1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1983 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 8 от 12.01.2018 г. по в. гр. д. № 381/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 159/27.04.2017 г. по гр. д. № 729/2016 г. на Хасковския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Ж. Д. Г. и Н. С. Г. срещу [община] иск по чл.74, ал.1 ЗС за сумата от 51 807 лв., остатък от общото им вземане в размер на 91 807 лв., за изграждането на търговски обект – заведение за обществено хранене – сграда с идентификатор 21052.1015.426.14, ведно със законната лихва от 23.01.2012 г.
Въззивният съд е приел, че с влязло на 23.01.2012 г. решение по гр. д. № 1751/2010 г. на Димитровградския районен съд е уважен предявеният от [община] срещу ищците по настоящото дело Ж. Г. и Н. Г. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на процесната сграда с идентификатор 21052.1015.426.14, като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен издаденият на ответниците констативен нотариален акт за собственост. С влязло на 25.08.2015 г. решение по гр. д. № 794/2015 г. на Върховния касационен съд е бил уважен предявеният от Ж. и Н. Г. срещу [община] частичен иск по чл.74, ал.1 ЗС за сумата от 40 000 лв., представляваща част от стойността на извършените от тях подобрения /сградата/ върху общинския имот. Прието е, че влязлото в сила решение по частичния иск формира сила на пресъдено нещо по правопораждащите факти – че Г. са извършили подобрения върху общински терен, изразяващи се в изграждане на процесната сграда, върху която са упражнявали владение с намерение за своене; владението им е недобросъвестно, тъй като не е получено на основание, годно да ги направи собственици и не е установена хипотезата на чл.74, ал.2 ЗС, даваща възможност на Г. да претендират увеличената стойност на имота. Но дори да се приеме, че влязлото в сила решение не формира сила на пресъдено нещо по тези факти, те са установени и в настоящото производство по втория частичен иск за остатъка от вземането. Приета е и експертиза, която установява размера на вземането. Предявеният иск обаче е неоснователен, тъй като е погасен по давност. Съгласно т.13 на ППВС № 6/1974 г. погасителната давност за вземане на недобросъвестния и добросъвестния владелец за извършени подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението или от превръщането му в държане със съгласие на собственика или от момента, когато бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В случая погасителната давност за претенцията за подобрения започва да тече от предявяването на иска по чл.108 ЗС през 2010 г. Частичния иск за сумата от 40 000 лв. не е прекъснал погасителната давност за остатъка от вземането от 51 807 лв., тъй като той не е бил предмет на предходното дело. Петгодишният давностен срок за заявяване на пълния размер на претенцията за подобрения е изтекъл през 2015 г., а исковата молба по настоящото дело е заведена през 2016г., т.е. след изтичане на давностния срок. На основание чл.119 ЗЗД неоснователна е и акцесорната претенция за лихви върху основното задължение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ж. и Н. Г..
Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е определил началния момент, от който започва да тече погасителната давност на претенцията за по чл.74, ал.1 ЗС. При завеждането на иска по чл.108 ЗС срещу тях те все още са се легитимирали като собственици на процесната сграда с издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка, затова не са могли да предявяват претенции за нейната стойност по реда на чл.74, ал.1 ЗС. Такава претенция те реално могли да заявят едва с влизане в сила на решението по чл.108 ЗС, вр. чл.537, ал.2 ГПК. При воденото от общината срещу жалбоподателите административно дело съдът е отказал да приеме, че общината е собственик на процесната сграда само въз основа на актуването за общински на терена, върху който е изградена.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, уточнени и обобщени от ВКС съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.01.2010 г. на ОСГТК на ВКС така:
1. Кой е началният момент на погасителната давност за вземане по чл.74, ал.1 ЗС, когато подобрението е извършено от лице, което се е легитимирало като собственик на имота с валидни документи, удостоверяващи това право;
2. Ако подобренията са извършени от лице, което упражнява фактическата власт като собственик, от кой момент се прекъсва владението му – от момента на предявяване на иска за собственост срещу него, или от датата на съдебното решение, с което собственическите му права са отречени;
3. Каква е правната възможност за защита срещу актовете за държавна собственост, които не се обявяват в кадастъра и в данъчните служби и остават неизвестни за действителните собственици на имотите.
4. Какъв е признакът, по който законът разграничава нарушеното владение на физически лица, владеещи без правно основание и такива, които имат правно основание по силата на документ за собственост.
Ответникът в производството [община] оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по паричен иск с цена над 5000 лв., което не е изключено от касационен контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите два въпроса в изложението към касационната жалба се състоят в това от кой момент започва да тече погасителната давност по отношение на вземането за подобрения в чужд имот, ако са извършени от подобрителя със съзнанието на собственик, който притежава нотариален акт. Въпросът е породен от виждането на жалбоподателите, че в този случай погасителната давност започва да тече не от предявяване на иска за собственост срещу подобрителя, а от влизане в сила на съдебното решение по този иск. Това виждане не съответства на закона и на практиката на ВС и ВКС – т.13 на ППВС №6/1974 г., на което се е позовал и въззивният съд, както и на множество решения на ВКС, които са в същия смисъл – решение № 1514 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 117/2008 г., V г. о., решение № 1735 от 11.11.2002 г. на ВКС по гр. д. 2049/2001 г., IV г. о.; решение № 47 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5052/2015 г., I г. о., решение №976 от 20.08.2007 г. на ВКС по д. № 1293/2006 г., V г. о. В последните две решения разглежданата хипотеза е като тази по настоящото дело, тъй като лицата, които са извършили подобренията, са се легитимирали като собственици с редовни документи, преди да бъде уважен предявеният срещу тях ревандикационен иск от действителния собственик. Освен това – в посочената практика изрично се подчертава, че разрешението за началния момент на погасителната давност за вземане на подобрения важи еднакво за добросъвестния и недобросъвестния владелец. Добросъвестен е този владелец, който придобива собствеността на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена – чл.70, ал.1 ЗС. Следователно – в определени хипотези подобренията, извършени от добросъвестен владелец, са със съзнанието му че е собственик, макар то да не отговаря на действителното правно положение, като това не променя началото на погасителната давност за вземането за подобрения според посочената практика. Решаващо е съображението, че с предявяването на иска за собственост срещу владелеца вземането за подобрения става изискуемо по смисъла на чл.114 ЗЗД, доколкото той може да направи евентуално възражение за право на задържане до заплащане на стойността на подобренията или да предяви насрещен иск за това вземане.
Третият въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изходът на настоящото дело не зависи от отговора, който ще му бъде даден. Затова и по него не може да се допусне касационно обжалване. С уважаването на иска за собственост по предходното дело е изчерпана възможността да се поставя под съмнение удостовереното в акта за държавна собственост право на държавата върху процесния имот. Защитата срещу удостовереното с А. право на държавата върху имота е приключила с влизане в сила на решението по спора за собственост.
Отговорът на четвъртия въпрос е даден в чл.70, ал.1 ЗС. Разпоредбата разграничава добросъвестното владение, основано на годно придобивно основание /валидна прехвърлителна сделка, материализирана в съответен документ/ от недобросъвестното владение, за което не се изисква основание на владението. Когато владелецът се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, той се счита за собственик на имота, освен ако правата му не са отречени с влязло в сила съдебно решение по спор за собственост с действителния собственик на имота. В случай, че с това решение бъдат отречени правата на владелеца, който се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, той се третира като недобросъвестен владелец в отношенията по повод извършените от него подобрения в чуждия имот, освен ако не е налице хипотезата на чл.74, ал.2 ЗС. Началото на погасителната давност за вземането за подобрения обаче е еднакво по отношение на добросъвестните и недобросъвестни владелци и то е посочено в цитираната практика на ВС и ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 12.01.2018 г. по в. гр. д. № 381/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: