10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
гр. София, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1125 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на „Меланж Дюн“ ЕООД, подадена срещу решение № 5619 от 11.12.2018 г. по гр. дело № 794/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното решение е отменено решение № 140 от 17.05.2018 г. по гр.д. № 1016/2016 г. по описа на PC – гр. Петрич и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на „Меланж Дюн“ ЕООД, че Д. К. Т. е собственик на основание осъществено давностно владение в периода от 1998 г. до 2008 г. на следните реални части от имоти: реална част с площ от 907.40 кв.м, която попада в поземлен имот с № …., с начин на трайно ползване „лозе“, VII-ма категория на земята, находящ се в землището на [населено място], общ. П., местност „П.“, с площ от 9.900 дка, с граници на имота: от север – имот № …. и имот № …., от запад – път, от юг – имот № …. и от изток – № …., разположена в северозападната част на поземлен имот № …., при граници на реалната част: от север – имот № …. и имот № …., от запад – път, от юг – останалата част от имот № …. и от изток – имот № ….; реална част с площ от 1 016.59 кв.м, която попада в поземлен имот с № …., с начин на трайно ползване „лозе“, VII-ма категория на земята, находящ се в землището на [населено място], общ. П., местност „П.“, с площ от 7.629 дка, с граници на имота: от север – имот № …. и имот № …., от запад – имот № …., от юг – имот № …. и имот № …. и от изток – № …., разположена в югозападната част на поземлен имот № …., при граници на реалната част: от запад – имот № …., от юг – имот № …. и имот № …., от изток и север – останалата част от имот № ….; реална част с площ от 100 кв.м, която попада в поземлен имот с № …., с начин на трайно ползване „лозе“, VII-ма категория на земята, находящ се в землището на [населено място], общ. П., местност „П.“, с площ от 8.603 дка, с граници на имота: от север – имот № …., имот № …. и имот № …., от запад – имот № …. и имот № …., от юг и от изток – път, разположена в северозападната част на поземлен имот № …., при граници на реалната част: от запад – имот № …., от север – имот № …. и от изток и юг – останалата част от имот № ….
Жалбоподателят счита въззивното решение за незаконосъобразно, недопустимо и неправилно.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят твърди, на първо място, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.12, и чл.235, ал.2 и 236, ал.2 от ГПК, съгласно които разпоредби съдът следва да постанови решението си, като прецени всички доказателства и доводите на страните и изложи самостоятелни правни изводи по спорните правоотношения и по изнесените възражения и съображения по делото, които имат значение за спора. Сочи, че въззивният съд е обосновал своя извод относно основателността на въззивната жалба като е изложил конкретни мотиви, само във връзка със заявения от ищеца правен способ за придобиване на твърдяните от него права, но не е и относно възраженията на ответника за недопустимост на исковете, обосновани с това, че се иска постановяване на решение, с което да се признае придобивано право на собственост върху идеални части от недвижими имоти към минал момент по отношение на лице, което не е имало нито собственически, нито други вещни права към него. Позовава се на противоречие на тези действия на съда с дадените задължителни разяснения в т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с многобройната практика на ВКС по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК (решение № 113/12.06.2015 г. по гр.д. № 5835/2014 г. на ВКС, І г.о., определение № 889/27.11.2012 г. по т. д. № 491/2012 г. на ВКС).
На второ място, жалбоподателят излага, че макар да се е произнесъл по изложените в исковата молба факти, въззивният съд е аргументирал решението си с различни от твърдяните в обстоятелствената й част факти и се е произнесъл с решение по предмет, неидентичен с този, с който е бил сезиран, тъй като е бил сезиран с иск да се признае ищецът за собственик на идеални части от процесните имоти, а е постановил решение за реални такива. По тази причина жалбоподателят счита решението за недопустимо – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр. второ от ГПК. В тази връзка жалбоподателят формулира и следният процесуалноправен въпрос, който според него е решен в противоречие с ТР № 2 от 29.02,2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: Допустимо ли е, когато съдът установи противоречие в твърденията на ищеца в исковата молба, по пътя на тълкуването на волята и на установени факти по делото да измени обхвата и пределите на търсената защита.
На трето място в изложението жалбоподателят навежда доводи, че в противоречие със съдебната практика с определението си по чл.267, ал.1 от ГПК въззивният съд е назначил нова съдебно-техническа експертиза, без извършените такива да са били оспорени пред първоинстанционния съд или във въззивната жалба или да са направени такива искания или изложени доводи, като по този начин е нарушил чл.6 от ГПК и е изместил диспозитивното начало в гражданския процес ( противоречие с решение № 178/6.11.2017 г. по т.д. № 600/2017 г. на ВКС).
На четвърто място, жалбоподателят е формулирал следния материалноправен въпрос: Допустимо ли е придобиване по давност на земеделски имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, преди предвидения с разпоредбата на член 5, ал.2 от ЗВСОНИ начален момент, евентуално преди завършване на земеделската реституция относно имота.
Твърди, че този въпрос е съществен и е обусловил изхода на спора, като съдът в противоречие на утвърдената съдебна практика не е съобразил установеното с експертизата, че процедурата по възстановяване (макар и незаконосъобразна съгласно заключението на вещото лице), е продължила до постановяване на последното възстановително решение № 17043 от 7.03.2002 г., поради което дотогава придобивна давност не би могла да тече (решение № 11/15.03.2016 г. по гр.д. № 3119/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 45/23.02.2015 г. по гр.д. № 4732/2014 г. на ВКС, определение № 328/19.06.2018 г. по гр.д. № 3982/2017 г. на ВКС, решение № 105/8.01.2015 г. по гр.д. № 1193/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.).
На пето място, жалбоподателят формулира следните материалноправен и процесуалноправни въпроси, за които счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК:
Осъществяването на фактическа власт върху чужд имот, без съзнание у собственика за това, че владее чужд имот, може ли да се определи като владение, въз основа на което същият да се позовава на придобиването на този имот на основание давност;
Допустим ли е положителен установителен иск за признаване право на собственост, придобито по давност към минал момент по отношение на трето лице, което няма права към периода на придобивната давност, а е придобило този имот в един по-късен момент и то не от собствениците на имота към визирания период;
Допустимо ли е съдът, при констатирано противоречие в твърденията на ищеца, да тълкува волята на ищеца, да изменя исковата претенция и да се произнася с решение по искане, ненаправено от ищеца.
На шесто място, жалбоподателят се позовава на очевидна неправилност на решението, предвид превратното му възприемане на заключението на назначената от него съдебно-техническа експертиза.
Д. К. Т. счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Видно от исковата молба, в нея ищецът Д. К. Т. твърди, че с решение № 17043/28.04.1997 г. на ПК-П. било възстановено правото на собственост на К. П. Т., бивш жител на [населено място], върху земеделски земи в землището на селото. Сочи, че като един от наследниците на К. Т. придобил право на собственост върху възстановените имоти, в това число и върху имот № …. в землището на [населено място], местност „П.“, с площ от 8.093 дка по скица, а по документ за собственост – 8.201 дка. Заявява, че с протокол № 17043/28.05.1997 г. на ПК наследниците на К. Т. били въведени във владение на възстановените им имоти. Ищецът твърди, че през 1997 г. наследниците на К. Т. си поделили имотите с устен договор за делба, по силата на който Д. Т. придобил собствеността върху имот № …. Ищецът излага, че ответникът е собственик на имоти № …., № …. и № …. – съседни на имот № …. по КВС. През 1998 г. в част от имота – южната, върху площ от 2 600 дка Д. Т. засадил лозя, а в северната част, с площ от 5.493 дка, имотът останал нива, като оттогава и понастоящем ищецът упражнява върху имота непрекъсната, спокойна и явна фактическа власт, демонстрирайки своене на имотите. Сочи, че през 2016 г. заварил колчета в имота си. Седмица по-късно установил, че е извършено ограничаване на съседните имоти, както и че по КВС за землището на [населено място] 267.68 кв.м от имот № …. са придадени към имот № …., а 1 973.86 кв.м – към имот № …. – собствени на И. П. И. към онзи момент, а към исковата молба собственост на ответното дружество. Твърди, че впоследствие от имот № …. били образувани имот № …., от който ищецът владее 1 873.86 кв.м, и имот № …., от който ищецът владее 100 кв.м. Навежда, че повече от 17 години е упражнявал непрекъснато, явно, спокойно владение върху описаните части от имоти № …., № …. и № …. Твърди, че никога не е имал спор за граници със съседите на имота. Заявява, че собствеността върху имота е възстановена с решение и скица на ПК, както и че е въведен във владение на имота с протокол на ПК-Петрич. Ищецът твърди, че е придобил спорните части по давност, текла от 1998 г. до момента на депозиране на исковата молба в съда. Иска от съда да постанови решение, с което: да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на …. идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване „лозе“, с площ от 9.900 дка, VІІ-ма категория на земята, находяща се в землището на [населено място], общ. П., местност „П.“, представляваща имот № …. по картата на землището, при граници и съседи: от две страни – път, имот № …. – лозе на наследници на К. Т., имот № …. и № …. – лозя на „Мелананж Дюн“ ЕООД, които идеални части представляват 1 873.86 кв.м, реално разположени в северозападната част на поземлен имот № …., при граници: от север – имот № …. и имот № …., от запад – път, от юг – частта от имот № …. и от изток – имот № …., по давност, изтекла в периода 1998 – 2008 г.; да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 100.00/8.603 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване „лозе“, с площ от 8.603 (осем декара шестотин и три кв.м), дка, VІІ-ма категория на земята, находяща се в землището на [населено място], общ. П., местност „П.“, представляваща имот № …. по картата на землището, при граници и съседи: от изток и юг – път, от запад – имот № …., от север – имоти № …. и № …. и № …., които идеални части представляват 100.00 кв.м, реално разположени в северозападния ъгъл част на поземлен имот № …., при граници: от север – имот № …., от запад – частта от имот № …., от юг – частта от имот № …. и от изток – частта от имот № …., по давност, изтекла в периода 1998 – 2008 г.; да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 267.68/7.629 идеални части от поземлен имот с начин на трайно ползване „лозе“, с площ от 7.629 дка, VІІ-ма категория на земята, находяща се в землището на [населено място], общ. П., местност „П.“, представляваща имот № …. по картата на землището, при граници и съседи: имот № …. – лозе на наследници на К. Т., имот № …., имот № …., имот № …. и имот № …., които 267.68/7.629 идеални части представляват 267.68 кв.м, реално разположени в югозападната част на имот № …., при граници: от запад – имот № …., от юг – имот № …., от изток и север – частта от имот № …., по давност, изтекла в периода 1998 г. – 2008 г.
С отговора на исковата молба ответникът възразява срещу редовността на последната, както навежда доводи за недопустимост на исковете, тъй като твърденията на ищеца са за придобит имот в период, през който дружеството не е имало никакви права върху процесните имоти. Оспорва ищцовите твърдения за придобиване на спорните части от процесните недвижими имоти по давност. Твърди, че той (ответникът) е придобил собствеността върху имотите на основание валидна сделка от собственик – наследниците и собственици на поземлени имоти № …., № …. и № …. по картата на землището на [населено място]. Твърди, че дори ищецът да е упражнявал фактическа власт върху спорните части от недвижимите имоти, то е било със съзнание, че е един от наследниците на лицето, чиято собственост е била възстановена, т.е. със съзнание, че владее само неговата идеална част от съсобствения наследствен възстановен недвижим имот, като е държател на останалите части от имота, собствен на останалите наследници. Счита, че дори и да е упражнявал фактическа власт върху претендираните части от имотите, ищецът не е имал съзнанието за своене, тъй като е владял като сънаследник. Сочи, че имот № …. не е съседен на имот …., за който ищецът твърди, че му е възстановен от поземлената комисия.
В решението си въззивният съд е приел, че искът съобразно заявения петитум е за реални, а не за идеални части от описаните три поземлени имота, доколкото в исковата молба се излагат последователно фактически твърдения за осъществени действия по отношение на конкретни по площ, разположение и граници части от процесните имоти, надлежно индивидуализирани. В тази връзка е приел двусмислието в петитума на исковата молба за изцяло привидно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е заключил, че имотите на праводателя на ищеца са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ през 1997 г., като Д. Т. е придобил претендираните от него реални части от имоти по силата на непрекъснато, явно, трайно и несмущавано владение, продължило през посочения в исковата молба период. При това положение ответното дружество, като последващ приобретател, на практика е закупило процесните имоти от несобственик. Въззивният съд служебно е назначил съдебно-техническа експертиза със следната задача: По кой план за земеразделяне е бил възстановен имотът с № …. по представеното към исковата молба решение № 17043 на ПК-гр. Петрич; възстановени ли са, кога и по кой план за земеразделяне съседните на ищцовия имот процесни имоти с предходни номера …. и …., които сега са с нови номера …., …. и ….; отграниченият на място със стоманено-бетонни колове имот, който се твърди в исковата молба, че се ползва от 1998 г. от ищеца, като площ, местоположение и заснемане отговаря ли на имота, в който е бил въведен ищецът с приложения към решението на ПК-гр. Петрич протокол за въвод № 17043, както и да се посочи, дали същият съответства изцяло или поне частично на плана за земеразделяне, по който е бил извършен посоченият в протокол № 17043 въвод във владение; има ли изменение на плана за земеразделяне след въвода, извършен с протокол № 17043 на ПК-гр. Петрич. Ако има такова изменение, кога и с какъв акт е било одобрено същото, както и да се отговори засяга ли изменението ищцовия имот по предходния план и ако това е така, в какво се изразява засягането на имота на ищеца; всички констатации на вещото лице да се онагледят в подходящ графичен вид.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Въззивното решение не е недопустимо, нито въззивният съд е действал в противоречие със задължителната съдебна практика във връзка с въпросите: „Допустимо ли е, когато съдът установи противоречие в твърденията на ищеца в исковата молба, по пътя на тълкуването на волята и на установени факти по делото да измени обхвата и пределите на търсената защита.“ и „Допустимо ли е съдът, при констатирано противоречие в твърденията на ищеца, да тълкува волята на ищеца, да изменя исковата претенция и да се произнася с решение по искане, ненаправено от ищеца.“ Всички доводи в изложението към касационната жалба в това отношение се основават на възприетото в обжалваното решение, че съдът е сезиран с искове за собственост на реални части от имоти, а не на идеални.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че действително с петитума на исковата молба се иска признаване правото на собственост на ищеца едновременно върху идеални и върху реални части от имоти. Това обстоятелство е следвало да послужи като основание за даване на съответни указания от въззивния съд. Въпреки че такива не са били дадени, не е налице такова нарушение на процесуалните норми, което да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото анализът на исковата молба – на обстоятелствената част и петитума в тяхната взаимовръзка, води до несъмнения извод (направен и от Окръжен съд – Благоевград), че предмет на исковете са именно реалните части от имоти. Извършването на такъв анализ е задължително за съда, който следва да установи предмета на делото, висящо пред него. В случая не се е стигнало до подмяна от страна на съда на волята на ищеца, нито до произнасяне по непредявено искане.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса „Допустим ли е положителен установителен иск за признаване право на собственост, придобито по давност към минал момент по отношение на трето лице, което няма права към периода на придобивната давност, а е придобило този имот в един по-късен момент и то не от собствениците на имота към визирания период.“.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика (така напр. ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС), придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, като чрез позоваване на последиците от придобивната давност тези правни последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съответно по чл.79, ал.1 или по чл.79, ал.2 от ЗС. Едно лице може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност срещу всяко друго лице, което му оспорва правото на собственост (или друго вещно право), а не само срещу правни субекти, спрямо които владението е било манифестирано в сроковете по чл.79, ал.1 или ал.2 от ЗС.
Въпросът „Допустимо ли е придобиване по давност на земеделски имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, преди предвидения с разпоредбата на член 5, ал.2 от ЗВСОНИ начален момент, евентуално преди завършване на земеделската реституция относно имота.“ не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като в решението не е прието, че придобивна давност е текла преди приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ или преди влизането на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ в сила. Видно от решението, съдът е направил извод, че процедурата по възстановяване на земите е била приключила още през 1997 г. – с влязлото в сила решение № 17043/28.04.1997 г. на ПК-П., като е приел и че Д. Т. е придобил спорните реални части от имоти по силата на давностно владение продължило в периода 1998 г. – 2008 г. Ето защо по този въпрос не са налице общите предпоставки на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Дори да се приеме, че реституционната процедура е приключила едва през 2002 г., каквито доводи са наведени от жалбоподателя, то от този момент до подаване на исковата молба отново е изминал период, по-дълъг от срока по чл.79, ал.1 от ЗС.
По въпроса „Осъществяването на фактическа власт върху чужд имот, без съзнание у собственика за това, че владее чужд имот, може ли да се определи като владение, въз основа на което същият да се позовава на придобиването на този имот на основание давност.“ също не следва да се допуска касационно обжалване. Законът не визира знанието, че се владее чужд имот, като елемент от фактическия състав на придобивната давност. В този смисъл е налице и съдебна практика – така напр. решение № 88/27.07.2016 г. по гр.д. № 661/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.
Въззивният съд е действал в рамките на правомощията му, очертани с нормите на ГПК и т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, назначавайки служебно съдебно-техническа експертиза. Съгласно възприетото в цитираното тълкувателно решение въззивният съд може да назначи служебно експертиза, ако във въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост на съдебното решение – че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. В случая такова оплакване е наведено от въззивника Д. Т., който изрично е оспорил изводите на първоинстанционния съд за това, че тезата на ищеца, че е владял спорните реални части от съседни на поземлен имот № …. поземлени имоти, не се доказва от съдебно-техническата експертиза по делото.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че в случая не е налице и твърдяната очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК.
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Предвид недопускането на касационно обжалване ответникът по касационната жалба има право на 400 лв. разноски за адвокат, направени в производството пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5619 от 11.12.2018 г. по гр. дело № 794/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Меланж Дюн“ ЕООД да заплати на Д. К. Т. разноски пред ВКС в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: