О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1135 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на „Омега агро инвест“ ЕООД, подадена срещу решение № 62 от 3.12.2018 г., постановено по гр. дело № 99/2018 г. на Окръжен съд – Разград. С обжалваното решение е обезсилено решение № 368 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 359/2017 г. по описа на Районен съд – Исперих, поправено с решение по същото дело № 22/31.01.2018 г., в частта, с която е признато за доказано оспорването на нотариален акт № …, том …, peг.№ …, нот. дело № …/2016 г. по описа на нотариус Р. А., с peг.№ 254, за прехвърлени с дарение 1/20 ид.ч. от имот с идентификатор …………; в частта, с която е признато за доказано оспорването на нотариален акт № …, том…, peг.№ …, нот. дело № …/2016 г. по описа на същия нотариус за продажба на 9/20 ид.ч. от имот с идентификатор ……..; в частта, с която е прието за недоказано оспорването на нотариален акт № …, том…, peг.№ …, нот. дело № …/2016 г. по описа на Р. А., peг.№ 254, за дарение на 1/100 ид.ч. от имот с идентификатор ………. и в частта, с която е прието за недоказано оспорването на нотариален акт № …, том …, peг.№ …, нот. дело № …/2016 г. по описа на същия нотариус за продажба на 9/100 ид.ч. от същия имот с идентификатор ………; потвърдено е решението в останалата му част. В частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено, Районен съд – Исперих е: приел за установено по отношение на ответницата Н. А. С., че ищцата Р. Х. Р. е индивидуален собственик на имот с идентификатор …….. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „Б. к.“, с площ от 25 512 кв.м, като е придобила същия по давностно владение чрез обща придобивна давност за период от 10 години, изтекла от 10.04.1998 г. до 10.04.2008 г.; отхвърлил предявения от Р. Х. Р. срещу Н. А. С. иск да бъде прието за установено по отношение на С., че ищцата Р. Х. Р. е собственик на 1/5 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ……… по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „К. Е.“, с площ от 40 098 кв.м, като е придобила същата идеална част по давностно владение чрез петгодишна кратка придобивна давност в периода от 24.07.1996 г. до 24.07.2001 г., или алтернативно – че го е придобила чрез обща придобивна давност за период от 10 години, изтекла от 24.07.1996 г. до 24.07.2006 г.; осъдил „Омега агро инвест“ ЕООД да отстъпи собствеността над 10/20 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ………. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „Б. к.“, както и да предаде владението на целия имот на ищцата Р. Х. Р.; отхвърлил предявения от Р. Х. Р. срещу „Омега агро инвест“ ЕООД иск да отстъпи собствеността и предаде владението над 1/5 ид.част от недвижим имот № …….. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „К. Е.“; обявил за нищожно нотариалното действие по съставяне на нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № …, том …, рег.№ …, дело № … от 7.11.2016 г., вписан в СВ вх.рег.№ 3645/7.11.2016 г., акт № .., том …, дело № …/2016 г., партида …………; отменил нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № …, том …., рег.№ ….., дело № …….. от 7.11.2016 г., вписан в СВ вх.рег.№ …./7.11.2016 г., акт № …, том …, дело № …/2016 г., партида …………..
Жалбоподателят намира въззивното решение в частта, в която е признато за установено по отношение на ищцата, че тя е собственик на поземлен имот с идентификатор …………, за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като оспорва изводите на съда, че ищцата е собственик на процесния имот на основание изтекла в нейна полза десетгодишна давност. Моли ВКС да отмени изцяло обжалваното решение.
В изложението към касационната жалба е формулиран следният материалноправен въпрос, който според жалбоподателя е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Допустимо ли е един наследник, собственик на земеделски земи, да придобие чрез давностно владение същите тези земи, предвид многобройните законодателни норми, сочещи, че един съсобственик държи вещта от името и за сметка на всички съсобственици, като има право да ползва вещта, като владее своята идеална част, а за частта на останалите съсобственици се упражнява само държане по смисъла на чл.68 от ЗС. В тази връзка жалбоподателят излага, че когато фактическата власт е установена на основание, което изключва владение от сънаследник/съсобственик по отношение на цялата вещ, той е само държател на идеалната част на останалите сънаследници/съсобственици.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр. трето от ГПК, предвид обстоятелството, че съдът не е коментирал факта, че процесният имот е бил придобит от ищцата и ответницата Н. С. на основание наследяване по закон от общите им наследодатели.
Постъпил е отговор от Р. Х. Р., която счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
От изложеното в касационната жалба съдът приема, че същата е насочена срещу въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, предявен от Р. Х. Р. срещу „Омега агро инвест“ ЕООД. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
С исковата молба, подадена пред Районен съд – Исперих, са съединени обективно и субективно искове по чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС и чл.576 от ГПК, предявени от Р. Х. Р. срещу Н. А. С. и „Омега агро инвест“ ЕООД. Ищцата моли съда: 1. Да признае за установено по отношение на първия ответник, че тя е индивидуален собственик на имот с идентификатор………… по кадастралната карта на с. В., находящ се в местността „Б. к.“, с площ от 25 512 кв.м, като е придобила същия по давностно владение чрез петгодишна кратка придобивна давност в периода от 10.04.1998 г. до 10.04.2003 г., или алтернативно – че го е придобила чрез обща придобивна давност за период от 10 години, изтекла от 10.04.1998 г. до 10.04.2008 г.; 2. Да признае за установено по отношение на първия ответник, че тя е собственик на 1/5 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор …………. по кадастралната карта на с. В., находящ се в местността „К. Е.“, с площ от 40 098 кв.м, като е придобила същата идеална част по давностно владение чрез петгодишна кратка придобивна давност в периода от 24.07.1996 г. до 24.07.2001 г. или алтернативно – че го е придобила чрез обща придобивна давност за период от 10 години, изтекла от 24.07.1996 г. до 24.07.2006 г.; 3. Да осъди втория ответник да отстъпи собствеността и предаде владението на поземлен имот с идентификатор ………….. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „Б. к.“, и на 1/5 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор ……………… по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „К. Е.“; 4. Да бъде прогласена по отношение на двамата ответници нищожността на нотариалното действие по издаване на нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № …, том …., рег.№ …, дело № … от 7.11.2016 г., вписан в СВ вх.рег.№ …/7.11.2016 г., акт № …, том …, дело № …/2016 г., партида ………; 5. Да бъде отменен нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № …, том …., рег.№ …, дело № ………. от 7.11.2016 г., вписан в СВ вх.рег.№ …./7.11.2016 г., акт № …, том …., дело № ………./2016 г., партида ……….. Ищцата твърди, че се легитимира като единствен наследник на своя баща Х. А. Х., бивш жител на с. Т., починал на 10.11.1986 г. По закон бащата на ищцата бил наследник на А. Х. П., бивш жител на с. В., [община], област Р., починал на 8.02.1960 г. През 1992 г. Р. Р. подала документи до поземлената комисия за възстановяване на земи, собственост на наследодателя А. П. находящи се в землището на с. В.. Поземлената комисия възстановила земи в размер на 25.510 дка в местността „Б. к.“. В издадено на ищцата удостоверение за наследници, като единствен наследник на А. Х. П. фигурирал бащата на ищцата, поради което по право на заместване, като единствен наследник на възстановените земи се легитимирала Р.. Въз основа на решението на поземлената комисия ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ № …, том …, дело № … от 10.04.1998 г., издаден от съдия при Районен съд – И.. Ищцата излага, че от момента на снабдяване с нотариалния акт за собственост до края на стопанската 2016 г. тя ползвала описания имот като свой, сключвала договори за наем със ЗК „Бъдеще“, [населено място], получавала дължимата наемна цена за имота, като през цялото време демонстрирала, че имотът е само неин и не предполагала, че дядо й А. П. има и други наследници, освен Х. Х. – бащата на ищцата. В края на 2016 г. ищцата разбрала, че имотът бил отдаден под наем от ответницата Н. С. на ответника „Омега агро инвест“ ЕООД за срок от 15 години. След направена справка Р. Р. установила, че нотариус Р. А. е издал нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № …., том …., рег.№ …., дело № … от 7.11.2016 г., вписан в СВ вх.рег.№ …/7.11.2016 г., акт № …, том …, дело № …/2016 г., партида ….. Този втори нотариален акт ищцата счита за недопустим, тъй като той не поправя грешки в първоначалният нотариален акт, а създава нови субективни права, което не може да стане по реда на чл.579, ал.3 от ГПК. Въз основа на този втори нотариален акт ответницата С. дарила на ответника „Омега агро инвест“ ЕООД 1/20 ид.ч. от описания имот, а в деня на дарението С. продала 9/20 ид.ч. от процесния имот на същото дружество. Преди да сключи двете сделки ответницата отдала под аренда за срок от 15 години целия недвижим имот на „Агро финанс консулт“ ЕООД. Към датата на исковата молба имотът се владеел от „Омега агро инвест“ ЕООД чрез третото лице „Агро финанс консулт“ ЕООД по силата на сключения договор за аренда. Р. Р. твърди, че от датата на издаване на нотариалния акт на ищцата за собственост до края на стопанската 2016 г. тя е владяла имота за себе си явно, несмущавано и правомерно. Демонстрирала е пред всички трети лица, че е индивидуален собственик на имота, отдавала го е под наем и е получавала наемната цена. Счита, че в нейна полза е изтекла кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС от 5 години, като същата била изтекла още на 10.04.2003 г. При условията на алтернативност счита, че е придобила имота по общата придобивна давност от 10 години, изтекла към 10.03.2008 г. Ищцата твърди, също така, че в качеството си на наследник на Х. Х., който от своя страна е наследник на А. П., а последният като наследник по закон на лицето Х. П. У. (Х. Г. У.), бивш жител на [населено място], придобила по наследство и давностно владение собствеността върху 1/5 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ……….. по кадастралната карта на [населено място], находящ се в местността „К. е.“, с площ от 40 098 кв.м. Собствеността на този имот била възстановена с решение на ПК-гр. И.. Ищцата твърди, че след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е владяла имота като свой, отдавала го е под наем на ЗК „Бъдеще“, [населено място] и е получавала дължимата наемна цена, която разпределяла на останалите наследници на Х. П. У. (Х. Г. У.), като в нито един момент преди края на стопанската 2016 г. не е предполагала, че баща й Х. Х. има и друг наследник -първата ответница. При проверка в СВ при РС – [населено място] Р. установила, че Н. С. е дарила на 16.11.2016 г. 1/100 ид.ч. от описания недвижим имот на ответното дружество. По същото време С. продала 9/100 ид.ч. от същия имот на втория ответник. Преди да сключи двете посочени сделки Н. С. отдала под аренда за срок от 15 г. целия описан по-горе недвижим имот на третото лице „Агро финанс консулт“ ЕООД, за което бил подписан договор за аренда от 16.11.2016 г. Към датата на исковата молба имотът се владеел от „Омега агро инвест“ ЕООД чрез третото лице „Агро финанс консулт“ ЕООД по силата на сключения договор за аренда. По отношение на втория описан имот ищцата счита, че е индивидуализирала собствеността на 1/5 ид.ч., като от датата на решението на ПК-гр.И. до края на стопанската 2016 г. е владяла посочената идеална част за себе си явно, несмущавано и правомерно, като е демонстрирала пред всички трети лица, че е индивидуален собственик на посочените идеални части от имота, отдавала го е под наем и е получавала наемната цена. Р. Р. счита, че в нейна полза е изтекла кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС от 5 години, като същата е изтекла още на 24.07.2001 г. В условията на алтернативност счита, че е придобила имота по общата придобивна давност от 10 г., изтекла към 24.07.2006г.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл.108 от ЗС е уважен срещу „Омега агро инвест“ ЕООД, въззивният съд е приел за обоснован извода на РС – Исперих, че на основание изтекла в полза на ищцата давност същата е придобила собствеността върху нива от 25.510 дка, представляваща поземлен имот с идентификатор ………. по КККР на [населено място]. Съгласно първоинстанционното решение в тази му част, към която въззивното решение на практика препраща на основание чл.272 от ГПК, след срещата си с Н. С. в края на 1997 г., в сочения в исковата молба период 10.04.1998 г. – 10.04.2008 г. Р. е владяла имота само за себе си, като е владяла своята идеална част, а държането по отношение идеалната част на ответницата е превърнала във владение, което я е направило едноличен собственик на процесния имот. С. предявила своите претенции спрямо имота в края на 1997 г., когато се срещнала с ищцата и двете се скарали за земите. Тогава С. ходила и до кооперацията, където й казали, че имотите са записани на името на Р. Р.. Въпреки тази информация, С. осъществила едно напълно пасивно и дезинтересирано поведение спрямо земите, докато Р. постъпила точно обратното – вземала цялата рента от земеделските земи, отдавала ги еднолично под наем и се държала така сякаш леля й по бащина линия изобщо не съществува, въпреки разговора между двете през 1997 г., като това поведение продължило и след изтичане на 10 годишният период по чл.79, ал.1 от ЗС. По тази причина към 2016 г. Н. С. нямала право да дарява и продава идеални части от имота на „Омега агро инвест“ ЕООД, тъй като вече не била негов собственик. В допълнение на така изложените от районния съд мотиви въззивният съд е посочил, че по делото е безспорно установено, че от м. юли 1996 г. Р. Р. е упражнявала фактическа власт върху нива с идентификатор ………… по КККР на [населено място]. Въз основа на приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива въззивният съд е заключил, че правното основание, на което Р. е установила владението си върху имота, е влязлото в сила решение № 01ВАЗ/24.07.1996 г. на ПК-И., с което по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ й е било признато право на собственост върху заявени за възстановяване 25.510 дка земеделски земи в нови, установени с влязъл в сила план за земеразделяне, реални граници. Съдът е посочил, че решението на ПК е валиден административен акт с вещноправни последици и обективира добросъвестността на установеното върху имота владение. Счел е за безспорно установено по делото, че в хода на инициираната от нея и приключила с влязъл в сила акт административна процедура по реституиране на нивата ищцата не е знаела, че нейният праводател и баща Х. Х. не е единствен наследник на починалия на 8.02.1960 г. А. Х. П.. С оглед насрещно депозираните и съвпадащи си изявления на страните, съдът е приел, че до есента на 1996 г., когато ищцата научила за съществуването на своята леля – ответницата Н. С., добросъвестността на осъществяваното от Р. владение е била налице и от субективна страна. Въззивният съд е посочил, че с допустимо ангажираните от С. доказателства презумпцията на чл.70, ал.3 от ЗС за добросъвестно осъществяваното от ищцата владение върху реституирания земеделски имот се явява оборена. Считано от есента на 1996 г. Р. Р. е била в известност, че праводателят й не е изключителен собственик на нивата и от този момент, владението й върху имота следва да се квалифицира като недобросъвестно. Като такова то е заварено от влязлата в сила на 22.11.1997 г. разпоредба на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, намираща приложение в отношенията между Р. и С. като сънаследници на реституирани по реда на ЗСПЗЗ имоти. Съобразявайки се със задължителния характер на приетото в ТР № 10/5.12.2012 г. по тълк. дело № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съдебен състав е приел, че с нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ са въведени две правила: че изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от влизане в сила на нормата започва да тече нова давност, която е идентична по вид на давността, текла до прекъсването й, което, отнесено към конкретиката на спора, означава, че на основание възстановената й с годно правно основание собственост върху имота, при оборена презумпция за добросъвестност на осъществяваното от нея владение, ищцата като недобросъвестен владелец може да се позове на начален момент на изтеклата в нейна полза придобивна давност от 22.11.1997 г. Съдът е заключил, въз основа на доказателствата по делото, че ищцата явно и недвусмислено е демонстрирала пред самата ответница Н. С. намерението си за своене на ПИ с идентификатор …………. като собствен и в резултат на непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота е придобила същия в изключителна своя собственост към м. юли 2008 г. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По поставения в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото е налице богата, непротиворечива и актуална съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл.69 от ЗС е приложима в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
В конкретния казус въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за това, че в процесния период Р. Р. е владяла имота с идентификатор ………… само за себе си, като държането по отношение на притежаваната от Н. С. идеална част е превърнала във владение. Тези изводи съответстват на визираната по-горе задължителна съдебна практика. Същевременно в настоящото производство съдът не следва да анализира доказателствата по делото и да преценява правилността на горепосочените съждения. Такава проверка може да бъде извършена едва след допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че в случая не е налице и твърдяната очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК.
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62 от 3.12.2018 г., постановено по гр. дело № 99/2018 г. на Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: