О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 03.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1845 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 88 от 08.01.2018 г. по в. гр. д. № 476/2017 г. на Благоевградския окръжен съд са потвърдени решение № 255 от 14.11.2016г. по гр. д. № 1099/2014 г. на Петричкия районен съд и решение № 781 от 28.04.2017 г., с което по реда на чл. 247 ГПК е поправено основното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. Г. Б. против С. Т. С.
/заместен в хода на процеса през въззивната инстанция от Д. С. С. и Т. И. С./, Д. А. Т. и конституираните на мястото на починалата в хода на процеса пред първата инстанция Я. Г. С. – А. П. С., Д. А. Т. и Г. А. Т. отрицателен установителен иск за собственост за разликата над 1/50 ид. част от поземлен имот с площ 5 429 дка, находящ се в местността „З.“, представляващ имот № 000591 по картата на землището на [населено място], както и искането за отмяна на констативен нотариален акт № 116, том I, рег. № 2195, дело № 101 от 2013 г. на нотариус Т. за разликата над 1/50 ид. част от правото на собственост върху процесния имот.
Предмет на спора е правото на собственост върху процесния поземлен имот, за което ищцата твърди, че е придобила по наследство от общия й с ответника С. Т. С. наследодател И. Т. С.. В исковата молба твърди, че имотът е собственост на всички наследници на И. Т. С., но ответникът С. С. се разпоредил с него в полза на Д. Т., който впоследствие го прехвърлил на третия ответник Я. С.. Сочи, че С. С. не е владял процесния имот и не е придобил същия по давност. Искането е да се признае за установено по отношение на нея, като наследник на И. Т. С., че ответниците не са собственици на целия имот. Районният съд е уважил частично иска до размера на притежаваната от ищцата 1/50 ид. част от имота. В отхвърлителната част решението е обжалвано пред окръжния съд. Въззивният съд посочил, че произнасянето на съда по отношение на предмета на предявения отрицателен установителен иск и неговия обем е свързано с обема на правата на ищеца, съпоставени с правата на ответника. Така, приемайки за правилно установени фактите от районния съд и споделяйки правните му изводи, окръжният съд приел, че искът е основателен до размер на 1/50 ид. част, като над този размер, доколкото ищцата не наследява сама общия наследодател, претенцията й следва да бъде отхвърлена, респективно и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Й. Г. Б.. Жалбоподателката поддържа, че окръжният съд изложил мотиви единствено във връзка с правния интерес от водене на иска и не обсъдил възраженията, свързани с произнасянето по същество на спора, съдържащи се във въззивната жалба. Развива съображения за наличие на правен интерес от отричане правата на ответника по отношение на целия имот, като се позовава на съдебна практика, според която такъв интерес ще бъде налице и когато ищецът не е собственик на вещта, защото посредством уважаване на иска ще отблъсне неоснователните претенции на ответника. Прави се аналогия с иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който може да се предяви от един от наследниците, като акт на обикновено управление и да ползва и неучастващите. Възразява се и срещу присъждането на разноски в ползва на ответника. Поддържа се в тази връзка, че след като е отречено правото му на собственост, то разноски не му се дължат.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК по въпросите:
1. За задължението на съда съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК да постанови решението си след преценка на всички доказателства и доводи на страните.
2. За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решаване на делото.
3. Обуславя ли се правният интерес на ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск с притежанието на самостоятелно право върху имота.
4. При предявен отрицателен установителен иск от един от съсобствениците, когато собствеността произтича от наследствено правоотношение и се установи, че ответникът не притежава отричаните права, следва ли съдът да признае за установено, че той не е собственик на отричаното право в пълен размер.
Поддържа се противоречие с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 13 от 12.06.2015г. по гр. д. № 5835/2014 г. на ВКС I г.о. – по първия въпрос; с определение № 889 от 27.11.2012г. по т. д. № 491/2012 г. на ВКС по втория; с решение № 78 от 16.04.2014г. по гр. д. № 5479/2013 г. на ВКС, определение № 718 от 22.12.2009г. по ч.гр. д. № 582/2009 г. на ВКС, определение № 134 от 08.03.2012г. по ч.гр. д. № 447/2011 г. на ВКС , решение № 35 от 01.09.2015г. по т. д. № 407/2014 г. на ВКС, ТР № 1/1997 г. на ВКС, с решение № 272 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 692/2012 г. на Апелативен съд П., решение № 4 от 17.02.2010 г. по гр. д. № 929/2008 г. на Окръжен съд Бургас, ТР № 1/1997 г. на ОСГК и ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС по третия въпрос. По четвъртия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, касаторът счита, че въззивното решение следва да се допусне да касационно обжалване поради очевидна неправилност.
Ответниците в производството Д. С. С., Т. И. С., Д. А. Т., А. П. С., Д. А. Т. и Г. А. Т. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите, поставени от жалбоподателката. Обуславящият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, вр. т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в случая се състои в това допустимо ли е лице, което твърди че е собственик на идеална част от един имот, да предявява отрицателен установителен иск за собственост на целия имот. Този въпрос не е зададен от жалбоподателката. Първи и втори въпрос в изложението към касационната жалба са свързани косвено, а четвърти въпрос – пряко, с основателността на предявения отрицателен установителен иск. Те не са решаващи, тъй като проблемът е в допустимостта на иска. Третият въпрос е по допустимостта на отрицателния установителен иск, но без отчитане на спецификата по настоящото дело – че искът се предявява от лице, което не твърди да е изключителен собственик на имота, предмет на делото. Отделно от това – по третия въпрос липсва противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС. Решение № 78 от 16.04.2014г. по гр. д. № 5479/2013 г. на ВКС разглежда по реда на чл.280, ал.1 ГПК само материалноправни въпроси, свързани с придобивната давност. В мотивите на решението е разискван и въпросът за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост, но в аспект дали той е достатъчно ефективен, ако ищецът не владее имота и разполага с по-пълната защита, която може да му даде един осъдителен иск по чл.108 ЗС. Същото се отнася и за определение № 718 от 22.12.2009г. по ч.гр. д. № 582/2009 г. на ВКС. Тази проблематика не възниква по настоящото дело, затова посочената практика на ВКС е неотносима и не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Определение № 134 от 08.03.2012г. по ч.гр. д. № 447/2011 г. на ВКС е посветено на въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост, когато с него ищецът брани правото си на строеж върху имота и възможността да придобие собствеността на самия имот по давност или чрез закупуването му. Тази хипотеза също не е налице в настоящия случай. В решение № 35 от 01.09.2015г. по т. д. № 407/2014 г. на ВКС, ТР № 1/1997г. на ВКС се разглежда въпросът за допустимостта на иск за установяване несъществуване на арендно правоотношение между страните, докато по настоящото дело искът е за установяване несъществуване на право на собственост на ответника. Решение № 272 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 692/2012 г. на Апелативен съд П. и решение № 4 от 17.02.2010 г. по гр. д. № 929/2008 г. на Окръжен съд Бургас имат за предмет отрицателни установителни искове за собственост, но в хипотеза, при която ищецът твърди право на собственост върху целия имот, а не върху идеална част от него, както е в настоящия случай. Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС също не се занимават с въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост в хипотеза като настоящата и не могат да обусловят допустимост на касационното обжалване.
Касационното обжалване следва да се допусне поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение с оглед наличието на правен интерес за ищцата /жалбоподател в настоящото производство/ от предявяване на иск за отричане правата на ответниците по отношение на идеалните части, надхвърлящи наследствените й права. Възможността за допускане на касационно обжалване при възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение е предвидена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 88 от 08.01.2018 г. по в. гр. д. № 476/2017 г. на Благоевградския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: