1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 1044 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба вх.№ 11894/29.01.2019 г., подадена от И. И. П., чрез пълномощника му адв. Л. П., срещу определение № 28159/5.12.2018 г. по ч. гр. дело № 14061/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о., с което съдът е оставил без уважение частната жалба на И. П. срещу определение от 22.08.2017 г. по гр. дело № 37664/2016 г. на СРС, 32 състав. С последното определение първоинстанциоинният съд е оставил без уважение направеното искане за възобновяване на делото.
В мотивите на обжалваното пред ВКС определение съдът е приел, че не са налице предпоставките за възобновяване производството по спряното гр. дело № 37664/2016 г. на СРС, 32 състав, тъй като преюдициалният спор (гр. дело № 10121/2011 г. по описа на СГС, г.о., 5 състав), обусловил спирането на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, все още е висящ. Посочил е и че липсват данни за допуснато изменение по предявения преюдициален иск, водещи до отпадане на значението му за спора по спряното дело.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Излага, че решението по гр. дело № 10121/2011 г. на СГС вече няма да има значение за изхода на спряното дело, тъй като производството по отношение праводателите на ответницата по гр. дело № 37664/2016 г. на СРС, 32 състав е било прекратено, като страни в производствата по двете дела са различни лица.
В изложението към частната касационна жалба И. П. твърди, че в случая страните по двете дела са различни и в тази връзка формулира следния въпрос по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: За да може решението на СГС да има действие и по отношение на ответницата пред СРС – И. Ц., силата на пресъдено нещо на това решение кога трябва да е била формирана преди настъпването на правоприемството – чл.298, ал.2 от ГПК, и какво е значението на отказа от наследство, имайки предвид момента на отказа и как влияе той.
Насрещната страна И. Ц. Ц. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липсата на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа наличието на висящ преюдициален спор, като по него ще бъде даден отговор на въпроса дали праводателите й са били собственици на спорния имот.
Настоящия съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.
Производството по гр. дело № 37664/2016 г. на СРС, 32 състав е образувано по искова молба на И. И. П., с която срещу И. Ц. Ц. е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за гараж № 2, в „груб строеж“, на първия етаж, със застроена площ от 27.63 кв.м, при съседи: маневрено пространство, гараж № 3, магазин и двор, находящ се в [населено място], в жилищната сграда на ул. Ц. К.“ № 9, [населено място], заедно с 4.48% ид.ч. от общите части на сградата и с 4.03% ид.ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, съставляващ УПИ ХІІ-…от кв.24 по плана [населено място], Столична община, район „Б.“, с площ от 509 кв.м. В исковата молба се твърди, че И. Ц. Ц. е придобила процесния гараж с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № …/28.10.2011 г., том …, рег.№ …, нот. дело № …/2011 г., по който продавачи са Ц. И. Ц., М. М. Ц. и Н. И. Ц.. Ищецът твърди, че с въпросния нотариален акт е продаден чужд имот, тъй като сделката, с която праводателите на И. Ц. са се легитимирали като собственици на УПИ ХІІ-…, е била развалена с влязло в сила съдебно решение и изградените в имота сграда и гаражи по принципа на приращението са станали собственост на собствениците на въпросния УПИ, включително и на И. И. П..
Същевременно пред СГС е висящо гр. дело № 10121/2011 г., исковата молба по което е вписана на 18.11.2011 г. По него И. И. П., И. Б. П., В. Б. С. и М. В. П. са предявили срещу Ц. И. Ц., Н. И. Ц. и М. М. Ц. иск по чл.108 от ЗС по отношение построената в гореописания имот жилищна сграда и 4 бр. гаражи. Ищците основават правото си на собственост върху сградата и гаражите на приращение по чл.92 от ЗС, като излагат, че същите са построени в имот – тяхна собственост, предвид влязлото в сила решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр. дело № 870/2010 г., с което е бил развален договорът за продажба на имота.
От представените към частната касационна жалба удостоверения за наследници се установява, че Ц. И. Ц. е починал на 24.11.2016 г., като е оставил за наследници съпругата си М. М. Ц. и децата си И. Ц. Ц. и И. Ц. Ц.. Н. И. Ц. е починал на 29.06.2017 г., като е оставил за законни наследници племенниците си (децата на Ц. И. Ц.) И. Ц. Ц. и И. Ц. Ц..
Представени са 2 бр. съдебни удостоверения, изходящи от СРС, съгласно които с молба вх.№ 8020557/30.09.2016 г., вписана в специалната книга на съда, И. Ц. Ц. се е отказала от наследството на Ц. И. Ц., а под № …/2.12.2016 г. е вписан отказ на И. Ц. Ц. от наследството на същото лице.
Въз основа на така изложеното съдебният състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че по поставения в изложението към касационната жалба въпрос не следва да се допусне касационно обжалване. Същият в случая се явява правно ирелевантен, доколкото по делото не се установява твърдението на частния жалбоподател, че са налице такива промени в страните по гр. дело № 10121/2011 г., което са довели до отпадане на преюдициалния му характер. Обратното – от представените към частната жалба документи може да се обоснове извод, че са налице предпоставките на чл.227 от ГПК за конституиране на И. Ц. на мястото на починалия Н. И. Ц.. Предмет на ревандикационния иск по гр. дело № 10121/2011 г., по което И. И. П. е един от ищците, са построените в УПИ ХІІ-… от кв.24 по плана [населено място], Столична община, район „Б.“, с площ от 509 кв.м, жилищна сграда и четири гаража. Безспорно изходът от това дело ще рефлектира върху изхода по гр. дело № 37664/2016 г., тъй като ще признае или отрече правата на собственост на И. И. П. по отношение на построените обекти в имота, включително гараж № 2, на твърдяното от него основание, и спрямо И. Ц. Ц..
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28159/5.12.2018 г. по ч. гр. дело № 14061/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.