5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 27.02.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3433 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6444/23.05.2017г., подадена от М. Я. Т. от [населено място] срещу решение №101/31.03.2017г., постановено от Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав по в.гр.д.№1034/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу Х. А. Х. иск по чл.59, ал.3 ЗС за признаване за установено, че правото на ползване върху дворно място, находящо се в [населено място], област Стара З., представляващо УПИ X.-344 в кв.20 по плана на селото с площ от 1 457кв.м., заедно с постройки, запазено с договор за покупко-продажба от 04.04.2008г., обективиран в н.а.№50, том II, рег.№1643, дело №179/2008г., е погасено поради неупражняването му в продължение на 5 години.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално-правни и материално-правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1.Не следва ли при наличие по делото на данни, внасящи съмненя в редовното представителство на страна по делото, предвид обстоятелството, че същата не е лично уведомена за делото чрез редовно получено съобщение от съда, съдът да извърши проверка в редовността на представителството на лицата – процесуални представители на страната, която проверка да не се изчерпва с формален преглед на документите за пълномощията на процесуалните представители по делото, а най-малкото да задължи страната изрично да потвърди представителната власт на лицата, представили се за нейни процесуални представители в процеса, още повече ако съставът на първоинстанционния съд е чел определение в този смисъл, но следващият състав на съда не го е изпълнил;
2.Не следва ли горното да е задължително за съда при данни по делото за напредналата възраст на страната, при данни за заболяване на страната; при данни за дадено общо пълномощно преди значителен период от време и преди още спорното право да е възникнало за страната и най-после при сочените съмнения за противоречиви интереси по делото на упълномощител /страна по делото/ и нейния пълномощник;
3.Не следва ли в производоството по иска по чл.59, ал.3 ЗС в случаите, в които се твърди, че ползвателят упражнява правото си на ползване върху имота чрез трети лица, ползвателят да докаже основанието, на което е предоставил фактическата власт върху имота на тези трети лица;
4.Допустимо ли е да се приеме, че лицето, в чиято полза е учрезено право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС, надлежно е упражнявало правото си чрез трети лица-членове на семейството му, с аргументи, че ползвателят по презумпция е предоставил безвъзмездно това свое ползване върху вещта на третите лица, членове на семейството му, при положение, че са налице данни действията на тези лица, роднини на ползвателя, да са извършени по възлагане на актуалния собственик на имота, а не на ползвателя с учредено право на ползване.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. Я. Т. е предявила срещу Х. А. Х. иск по реда на чл.59, ал.3 ЗС за признаване за установено, че запазеното от ответника през 2008г. право на ползване върху дворно място, находящо се в [населено място], област Стара З. и постройките в него, е погасено поради неупражняване повече от 5 години. В хода на производството процесуалният й представител е изразил съмнения досежно начина, по който ответникът е уведомен за производството, както и за осъществяваното му процесуално представителство, но без да оспорва представителната власт на представляващите го лица. В практиката си ГК на ВКС трайно и непротиворечиво към настоящия момент приема, че подобно оспорване, доколкото касае чужди права, не би могло да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Това разрешение следва да намери приложение и в настоящия случая и да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, поставени от касатора.
С обжалваното решение е прието, че предявеният от М. Я. иск е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че на 04.04.2008г. /н.а.№50, том II, рег.№1543, дело №179/2008г./ Х. А. Х. и съпругата му К. Г. Х. са продали на Д. Генчева К. дворното място в [населено място] заедно с постройките в същото, като са запазили за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху целия имот. Прието е, че с декларация от 13.07.2009г. с нотариална заверка на подписа К. Г. Х. се е отказала от запазеното в нейна полза право на ползване, а след това имотът е бил препродаден няколко пъти: с договор за покупко-продажба от 10.03.2010г./н.а.№41, том I, дело №33/2010г./ Д. Генчева К. и съпругът й М. М. К. продават имота на Х. Т. А.; на 21.08.2013г./н.а.№171, том I, дело №140/2013г./ Х. Т. А. продава имота на М. Н. С., който пък продава имота на М. Я. Т. на 02.04.2015г./н.а.№49, том I, дело №46/2015г./.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че в имота имало вещи, които обикновено има в една къща -маса, ъглов диван, столове, легла; в кухнята-печка, ширм; в механата-камина с инструменти за жар /св.И. И. и Д. Д./; че в имота имало и вещи на сина на ответника, които са били складирани там в кашони и чували след продажба на негов апартамент в [населено място]; че имотът е посещаван от съпругата на ответника К. Г. Х. заедно с внуците й – в началото всяка събота и неделя, а след това по-рядко; че К. Х. правела там зимнина /св.Д. П./, като в имота идвали и непознати хора.
Изложени са съображения, че правото на ползване включва освен правото да се ползва вещта по нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, което означава, че ползвателят разполага и с възможността да предоставя другиму упражняването на това право, било то възмездно или безвъзмездно /под наем, в заем за послужване и др./, като правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея не е ограничено в начина на упражняване. Прието е, че всяка форма на фактическо и правно ползване на имота като постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и пр. представлява упражняване на правото на ползване, като ползвателят единствено не трябва да променя вещта, но без съмнение може да предоставя ползването на имота на трето лице и съответно да упражнява правото си чрез другиго. Изложени са съображения, основани на тълкувателната практика на ВКС, че личното ползване се осъществява не само чрез непосредствените действия на титуляра на правото, но и чрез действия, осъществени от членовете на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно той е предоставил вещта, като няма изискване това предоставяне на упражняването на правото на друг да става с изрично волеизявление, още повече, когато това се извършва в семейството. В конкретния случай е прието, че след отчуждаването на имота през 2008г. съпругата и сина на Х. А. са ползвали имота, в имота е останала покъщнина на Х. А., а синът му е складирал по-късно там и свои вещи, които са били донесени от друг техен недвижим имот. За доказано е прието, че Х. А. Х. не е живял в имота, нито да го е посещавал след 2008г. Прието е обаче, че не е загубил правото на ползване по тази причина, тъй като законът не поставя изискване ползвателят да живее постоянно или приоритетно в имота, нито да бъде адресно регистриран там, като са изложени съображения, че погасяване на правото на ползване по смисъла на чл.59, ал.3 ЗС е правна последица от нереализиране на правомощието за ползване на вещта.
Обстоятелството кой и къде е държал ключовете от имота, кой и кога е ходил да го оглежда и коси е прието за ирелевантно, тъй като с оглед запазеното право на ползване последващите приобретатели придобиват само голата собственост и са лишени от всякаква възможност да ползват прехвърлената вещ. Още повече, че М. Т. при придобиването на имота е била наясно, че Х. си е запазил правото на собственост, което е отразено в нотариалния акт, за който няма спор, че е бил прочетен от нотариуса при изповядването на сделката.
Съображенията на въззивния съд за правомощията на ползвателя, както и за възможността да предостави другиму правото на ползване било възмездно или безвъзмездно, включително на членове на семейството си, както и за начина, по който това право може да бъде упражнявано, съответстват на непротиворечивата към настоящия момент практика на ГК на ВКС /решение №347/02.12.2011г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№30/2011г. и решение №14/20.03.2015г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№5426/2014г./. По разрешените от въззивния съд въпроси за необходимостта при предявен по реда на чл.59, ал.3 ЗС иск в случаите, в които се твърди, че ползвателят упражнява правото си на ползване върху имота чрез трети лица, ползвателят да докаже факта на предоставяне на фактическата власт на тези трети лица, вкл. на членове на семейството си към настоящия момент тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК не са се произнасяли. Така поставените въпроси имат съществено значение за разрешаването на спорове при твърдения за погасяване на правото на ползване поради неупражняване в хипотези, сходни на настоящата /при наличие на твърдение, че правото на ползване е упражнявано чрез другиго/, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №101/31.03.2017г. по в.гр.д.№1034/2017г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 45лв. /четиридесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: