1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
София, 02.05. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2257 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№989/13.03.2018г., подадена от З. А. С., Н. Н. К., Б. Н. К., Г. А. С., А. А. Х. и А. А. Х. чрез процесуалния им представител адв.А. Ц. Д. от Т., срещу решение №19/12.02.2018г., постановено от Окръжен съд-Търговище по в.гр.д.№279/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от З. А. С., Н. Н. К. и Б. Н. К. против Г. Ш. М., И. Ш. С., А. А. Х., А. А. Х. и Г. А. С. иск за делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община] съгласно плана за земеразделяне както следва: 1/пасище с храсти с площ 8.999 дка, от които 2.609 дка трета категория и 6.390 дка девета категория, в м.“Б.“, представляващо имот с №……….по плана за земеразделяне; 2/нива с площ от 23.204 дка трета категория в м.“Д.“, представляваща имот с №………. по плана за земеразделяне; 3/нива с площ 9.293 дка трета категория в м.“К. п.“, представляваща имот с №……….. по плана за земеразделяне; 4/нива с площ 15.002 дка втора категория в м.“К.“, представляваща имот с №………. по плана за земеразделяне; 5/нива с площ от 7.003 дка трета категория в м.“Т.“, представляваща имот с №……… по плана за земеразделяне; 6/нива с площ от 0.555 дка трета категория в м.“Д. р.“, представляваща имот с №………. по картата на землището.
С определение №588/28.12.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.2 ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че правата на останалите наследници на К. С. А., починал на 09.05.1997г., са били отречени от Ш. А. през 2002г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е приел, че правата на Н. К. са били отречени през 2002г., след като той не е присъствал на срещите през 2002г., за които говорят свидетелите. Считат, че по отношение на Н. К. и неговите наследници владението на Ш. А. и нейния син И. Ш. не е било явно, поради което те не са били в състояние да предприемат съответните действия по защита на собствеността си. Поддържат също така, че неправилно поведението на Ш. А. е определено като явно и категорично отхвърляне правата на другите сънаследници при наличието на противоречиви и разнопосочни данни за това – тя ту признавала, ту отричала правата им в наследството. По отношение на поведението на съделителя И. Ш. касаторите поддържат, че намерение да счита себе си за единствен собственик на процесните имоти е изразил едва след предявяването на иска за делба, като се е снабдил с констативен нотариален акт и е сключил договор за наем със съпругата си Е. М.. Поддържат също така, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил голяма част от доказателствата, не е обсъдил в цялост показанията на свидетеля Г. С., изобщо не е разгледал показанията на свидетеля А. Х. А.. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това имотите бъдат допуснати до делба при квоти съгласно нормите на ЗН.
В писмена защита, постъпила по делото на 17.04.2019г., ответникът по касационна жалба И. Ш. С., чрез процесуалните си представители адв.Д. П. и адв.С. М., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените съображения.
Съделителката Г. Ш. М. не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
З. А. С., Н. Н. К. и Б. Н. К. са предявили против И. Ш. С., Г. Ш. М., А. Х. А., А. А. Х., А. А. Х. и Г. А. С. иск за делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], с твърдението, че имотите са съсобствени между съделителите в качеството им на наследници на К. С. А., починал на 09.05.1997г.
Съделителят И. Ш. С. е оспорил така предявения иск за делба с твърдението, че е придобил правото на собственост върху процесните земеделски земи по давност, като самостоятелна фактическа власт е установена още от момента на възстановяване на собствеността от неговата майка Ш. К. А., която е противопоставила владението си на всички сънаследници и никой не е оспорил този факт.
Съделителите А. Х. А., Г. А. С., А. А. Х. и А. А. Х. изразяват становище, че имотите са обща собственост на наследниците на К. С. А. и следва да бъдат допуснати до делба.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за основателно възражението на съделителя И. Ш. С. за придобиване правото на собственост върху процесните земеделски земи по давност, с оглед на което е отхвърлил иска за делба.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на общия наследодател на страните К. С. А., който е починал на 09.05.1997г.
Прието е, че като законни наследници К. С. А. е оставил дъщеря Ш. К. А., син Н. К. С. и децата на починалата преди него негова дъщеря Ф. К. С., а именно Г. А. С., А. А. Х. и А. А. Х., а след като починала на 09.04.2007г., дъщерята на общия наследодател Ш. К. А. е оставила за свои законни наследници децата си Г. Ш. М. и И. Ш. С.. Починалият след наследодателя негов син Н. К. С. /починал на 08.01.2005г./ пък оставил за свои законни наследници З. А. С., Н. Н. К. и Б. Н. К..
Въз основа на представения по делото протокол за въвод във владение №19937/14.09.1992г. съдът е приел, че Ш. К. С., наследник на К. С. А., е въведена във владение на имотите, описани в решение №19846/08.09.1998г. и в посочените 6 броя скици. Взето е предвид обстоятелството, че по делото е представен договор за дарение от 28.02.1993г. без посочване името на дарителя, съгласно който е направено дарение на „сина на голямата си дъщеря Ш. земите си в б., дж., к. п., к., т. т. и градината до делото, ние ги работим заедно“, както и че процесните имоти, съгласно представените по делото договори за аренда в земеделието от 23.03.2016г. и 17.05.2016г. са отдадени под аренда от И. Ш. С., който с н.а.№…, том …, дело №…/2017г. е бил признат за собственик на основание давностно владение на останалите в наследство от К. А. недвижими имоти.
Въз основа на показанията на св.Г. С., съпруг на съделителката Г. С., и св.А. А., баща на съделителите А. Х., А. Х. и Г. С., е прието, че през 2002г. те трите ходили при леля си Ш., за да търсят дела от наследството си, като са искали да се извърши доброволна делба на имотите, и Ш. категорично им заявила, че имотите са нейни, а другите наследници нямат права по отношение на тях.
Обстоятелството, че Ш. А. е отрекла правата на останалите наследници на общия наследодател, е прието за установено и от показанията на св.М. М., А. А., А. М. и Е. М., като е взето предвид и обстоятелството, че част от тях са заинтересовани от изхода на спора /св.Е. М. е съпруга на И. С./.
С оглед на така изложените факти въззивният съд е приел, че останалите в наследство земи са били във владение на Ш. А., а след нейната смърт са останали във владение на нейния син И. С., които са установили владението още при възстановяване на собствеността и са ги владяли с намерението да ги своят. Прието е, че през 2002г. останалите наследници са предявили претенциите си по отношение на земите пред Ш. А., която по категоричен начин им заявила, че те нямат никакви права, а земите са нейни и оттогава до 2016г. никой от останалите наследници не е заявявал претенциите си, не е водил спорове за тези земи. Прието е, че Ш. А. е демонстрирала по този начин по отношение на останалите наследници на К. А. категорично и безсъмнено правата си спрямо всички имоти, останали в наследството, а не само по отношение на притежаваната от нея идеална част, като е манифестирала категоричното си намерение да владее имотите за себе си. Изложени са съображения, че именно това Ш. А. е демонстрирала с отказа си да извърши доброволна делба на земите, заявявайки в същото време на всички, че имотите са нейни и те нямат права по отношение на тях. Прието е, че след това ясно заявено намерение от нейна страна през 2002г. останалите наследници не са предприели никакви действия, с които да прекъснат установеното от нея владение и съответно започналата да тече в нейна полза придобивна давност, а дори да се приеме, че от възстановяването на собствеността през 1998г. до 2002г. Ш. А. не е демонстрирала ясно и несъмнено това свое намерение, то през 2002г. ясно и несъмнено е отблъснала владението на всички други наследници.
Прието е, че останалите наследници след като са възприели явно манифестираното от страна на Ш. А. намерение да владее имотите, за да ги придобие за себе си, не са се противопоставили по никакъв начин до 2016г., когато са предявили иск за делба, очевидно съзнавайки, че не притежават права по отношение на наследствените имоти, а след смъртта на Ш. А. през 2007г. владението по отношение на всички имоти с намерение за своене е продължило от нейния син – съделителя И. Ш. М., който е присъединил владението на праводателя си, като отново не е имало противопоставяне от страна на останалите наследници. Прието е, че владението на И. Ш. е било непрекъснато, необезпокоявано и е продължило повече от 10 години преди другите да предприемат действия по прекъсване на давността и до този момент в негова полза е изтекла придобивната давност.
Така постановеното въззивно решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /чл.235 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл.68 ЗС и чл.79, ал.1 ЗС/.
След като по делото е установено по категоричен начин, че само дъщерите на Ф. К., но не и техният чичо Н. К. С., са посетили Ш. К. А. в дома ? през 2002г., неправилно въззивният съд е приел, че с поведението си Ш. А. е демонстрирала категорично намерението си да владее имотите за себе си по отношение на всички наследници на К. А.. Въпреки този категоричен извод, в обжалваното решение не се съдържат съображения по какъв начин Ш. А. е демонстрирала по отношение на брат си Н. К. през 2002г. намерението си да владее имотите за себе си.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил задълбочено и в детайли показанията на разпитаните по делото свидетели. Посочено е, че от показанията на свидетеля Г. С., съпруг на съделителката Г. С. и свидетеля А. А., баща на съделителите А. Х., А. Х. и Г. С., се установява, че през 2002г. трите са ходили при леля си Ш., за да търсят дела от наследството си, като са искали да се извърши доброволна делба на имотите, но Ш. категорично им заявила, че имотите са нейни, а другите наследници нямат права по отношение на тях. Показанията на тези двама свидетели са възпроизведени и обсъждани неточно и само частично. Не е обсъдено и взето предвид, че според свидетелите С. и А., вечерта, когато А. Х., А. Х. и Г. С. са отишли при леля си Ш., за да се уговорят за доброволна делба, Ш. А. се съгласила и сутринта свидетелят С. е трябвало да ги води при нотариус, но когато отишли, лелята я нямало и мъжът ? казал, че се е скрила накъде. Тези обстоятелства, които свидетелят С. е възприел пряко и непосредствено, не обосновават извод за явно манифестиране на намерение за своене на сънаследствените имоти от страна на Ш. А. – избягването на уговорената среща /скриване някъде/ не представлява действие, с което сънаследник демонстрира промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт върху имотите.
Действително от показанията на свидетелите А. А., А. М. и Е. М. се установява, че съделителят И. С. е обработвал процесните земеделски земи, имал трактор и земеделски инвентар, но по отношение началния момент на обработването, както и по отношение на намерението, с което И. С. е упражнявал фактическата власт върху имотите, казаното от свидетелите съществено са различава. Според свидетеля А. А. имотите ги работила Ш. А., а след това И. С.. Същото е заявила пред съда и Е. М., съпруга на съделителя И. С. – първо земите ги работили Ш. и съпруга ?, а след като те починали ги работи И., който има трактор и инвентар от повече от 15 години. Свидетелят А. М. е заявил, че още като възстановили земите И. започнал да ги работи от 1993г. Казаното от този свидетел обаче не съответства на установения по делото факт, че правото на собственост е възстановено на наследниците на К. С. А. с решене №19846/08.09.1998г. на ОСЗ-О.. Макар Ш. А. да е била въведена във владение на имотите още през 1992г., до момента на възстановяване на собствеността фактическата власт не би могла да бъде квалифицирана като владение. Освен това според останалите свидетели първо имотите са били обработвани от Ш. А. и нейния съпруг и едва след тяхната смърт /Ш. А. е починала на 09.04.2007г./ И. С. започнал да обработва земеделските земи, което твърдение е в основата и на изразеното от И. С. становище в подадения от него отговор на исковата молба за делба, че фактическата власт върху имотите е била установена още от момента на възстановяване на собствеността от неговата майка Ш. К. А..
Както последователно приема ВКС в своята практика, упражняването на фактическа власт върху недвижим имот продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то това го прави държател на техните идеални части и за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение, като тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици /ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай Ш. К. А. е установила фактическа власт върху имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, през 1998г., без да е отрекла правата на останалите наследници на К. С. А., с оглед на което следва да се приеме, че по отношение на техните идеални части е упражнявала фактическата власт като държател. Не е установено Ш. К. А. да е демонстрирала по отношение на останалите сънаследници по явен и категоричен начин промяна в намерението, с което е упражнявала фактическата власт върху процесните земеделски земи. Както вече беше отбелязано, избягването на срещи и разговори за поделянето на имотите не представлява действие, манифестиращо промяна в намерението на съсобственика. Споделянето със съселяни /св.М. М./, че останалите наследници нямат претенции за дял, не представлява изявление, насочено към съсобствениците.
Не е установено и съделителят И. С. да е установил самостоятелна фактическа власт върху процесните недвижими имоти – след смъртта на своята майка Ш. К. А. този съделител има качеството съсобственик, който продължава упражняването на фактическата власт на своя праводател. А след като Ш. К. А. е имала качеството „държател“ по отношение идеалните части на останалите съсобственици, същото качество има и нейният правоприемник. Едва след предявяването на иска за делба И. С. е поискал извършването на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, от който момент може да се приеме, че демонстрира спрямо останалите съсобственици намерението си да владее и техните идеални части от процесните недвижими имоти. С предявяването на иска за делба обаче давността се счита прекъсната, поради което изявленията за промяна на намерението, с което се упражнява фактическата власт върху имотите след този момент са непротивопоставими на останалите съсобственици.
Обстоятелството, че грижите и издръжката на общия наследодател К. С. А. са били поети от неговата дъщеря Ш. К. А., като цялото ? семейство се преместило да живее в дома на наследодателя с цел да полагат грижи както за него, така и за животните, които отглеждал, както и че съделителят И. С. е живеел в дома на дядо си К. още от ранно детство и до неговата смърт, не променят този извод, доколкото са ирелевантни по отношение на намерението, с което е била упражнявана фактическата власт върху процесните недвижими имоти. Представеният по делото писмен договор от 28.02.1993г. е съставен преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи, поради което, а и с оглед неспазената нотариална форма за действителност, няма за последици нито прехвърляне на правото на собственост, нито дори предаване на владението, доколкото не е установено към този момент наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имотите /правото на собственост към този момент все още не е било възстановено/.
Ирелевантно е и обстоятелството, че останалите наследници на К. С. А. не са живеели в [населено място] и не са обработвали възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, не са претендирали рента, нито са предявили иск за делба до 29.12.2016г., тъй като това тяхно поведение законодателят не приравнява на отказ от права. Казаното от свидетеля М. М., че според Ш. А. „тя е взела документ от земеделието, извикала брат си Н., че няма право на нищо“ не удостоверява извършване на отказ от право на собственост по предвидения в чл.100 ЗС ред. Намерението на съсобственика, че владее имотите за себе си, само по себе си е ирелевантно, ако не е демонстрирано явно и по категоричен начин спрямо останалите съсобственици.
И тъй като по делото не е установено Ш. А. и нейният син И. С. да са установили върху процесните недвижими имоти самостоятелна фактическа власт с намерението да владеят и идеалните части на останалите наследници на К. С. А., нито да са демонстрирали спрямо тях промяна в намерението, с което са упражнявали фактическата власт, следва да се приеме, че и към настоящия момент процесните недвижими имоти са съсобствени между съделителите при квоти по 3/18 идеални части за съделителите Г. Ш. М. и И. Ш. С., и по 2/18 идеални части за съделителите З. А. С., Н. Н. К., Б. Н. К., А. А. Х., А. А. Х. и Г. А. С..
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като процесните земеделски земи бъдат допуснати до делба между съделителите при посочените по-горе квоти.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение №19/12.02.2018г., постановено от Окръжен съд-Търговище по в.гр.д.№279/2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], [община]:
-пасище с храсти с площ от 8.999 дка, от които 2.609 дка трета категория и 6.390 дка девета категория, в местността „Б.“, представляващо имот №………. по плана за земеразделяне, при граници: имот №………..-полски път на [община], №…………-полски път на [община], №………….-пасище с храсти на Х. М. А., №………..-пасище с храсти на А. М. Е.;
-нива с площ от 23.204 дка, трета категория, в местността „Д.“, представляваща имот №………… по плана за земеразделяне, при граници: имот №………….-нива на К. А. Х., имот №……………- нива на А. М. Е., имот №………….-полски път на [община];
-нива с площ от 9.292 дка, трета категория, в местността „К. п.“, представляваща имот №………… по плана за земеразделяне, при граници: имот №………….-пасище, мера на Ш. К., имот №………..-нива на И. Ш. И., имот №………..-полски път на [община], имот №………….-нива на М. М. П.;
-нива с площ от 15.002 дка, втора категория, в местността „К.“, представляваща имот №…………. по плана за земеразделяне, при граници: имот №…………..-полски път на [община], имот №………..-полски път на [община], имот №…………-нив на Ю. Д., имот №…………-полски път на [община], имот №……………-нива на А. Х. А. и М. А.М., с основание за ограничение при ползването на имота: електропровод 20 kV на 10 метра, от двете страни до крайните проводници или на 11 метра от оста на електропровода не могат да се строят сгради и да се засажда високостеблена растителност;
-нива с площ от 7.003 дка, трета категория, в местността „Т.“, представляваща имот №…………… по плана за земеразделяне, при граници: имот №……………-пасище, мера на И. С. Ю., имот №………….-нива на М. М. П., имот №…………..-нива на наследници на И. Ш. И., имот №…………..-нива на [община], имот №………….-жил. Територия на [населено място], със следното ограничение при ползването на имота: електропровод 20 kV, на 10 метра от двете страни до крайните проводници или на 11 метра от оста на електропровода не могат да се строят сгради и да се засажда високостеблена растителност;
-нива с площ от 0.555 дка, трета категория, в местността „Д. Р.“, представляваща имот №…………. по картата на землището, при граници: имот №……………..-др.жил.терен на [община] и имот №……………-местен път на [община];
МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИ: З. А. С. с ЕГН [ЕГН], Н. Н. К. с ЕГН [ЕГН], Б. Н. К. с ЕГН [ЕГН], Г. Ш. М. с ЕГН [ЕГН], И. Ш. С. с ЕГН [ЕГН], А. А. Х. с ЕГН [ЕГН], А. А. Х. с ЕГН [ЕГН], Г. А. С. с ЕГН [ЕГН];
ПРИ КВОТИ: 3/18 идеални части за Г. Ш. М.; 3/18 идеални части за И. Ш. С.; 2/18 идеални части за З. А. С.; 2/18 идеални части за Н. Н. К.; 2/18 идеални части за Б. Н. К.; 2/18 идеални части за А. А. Х.; 2/18 идеални части за А. А. Х.; 2/18 идеални части за Г. А. С..
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: