Решение №491 от 29.10.2018 по гр. дело №1409/1409 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 29.10.2018 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1181 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№86/08.01.2018г., подадена от Я. И. М., М. И. М., Ш. И. М. и Н. М. Х. чрез процесуалния им представител адв.Н. В. от АК-Р., срещу решение №111/12.12.2017г., постановено от Окръжен съд-Разград по в.гр.д.№259/2017г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд поради недопустимост на предявените от Я. И. М., М. И. М., Ш. И. М. и Н. М. Х. искове за признаване право на собственост върху реални части от земеделски имот – нива, находяща се в землището на [населено място], цялата с площ от 7.067 дка, представляваща ПИ №000217 и производството по делото е прекратено.
В изложението към подадената от Я. И. М., М. И. М., Ш. И. М. и Н. М. Х. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в обжалваното решение въззивният съд се е пороизнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Представлява ли реалната част от поземлен имот бъдеща вещ, поради което тя да не може да бъде предмет на съдебна защита – касаторите поддържат противоречие с разрешението, дадено в ТР №8/23.02.2016г. на ВКС по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС; решение №428/26.10.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1366/2009г.
2.Допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот-земеделска земя – касаторите поддържат противоречие с разрешението, дадено в т.2 от ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС и решение №482/20.12.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№551/2012г.
3.Допустимо ли е със съдебно решение да се индивидуализира имотът на база на изготвено от вещото лице заключение в хода на съдебното производство – касаторите поддържат противоречие с разрешението, дадено в решение №254/21.05.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4/2009г. и решение №92/03.07.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№1001/2014г.
4.Приложима ли е разпоредбата на чл.72 ЗН, към която препраща чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ при спорове, касаещи правото на собственост върху реална част от поземлен имот със статут на земеделска земя и начин на трайно ползване – нива
5.Възможно ли е да се придобие по давност реална част от поземлен имот с размери по-малки от изискуемите по чл.72 ЗН, към която разпоредба препраща чл.7, ал.1 ЗСПЗЗ – касаторите поддържат противоречие с разрешението, дадено в решение №107/29.03.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№434/2009г.
Касаторите поддържат също така като основание за допускане на касационно обжалване и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето ГПК като излагат съображения, че липсва законова забрана за придобиване по давност на част от поземлен имот – земеделска земя, която самостоятелно не отговаря на посочените в чл.72 ЗН размери. Поддържат, че предвидената в чл.72 ЗН забрана касае само съставянето на дялове, като обстоятелството, че забраната за раздробяване на урегулираните имоти, въведена в чл.200 ЗУТ изрично се разпростира върху хипотезите на придобиване по давност на реална част от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, идва да предотврати презюмирането на подобна забрана и при придобиване по давностно владение на реални масти от земеделски имоти, при положение, че такъв вид ограничение в приложното поле на института на придобивната давност не е регалментирано изрично.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. М. И. и Г. М. И. чрез процесуалния си представител адв.К. М., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Н. М. Х., Я. И. М., М. И. М. и Ш. И. М. са предявили срещу И. М. И., Г. М. И. и [фирма] искове за признаване за установено, че Н. М. Х. е собственик на основание наследство и давностно владение на реална част с площ от 1300кв.м. от поземлен имот №000217 в землището на [населено място], а Я. И. М., М. И. М. и Ш. И. М. са собственици при равни права на основание наследство и давностно владение на реална част от същия имот с площ от 2000кв.м. с посочване и на границите на претендираните реални части, изобразени и графично в скици, изготвени от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са недопустими.
Изложени са съображения, че правото на собственост като абсолютно вещно право винаги се свързва с конкретна вещ и за това предмет на иска за собственост може да бъде само вещ, която съществува към момента на предявяване на исковата молба. Взето е предвид, че бъдеща вещ, която още не е възникнала, може да бъде предмет на валидна сделка, ако продавачът очаква правомерно да я получи, но е прието, че такава вещ не може да бъде предмет на съдебна защита, тъй като правото на собственост върху нея все още не е възникнало и ако такъв иск бъде предявен, той ще е преждевременно заведен и затова недопустим.
Изложени са съображения, че е недопустимо със съдебното решение по чл.124 ГПК да се обособява вещта, която е предмет на съдебна защита, тъй като съдът може да обособява нови вещи само в делбеното производство при спазване изискванията на чл.7, ал.3 и 4 ЗСПЗЗ, но не и при разрешаване спорове за собственост, като е отбелязано, че в случая предмет на спора са части от земеделска земя – нива, които дори не отговарят на изискванията за площ съобразно чл.72 ЗН.
В допълнение е прието, че претенция за придобиване по давност на реална част от парцел е недопустима, освен когато владяната реална част се присъединява към съседен парцел и остатъкът от парцела е с лице и повърхност, необходими за обособяване на самостоятелен парцел, като настоящият случай според въззивния съд не попада в кръга на изключенията, доколкото не е налице спор за собственост върху маломерни части между съседни имоти или за неправомерно присъединен имот към друг такъв.
С оглед на това е прието, че като се е произнесъл в производство по чл.124 ГПК за правото на собственост върху части от имоти, които са обособени със заключението на вещото лице по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение.
Прието е, че същият извод се налага и по искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост. Изложени са съображения, че това искане е обусловено от наличието на материален спор за собственост и след като установителните искове по чл.124 ГПК са недопустими, такова е и искането по чл.537, ал.2 ГПК, още повече, че претенцията на ищците е била за отмяна на нотариалния акт досежно реални части от имота с площ общо 3300 кв.м., а първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на претенцията и го е отменил в цялост.
Така изложените от въззивния съд съображения сочат като обуславящи крайния му извод за недопустимост на предявените искове няколко въпроса – дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР и ЗУТ представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита; допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, която представлява част от имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ; допустимо ли е границите на претендирана реална част от поземлен имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място; за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност. По така поставените въпроси, уточнени от настоящия състав с оглед разясненията за правомощията на ВКС в производство по чл.288 ГПК, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите дали реална част от поземлен имот преди обособяването си като самостоятелен имот по реда на ЗКИР, ЗУТ, ЗСПЗЗ и др. представлява бъдеща вещ и може да бъде предмет на съдебна защита, допустим ли е иск за собственост върху реална част от поземлен имот /земеделска земя/, както и за допустимостта или за основателността на иск за признаване право на собственост има значение възможността правото на собственост върху реална част от имот /УПИ или ПИ/ да се придобие по давност. Така поставените въпроси не са разрешавани от ВКС в сходна на настоящата хипотеза на предявен установителен иск за право на собственост. По въпроса дали е допустимо границите на претендираната реална част от поземлени имот да бъдат определени чрез описанието им с помощта на вещо лице, ако не са материализирани на място касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед разрешаването му в противоречие със становището, изразено в решение №254/21.05.2010г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4/2009г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №111/12.12.2017г., постановено от Окръжен съд-Разград по в.гр.д.№259/2017г. по подадената от Я. И. М., М. И. М., Ш. И. М. и Н. М. Х. касационна жалба.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/ в частта, касаеща претендирания от Н. М. Х. имот и 50лв. /петдесет лева/ в частта, касаеща претендирания от Я. И. М., М. И. М. и Ш. И. М. недвижим имот.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове:

Scroll to Top