1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
София, 09.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3295 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2246/30.04.2018г., подадена от А. Б. М., П. Д. П. и С. С. С. чрез процесуалния им представител адв.П. А. от САК, срещу решение №43/14.02.2018г., постановено от Пернишкия окръжен съд, ГК по в.гр.д.№604/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по предявения от А. Г. Т. отрицателен установителен иск, че А. Б. М., М. С. С., С. С. С. и П. Д. П. не са собственици на имот с площ от 5.772 дка, ограничени от букви А. по скица, неразделна част от решение №44/30.04.2009г. по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд, представляващи част от незастроен и неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя, трета категория, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ/ с площ от 13.840 дка в м.“Б. б.“, К., [община], при граници: полски път, почивна станция, язовир, наследници на Г. и Е. Й., наследници на И. П., наследници на И. и Я. П., за който съгласно решение на ОС Перник по гр.д.№856/2008г. се приема, че се припокрива частично с имот №…….., ливада, находяща се в землището на [населено място], ЕККАТЕ ………, [община], местност „П.“, с площ от 10.245дка, трета категория.
В частта, с която по предявения от А. Г. Т. отрицателен установителен иск е признато за установено, че М. С. С. не е собственик на имота, въззивното решение не е обжалвано от имащия интерес от това ответник по иска и е влязло в сила.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и събраните по делото доказателства. Основават оплакванията си на обстоятелството, че въззивният съд е игнорирал фактите по делото и по-специално, че за процесния имот има влязло в сила решение още през 2009г., с което те са признати за собственици и към завеждане на исковата молба са продължили да владеят имота в неговата цялост. Считат, че доколкото за процесния имот има влязло в сила решение, с което те са признати за собственици, А. Г. Т. няма правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, респективно активна легитимация за воденето му, доколкото нейният праводател Р. Б. И. е праводател и на лицата, спрямо които те са признати за собственици. Поддържат, че са били добросъвестни при придобиването на имота, владели са го постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. За неправилен считат извода на въззивния съд, че имотът представлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като са придобили собствеността именно от общината. Молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, респективно отменено като неправилно и предявеният срещу тях отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Г. Т. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в молба, постъпила по делото на 29.05.2019г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
С определение №98/05.03.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса прилага ли се разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ в хипотеза на подадени заявления за възстановяване правото на собственост и произнасяне на административния орган с решения за възстановяване на собствеността и по въпроса предявяването на извънсъдебни претенции към даден имот смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС.
По първия въпрос последователно и непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът е заявен за възстановяване или не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Изразеното в този смисъл становище в решение №427/21.07.2009г. по гр.д.№3255/2008г. на Второ ГО на ВКС и решение №21/04.02.2011г. по гр.д.№1327/2009г. на Второ ГО на ВКС се споделя и от настоящия състав на Първо ГО на ВКС.
По втория поставен въпрос последователно и непротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че въпрос на фактическа преценка във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, но във всички случаи тези действия следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на владения имот, като предявяването на извънсъдебни претенции, включително подаването на жалби до прокуратурата, не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност. При липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС. Изразеното в този смисъл становище в решение №262/13.07.2012г. по гр.д.№944/2011г. на Първо ГО на ВКС, решение №376/12.03.2013г. по гр.д.№260/2012г. на Първо ГО на ВКС, решение №276/20.11.2014г. по гр.д.№3036/2014г. на Първо ГО на ВКС и решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на Второ ГО на ВКС се споделя и от настоящия състав на Първо ГО на ВКС.
В настоящия случай от фактическа страна по делото е установено следното:
На 22.04.2014г. /н.а.№ …, том…, рег.№…, дело №…/2014г./ А. Г. Т. е закупила от Р. Б. И. ливада, находяща се в местността „П.“ в землището на [населено място], съставляваща имот №……., като нейният праводател се е легитимирал като собственик на имота въз основа на възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ /решение №РГ-33 от 15.06.2005г. на ОСЗГ-К. за възстановяване в стари реални граници на наследниците на И. В. Р., един от които е Р. Б. И./ и сключен на 20.10.2005г. /н.а. №…, том …, рег.№…, дело №……./2005г./ договор, с който Р. Б. И. изкупува частите на останалите наследници на И. В. Р. от този имот.
На 16.12.2005г. /н.а.№…., том …., н.д.№…/2005г./ Р. Б. И. продава имота на П. Ц. П. и Ц. Н. В..
А. Б. М., М. С. С. и П. Д. П. извеждат правата си от сключен на 11.10.2005г. /н.а.№…., том …, н.д.№…/2005г./ договор, съгласно който купуват незастроен поземлен имот с площ от 13.840 дка в м.Б. б. на [населено място], от „С.“ О.-в ликвидация, което дружество е придобило този имот от [община] по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 14.06.1996г. /н.а.№…, том …, н.д.№…/1996г./. На [община] пък правото на собственост върху този имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение №15/24.03.1995г. на ПК-К., което е представено при сключването на договора за покупко-продажба през 1996г. За правата на [община] на 01.02.1996г. е съставен и Акт за общинска собственост, в който като придобивно основание е посочено решение №15/24.03.1995г. на ПК. През 2007г. А. Б. М., М. С. С. и П. Д. П. предявяват срещу П. Ц. П. и Ц. Н. В. иск за признаване правото на собственост, като с решение №44/30.04.2009г. по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд са признати за собственици на 5.727 дка, ограничени по букви А. по скица, неразделна част от решението, и представляващи част от незастроен неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя трета категория, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ, с площ от 13.840 дка в м.“Б. б.“, К., [община].
През 2012г. П. Ц. П. и Ц. Н. В. предявяват срещу Р. Б. И. иск за разваляне на сключения на 16.12.2005г. договор за покупко-продажба, като по образуваното гр.д.№169/2012г. е постигната съдебна спогодба, одобрена от съда в съдебно заседание, проведено на 08.05.2013г., съгласно която по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният помежду им на 16.12.2005г. договор за покупко-продажба на недвижим имот се разваля, П. Ц. П. и Ц. Н. В. връщат имота на Р. Б. И., като му предават владението върху него.
Спогодбата е вписана в СВ-гр.Р. на 17.07.2013г., след което на 22.04.2014г. Р. Б. И. продава имота на А. Г. Т..
Във връзка с позоваването от страна на А. Б. М., М. С. С., С. С. С. и П. Д. П. на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност, по делото са разпитани свидетелите Д. П. /баща на ответника П. П./, И. Б. и Д. Н., според които от закупуването на имота от общината ответниците по предявения иск /сега касатори/ поддържат имота, ходили там за риба с приятели, имали намерение да правят там станция, поправяли оградата, подравнявали терена и били много учудени, когато през 2005г. им казали, че имотът е възстановен на някой друг. Това наложило да се води дело, което спечелили.
От заключенията на изслушаните по делото единична и тройна СТЕ се установява, че партидата по КВС за имот ………. е открита на 21.06.2005г., като имотът е получен от обединяване на имот ……. /образуван от разделянето на бивш имот ………/ и имот …….. /образуван при разделянето на имот ……./. Според експертите бивши имоти ………, ……….., ………., ………..в КВС са отразени като земеделски земи по чл.19 ЗСПЗЗ, стопанисвани от [община], като разделянето е извършено поради възстановяване на части от тези имоти на бивши собственици-физически лица след 2000г. Имот №…….. според вещите лица не попада в обхвата на околовръстния полигон на [населено място], не попада в територия по §4 ППЗСПЗЗ и предназначението му не е променяно от земеделско в друго и обратно.
Въз основа на така установените факти правилно въззивният съд е приел, че предявеният от А. Г. Т. отрицателен установителен иск е допустим. Правилно е прието, че доколкото решение №44/30.04.2009г., постановено по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд, е вписано в Службата по вписванията – [населено място], правото ? на собственост върху имота е публично оспорено, което обосновава правния ? интерес от предявяването на иска. Правилно е прието също така, че постановеното по гр.д.№856/2008г. от Пернишкия окръжен съд решение не може да обвърже лица извън субективните предели, очертани от чл.298 ГПК, т.е. страните по делото, техните наследници и правоприемници, докато в случая Р. Б. И., праводател на А. Г. Т., не е участвал като страна в производството по гр.д.№856/2008г.
Неправилно обаче в обжалваното решение е прието, че процесният имот не може да бъде придобит по давност, тъй като представлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ.
Както беше посочено по-горе, имоти, които са заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не попадат в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ. И след като предявилото иска лице извежда правата на праводателя си Р. Б. И. от възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ /решение № РГ-33 от 15.06.2005г. на ОСЗГ-К. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници на наследниците на И. В. Р., един от които е Р. Б. И./ и това право не е оспорено, разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ в настоящия случай не намира приложение.
Неправилно също така въззивният съд е приел, че ответниците по предявения отрицателен установителен иск, сега касатори, не са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност, по съображения, че от писмените доказателства и разпита на свидетелите е установено, че са в постоянен спор с някои други собственици или администрацията, че са подавани жалби до прокуратурата, водени са дела, подавани са многократно молби за скици и нанасяне в КВС, по които молби са получавани откази.
Както беше посочено по-горе, при липса на действия, целящи отблъскването на установеното владение и при липса на заявени по исков ред претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, като предявяването на извънсъдебни претенции, включително подаването на жалби до прокуратурата, не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност.
В случая по делото е установено, че А. Б. М. и П. Д. П., заедно с М. С. С., праводател на С. С. С., са установили фактическа власт върху имота от 2005г., а техният праводател „С.“ О. от 1996г., владели са имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години след тази дата, като по съдебен ред правата им не са били оспорвани нито от Р. Б. И., нито от П. Ц. П. и Ц. Н. В., нито от [община]. Предявяването на иск през 2007г. срещу П. Ц. П. и Ц. Н. В. не прекъсва собствената на предявилите този иск лица давност, още повече, че с решение №44/30.04.2009г., постановено по гр.д.№856/2008г. от Пернишкия окръжен съд, правото на собственост на А. Б. М., М. С. С. и П. Д. П. е признато и не се установява след влизане на това решение в сила до предявяването на настоящия иск /23.11.2015г./ някой да е оспорвал правата им по съдебен ред. С оглед на това и доколкото от 11.10.2005г. /датата, на която е сключен договорът за покупко-продажба, съгласно който „С.“ О. – в ликвидация, продава на А. Б. М., М. С. М. /праводател на С. С. С./ и П. Д. П. процесния недвижим имот/ до 23.11.2015г. е изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок, следва да се приеме, че А. Б. М., С. С. С. и П. Д. П. към настоящия момент се легитимират като собственици на процесния недвижим имот.
Неоснователни са доводите на ответника по касационна жалба, че показанията на свидетеля Д. П. /баща на касатора П. П. и бивш съдружник в „С.“ О./ не трябва да се кредитират. Съгласно чл.172 ГПК показанията на роднините на посочилата ги страна се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В настоящия случай казаното от свидетеля Д. П. не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства, а е в съответствие с тях, включително с казаното от останалите, разпитани по делото свидетели. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява прекъсване на владението, както твърди ответникът по касационна жалба. Установява се извършване на кражби и разрушаване на части от оградата от неизвестни лица, но не и предявяване на съдебни претенции от лица, считащи себе си за собственици. За да отблъсне установеното от касаторите владение и да го прекъсне, праводателят на А. Г. Т. е следвало да защити възстановеното си по реда на ЗСПЗЗ през 2005г. право на собственост по съдебен ред, тъй като съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие чрез предвиден в закона придобивен способ. И доколкото, както вече беше посочено, такива претенции до 23.11.2015г. не са били предявявани, чрез предявяването на отрицателен установителен иск след изтичането на срока на придобивната давност, правата на касаторите върху имота не могат да бъдат отречени.
Неоснователни са и доводите на ответника по касационна жалба, основани на липсата на предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота на праводателя на „С.“ О., а оттам и доводите за приложимостта на чл.19 ЗСПЗЗ, доколкото в случая и праводателят на А. Г. Т. извежда правата си от възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Съображения в тази насока са изложени по-горе, като само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако поддържаната от А. Г. Т. теза бъде споделена, то претенцията ? би следвало да бъде отхвърлена като неоснователна поради липса на надлежна процесуална легитимация, доколкото и правата на нейния праводател биха били отречени.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният от А. Г. Т. отрицателен установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на касаторите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №43/14.02.2018г., постановено от Пернишкия окръжен съд, ГК по в.гр.д.№604/2016г. в частта, с която по предявения от А. Г. Т. отрицателен установителен иск е признато за установено, че А. Б. М., С. С. С. и П. Д. П. не са собственици на имот с площ от 5.772 дка, ограничени от букви А. по скица, неразделна част от решение №44/30.04.2009г. по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд, представляващи част от незастроен и неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя, трета категория, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ/ с площ от 13.840 дка в м.“Б. б.“, К., [община], при граници: полски път, почивна станция, язовир, наследници на Г. и Е. Й., наследници на И. П., наследници на И. и Я. П., за който съгласно решение на ОС Перник по гр.д.№856/2008г. се приема, че се припокрива частично с имот №…….., ливада, находяща се в землището на [населено място], ЕККАТЕ ……., [община], местност „П.“, с площ от 10.245дка, трета категория и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А. Г. Т. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу А. Б. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, вх.Б, С. С. С. от [населено място], [улица], вх.Б, ЕГН [ЕГН] и П. Д. П. от [населено място], [улица], вх.А, ет.6, ап.16, ЕГН [ЕГН], отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците А. Б. М., С. С. С. и П. Д. П. не са собственици на имот с площ от 5.772 дка, ограничени от букви А. по скица, неразделна част от решение №44/30.04.2009г. по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд, представляващи част от незастроен и неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя, трета категория, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ/ с площ от 13.840 дка в м.“Б. б.“, К., [община], при граници: полски път, почивна станция, язовир, наследници на Г. и Е. Й., наследници на И. П., наследници на И. и Я. П., за който съгласно решение на ОС Перник по гр.д.№856/2008г. се приема, че се припокрива частично с имот №…….., ливада, находяща се в землището на [населено място], ЕККАТЕ ……, [община], местност „П.“, с площ от 10.245дка, трета категория.
ОСЪЖДА А. Г. Т. да заплати на А. Б. М. сумата от 1418.30лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет лева и 30ст./, на П. Д. П. сумата от 1418.30лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет лева и 30ст./ и на С. С. С. сумата от 2018.30лв. /две хиляди и осемнадесет лева и 30ст./, представляващи направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: