7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 25.03.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3674 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№4079/28.05.2018г., подадена от Б. Г. Б. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.С. Л. от САК, срещу решение №146, постановено от Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав на 19.04.2018г. по в.гр.д.№680/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанциония съд, с което са отхвърлени предявените от него по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС искове срещу С. О. Б., В. Х. Б. и Б. М. Б.-Т. за реална част с площ от 580кв.м. от поземлен имот №…с по кад.план на вилна зона „Б.-Б.-К.“, идентична с част от УПИ IV-… от кв.68 по регулационния план на [населено място]; срещу Й. А. Б. и В. К. Б. за реална част с площ от 26кв.м. от поземлен имот №…с по кад.план на вилна зона „Б.-Б.-К.“, идентична с част от УПИ V-… в кв…. по регулационния план на [населено място]; срещу В. О. Д. и В. Б. Д. за реална част с площ от 119кв.м. от поземлен имот №… по кадастралния план на вилна зона „Б.-Б.-К., идентична с част от УПИ Х-… от кв…. по плана на [населено място].
В изложението към подадената от Б. Г. Б. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №94 от 14.07.2015г. по гр.д.№547/2015г. на ВКС, Второ ГО/ по въпроса налице ли е пречка за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато върху имота до 01.03.1991г. е построена жилищна сграда без издавани строителни книжа за разрешаване и започване на строежа, респективно когато преди влизане в сила на ЗСПЗЗ не е бил издаден акт за узаконяване на строежа, а такъв е издаден след приключване на процедурата по възстановяване.
Според касатора практиката на тричленни състави на ВКС, посочена и в обжалваното решение /решение №1257 от 24.10.2008г. по гр.д.№5721/2007г. на ВКС, П. ГО; решение №778 от 27.04.2010г. по гр.д.№2021/2008г. на ВКС, Четвърто ГО; решение №353 от 06.07.2010г. по гр.д.№621/2009г. на ВКС, Второ ГО и определение №111 от 24.03.2015г. по гр.д.№7188/2014г. на ВКС, Първо ГО/, според която търпимият, респективно узаконимият строеж обуславя приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и е пречка за земеделската реституция, е неправилна и следва да бъде изоставена. С оглед на това поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса наличието на предпоставките по §16, ал.1 ПЗ на ЗУТ за определяне на един строеж като „търпим“ пречка ли е за възстановяване на собствеността по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато върху имота преди 01.03.1991г. е построена жилищна сграда без издадени строителни книжа за разрешаване и започване на строежа, респективно когато преди влизане на ЗСПЗЗ в сила не е бил издаден акт за узаконяване на строежа.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса следва ли съдът да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор. Счита, че по така поставения въпрос е налице противоречие с разрешението, съдържащо се в решение №27 от 02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, Четвърто ГО, тъй като въззивният съд не е обсъдил възраженията му срещу първоинстанционното решение относно неправилното приложение на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с §16, ал.1 ПР на ЗУТ, включително възражението, че от събраните доказателства не се доказва законност на строежите в процесните имоти към 01.03.1991г., нито е обсъдил цитираната от касатора съдебна практика, а именно решение №94 от 14.07.2015г. по гр.д.№547/2015г. на ВКС, Второ ГО.
Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК /очевидна неправилност на въззивното решение/, тъй като въззивният съд е постановил решението си при очевидно нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, приемайки за нищожно решение №09 от 14.08.2001г., издадено от ОСЗГ-гр.Б., с което на неговата наследодателка Р. М. С. е възстановено правото на собственост върху процесните поземлени имоти, позовавайки се неправилно на разпоредбата на §16, ал.1 ПР на ЗУТ, която в случая касаторът счита за неприложима.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Й. А. Б., В. К. Б., С. О. Б., В. Х. Б., Х. Я. Т. и И. Я. Т., последните две в качеството си на наследници на Б. Б. Т., чрез процесуалния си представител адв.Р. Х. от САК, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. О. Д. и В. Б. Д., чрез процесуалния си представител адв.Р. Х. от САК, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. В отговора се сочи, че подаването му като самостоятелен се налага с оглед наличието на самостоятелни аргументи, различни от аргументите, касаещи останалите групи ответници, а именно наличието на сила на пресъдено нещо досежно правото на собственост върху процесния недвижим имот в отношенията им с касатора.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Б. Г. Б. е предявил срещу С. О. Б., В. Х. Б., Б. М. Б.-Т. /починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон Х. Я. Т. и И. Я. Т./ иск за предаване владението върху 580кв.м., представляващи реална част от поземлен имот №…, понастоящем идентична с част от УПИ IV-… от кв…. по регулационния план на [населено място]; срещу Й. А. Б. и В. К. Б. иск за предаване владението върху 26кв.м., представляващи реална част от поземлен имот №…., понастоящем идентична с част от УПИ V-… от кв…. по регулационния план на [населено място]; срещу В. О. Д. и В. Б. Д. иск за предаване владението върху 119кв.м., представляващи реална част от поземлен имот №…, понастоящем идентична с част от УПИ Х-… от кв…. по регулационния план на [населено място]. Поддържа, че правото на собственост му е възстановено по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници с решение №09/14.08.2001г. на ОСЗГ-гр.Б. в качеството му на наследник на Р. М. С., като съставените в полза на ответниците констативни нотариални актове са му непротивопоставими, тъй като реализираните в претендираните имоти строежи са незаконни.
Ответниците С. О. Б. и Б. О. Б.-Т. основават правата си на съставен на 02.07.1990г. по време на брака на С. О. Б. и В. Х. Б. н.а.№…, том …, дело №../1990г., с който са признати за собственици по наследство, давностно владение и съдебна делба на недвижим имот, представляващ застроено дворно място от 1626кв.м., представляващо част от имот … в кв…. по плана на [населено място], като след проведена процедура по узаконяване на извършен в това дворно място строеж, на 09.05.2014г. е съставен н.а.№…, том…, рег.№…, дело №…/2014г., с който С. О. Б. и В. Х. Б. са признати за собственици на основание давностно владение и на построената в имота двуетажна жилищна сграда в режим на търпимост. В подадения отговор на исковата молба С. О. Б. и В. Х. Б. се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от влизане в сила на решението, с което по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Р. М. С. е възстановено правото на собственост.
Ответникът Й. А. Б. основава правата си на съставен на 12.11.1987г. н.а.№…, том …, дело №…/1987г., с който Й. А. Б. и неговата майка Л. И. Б. са признати за собственици по наследство, давностно владение и съдебна спогодба на дворно място от 1200кв.м., находящо се в землището на [населено място], попадащо в застроителния полигон, както и на съставен на 08.09.1994г. Акт за узаконяване №17, с който е узаконена построената в парцел V-… двуетажна вилна сграда.
Ответниците В. О. Д. и В. Б. Д. основават правата си на съставен на 02.07.1990г. н.а.№…, том .., дело №…/1990г., с който В. Д. по време на брака му с В. Д., е признат за собственик върху имота по наследство, давностно владение и съдебна делба, както и на решение №182, постановено на 22.12.2014г. по гр.д.№303/2014г. по описа на Сливнишкия районен съд, влязло в сила на 04.06.2015г., с което по предявен от тях отрицателен установителен иск е признато за установено, че Б. Г. Г. не е собственик на реална част от 119кв.м. от УПИ Х-… в кв…. по плана на [населено място].
С обжалваното решение е прието, че от представените по делото доказателства /решение №138/11.05.2000г. по гр.д.№346/1999г. на РС-Сливница, поправено с решение №337/03.10.2000г.; решение №09/14.05.2001г. на ОСЗГ-гр.Б. и последващо решение №09/14.08.2001г. на ОСЗГ-гр.Б./ не се установява Б. Г. Б. да е собственик на претендираните реални части.
По отношение на В. О. Д. и В. Б. Д. е прието, че с влязло в сила решение №182, постановено на 22.12.2014г. по гр.д.№303/2014г. по описа на Сливнишкия районен съд е признато за установено, че Б. Г. Б. не е собственик на претендираната реална част от 119кв.м. от УПИ Х-…, което обуславя неоснователността на предявените от Б. Г. Б. в настоящия исков процес искове по чл.54, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС спрямо тези двама ответници.
Този извод на въззивния съд досежно предметните предели на силата на пресъдено нещо на решение по предявен отрицателен установителен иск, съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ГК на ВКС, поради което следва да се приеме, че в частта, касаеща правата на тези двама ответници, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение /както е прието в решение №85/22.06.2015г. по гр.д.№2/2015г., І ГО на ВКС, при уважаване на отрицателния установителен иск за собственост формираната с решението сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право/.
По отношение претенциите спрямо останалите ответници въззивният съд е приел за допустимо осъществяването на косвен съдебен контрол върху решението, с което в полза на наследниците на Р. М. С. по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот №… по плана, изработен през 1996г., който имот попада в УПИ V-527, УПИ X-… и УПИ IV-… по плана на [населено място], тъй като ответниците не са били страна в производството по възстановяване на собствеността. Изложил е съображения, че доколкото спорният имот се намира в регулация от 1989г., предпоставките за възстановяване на собствеността следва да се преценяват във връзка с разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, съгласно която правата на приобретателите се запазват, ако в имота е построена сграда при спазване на нормативните изисквания или законно разрешеният строеж при отстъпено право на строеж е започнал към 01.03.1990г.
Прието е за безспорно, че процесните имоти са застроени, като сградите представляват търпими строежи съгласно §16, ал.1 ПР ЗУТ и са узаконени, което представлява пречка за възстановяване на собствеността. За да достигне до този извод въззивният съд е взел предвид представените по делото удостоверение за търпимост от 13.04.2005г. за двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ IV-… и акт за узаконяване на същата сграда от 05.04.2013г., както и издаденият на 08.09.1994г. акт за узаконяване на сградата, построена в УПИ V-…, както и събраните по делото гласни доказателства, според които къщите са правени в периода 1973-1974г.
Изложени са съображения, че търпимият строеж по смисъла на §16, ал.1 ПР ЗУТ не поставя изискване за узаконяване на строежа и ако е издадено удостоверение за търпимост, законодателят е придал на сградата правното положение на законен строеж.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на практиката на ВКС, касаеща търпимите строежи в хипотезата на §16, ал.1 ПР ЗУТ и приемаща, че извършеният от лица, които формално се легитимират като собственици на дворното място търпими строеж, т.е. строежът, извършен при съобразяване на действащите строителни правила и норми в очертания от §16, ал.1 ПР ЗУТ времеви предел, представлява пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, ако от съответния компетентен орган е издадено и удостоверение за търпимост – решение №778/27.04.2010г. по гр.д.№2021/2008г. по описа на ВКС, Четвърто ГО; решение №1257/24.10.2008г. по гр.д.№5721/2007г. по описа на ВКС, П. ГО; решение №353/06.07.2010г. по гр.д.№621/2009г. по описа на ВКС, Второ ГО.
Разглежданата в решение №94 от 14.07.2015г. от състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№547/2015г. хипотеза е различна, тъй като узаконяването на строежа е извършено по реда на чл.162 З./отм./, т.е. разпоредбата на §16, ал.1 ПР ЗУТ не е приложима към този случай. Освен това лицето, което е извършило строителството, не се легитимира формално като собственик на терена. Въпросът за наличието на предпоставките на §16, ал.1 ПР ЗУТ не е бил поставен на разглеждане в това производство, доколкото и съответните компетентни органи не са извършвали преценка за спазването на строителните правила и норми по реда на тази разпоредба. Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от него въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор. Така поставеният въпрос е израз на становището на касатора, че въззивният съд следва да обсъди възраженията му срещу изразеното в първоинстанционното решение становище по приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ по точно определен начин. Според настоящия състав обаче подобно изискване към мотивите на въззивното решение в практиката на ВКС, включително сочената от касатора, не се съдържа. Достатъчно е въззивният съд да е обсъдил съответния довод, касаещ приложението на правната норма, а в случая такова обсъждане по приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ се съдържа в обжалваното решение – именно с оглед становището на въззивния съд по приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ касаторът мотивира искането си за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от него въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК – доколкото касаторът обосновава това свое искане с твърдението, че въззивният съд е постановил решението си при очевидно нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, приемайки, за нищожно решение №09 от 14.08.2001г., издадено от ОСЗГ-гр.Б., следва да се приеме, че това основание за допускане на касационно обжалване се поглъща от останалите основания, на които касаторът се позовава. Още повече, че във въззивното решение констатация за нищожност на решение №09/14.08.2001г. на ОСЗГ-гр.Б. не се съдържа.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №146, постановено от Софийски окръжен съд на 19.04.2018г. по в.гр.д.№680/2017г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: