постановено по в.гр.д.№570/2017г., с което е отменено решение №1342/14.08.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №397/20.03.2017г. и вместо това е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №397/20.03.2017г. по гр.д.№702/2016г. на Варненския окръжен съд, като в диспозитива на решението на лист 484 от делото на В., ред 17 от горе надолу, вместо текста “…покупко-продажба 23.03.2005г. и до изтичане на 5 годишен давностен срок на основание чл.79, ал.1 ЗС“, да се чете „…покупко-продажба 23.03.2005г. и до изтичане на 10 /десет/-годишен давностен срок, на основание чл.79, ал.1 ЗС“. Със същото решение на Варненския апелативен съд е обезсилено решение №1373/15.09.2017г. по гр.д.№702/2016г. на В. като недопустимо и е прекратено производството за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №1342/14.08.2017г. по гр.д.№702/2016г. на В..
В изложението към подадената от „Алфа 04“ ЕООД касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че същото е недопустимо по причина, че въззивният съд е отменил решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по евентуалния /основаващ се на 5-годишна придобивна давност/, а не по главния иск /основаващ се на 10-годишна придобивна давност/ и без първоинстанционния съд да се е произнасял по главния иск, подменяйки по този начин действителния предмет на първоинстанционното решение, вместо да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за произнасяне по главния иск. Доколкото с решение №1342/14.08.2017г. първоинстанционния съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №397/20.03.2017г., но производството по обжалването на това решение е все още висящо, касаторът счита, че производството по подадената от него касационна жалба следва да бъде спряно до произнасянето на въззивния съд по жалбата срещу допълнителното първоинстанционно решение и последващо разглеждане на касационните жалби срещу въззивно решение №115/14.07.2017г. и решението на въззивния съд по жалбата срещу решение №1342/14.08.2017г. в едно производство.
Касаторът „Алфа 04“ ЕООД поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, излагайки съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по процесуалноправните въпроси:
1.Как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл.247 ГПК;
2.Когато въззивният съд е информиран от страна в процеса, че същата е сезирала първоинстанционния съд с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстаницонното решение, следва ли въззивният съд да обявява делото за решаване и да постановява въззивно решение или е длъжен да изпрати делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл.247 ГПК.
Касаторът счита, че въззивният съд е разрешил тези процесуалноправни въпроси в противоречие със становището, съдържащо се в решение №321/26.09.2012г. по гр.д.№54/2012г. на Първо ГО на ВКС; решение №335/21.11.2012г. по гр.д.№262/2012г. на Трето ГО на ВКС.
Според касатора „Алфа 04“ ЕООД въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /т.15 на ТР №1 от 2000г. от 04.02.2001г. на ВКС по гр.д.№1/2000г. на ОСГК; решение №247/28.10.2013г. по гр.д.№3769/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №72/29.07.2013г. по гр.д.№402/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №1153/04.01.2007г. по т.д.№733/2006г. на Второ ТО на ВКС; решение №117/31.05.2016г. по гр.д.№5673/2015г. на Трето ГО на ВКС/ и по въпроса как следва да процедира въззивният съд, когато първата инстанция е уважила евентуалния иск без да се произнесе по главния и по-конкретно следва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция или следва да отмени първоинстанционното решение и да постанови въззивно решение по съществото на спора.
Касаторът „Алфа 04“ ЕООД поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по материалноправни въпроси:
1.Какви са правните последици на относителната недействителност по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /стара редакция/ във вътрешните отношения между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент по относително недействителната сделка и по-конкретно дали сделката поражда действие между страните по нея или относителната недействителност „засяга“ и тези вътрешни отношения като компрометира придобивния титул на приобтетателя и поражда следваща от това ревандикационна или реституционна претенция в патричониума на длъжника /противоречие с решение №105/25.11.2009г. по т.д.№90/2009г. на Първо ТО на ВКС; решение №136/02.12.2010г. по т.д.№242/2010г. на Първо ТО на ВКС; решение №100/15.06.2009г. по т.д.№808/2008г. на Второ ТО на ВКС; решение №248/17.01.2011г. по т.д.№224/2010г. на Второ ТО на ВКС/;
2.Какъв е фактическият състав и процесуалният способ за попълване на масата на несъстоятелността при искове по чл.646, ал.2 ТЗ /стара редакция/ и дали същите се изчерпват с уважаването на съответния отрицателен установителен иск или включват и уважаването с влязло в сила решение на обусловения осъдителен иск, който завършва попълването на масата на несъстоятелността и „поставя“ съответния актив под разпореждането на синдика и под режима на осребряване/разпределение в производството по несъстоятелност /противоречие с решение №136/02.12.2010г. по т.д.№242/2010г. на Първо ТО на ВКС и решение №172/11.12.2009г. по т.д.№243/2009г. на Второ ТО на ВКС.
Касаторът „Алфа 04“ ЕООД поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1.Отразява ли се и по какъв начин относителната недействителност по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /стара редакция/ на качеството на приобретателя на собственик на вещта, предмет на относително недействителната сделка и по-конкретно изгубва ли приобретателят това свое качество и в кои отношения /само с кредиторите на несъстоятелността или и спрямо длъжника/ или го запазва;
2.След като деривативният придобивен титул на приобретателя по атакуваната с иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /стара редакция/ сделка е обявен за относително недействителен, придобива ли този приобретател качеството на давностен владеле; по отношение на вещта;
3.Ако приобретателят по обявената за относително недействиштелна сделка принципно придобива качеството на владелец, неговото владение противопоставимо ли е на длъжника и на кредиторите на несъстоятелността.
Според касатора „Алфа 04“ ЕООД по така поставените материалноправни въпроси липсва задължителна практика на ВКС, като счита, че тезата, застъпена в цитираното от въззивния съд решение №143/09.08.2016г. по гр.д.№195/2016г. на Първо ГО на ВКС, че сделката има правно действие между страните по нея, но те са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелния длъжник, е неправилна и следва да бъде ревизирана от ВКС.
В изложението към подадената от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД касационна жалба се поддържа, че в обжалваното от това дружество решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично, за който въпрос счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС въпроса дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност /поддържа противоречие с т.1 и т.4 на ППВС №7/1965г. с оглед т.19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС по гр.д.№1/2000г.; решение №79/24.06.2009г. по т.д.№645/2008г. на Второ ТО на ВКС.
Касаторът „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД поддържа също, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса когато волята на съда кой от евентуално съединените искове е приет за главен е неясно изразена, следва ли да се смята, че за главен е приет именно онзи иск, който с оглед на естеството на спорното материално право следва да бъде разгледан като главен. Като съществуваща практика на ВКС, касаеща този въпрос, касаторът сочи решение №199/12.07.2016г. по гр.д.№583/2016г. на Четвърто ГО на ВКС и решение №97/08.02.2013г. по т.д.№196/2011г. на Първо ТО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК процесуалният представител на „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивно решение №115/14.07.2017г., постановено от Варненския апелативен съд по в.гр.д.№274/2017г. по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК „Алфа 04“ ЕООД чрез процесуалния си представител изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивно решение №20/26.02.2018г. по в.гр.д.№570/2017г. на Апелативен съд-В. по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Доколкото към настоящия момент въззивният съд вече се е произнесъл по подадената въззивна жалба срещу решение №1342/14.08.2017г. на Варненския окръжен съд и подадената от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД касационна жалба срещу въззивното решение е предмет на разглеждане в настоящето производство, съдът приема, че не следва да се произнася по съдържащото се в касационната жалба на „Алфа 04“ ЕООД искане за спиране на производството по подадената от това дружество касационна жалба.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
„Алфа 04“ ЕООД е предявило срещу „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД по реда на чл.108 ЗС, съединени в условията на евентуалност, искове за предаване владението на недвижим имот, находящ се в [населено място], основани на следните фактически твърдения: 1/сключен на 23.03.2005г. договор за покупко-продажба /н.а.№.., том .., рег.№…, дело №224/23.03.2005г./, по силата на който „Алфа 04“ ЕООД е придобило правото на собственост от продавача „Хай ойл“ ООД; 2/решение №180/20.04.2010г. по т.д.№1417/2009г. на В., с което е обявена неплатежоспособността на „Хай ойл“ ООД с начална дата 01.01.2005г.; 3/образувано на 16.09.2011г. производство по подадена от синдика на „Хай ойл“ ООД искова молба за обявяване недействителността на сключения на 23.03.2005г. договор по реда на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ и решение №763/17.05.2012г. по т.д.№2500/2011г. на В. /потвърдено от Варненския апелативен съд с решение №37/11.02.2013г. по т.д.№486/2012г., влязло в сила на 26.06.2014г., когато с определение №420 по т.д.№2943/2012г. състав на Второ ТО на ВКС е отказал да допусне същото до касационно обжалване/, с което е прогласена относителната недействителност на договора по отношение кредиторите на несъстоятелността; 4/проведен търг с явно наддаване по реда на чл.717ж ТЗ, спечелен от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД, на когото с постановление за възлагане от 27.11.2015г. по т.д.№1417/2009г. В. възлага имота; 5/ осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на „Алфа 04“ ЕООД от датата на договора за покупко-продажба /23.03.2005г./ непрекъснато, явно, необезпокоявано и демонстрирайки чрез управителните органи по несъмнен начин, че счита имота за свой, до 16.09.2011г. /датата на подаване на исковата молба по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ/; 6/осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на „Алфа 04“ ЕООД и до извършения на 14.03.2016г. въвод във владение по чл.717л ТЗ. В исковата молба се съдържа уточнение, че при условията на евентуалност спрямо релевирането на придобивния фактически състав по чл.79, ал.1 ЗС, дружеството релевира и придобивния фактически състав на чл.79, ал.2 ЗС.
В молба-уточнение вх.№12163/25.04.2016г. управителят на дружеството сочи, че дружеството основава вещноправната си претенция единствено на придобивна давност в двата ? фактически състава – кратка /5-годишна/ и дълга /10-годишна/.
С решение №397/20.03.2017г., постановено по образуваното по така подадената искова молба гр.д.№702/2016г. дело, Варненският окръжен съд е осъдил „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД да предаде владението на имота на предявилото иск дружество, посочвайки в диспозитива на решението, че приема за установено, че „Алфа 04“ ЕООД е придобило собствеността върху имота по давност чрез непрекъснато владение от датата на сключване на договора за покупко-продажба /23.03.2005г./ до изтичане на 5-годишен давностен срок, на основание чл.79, ал.1 ЗС.
Първоинстанционното решение е обжалвано от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД, включително с доводи, че липсват белези на добросъвестно владение. В подадения от „Алфа 04“ ЕООД отговор на въззивната жалба се изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като процесуално допустимо и правилно.
С постановеното от въззивния съд решение е прието, че така постановеното то В. решение е допустимо, като в същото е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че в установителния диспозитив по ревандикационния иск е цитирана вместо нормата на чл.79, ал.2 ЗС, касаеща придобиване на вещта при добросъвестно владение с 5-годишна придобивна давност, нормата на чл.79, ал.1 ЗС, касаеща придобивната давност като основание за придобиване правото на собственост при осъществявано непрекъснато обикновено /недобросъвестно/ владение в период от 10 години. Изложени са съображения, че този извод следва от съпоставянето на мотивите и формулирането на диспозитива, като в мотивите В. приема, че искът, предявен и на двете основания /кратка и обикновена придобивна давност/ е основателен, „като няма пречка ищецът да е придобил собствеността по реда на чл.79, ал.1 ЗС като добросъвестен владелец, а той е бил такъв в периода от 23.03.2005г. и до изтичане на 5-годишния срок, и впоследствие титулът му за собственост е обявен за относително недействителен и ако не е придобил собствеността след изтичане на 5 години и владението му е недобросъвестно, то е изтекъл по-дълъг срок от 10 години, в който срок давността не е прекъсвана в нито една от хипотезите на ЗС и ЗЗД“.
Изрично е посочено, че компетентен да поправи очевидната фактическа грешка е съдът, постановил съдебния акт, но са изложени съображения, че наличието на такава грешка въззивният съд обсъжда, за да установи на какво основание е уважен ревандикационния иск в неговата установителна част и дали това съответства на начина на съединяване на исковете съобразно наведените от ищеца основания и отправен петитум при извършване на преценка за допустимост на първоинстанционното решение. Взето е предвид, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е твърдял, че е владял имота от 23.03.2005г. до 16.09.2011г. /датата на входирането на исковата молба по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ по т.д.№2500/2011г. непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано и са изминали 6 години и 6 месеца, както и че до извършения на 14.03.2016г. въвод във владение по чл.717л ТЗ /повече от 10 години/ течащата в негова полза придобивна давност не е била прекъсвана по никакъв начин, като в исковата молба се съдържа изявление, че при условията на евентуалност спрямо релевирането на придобивния фактически състав по чл.79, ал.1 ЗС, се релевира и придобивния фактически състав на чл.79, ал.2 ЗС. Взето е предвид също така, че в изпълнение на указанията, дадени от първоинстанционния съд, ищецът с молба от 25.04.2016г. е уточнил, че основава вещноправната си претенция единствено на придобивна давност в двата ? фактически състава-кратка /5-годишна/ и дълга /10-годишна/, с оглед на което въззивният съд е приел, че ищецът е предявил ревандикационен иск, основавайки се на придобивна давност в посочения в уточняващата молба ред-кратка такава и след това дълга, а след като В. се е произнесъл по иска, признавайки първото предявено от ищеца основание за придобиване на собствеността /кратката придобивна давност с 5-годишен период/, решението на първоинстанционния съд е прието за допустимо.
Прието е обаче, че решението на първоинстанционния съд е неправилно.
Изложени са съображения, че нищожността по чл.646 ТЗ /в редакцията му до ДВ.бр.20 от 28.02.2013г./ съдържа правните белези на относителната недействителност, като характеристиката на съдебния иск, чрез който може да бъде релевирана, е установителен по аргументи, свързани не само с граматическото тълкуване на титулната част и съдържанието на чл.646 ТЗ, но и с правните последици от установяване на относителната недействителост на изчерпателно посочените действия и сделки, а именно, че удовлетворяването на кредитора се счита за нестанало и даденото подлежи на връщане в масата на несъстоятелността /чл.614 ТЗ/. Прието е, че като правна последица на тази недействителност законодателят е предвидил реституция на даденото /по арг. и от чл.648 ТЗ/, каквото действие прогласяването на относителната недействителност в общото гражданско право /чл.135 ЗЗД/ няма /споделена е тезата, изразена от състав на Първо ГО на ВКС в решение №105/25.11.2009г. по т.д.№90/2009г./. С оглед на това въззивният съд е приел, че с уважаването на предявения от синдика на „Хай ойл“ ООД /в несъстоятелност/ иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ против страните по договора от 23.03.2005г., сделката има правно действие между последните, но този договор е непротивопоставим на кредиторите на несъстоятелния длъжник и производството по несъстоятелност следва да се развива все едно, че договорът от 23.03.2005г. не е бил извършван – действията по осребряването на актива, предмет на сделката, и разпределението му следва да продължи в производството по универсално принудително изпълнение. Изложени са съображения, че липсата на конститутивния ефект на уважаването на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ го определя именно като установителен и нищожността /разбирана като относителна недействителност/ настъпва по право.
Изхождайки от това разбиране за правната природа и последици на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /в старата редакция на разпоредбата/, въззивният съд е изложил съображения, че щом обявената за недействителна сделка обвързва страните по нея и помежду им е налице облигационна връзка, която съществува и по отношение на всеки друг правен субект с изключение на кредиторите на несъстоятелността, то и упражняването на придобитите по тази сделка вещни права върху имота се основават и произтичат от самата нея. С оглед на това е прието, че купувачът по сделката не може да се позовава на придобивна давност за придобиване на същата вещ въз основа на оригинерен способ спрямо продавача по договора и спрямо неговия правоприемник /в случая ответника по предявения иск/.
Прието е, че осъщественото за периода от 27.11.2015г. /издаването на постановлението за възлагане на имота на ответника/ до 14.03.2016г. владение от дружеството-ищец е твърде кратко и не покрива периода на кратката придобивна давност.
Изложени са съображения, че чрез правната уредба, предвиждаща действалия до 28.02.2013г. способ за попълване масата на несъстоятелността чрез прогласяване нищожността на възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, законодателят е имал за цел да намери баланс между интересите на кредиторите на несъстоятелния длъжник и приобретателите на имуществени права от последния, когато даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото, установявайки изискване за увреждащ характер на сделката с имплицитна презумпция, че длъжникът действа с намерение да намали своето имущество, а неговият контрагент – да се възползва от тези обстоятелства, като за последния е предвидена възможност да защити правата си по реда на чл.648 ТЗ.
С оглед на това е прието, че предявеният ревандикационен иск, основан на твърдението на ищеца за придобиване на процесния имот въз основа на кратка, евентуално въз основа на обикновена придобивна давност, е неоснователен.
На 05.07.2017г. /в деня на провеждане на съдебното заседание пред въззивния съд, в което съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните прения/ в регистратурата на В. е постъпила молба от „Алфа 04“ ЕООД, съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от първоинстанционния съд решение №397/20.03.2017г., като в диспозитива изразът „…5 годишен“ бъде заменен с израза „…10-годишен“. За така постъпилата молба въззивният съд е уведомен от първоинстанционния с писмо №7082/10.07.2017г. с искане делото да му бъде предоставено за произнасяне по молбата, като въззивният съд с оглед обстоятелството, че делото вече е било „обявено за решаване“ на 05.07.2017г., е разпоредил делото да бъде изпратено за произнасяне по молбата след постановяване на решението. За подаването на молбата въззивният съд е бил уведомен и в проведеното на 05.07.2017г. открито съдебно заседание от процесуалния представител на „Алфа 04“ ЕООД.
По искането за поправка на очевидна фактическа грешка първоинстанционният съд се е произнесъл с решение №1342/14.08.2017г., като е постановил в диспозитива на решение №397/20.03.2017г., постановено по гр.д.№702/2016г. след израза „до изтичане на 5-годишен давностен срок“ да се чете „на основание чл.79, ал.2 ЗС“, вместо изписаното „на основание чл.79, ал.1 ЗС“.
На 24.08.2017г. в регистратурата на В. е постъпила молба от дружеството-ищец „Алфа 04“ ЕООД, съдържаща искане за постановяване на ново допълнително решение за поправка на очевидна фактическа грешка, като бъде допусната поправка, според която в диспозитива на решението вместо израза „до изтичане на 5-годишен давностен срок“ да се чете „до изтичане на 10 годишен давностен срок“.
По така подадената молба първоинстанционният съд се е произнесъл с решение №1373/15.09.2017г., като е постановил в диспозитива на решение №397/20.03.2017г. вместо „…покупко-продажба 23.03.2005г. до изтичане на 5-годишен давностен срок на основание чл.79, ал.1 ЗС“ да се чете „…покупко-продажба 23.03.2005г. до изтичане на 10-годишен давностен срок, на основание чл.79, ал.1 ЗС“.
Така постановените по реда на чл.247 ГПК решения са обжалвани пред Варненския апелативен съд от „Алфа 04“ ЕООД, като с решение №20/26.02.2018г., постановено по в.гр.д.№570/2017г. въззивният съд е отменил решение №1342/14.08.2017г., постановено по гр.д.№702/2016г. и вместо това е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №397/20.03.2017г. по гр.д.№702/2016г., като в диспозитива вместо израза „…покупко-продажба 23.03.2005г. и до изтичане на 5 годишен давностен срок, на основание чл.79, ал.1 ЗС“ се чете „…покупко-продажба 23.03.2005г. и до изтичане на 10 /десет/-годишен давностен срок, на основание чл.79, ал.1 ЗС“. Със същото решение въззивният съд е обезсилил решение №1373/15.09.2017г., постановено по гр.д.№702/2016г. като недопустимо и е прекратил производството по подадената на 24.08.2017г. молба.
Прието е, че с решение №1342/14.08.2017г. първоинстанционният съд е подменил изразената в основното решение воля, която се извежда от мотивите на това решение и която е в смисъл, че следва да бъде уважен главният иск, който е основан на десетгодишно давностно владение, съответно придобиване по чл.79, ал.1 ЗС. Изложени са съображения, че в мотивите към решението, постановено на 20.03.2017г. първоинстанционният съд е допуснал грешка в посочване на правното основание за придобиване на собствеността в двете хипотези на чл.79 ЗС, което обаче не е основание за очевидна фактическа грешка, а евентуално може да бъде взето предвид при инстанционния контрол. Прието е, че в решението от 20.03.2017г. първоинстанционният съд е изразил ясна воля да уважи главния иск така, както го е докладвал – този, основан на 10 годишната давност и това неправилно е отразено в диспозитива на решението, където грешката не е в посоченото правно основание, а в посочената продължителност на давностния срок. Този извод въззивният съд е основал на доклада на първоинстанционния съд; изразеното в последния абзац от мотивите /волята да се уважи главния иск/, липсата на произнасяне с два диспозитива по главния и евентуалния иск; липсата изобщо на мотиви в смисъла, посочен от представителя на дружеството-ответник относно допустимостта на съединяването на двата иска за собственост в порядъка на исковата молба.
Решение №1373/15.09.2017г. на В. е прието за недопустимо по съображения, че след като вече се е произнесъл по поисканата поправка с решение от 14.08.2017г., макар и неправилно, първоинстанционният съд не може да изменя решението си отново.
Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС по подадената от „Алфа 04“ ЕООД касационна жалба е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса как следва да процедира въззивният съд, когато служебно или в резултат на изтъкнат пред него довод от страна в процеса установи, че в обжалваното пред него първоинстанционно решение е допусната очевидна фактическа грешка и по-конкретно може ли въззивният съд с въззивното решение да „поправя“ и/или „тълкува“ първоинстанционното решение по въпроса относно наличието на очевидна фактическа грешка или е императивно задължен да не постановява въззивно решение по спора и да изпрати делото на първоинстанционния съд за провеждане на процедурата по чл.247 ГПК, ако съдът е сезиран с искове, предявени при условията на евентуалност и доводите за допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка касаят поредността, в която първоинстанционният съд е разгледал тези искове и е уважил един от тях. Макар по приложението на чл.247 ГПК да е налице непротиворечива практика на тричленни състави на ГК на ВКС, с оглед спецификите на настоящия случай касационното обжалване следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като при произнасянето по поставения от касатора въпрос се извърши преценка за относимостта на разрешенията, дадени от тричленните състави на ВКС, включително по посочените в изложението решение №321/26.09.2012г. по гр.д.№54/2012г. на Първо ГО на ВКС и решение №335/21.11.2012г. по гр.д.№262/2012г. на Трето ГО на ВКС.
И доколкото този въпрос следва да бъде свързан и с необходимостта от извършване на преценка за допустимостта на обжалваното въззивно решение, той следва да се приеме за обуславящ. По останалите въпроси, които касаторът „Алфа 04“ ЕООД поставя, съдът ще се произнесе, ако приеме обжалваният съдебен акт за допустим.
По въпросите, поставени в касационната жалба, подадена от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса когато с първоинстанционното решение е уважен един от евентуално съединените искове и съответно по другия липсва произнасяне в диспозитива, съществува ли интерес от поправка на очевидна фактическа грешка в решението по отношение на това кой иск е уважен, ако първоинстанционното решение е отменено изцяло и с невлязлото в сила въззивно решение са отхвърлени и двата евентуално съединени иска или такъв интерес ще възникне едва ако първоинстанционното решение бъде оставено в сила поне частично.
С оглед особеностите на настоящето дело следва да се приеме ,че този въпрос е обуславящ, доколкото на първо място следва да бъде извършена преценка за допустимостта на обжалваното от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД въззивно решение. Основният въпрос, който се поставя и в двете касационни жалби и е относим към делото, е за поредността, в който съдилищата следва да се произнесат при постъпило искане за поправка на очевидна фактическа грешка, а оттам за пороците на съдебните актове, ако тази поредност не бъде спазена.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №115/14.07.2017г., постановено от Апелативен съд-В. по в.гр.д.№274/2017г. по подадената от „Алфа 04“ ЕООД касационна жалба.
Указва на касатора „Алфа 04“ ЕООД в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1091.10лв. /хиляда деветдесет и един лева и 10ст./ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №20/26.02.2018г., постановено от Апелативен съд-В. по в.гр.д.№570/2017г. по подадената от „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД касационна жалба.
Указва на касатора „Ел Ка Ве Транс“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: