6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 25.03.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3703 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2856/10.08.2018г., подадена от Община Благоевград срещу решение №3237, постановено от Окръжен съд-Благоевград на 03.07.2018г. по в.гр.д.№391/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанциония съд, с което по отношение на Община Благоевград е признато за установено, че Й. Б. Ю. и О. К. М. са собственици на 6/146 идеални части от ПИ с идентификатор №………… с адрес [населено място], [улица], целят с площ от 146кв.м., както и на 38/177 идеални части от ПИ с идентификатор №……….. с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 177кв.м., на основание покупко-продажба и наследство.
В изложението към подадената от Община Благоевград касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС по идентични казуси, като е приел, че е оборена доказателствената сила на акт за общинска собственост №… от 18.11.2013г. и акт за частна общинска собственост №…. от 29.01.2015г., като не е отчел обстоятелството, че в действителност процесният имот с пл.№… представлява държавна собственост съгласно чл.6, пр.2 ЗС /ДВ.бр.92/1951г./, тъй като от заключението на вещото лице става ясно, че към датата на съставяне на н.а.№…, том II, дело №../1960г. за имот с пл.№… /пл.№…/ няма данни за друг собственик в разписните листове. Позовава се на обстоятелството, че в разписните листове за този имот е записано само името на С. К., на когото е учредено право на строеж върху този имот. Според касатора в случая следва да намери приложение становището на ВКС, съдържащо се в решение №541/06.07.2010г. по гр.д.№661/2009г. на Първо ГО на ВКС, че доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ/отм./, ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Счита, че приложение следва да намери и разрешението, съдържащо се в решение №8 от 11.02.2014г. по гр.д.№4244/2013г. на Първо ГО на ВКС, според което несъставянето на акт за държавна собственост към този момент не може да доведе до извод, че имотът не е държавен или общински. Позовава се и на решение №130/27.05.2016г. по гр.д.№7491/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №314/28.11.2011г. по гр.д.№1061/2010г. на Първо ГО на ВКС.
Според касатора наследодателят на предявилите иска лица не е могъл да упражнява фактическа власт и да придобие имот №…. по давност предвид обстоятелството, че С. К. е реализирал отстъпеното му право на строеж, както и предвид разпоредбата на чл.86 ЗС в периода 1952-1966г., а след отпадане на забраната за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, в сила от 01.06.1996г., не е изтекъл десетгодишният давностен срок предвид наложения мораториум за придобиване по давност на имоти-частна държавна и общинска собственост, в който смисъл е определение №310/06.06.2013г. по гр.д.№2955/2013г. на ВКС.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по причина, че въпросът относно това, че процесният имот с пл.№…. не е станал общинска собственост на основание §42 ЗОбС доколкото не е провеждана отчуждителна процедура по КРП, се решава противоречиво от съдилищата.
Според касатора е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси, спрямо които липсва пълнота и яснота в правната уредба, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
-снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за имот, за който към момента на отреждането със съответния кадастрален и регулационен план е нямало данни за друг собственик, т.е. този имот е имал статут на държавна собственост по смисъла на чл.6, пр.2 ЗС /ДВ.бр.92/1951г./, води ли до извода, че към настоящия момент имотът не е държавен съответно общински.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Й. Б. Ю. и О. К. М. чрез процесуалния си представител адв.С. Б., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Й. Б. Ю. и О. К. М. са предявили срещу Община Благоевград иск за признаване правото им на собственост върху посочените в исковата молба идеални части от процесните недвижими имоти, с твърдението, че притежават правото на собственост в резултат на наследствено правоприемство и последващ прехвърлителни сделки.
В отговора на исковата молба Община Благоевград оспорва така предявените искове, като поддържа, че процесните имоти за нейна собственост, позовавайки се на акт за акт за общинска собственост №… от 18.11.2013г. /в който като основание за съставяне е посочен чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост и §42 ПЗР ЗИДЗОбС/ и акт за частна общинска собственост №… от 29.01.2015г. /в който като основание за съставяне е посочен чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост/, както и на съставения на 27.10.1986г. акт за държавна собственост №…, в който като основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот от държавата е посочено ПМС №1 от 07.01.1981г., чл.77 НДИ и заповед №1403-68 от 30.03.1983г. и като бивш собственик на имота е записан АПК „Д.Благоев“.
В обжалваното решение от фактическа страна въззивният съд е приел, че с н.а.№…, том…, дело №…/1960г. Б. Ю. К. /Б. Ю. К./ е признат за собственик по давностно владение на парцел VII, образуван от имоти пл.№… и … в кв.100 по плана на [населено място] от 1955г. с площ от 400кв.м., като от удостоверение за наследници №828/16.03.2017г. е прието за установено, че Б. Ю. К. /Б. Ю. К./ е починал на 15.03.1985г. и е оставил законни наследници, измежду които и Й. Б. Ю. /син/ и О. К. М. /дъщеря/. Прието е, че с два договора за покупко-продажба от 1999г. наследниците на Б. К. /с изключение на О. К./ са продали на Й. Б. общо 19/25 идеални части от този имот.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ въззивният съд е приел, че е налице идентичност между имота, описан в документите за собственост на предявилите иска лица и имот, представляващ по плана на [населено място] от 1998г. имот пл.№…. с площ от 184кв.м., за който заедно с имот пл.№… е отреден парцел VII в кв…. с площ от 324кв.м., както и идентичност с целия ПИ с идентификатор……….. с площ от 145.84кв.м. и с част от ПИ с идентификатор ………….. за площ от 38.36кв.м.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ е прието също така, че за процесните имоти липсват налични отчуждителни преписки.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели А. и Д. е прието, че Б. Ю. е имал имот на [улица]/сега [улица]/ от около 250кв.м., в който имал ковачница и къща, купил го много отдавна, винаги го е ползвал и не е имал спорове с никого за този имот.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че при условията на пълно и главно доказване Й. Б. Ю. и О. К. М. са установили, че са собственици на процесните идеални части на твърдените придобивни основания-покупко-продажба и наследствено правоприемство. Изложени са съображения, че като титул за собственост нотариалните актове за сделки с недвижими имоти имат обвързваща доказателствена сила относно удостовереното с тях право на собственост, като по делото няма данни след смъртта на своя наследодател предявилите иска лица да са отчуждили правото си на собственост или на друго основание да са загубили това право. С оглед на това въззивният съд е приел, че доказателствената сила на представения акт за частна общинска собственост е оборена, както и че по делото липсват данни имотът да е бил собственост на държавата, кооперация или на обществена организация.
За неоснователни са приети доводите на Община Благоевград, свързани със значението на установените с действащия регулационен и кадастрален план регулационна линия и кадастрални граници, както и позоваването на обстоятелството, че спорните части са записани в КК и КР като собственост на Община Благоевград, за което изменение на ПУП-ПЗР предявилите иска лица не били възразили. Изложени са съображения, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите, като скицата и вписваният относно собственика в кадастралната карта не се ползват с доказателствена сила относно това на кое лице принадлежи правото на собственост върху имота, когато това е спорно, както в настоящия случай.
За неоснователни са приети и доводите, свързани със значението на изменението на ПУП за площта на притежавания имот, като са изложени съображения, че изменението на ПУП-ПЗР, с което се измества вътрешната регулационна граница, извършено при действието на ЗУТ, не може да доведе до промяна на вече придобити по предходни регулационни планове права.
За неоснователен е приет и доводът на Община Благоевград, че имотът на основание приемство и §42 ЗОбС е преминал в собственост от държавата към общината, за което са съставени и представените по делото актове за общинска собственост, като са изложени съображения, че по делото не е установено за процесния имот да е провеждана отчуждителна процедура, т.е. не е установено да е бил държавна собственост, въпреки съставения А..
Доводи за придобиване право на собственост от страна на държавата по реда на чл.6 ЗС /в редакцията на тази разпоредба от 1951г. до 1990г./ в хода на производството пред първоинстанционния и въззивния съд не са били въвеждани, с оглед на което по въпроси, касаещи нейното приложение, въззивният съд не се е произнасял. Разглеждал е и е преценявал осъществяването на основанията за придобиване на право на собственост от страна на държавата и общината с оглед очертания от исковата молба и отговора предмет на делото, включително основанията, посочени в представените по делото акт за държавна собственост, съставен през 1986г. и актовете за общинска собственост, съставени съответно през 2013г. и през 2015г., а именно ПМС №1 от 07.01.1981г., §42 ПЗР ЗИД ЗОбС, чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 ЗОбС.
Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи приложението на чл.6 от Закона за собствеността в редакцията на тази разпоредба от 1951г. до 1990г. – в хода на производството по делото Община Благоевград се е позовала на съставения през 1986г. акт за държавна собственост, в който като основание за придобиване правото на собственост от държавата е посочен друг нормативен акт /ПМС №1/07.01.1981г./. Именно възможността държавата да е придобила правото на собственост върху процесните имоти на посоченото в А. основание е преценявана от въззивния съд, като в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС е прието, че това основание не се е осъществило, тъй като по делото не е установено за имотите да е била провеждана отчуждителна процедура. Още повече, че само по себе си посочването в А. от 1986г. /на който касаторът се позовава в отговора на исковата молба/, че имотът е бивша собственост на АПК, опровергава поддържаната в касационната жалба и в изложението теза за приложимостта на чл.6 ЗС /ДВ.бр.92/1951г./.
Не е налице разрешаване на въпроса за доказателствената сила на съставените актове за държавна и общинска собственост в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е основал изводите си на липсата на доказателства за осъществяването на посочените в актовете за държавна и общинска собственост придобивно основание, а именно липсата на данни за отчуждаването на имота / Р №541/06.07.2010г. по гр.д.№661/2009г. по чл.290 ГПК на ІІ ГО; решение №61/26.05.2014г. по гр.д.№7685/2013г., ІІ ГО на ВКС/. Сочената от касатора практика на ВКС по приложението на §42 ПЗР ЗИДЗОбС касае трансформация на държавна в общинска собственост, но само при доказаност на обстоятелството, че имотът е бил държавна собственост преди осъществяването ?. Дори в посочените от касатора решения на тричленни състави на ВКС, вкл. решение №8 от 11.02.2014г. по гр.д.№4244/2013г. на Първо ГО на ВКС, е посочено, че актовете да държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл.77 ЗС способи. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за възможността да бъде придобит по давност имот, държавна или общинска собственост. Така поставения въпрос е израз само и единствено на поддържаната от касатора теза, която обаче не е била споделена от съда, а и доказателства в нейна подкрепа с оглед въведените в спорния предмет основания за придобиване правото на собственост върху процесния имот от държавата, респ. общината, по делото не са събрани.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №3237, постановено от Окръжен съд-Благоевград на 03.07.2018г. по в.гр.д.№391/2018г.
ОСЪЖДА Община Благоевград на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Й. Б. Ю. и О. К. М. сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: