О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от С. Б. К. и Ф. А. К., чрез адвокат Д. В., срещу решение № ІІІ-145 от 4.12.2018 г., постановено по гр. дело № 1433/2018 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 158 от 13.07.2018 г. по гр. дело № 1324/2017 г. на Районен съд – Карнобат. С първоинстанционното решение съдът е приел за установено на основание чл.108 от ЗС и чл.108, във вр. с чл.111 от ЗС по отношение на С. Б. К. и Ф. А. К., че В. М. К. е собственик, а Ф. Х. Я. е ползвател на масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м, заедно с осъществено право на строеж, построена в недвижим имот – общинско дворно място, с административен център [населено място], обл. Бургаска, на [улица], представляващ отстъпено и осъществено право на строеж върху общинска място, цялото с площ от 364 кв.м, съставляващо УПИ …-…, отреден за жилищно застрояване в квартал … по ПУП на [населено място], при граници: УПИ …-…, УПИ ….-…, [улица], УПИ ….-… и УПИ ….-…, и е осъдил С. Б. К. и Ф. А. К. да предадат на В. М. К. собствеността и владението, а на Ф. Х. Я. – ползването, върху недвижим имот с административен център [населено място], обл. Бургаска, на [улица], представляващ отстъпено и осъществено право на строеж върху общинско място, цялото с площ от 364 кв.м, съставляващо УПИ …-…, отреден за жилищно застрояване в квартал … по ПУП на [населено място], при граници: УПИ …-… , УПИ …-…, [улица], УПИ …-… и УПИ …-…, в който имот е построена жилищна сграда с площ от 52 кв.м, като е отхвърлил насрещния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от С. Б. К. и Ф. А. К. срещу В. М. К. и Ф. Х. Я., за установяване, че С. Б. К. и Ф. А. К. са собственици на основание давностно владение на недвижим имот с административен център [населено място], обл. Бургаска, на [улица], представляващ отстъпено и осъществена право на строеж върху общинско място, цялото с площ от 364 кв.м, съставляващо УПИ …-…, отреден за жилищно застрояване в квартал 142 по ПУП на [населено място], при граници: УПИ VI-2756, УПИ V.-2753, [улица], УПИ ….-… и УПИ …-…, ведно с построената в северозападната част на същия имот масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 52 кв.м.
Жалбоподателите считат въззивното решение за незаконосъобразно и необосновано.
В изложението към касационната жалба С. Б. К. и Ф. А. К. се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърдят, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 122/9.11.2015 г. по търг. дело № 1946/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., не е обсъдил в решението си извънсъдебното признание на Ф. Х. Я., обективирано в сведение от 10.05.2018 г., за това, че процесният имот е наследствен. Сочат, че въззивният съд не е обсъдил и признанията на В. К. и Ф. Я., направени в отговора по насрещния иск, като по тази причина обжалваното решение не е съобразено с практиката на ВКС относно това кои изявления по делото могат да се приемат като признания – решение № 325/8.02.2011 г. по гр. дело № 1683/2011 г. на ВКС.
В. М. К. и Ф. Х. Я. не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Производството пред Районен съд – Карнобат е образувано по искова молба на В. М. К. и Ф. Х. Я. срещу С. Б. К. и Ф. А. К., с която са предявени иск по чл.108 от ЗС и иск по чл.108, във вр. с чл.111 от ЗС. Ищците твърдят, че с договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …, том …., рег.№ …, дело № …/20.09.2017 г. на нотариус с рег.№ 323 в НК, Ф. Я. продала на В. К. собствения си недвижим имот, а именно: отстъпеното и осъществено право на строеж върху общинско дворно място, цялото с площ от 364 кв.м, съставляващо УПИ …-…, отреден за жилищно застрояване в квартал № …, при граници: УПИ …-…, УПИ ….-…, [улица], УПИ ….-… и УПИ ….-…, заедно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 52 кв.м, като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продадения имот. Ф. Я. приютила в къщата семейството на С. (неин син) и Ф. К.. Ищците излагат, че ответниците С. К. и Ф. К. обитават горепосочената жилищна сграда и отказват да се изнесат, въпреки че В. К. ги поканил да я освободят, след като закупил имота. Ето защо молят съда да осъди ответните страни да предадат собствеността и владението на процесния имот на В. К., а ползването – на Ф. Я..
С отговора на исковата молба С. Б. К. и Ф. А. К. оспорват исковете с твърдението, че къщата е била изградена в резултат на съвместен принос между Ф. Я. и Б. Я.; че същата е придобита от тях по давност в резултат на непрекъснато давностно владение, започнало през 1986 г. и продължило повече от десет години, и че предмет на прехвърлителната сделка между ищците е друга къща, построена в същия имот. Предявяват насрещен иск, с който претендират да се установи по отношение на В. К. и Ф. Я., че С. К. и Ф. К. са собственици на процесния имот на основание давностно владение. В насрещната искова молба излагат твърдения, че родители на С. К. са ищцата Ф. Я. и Б. К., като същите нямали сключен граждански брак. Отстъпеното право на строеж било реализирано от Ф. Я. и Б. К., като в дворното място били изградени две къщи със застроена площ от по 52 кв.м – първо в северозападната част, а след това и в североизточната част. С. К. и Ф. К. поддържат, че от 1986 г. живеят в постройката в северозападната част на имота, като това станало по волята на Б. К.. Грижели се и ремонтирали постройката. С. К. и Ф. К. твърдят, че двете къщи били изградени със средства на тях двамата, Ф. Я., Б. К. и брата на С. К..
В. К. и Ф. К. оспорват насрещната искова молба. Заявяват, че правото на строеж върху общинското място било реализирано с изграждането през 1972 г. на масивната жилищна сграда от 52 кв.м в северозападната част на имота, като сградата била построена с общите усилия и средства на Ф. Я. и Б. К.. Сочат, че последното обстоятелство е без правно значение за спора, доколкото правото на собственост върху сградата е възникнало единствено в полза на титуляра на правото на строеж – Ф. Я.. Твърдят, че Ф. Я. настанила в процесната сграда семейството на С. и Ф. К., като всички ремонтни действия от страна на последните били извършвани с нейно съгласие, в качеството й на собственик на имота. Сочат, че насрещните страни по делото имат качеството на държатели по договор за заем за послужване, а не на владелци.
Въззивният съдебен състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че предмет на продажбата по нотариален акт № …/2017 г. е сградата в западната част на имота, със застроена площ от 56 кв.м и с площ по документи – 52 кв.м, представляваща търпим строеж и състояща се от две стаи, кухня, салон и антре. Приел е, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на предявените искове. Направил е извод, че С. Б. К. и Ф. А. К. не са придобили спорния имот по давност, въпреки че действително обитават имота, тъй като не са налице факти, от които да се направи заключение, че са отблъснали владението на Ф. Я. и са трансформирали своето държане във владение. Съдът е счел за неоснователно възражението на С. К. и Ф. К. за наличие на признание на твърденията им в насрещния иск от страна на В. К. и Ф. Я., като е изложил, че позицията на последните по делото е недвусмислено и ясно изразена и тя е, че къщата е била построена от Ф. Я..
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно възприетото в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че по делото не се установява ясно и категорично съдебно или извънсъдебно признание, направено от Ф. Я. и В. К., за осъществявано от страна на С. К. и Ф. К. владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС, както и за началния момент на същото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-145 от 4.12.2018 г., постановено по гр. дело № 1433/2018 г., по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: