8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 06.03.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3527 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3239/29.05.2018г., подадена от М. А. Н. и О. Д. Н. срещу решение №56/12.04.2018г., постановено от Сливенския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№59/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което по отношение на тях е признато по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че недвижим имот-сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място], находяща се на административен адрес: [населено място], [улица], с брой етажи: 1/един/, с площ по кадастрална карта 52кв.м., с начин на трайно ползване: жилищна сграда, еднофамилна, построена в ПИ с идентификатор …. по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18.56/31.08.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед №18.463/19.01.2016г. на началник на СГКК-Сливен, е собственост на С. Т. Д., И. Т. К., Д. Т. К. и И. Т. К. по наследство и давностно владение от общия им наследодател Т. И. К., бивш жител на [населено място], починал на 05.01.1983г.
В изложението към подадената от М. А. Н. и О. Д. Н. касационна жалба се поддържа на първо място, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като недопустимо. Според касаторите предявилите иска лица са твърдяли, че са придобили процесната сграда по наследство, а предявяват иск за признаване правото на собственост поради давностно владение, което сочи на неправилно предявен иск. Считат също така, че липсва правен интерес от предявяването на иска, тъй като всъщност се оспорва договор за доброволна делба в частта за придобиване собствеността на процесната сграда. Поддържат, че е налице грешка и относно процесуалната легитимация поради непосочването на конкретните части на ответниците, както и грешка относно процесуалната легитимация на ищците, тъй като не е посочена идеалната част, която всеки един от тях е придобил и притежава. С оглед на това касаторите считат за недопустимо признаването на ищците общо за собственици на целия имот, както и признаването им за собственици общо по наследство и по давностно владение, което кумулативно произнасяне считат за недопустимо. Поддържат също така, че въззивният съд се е произнесъл не в границите на иска, тъй като в исковата молба се твърди владение от наследниците, владение и строеж от една от тях, докато въззивният съд е приел, че давността /неточно посочена от касаторите като погасителна/ е изтекла още към 1983г. при смъртта на наследодателя, без дори да е установено кога е построен процесния имот.
На второ място касаторите поддържат, че е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният и първоинстанционния съд не са обсъдили наведените от тях доводи в отговора на исковата молба, а именно, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване основанията, на които претендират, че са собственици на сградата, че липсва нотариален акт, липсва отстъпено право на строеж, не се доказва годината на построяване на сградата, свидетелските показания за противоречиви и от тях не се установява непрекъснатото десетгодишно владение на починалия Т. К., не се установява периода на владението. Излагат съображения, че искът е предявен общо от всички наследници на Т. К., но само ищцата И. е живяла там и е извършвала някакви подобрения на страничните постройки, като освен това давността е била и прекъсната, тъй като повече от 6 месеца имотът не се владее фактически. Излагат съображения досежно начина, по който се разпределя доказателствената тежест между страните и становището си, че ищците не са успели да докажат, че е изпълнен фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС.
Касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставят следния въпрос:
„При спор за собственост, когато имащо право лице да се позове на погасителна давност за придобиване на имот не е сторило това и е починало и въпреки, че това се наследява, наследниците не се позовават на това, че погасителната давност е изтекла в полза на техния наследодател, а за това, че те са го владели след неговата смърт, означава ли, че:
1.Съдът следва ли въпреки твърдението, че наследниците са владели имота и не претендират наследимо владение на починалия им наследодател, да ги признае за собственици за това, че придобивната давност е изтекла още в полза на починалия наследодател и това счита ли се за произнасяне по непредявена претенция;
2.Съдът следва ли да се произнесе по иск за придобивна давност без да е посочен и установен точният срок на владение и без да са установени началото и краят на 10-годишната придобивна давност и точният момент, когато тя е настъпила.“
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. Т. К., чрез процесуалния си представител адв.М. М. от АК-Сливен, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. Т. Д., И. Т. К., Д. Т. К. и И. Т. К. са предявили срещу М. А. Н. и О. Д. Н. по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване правото им на собственост върху сградата с идентификатор …. по КККР на [населено място], с твърдението, че собствеността са придобили на основание наследство от техния баща и общ наследодател Т. И. К., починал на 05.01.1983г., като общият наследодател е построил сградата в дворното място, което тогава е било собственост на неговата майка И. И. К. след като през 1971г. в негова полза било учредено право на строеж, както и че сградата се владее от тях, а преди това от техния наследодател непрекъснато, явно, трайно и необезпокоявано в продължение на 45 години.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
За допустимо е прието иск за установяване право на собственост, придобита на основание наследство и давностно владение, да бъде предявен от всички наследници на праводателя едновременно, при наличие на твърдения, че владението, на което се основава собствеността, включва времето, през което наследодателят е владял имота, както и времето, през което са го владели ищците – негови наследници.
По реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както следва: На 27.12.1952г. е съставен нотариален акт №…., том …., дело №…. въз основа на протоколно решение на ИК на ГНС в [населено място] на основание чл.2 и 3 от Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища за бездомници и на основание чл.13, 14 и 15 ЗС във вр. с чл.483 и 484 ГПК, за одворяването на И. И. Д.К. с дворно място от 568кв.м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо парцел …. в кв…. по плана на града, който имот по сега действащата кадастрална карта съставлява ПИ с идентификатор …. И. И. Д. К. имала две деца: Д. И. Д. и Т. И. К., като в началото на седемдесетте години на миналия век в дворното място били построени две къщи-едната откъм улицата, в която живеели И. И. К. и Д. И. Д., и втора, построена във вътрешността на дворното място от Т. И. К. със знанието и съгласието на неговата майка, в която същият заживял със семейството си и която по сега действащата кадастрална карта на града представлява имот с идентификатор…. С договор от 07.12.1978г. /н.а.№…., том …., дело №….г./ И. И. К. е отчуждила в полза на дъщеря си Д. И. Д. дворното място ведно с построената в северния му край жилищна сграда, която по сега действащата кадастрална карта представлява сграда с идентификатор …, а на свой ред Д. И. Д. с договор за покупко-продажба от 10.02.1993г. /н.а.№…., том …., дело №…./ отчуждила дворното място ведно с построената в северната му част къща в полза на С. П. Н.. След смъртта на А. К. Н. /съпруг на С. П. Н./, на 13.06.2016г. с договор за доброволна делба, сключен между С. П. Н., нейната дъщеря М. А. Н. и нейния син К. А. Н., в дял на М. А. Н. е поставен имот с идентификатор …., ведно с построените в него сгради с идентификатори …. и …. В регулационния план на града от 1968г. е нанесена като съществуваща само северната сграда и в разписната книга към този план като собственик на имота е посочена И. И. К.. В следващия регулационен план на града в имота освен северната жилищна сграда е нанесена като съществуваща и процесната жилищна сграда в западната част на имота. По действащия план от 1991г. е нанесена вътрешна ограда в имота, която определя режим на ползване на дворното място с осигурени отделен вход откъм улицата, пътека за преминаване и достигане до зоната, обслужваща процесната сграда.
Т. И. К. е починал на 05.01.1983г. и като наследници по закон е оставил четирите си деца – ищците по делото, като в къщата преимуществено живеела със семейството си ищцата И. Т. К..
От фактическа страна е взето предвид, че през 1998г. декларация за земя и сграда е подадена от С. П. Н., а само за сграда, построена през 1968г. – от И. Т. К. с посочване като начин на придобиване – наследство и собственици-наследниците на Т. И. К. /И. Т. К., С. Т. Д., Д. Т. К. и И. Т. К./, както и че през 2016г. декларация за земя и сгради е подадена от С. П. Н. и М. А. Н.. За процесната сграда са плащани данък сграда и такса битови отпадъци от 1998г. и до настоящия момент, като И. К., Д. К. и И. К. нямат неплатени задължения, а С. Д. има неплатено задължение в размер на 74.12лв. М. А. Н. плаща данък за целия имот въз основа на декларацията, подадена през 2016г.
По отношение ползването на вода и електричество от фактическа страна е установено, че за процесната сграда има данни за партида с №52777 от м.януари, 1999г. с титуляр И. Т. К., като през 2017г. титулярът на партидата е сменен по заявление на М. А. Н., а впоследствие партидата е заличена, като по тази партида за периода от м.януари, 1999г. до м.март.2013г. ежемесечно са издавани фактури. Партида №10013001260 е регистрирана на името на И. Т., открита на 27.09.2007г., като за периода от 2007г. до 2013г. и от 2014г. до 2015г. е отчетено консумиране на електроенергия.
Въззивният съд е взел предвид, че по делото не са представени писмени доказателства, които да установяват правото на собственост на предявилите иска лица, но от събраните множество свидетелски показания е прието за установено, че още бащата на ищците е владял имота като собствен явно, необезпокоявано от никого и то в продължение на повече от 10 години.
За неоснователни са приети твърденията на жалбоподателите М. Н. и О. Н. за прекъсване на владението за повече от 6 месеца, като са изложени съображения, че имотът е придобит по давност преди повече от 6 месеца, включително с оглед показанията на св.Г., според които родителите на ищците са построили къща за своето семейство, да бъде дом за децата им, и като такъв са го владели до края на живота си. Взето е предвид, че след смъртта на наследодателя Т. К., починал на 05.01.1983г., ищците продължили да владеят имота като свой явно и необезпокоявано, като придобивната давност е изтекла още към 1983г. Прието е, че обстоятелството, че последните няколко години няма ток и вода в имота, не означава, че ищците не го владеят, тъй като там се намират техни лични вещи, а и от показанията на св.Г. се установява, че винаги е имало член на семейството в къщата /И. К. е извършила значителни подобрения в имота, през 2016г. Д. К. е пребивавал в имота в продължение на месец/, като дори свидетелят на ответниците /Д./ посочил в показанията си, че в процесната къща видял чужди вещи и покъщнина.
Взето е предвид, че едва в последната година ответниците са предприели действия по своене на имота чрез поставяне на катинар, закриване на партидите във ВиК и ЕОН, подаване на данъчна декларация, но в тяхна полза давност не е изтекла, тъй като ищците са им се противопоставили, предявявайки настоящия иск.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения, доводите на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат споделени. На първо място по причина, че по същността си тези доводи представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение и не са подведени под конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси с оглед изискването на чл.280 и чл.284 ГПК.
В съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е приел, че така предявената претенция е допустима – не съществува пречка съсобственици да предявят общо при условията на субективно съединяване, искове за защита на своето право срещу лице, което го оспорва. Особеностите в подобна хипотеза касаят пределите на силата на пресъдено нещо, които се разпростират в отношенията между насрещните страни по спора, а в отношенията между стоящите на една и съща страна наследници-същите са обвързани само от констатациите на съда за общите факти – Решение №50/8.05.2014г. по гр.д.№6235/2013г., ІІ ГО на ВКС; решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на І г.о.; решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV г.о., ГК/. Обстоятелството, че по отношение на дяловете на сънаследниците в това производство сила на пресъдено нещо не се формира, е ирелевантно за възможността защитата на правото на собственост да бъде поискана от тях срещу трето лице общо.
Не е налице и кумулативно признаване на права на две различни правни основания. Действително диспозитивът на първоинстанционното решение е непрецизен, но свързан с мотивите, сочи на извод за установено продължаване на владението на наследодателя от неговите наследници /в случая от част от тях, но от името на всички/. Съображенията на въззивния съд досежно упражняването на фактическата власт върху имота са свързани с извода му за неоснователност на твърденията на жалбоподателите за това, че владението е било прекратено /прекъснато/ за повече от 6 месеца, а не с подмяна на поддържаното при предявяването на иска и отразено в първоинстанционното решение придобивно основание, а именно присъединяване владение и позоваване на изтекла придобивна давност след смъртта на общия наследодател.
Доводите на касаторите, че въззивният и първоинстанционния съд не са обсъдили наведените от тях доводи в отговора на исковата молба, отразяват поддържаната от тях защитна теза в процеса, която съдът е счел за неоснователна. Тези доводи не могат да бъдат споделени по причина на извършеното от въззивния съд по реда на чл.272 ГПК препращане към мотивите на първоинстанционното решение, съдържащи детайлно обсъждане на събраните по делото доказателства и констатации за установените въз основа на това релевантни за спора факти, както и на обстоятелството, че съдържащите се във въззивната жалба оплаквания са надлежно обсъдени, включително липсата на писмени доказателства, които да установяват правото на собственост на предявилите иска лица и обстоятелството, че преимуществено ищцата И. К. е живяла в имота и е извършвала подобрения. Въз основа на констатацията, че в имота винаги е имало член на семейството /наследници на Т. К./, както и че и Д. К. е пребивавал в имота, и в съответствие с трайно установената практика на ВКС, според която наследник може да владее от името и за сметка на всички сънаследници, е прието, че правото на собственост на предявилите иска лица е доказано на заявеното от тях придобивно основание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касаторите въпрос „съдът следва ли да се произнесе по иск за придобивна давност без да е посочен и установен точният срок на владение и без да са установени началото и краят на 10-годишната придобивна давност и точният момент, когато тя е настъпила“-в исковата молба е посочено, че фактическата власт върху имота е упражнявана от наследодателя, а след това и от неговите наследници, повече от 45 години от момента на построяването на сградата, по което именно твърдение съдът се е произнесъл, приемайки за установено, че към 1977г., когато е нанесена в регулационния план, сградата е съществувала.
С оглед така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на И. Т. К. следва да бъдат присъдени по 400лв., представляващи направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №56/12.04.2018г., постановено от Сливенския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№59/2018г.
ОСЪЖДА М. А. Н. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и О. Д. Н. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на И. Т. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 400лв./четиристотин лева/, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: