6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3877 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 952 от 14.06.2017 г. по в. гр. д. № 679/2017 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 309 от 26.01.2017 г. по гр. д. № 4949/2016 г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен предявеният от Я. М. С. и С. С. С. срещу М. Т. Р. и И. С. Р. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на реална част с площ от 346 кв. м. от недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор № 10135.5401.3048 по КК и КР на [населено място], район „А.“, СО „Б.-север“, при граници на реалната част, описани подробно в решението.
Въззивният съд е приел, че процесната площ е част от по-голям имот, който е бил възстановен на наследниците на И. С. Т. по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 600/23.03.1999 г. е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 11,400 дка в землището на „Г.“, местността „К. К.“, която по плана на старите имотни граници представлява част от имот пл. № 30, в който се включват множество имоти от комбинирания план, един от който е имот пл. № 2700, реална част от който е спорна по настоящото дело. Издадена е и заповед № 100/01.04.2015 г. по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановена собствеността върху бившата нива, включително и процесната реална част от бившия имот 2700. С нотариален акт № 156, т.IV, рег. № 10437, дело № 744/2015 г. на Д. Ш., помощник нотариус по заместване, собствеността върху възстановения имот е била прехвърлена на ищците по настоящото дело Я. М. С. и С. С. С.. Прието е, че този нотариален акт не е нищожен на основание чл.576, вр. чл.570, ал.1 ГПК и чл.46, ал.1 ЗННД. Нотариус О. Ш. е присъствал в кантората си на датата на извършване на сделката, но само до обяд, след което е бил заместван от помощник нотариуса. Съгласно чл.46, ал.1 ЗННД, при отсъствие на нотариуса, неговият помощник има право самостоятелно да извършва всички действия от компетентността на нотариуса, като прибавя към подписа си допълнението „по заместване“. Законът не съдържа дефиниция, включваща конкретни времеви параметри на отсъствието на нотариуса. От граматическото тълкуване на нормата следва извод, че при всяко отсъствие на нотариуса от кантората, той може да бъде заместен от помощник-нотариуса. По делото липсват доказателства, че в деня на изповядване на сделката нотариусът е бил в кантората си непрекъснато, независимо от това, че част от вписаните в регистъра действия са извършени от него. Следователно, при всяко негово отсъствие от кантората през този ден, са били налице предпоставките за заместване по чл.46, ал.1 ЗННД. Прието е също, че пълномощното за част от продавачите, което е послужило при осъществяване на сделката, произвежда правно действие, тъй като то съответства на изискванията на чл.36, ал.2 ЗЗД и за него не се прилага изискването на чл.32 ГПК. Затова сделката, от която черпят права ищците, е валидна и произвежда желаните правни последици.
По възраженията за незаконосъобразна реституция по ЗСПЗЗ в полза на праводателя на ищците съдът е изложил две групи съображения: На първо място – след като ответниците не твърдят да са били собственици на възстановения имот към момента на образуване на ТКЗС , т.е. не повдигат спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, те не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността, съгласно ТР № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС. На второ място – конститутивният ефект в случая е настъпил не от самото решение на ОСЗ, издадено на 23.03.1999 г., а от последващата заповед по чл.14к, ал.7 ЗСПЗЗ, издадена на 01.04.2015 г. Съдът е приел, че към решението на ОСЗ не е била издадена скица на възстановения имот, за да се завърши фактическият състав на реституцията, съгласно изискването на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, в редакцията преди изменението с ДВ бр.68/1999 г., вр. чл.18ж, ал.1, изр.2 ППЗСПЗЗ, действаща към датата на издаване на решението. Освен това действащата към този момент редакция на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ препраща към разпоредбите на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ. Собствеността върху земи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се възстановява при предпоставките на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 и сл. ППЗСПЗ. Според редакцията на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ – ДВ бр.122/1997 г., в сила от 23.12.1997 г., за земите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се изработва план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, които се възстановяват, и останалите площи, над размерите по § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, които не могат да бъдат изкупени от бившите ползватели, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти. Следователно и преди влизане в сила на редакцията на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/30.07.1999 г./ за тези площи не е настъпил реституционният ефект на решението на ОСЗ, тъй като те не са индивидуализирани с плана по чл.24, ал.4 ППЗСПЗЗ. Административната процедура за тези терени настъпва след приемане на ПНИ и издаването на заповедите по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ. В настоящия случай ПНИ за местността, в която се намира процесният имот, е влязъл в сила на 13.12.2012 г., а заповедта на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗЗР на ЗСПЗЗ – на 21.04.2015 г. Към този момент реституцията на имота е приключила, като наследниците на бившия собственик И. Т. са придобили собствеността на възстановения имот и са могли да се разпоредят с него в полза на ищците с нотариалния акт от 24.11.2015 г. Прието е за неоснователно възражението на ответниците за придобиване на собствеността по давност. Давностният срок за придобиване на собственост от трети лица върху имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, започва да тече най-рано от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или от по-късния момент на окончателното възстановяване на собствеността. Поради липса на конститутивен ефект на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността, давността в случая започва да тече от влизане в сила на ПНИ, с който се обособява обектът на реституцията. От 13.12.2012 г. до предявяване на иска на 04.05.2016 г. не е изтекъл изискуемият 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците М. Т. Р. и И. С. Р..
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил доводите им във връзка с приложението на чл.46, ал.1 ЗННД и не е извършил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, от които се установявало, че в периода на извършване на продажбата на процесния имот нотариус Ш. е бил в нотариалната кантора, тъй като е извършвал и други сделки непосредствено преди и след това. Не били обсъдени и доводите на жалбоподателите във връзка с реституцията на процесния имот – че не е бил заявен за възстановяване съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Неприложимо било ТР № 9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, тъй като в случаите жалбоподателите не противопоставяли права по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, а право на права, произтичащи от придобивна давност. Затова съдът следвало да осъществи косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2, изр.2 ГПК за материална законосъобразност на решението за реституция. Необосновани и незаконосъобразни били и мотивите на съда за липса на конститутивен ефект на решението на ОСЗ от 1999 г. Именно от влизане в сила на това решение започвала да тече и придобивната давност върху спорната реална част от имот.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК / редакция преди изменението с ДВ бр.86/2017 г./ по следните въпроси: 1. За предпоставките за заместване по чл.46, ал.1 ЗННД и кое отсъствие на нотариуса обосновава валидна възможност да бъде заместван от помощник нотариус;
2. За разпределянето на тежестта на доказване наличието или липсата на предпоставките на чл.46, ал.1 ЗННД за заместване на нотариуса от помощник нотариус при заявено оспорване на нотариално удостоверяване с твърдения, че тези предпоставки не са налице;
3. Съществува ли към датата на издаване и влизане в сила на решение № 600 от 23.03.1999 г. на ПК Варна императивно изискване, уредено в разпоредбите на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за прилагане на заверена скица към решението за възстановяване на собствеността. Представлява ли скицата единствено допустимият и възможен източник на данни за индивидуализацията на имота по решението, или е възможно тази индивидуализация да се извърши в съдебно производство въз основа на помощния план по § 4к, ал.1 и ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ;
4. За предпоставките и момента на възникване на конститутивния ефект на решение на ПК по чл.14, ал.1, т.3 ПЗР на ЗСПЗЗ, постановено преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999 г.;
5. За кръга на лицата, които са легитимирани да оспорват материалната законосъобразност на решенията на ПК/ОСЗ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ;
6. За момента, от който започва да тече придобивната давност по отношение на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ;
7. За задължението на съда да обсъди наведените доводи, възражения и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и излагане на съображения в мотивите.
По първия въпрос решението влизало в противоречие с влязлото в сила решение № 108 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 77/2010 г. на ОС Добрич; по третия въпрос – с решение № 511 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г. на II ГО на ВКС; решение № 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 588/29.06.2010 г. по гр. д. № 1350/2009 г. на I ГО и решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на I ГО на ВКС; по четвъртия въпрос – решение № 463 от 21.01.2012 г. по гр. д. № 13/2011 г. на I ГО на ВКС; решение № 106 от 19.05.2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г. на II ГО; решение № 809/14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на I ГО на ВКС и т.1 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС; по петия въпрос – решение 227 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3007/2015 г. на I ГО на ВКС; решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на II ГО; решение № 451 по гр. д. № 3/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 463/21.01.2012 г. по гр. д. № 13/2011 г. на I ГО на ВКС и ТР № 6 по тълк. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС; по шестия въпрос – решение № 203 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1703/2016 г. на I ГО на ВКС; решение № 139 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 370/2011 г. на I ГО; решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на II ГО; решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 559/2010 г. на I ГО и решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на I ГО и по седмия въпрос – т. 4 на ППВС № 7/27.12.1965 г., както и три решения на ВКС. По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците в производството Я. М. С. и С. С. С. оспорват жалбата. Считат, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос имало само едно влязло в сила решение на окръжен съд от 2010 г., което било изолирано, а след това практиката се ориентирала в обратната насока, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд. На третия въпрос не можел да бъде даден еднозначен отговор; по четвъртия въпрос – също, тъй като отговорът зависи от приложимата редакция на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, както и от съдържанието на решението. Изложени са и подробни доводи в подкрепа на изводите на въззивния съд по съществото на правния спор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не е въведена пречка за касационен контрол с оглед цената на иска.
Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, редакция преди измененията с ДВ бр.86/2017 г., по първия въпрос, свързан с предпоставките за заместване по чл.46, ал.1 ЗННД. Въпросът е обуславящ за изхода на правния спор, а обжалваното въззивно решение противоречи на посоченото от жалбоподателите влязло в сила решение № 108 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 77/2010 г. на ОС Добрич.
По втория въпрос, свързан с доказателствената тежест при установяване на предпоставките по чл.46, ал.1 ЗННД, въззивният съд не е вземал изрично становище, а и въпросът не е определящ, тъй като в случая всички релевантни факти са изяснени и изходът на делото не се определя от зле разпределена доказателствена тежест. Затова по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Третият въпрос не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, затова по него също не следва да се допуска касационно обжалване. Действително, въззивният съд е приел, че липсата на скица опорочава решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността. Решаващ обаче е изводът на съда, че само по себе си това решение няма конститутивно действие, поради което придобивната давност върху възстановения имот не може да започне да тече от влизането му в сила.
Четвъртият и шестият въпрос са свързани, тъй като началният момент за придобивната давност върху възстановени по реда на ЗСПЗЗ земи настъпва при наличие на конститутивен ефект на акта за реституция. От тези въпроси определящ е четвъртият и по него възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид противоречието между въззивното решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС. Затова по него също следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Останалите два въпроса не са решаващи за изхода на делото и по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 952 от 14.06.2017 г. по в. гр. д. № 679/2017 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42,56 лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: