5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 21.06. 2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2236 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3302/17.04.2019 г. на П. Т. А., чрез адв. Р. П. – ПАК, срещу определение № 134/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 139/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо определение № 945/27.11.2018 г. по гр. д. № 96/2018 г. на Старозагорски окръжен съд. С последното е прекратено като недопустимо производството по предявения от частната жалбоподателка срещу ТД на НАП – П. и А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс комплекс 90 – Антон Антонов“, [населено място], установителен иск, поради изтичане на 30-дневния преклузивен срок за предявяването му.
Определението е обжалвано с оплаквания за неправилност и необоснованост, с искане да бъде отменено. Счита извода на апелативния съд, че искът е предявен извън преклузивния срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, за неправилен като твърди, че правилната квалификация на иска е по чл. 269, ал. 1 ДОПК и последният не е обвързан със срок, а е допустим винаги, независимо кога е предявен. Поддържа, че е налице правен интерес за предявяването му, тъй като ищцата има качеството на трето лице, чието право е засегнато от принудителното изпълнение. Навежда твърдения, че по силата на договор за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № …../2015 г., е придобила право на собственост върху ? ид. ч. от процесния недвижим имот, който договор не е обявен за недействителен по реда на чл. 216 ДОПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, съдържащо се в молба вх.№3865/10.05.2019г., жалбоподателят поддържа, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен материално-правен и процесуално-правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като е приел, че е упражнила исковата си претенция по отделен, административен ред пред надлежния орган по чл.266, ал.4 ДОПК, в който случай искът следва да бъде предявен в предвидения в чл.267, ал.2, т.4, изречение второ ДОПК.
В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът ТД на НАП – П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените в производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс комплекс 90 – Антон Антонов“, [населено място] не изразява становище по жалбата.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното:
В обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба от жалбоподателката срещу ТД на НАП – П. и А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс комплекс 90 – Антон Антонов“, [населено място], за признаване на установено спрямо отвениците, като взискател и длъжник по изп. д. № 24150003525/2015 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП, че ищецът е собственик на ? ид.ч. от недвижим имот апартамент с идентификатор № …………….., върху който е насочено изпълнението. Искът е основан на договор за издръжка и гледане от 12.10.2015 г., обективиран в нотариален акт № …/2015 г., по силата на който ищцата е придобила собствеността върху ? ид.ч. от процесния имот от втория ответник А. С. А.. Констатирано е, че А. С. А., действащ като ЕТ „Роншанс комплекс 90 – Антон Антонов“, [населено място], е длъжник по изп.д. № 24150003525/2015 г. по описа на ТД на НАП като с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на публичен изпълнител за събиране на публично вземане предмет на изпълнителното дело, е наложена възбрана върху имота, вписана на 28.07.2012 г. Ищцата, като трето на публичното изпълнение лице, е обжалвала действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване на процесния имот, но жалбата й е отхвърлена с решение № 139 /11.04.2018 г. на Директора на ТД на НАП, връчено на 12.04.2018 г. по електронен път. А. е обжалвала решението като с определение № 1075/01.06.2018 г. по адм. д. № 1169/2018 г. на Пловдивски административен съд, влязло в сила на 14.07.2018 г., жалбата й е оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. Изложени са съображения, че разпоредбите на чл. 266 и сл. ДОПК от Глава 27 „Защита срещу принудително изпълнение“ предвиждат, че третото лице може да обжалва действията на публичния изпълнител в посочения срок като в случаите, когато решаващият орган откаже да отмени изпълнително действие, обжалвано от трето лице със самостоятелни права върху вещта, предмет на принудителното изпълнение, третото лице не разполага с правото да обжалва акта му по съдебен ред, но може да предяви иск за установяване на правата си в 30 – дневен срок от получаване на препис от решението, съгласно изричната разпоредба на чл.276, ал. 2 т. 4 ДОПК. Посочено е, че отделно от това е уредена и възможността на всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението да предяви иск против взискателя и длъжника по реда на чл. 269 ДОПК. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения иск като недопустимо, апелативният съд е приел, че макар в конкретния случай за ищцата да е налице правен интерес от предявяване на иска, същият е недопустим, тъй като е предявен извън преклузивния 30-дневен срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, който за обжалвалото действията на публичния изпълнител трето лице тече от деня на съобщаване на решението на ТД на НАП, в случая от 12.04.2018 г., а искът е предявен на 10.09.2018 г.
Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС, правният извод на въззивния съд е обусловен от разрешаването на въпроса дали в хипотеза, при която трето лице със самостоятелни права върху недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК, е обжалвало действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване на този имот, и жалбата му е била отхвърлена, искът за установяване на правото му следва да бъде предявен в рамките на предвидения в чл.267, ал.2, т.4, изречение второ 30-дневен срок.
Именно по този въпрос, уточнен в съответствие с правомощията на тричленния състав съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като така поставеният въпрос не е намерил разрешение до настоящия момент в практиката на ВКС /в постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и чл.290 ГПК съдебни актове/.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че ако трето лице със самостоятелни права върху недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение по ДОПК, е обжалвало действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване на този имот по реда на чл.266, ал.4 ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция, и жалбата му е била отхвърлена, решението на този административен орган не може да се обжалва пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК. Искът за установяване на правото на собственост в подобна хипотеза следва да бъде предявен по общия исков ред в предвидения в чл.267, ал.2, т.4, изречение второ ДОПК 30-дневен срок. Ако искът бъде предявен в този срок, изпълнителното производство може да бъде спряно. Ако третото лице не предяви иск за установяване на правото си в предвидения в ДОПК преклузивен срок, действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с явно наддаване се стабилизират и изпълнителното производство може да продължи. В подобна хипотеза, ако е пропуснало 30-дневния срок, третото лице може да защити правата си по реда на чл.239, ал.2 ДОПК след приключване на публичната продан.
И тъй като изводите на въззивния съд съответстват на даденото по-горе разрешение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника ТД на НАП – П. сумата от 150лв., представляваща юриконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 134/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 139/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №134/26.03.2019г. по ч.гр.д.№139/2019г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Т. А. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК да заплати на ТД на НАП – П. сумата от 150лв. разноски в производство пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: