О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4037 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от адв. С. П. в качеството му на процесуален представител на А. И. И. и молба от адв. М. М. в качеството й на процесуален представител на О. И. И., с искане да бъде изменено определение № 181 от 12.04.2019г., постановеното от ВКС по настоящето дело, в частта му за разноските като на молителите се присъдят разноските, направени за касационното производство по чл. 288 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лева над присъдените суми от по 500 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците по молбите – А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. изразяват становище, че същите са неоснователни, както и правят възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните на ответниците по подадените от тях касационни жалби – А. И. И. и О. И. И., разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 1500 лева и молят същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Поддържат, че подадените отговори на касационните жалби са абсолютно идентични по съдържание, поради което реализираната защита от процесуалните представители на ответниците по касационните жалби, не съответства на договорените прекомерни адвокатски възнаграждения.
За да се произнесе по молбите съдът взе предвид следното:
С определение № 181/12.04.2019 г., постановено по настоящето дело, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено от Окръжен съд-Монтана на 23.04.2018 г. по в.гр.д.№84/2018 г. по подадените от А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. касационни жалби. При този изход на делото касаторите А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК общо да заплатят на А. И. И. сумата от 500 лева, представляваща направените в касационното производство разноски и общо на О. И. И. сумата от 500 лева, представляваща направените в касационното производство разноски.
В подадените от молителите отговори на касационните жалби на А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. се съдържат искания за присъждане на разноски. Представени са съответните договори за правна помощ, в които е посочено, че договорените адвокатски възнаграждения за изготвяне на отговори по подадените касационни жалби в размер от по 500 лева е заплатено.
Молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са процесуално допустими като подадени при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледани по същество исканията са и основателни, тъй като претендираните разноски са реално извършени.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. са подали самостоятелни касационни жалби, предвид което ответниците по касация А. И. И. и О. И. И. са разполагали с правото да упражнят процесуална защита срещу всяка една от касационните жалби поотделно. В настоящия случай процесуалните представители на молителите са изготвили отговори на подадените от А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. касационни жалби, поради което при представени по делото доказателства за извършени разноски по всяка една от касационните жалби, искането им за осъждането на всеки един от касаторите поотделно за разноски в размер на сумата от по 500 лева по реда на чл.248 ГПК следва да се приеме за основателно.
Направеното с отговора на молбите искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно. Ответните страни по касационните жалби са направили искането си за присъждане на тези разноски и са представили доказателствата за извършването им с отговорите на касационните жалби, преписи от който и от приложенията им не се връчват на касаторите, поради което последните не биха могъл да направят искането си за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението по чл. 288 ГПК. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно задължителните указания на т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В конкретния случай, заплатеният адвокатски хонорар – 500 лева за всеки един от отговорите на касационните жалби, съвпада с предвидения в подзаконовия нормативен акт минимум, поради което същият не може да бъде намаляван, независимо от действителната правна и фактическа сложност на делото.
С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 181 от 12.04.2019 г. по гр. д. № 4037/2018 г. на ВКС, I г. о., в частта за разноските като:
ОСЪЖДА А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. от [населено място] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на А. И. И. сумата от още 1000 лева /хиляда лева/ или общо 1500 лева, представляваща направените в касационното производство разноски.
ОСЪЖДА А. А. Д., В. Д. К. и А. Д. К. от [населено място] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на О. И. И. сумата от още 1000 лева /хиляда лева/ или общо 1500 лева, представляваща направените в касационното производство разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: