1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 18.03.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3581 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2303/22.06.2018г., подадена от Е. Х. Б., К. И. Б., Е. З. Г. и З. З. Г., представляван от своята майка Р. Т. В., чрез процесуалния им представител адв.А. Б., срещу решение №2358, постановено от Окръжен съд-Благоевград на 15.05.2018г. по в.гр.д.№197/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанциония съд, с което по отношение на Е. Х. Б., К. И. Б., Е. З. Г. и З. З. Г., представляван от своята майка Р. Т. В., е признато за установено, че Г. С. Д., Р. С. В., Р. К. Д., Н. К. Я.-Ц., А. Д. Я. и Е. Д. Я. са собственици по силата на земеделска реституция на нива с площ от 1.344 дка, девета категория, в местността „М. г.“ в землището на [населено място], имот №………. по кадастралната карта на [населено място], отразен като поземлен имот с идентификатор №……….. по КККР на [населено място] и нива с площ от 1.494 дка, девета категория, в местността „М. г.“ в землището на [населено място], отразена като поземлен имот с идентификатор №…………. по КККР на [населено място], като по реда на чл.108 ЗС са осъдени да предадат владението на двата имота.
В изложението към подадената от Е. Х. Б., К. И. Б., Е. З. Г. и З. З. Г. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Касаторите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №27 от 26.01.2011г. по гр.д.№1687/2009г./ по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол на решенията на ОСЗ и възможността за оспорване на идентичността на имотите по решението и преди масовизацията при наличие на влязъл в сила съдебен акт по спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като поддържат, че в решението, постановено по гр.д.№426/2011г. на Разложкия районен съд, с което е разрешен спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между предявилите иска лица и община Банско /праводател на ответниците по иска в настоящето производство/, са определени границите на имота, подлежащ на възстановяване, като е прието, че наследодателят на предявилите иска лица е бил собственик на нива от 5 дка, представляваща част от имоти ………… и ………….., което съдът следва да съобрази и в настоящето производство.
Поддържат, че след като в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е прието наличие на частична идентичност между подлежащия на възстановяване имот и този, притежаван от страната преди масовизацията, то в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл и по въпросите допустимо ли е наличие на разлика /пълна или частична/ между имотите, за които е постановен съдебен акт по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и възстановените имоти на база на него с решение на ОСЗ, както и приобретател на такъв имот при спор за собственост към настоящия момент може ли да се брани с възражение по чл.17, ал.2 ГПК срещу административния акт на земеделска реституция при наличие на разлика между него и решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; допустимо ли е в производство по предявен собственически иск лице, което не претендира собственост към момента на образуване на ТКЗС, да изследва и доказва наличие на материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ, което е в противоречие на съдебен акт, постановен против негов праводател по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и спорът за идентичност на имотите в този случай към минал или към настоящ момент е. Касаторите поддържат, че доколкото в практиката на ВКС не е даден категоричен отговор именнона тези въпроси, то е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според касаторите е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е приобретател на имот да противопоставя възражения и да прави оспорвания, които е притежавал неговият праводател във връзка с идентичността на имоти или липсата на такава в решение на ОСЗ и решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, в това число за незаконосъобразност на решение за земеделска реституция от гледна точка липсата на такава идентичност между възстановения имот и признатия за възстановяване по реда на спора за собственост към минал момент, като поддържат, че и по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса относно задължението на въззивния съд да направи оценка на заключението на вещото лице и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, по който според тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №142/20.06.2017г. по гр.д.№3673/2016г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №113/28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №108/16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г. на Четвърто ГО на ВКС/.
Излагат съображения, че въззивното решение е и очевидно неправилно, тъй като е постановено при явна необоснованост и нарушение правилата на формалната логика – въпреки, че с решението, постановено по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е признато по отношение на община Банско, че наследодателят на ищците е притежавал към момента на образуване на ТКЗС имот, който е частично идентичен с имоти …………… и ………….., въззивният съд е приел, че искът е основателен по размера на целите имоти, тъй като такова било решението на ОСЗ, като не е обсъдил липсата на възможност решението на ОСЗ да противоречи на решението на съда по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и да възстановява повече права от тези, които са признати с влезлия в сила съдебен акт.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. С. Д., Р. С. В., Р. К. Д., Н. К. Я.-Ц., А. Д. Я. и Е. Д. Я. чрез процесуалния си представител адв.Е. Я., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Г. С. Д., Р. С. В., Р. К. Д., Н. К. Я.-Ц., А. Д. Я. и Е. Д. Я. са предявили срещу Е. Х. Б., К. И. Б., Е. З. Г. и З. З. Г. иск за признаване правото на собственост и предаване владението по реда на чл.108 ЗС на процесните недвижими имоти, с твърдението, че правото на собственост им е възстановено с решение на ОСЗ в качеството им на наследници на Р. А. Я. №2776/02.09.2014г. след проведено производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ спрямо община Банско-праводател на Е. Х. Б., К. И. Б., Е. З. Г. и З. З. Г..
Е. Х. Б., К. И. Б., Е. З. Г. и З. З. Г. оспорват така предявените искове, като поддържат, че с решение №4432/15.10.2012г. по гр.д.№426/2011г. на Районен съд-Разлог по отношение на [община] е признато, че наследодателката Р. Я. е била собственик преди образуване на ТКЗС само на част от имоти …………… и …………., докато с решение №………../02.09.2014г. ОСЗ е възстановила правото на собственост върху целите имоти, с оглед на което оспорват решението на ОСЗ.
Между страните не съществува спор, че с договор за замяна от 20.02.2003г. [община] е прехвърлила на Е. Х. Б. по време на брака ? с К. И. Б. правото на собственост върху имоти №………. с площ от 2.300 дка и №……….. с площ от 0.700 дка, както и че на 24.06.2003г. /н.а.№…., том …, рег.№……., дело №……../ Е. Х. Б. е прехвърлила на З. З. Г. /наследодател на Е. З. Г. и З. З. Г./ тези два имота.
Безспорно е също така, че процесните имоти към момента на обобществяването им са представлявали по своето предназначение земеделска земя.
В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС в обжалваното решение са изложени съображения, че правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по право, а чрез провеждане на административна процедура, поради което лицата, които твърдят, че са собственици въз основа на реституция по ЗСПЗЗ, следва да докажат, че в обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки, обуславящи възникването на правото да бъде реституиран процесния имот, а именно имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на включването му в ТКЗС или ДЗС; земята да съществува в стари /реални или възстановими/ или в нови реални граници /с план за земеразделяне/; по отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ / решение №26/13.02.2012г. по гр.д.№706/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №231/31.10.2011г. по гр.д.№1610/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №365/15.10.2010г. по гр.д.№1493/2009г. на ІІ ГО на ВКС и решение №329/27.04.2010г. по гр.д.№927/2009г. на І ГО/. Прието е, че наличието на тези предпоставки е установено по делото от представените и приети от първоинстанционния съд решение №2776/02.09.2014г. на ОСЗ-Б., влязло в сила на 17.09.2014г., издадено въз основа на представеното и прието по делото решение №4432/15.20.2012г., постановено по гр.д.№426/2011г. по описа на РС-Разлог, влязло в сила на 02.11.2012г., с което по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е установено правото на собственост към момента на включване на имота в ТКЗС по отношение на праводателя на ответниците по иска община Банско, като изрично е посочено, че притежаваната към посочения минал момент нива с площ от 5.00 дка е част от процесните два имота с идентификатори ………. и ………….
В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, въззивният съд е приел, че с влизането в сила на решение №2776/02.09.2014г. на ОСЗ-гр.Б. и издаването на скици възниква правното качество на обекта на собствеността – индивидуализация на процесните земеделски земи, като това решение притежава конститутивно действие / решение №152/10.01.2018г., гр.д.№52/2017г., Първо ГО на ВКС; решение № 93 от 07.06.2013 г. по гр.д. № 883/2012 г. на ВКС, І г.о.; решение № 59 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 4359/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 807/2010 г. на ВКС, І г.о.; решение №10/28.01.2019г. по гр.д.№1007/2018г., Първо ГО на ВКС; решение №248/29.07.2010г. по гр.д.№58/2009г. на ІІ ГО на ВКС и др./.
Въз основа на приетото от първоинстанционния съд заключение на изготвената от в.л.И. К. СТЕ е прието за установено, че процесните недвижими имоти и имотите, посочени в решение №2776/02.09.2014г. на ОСЗ-Б., решение №4432/15.10.2012г. по гр.д.№426/2011г. по описа на РС-Разлог, договор за замяна на недвижим имот от 20.02.2003г. и договор за покупко-продажба от 24.06.2003г. са идентични, като е прието, че същите факти се установяват на самостоятелно основание и от допълнителната тройна СТЕ. Подробно са обсъдени данните, съдържащи се в допълнителната тройна СТЕ досежно разминаванията в площите и границите на изследваните имоти, включително че ПИ №……….. попада изцяло в границите на имота от 5.000 дка, обект на решение №4432/15.10.2012г. на РС-Разлог, а заснетият контур на ПИ №……….. частично попада в границите на този имот.
Така извършената от въззивния съд оценка на изслушаните по делото експертизи изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, включително на посочените в изложението към касационната жалба решения на тричленни състави на ГК на ВКС-изводите на съда досежно наличието на идентичност са основани на експертното мнение, при което начинът, по който съдът е формирал тези изводи, е обяснен ясно и разбираемо с посочване на констатациите на експертите, на които се основават.
В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че решение №4432/15.10.2012г., постановено по гр.д.№426/2011г. по описа на РС-Разлог обвързва ответниците по предявения иск в качеството им на правоприемници на община Банско, въз основа на което е прието, че Е. Х. Б. и К. И. Б. са получили имотите от несобственик. Този извод изцяло съответства на практиката на ВКС досежно правното действие на решението, постановено по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ включително и след извършване на разпоредителните сделки / решение №212/30.06.2011г. по гр.д.№190/2011г. на ВКС,ІІ ГО/.
С оглед направеното от страна на ответниците по предявения иск искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решение №2776/02.09.2014г. на ОСЗ-Б. въззивният съд е приел, че същото е валидно, подписано от лица, които отговарят на изискванията на чл.60а ППЗСПЗЗ, издадено е въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт, както и че в него не са налице отклонения от съдържанието на решението на РС-Разлог.
Изложени са съображения, че лицата, които не заявяват свои права върху конкретен имот към момента на обобществяването, не могат да противопоставят възражения, че предявилите иска лица, съответно техният наследодател не е бил собственик към момента на обобществяването, респективно не е правоимащ по смисъла на чл.10 ЗСПЗЗ, както и не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението на ОСЗ по чл.14 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху съответния имот на бившия собственик или неговите наследници. Това становище съответства изцяло на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС, включително решенията, посочени от въззивния съд /решение №313/27.03.2012г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№298/2011г.; решение №293/25.10.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№43/2012г.; решение №110/16.03.2012г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№174/2011г. и др./.
В съответствие с трайно установената след постановяване на ТР №9/07.11.2012г. по тълк.д.№9/2012г. на ОСГК на ВКС съдебна практика въззивният съд е приел, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да навежда възражения за материална незаконосъобразност на решението на ПК, респ. ОСЗ, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота, но не може да възразява, че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Тези изводи на въззивния съд за допустимостта на косвения съдебен контрол върху решението на ОСЗ са напълно съответстващи на естеството на спора по настоящето дело, а именно в хипотеза, при която първоначално със съдебно решение по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /решение №1043/15.12.2005г. по гр.д.№1003/2005г. на РС-Разлог, посочено в решение №4432/15.10.2012г. по гр.д.№426/2011г. на РС-Разлог/ на наследниците на Р. Я. е признато правото на възстановяване върху нива от 5 дка, последвало е решение на ОСЗГ №………./07.02.2006г., с което е признато правото на собственост, след което с последващо решение №2276а/13.11.2006г. е постановен отказ за процесните части в размер на 1.494 дка от имот с пл.№118038 и 1.344 дка от имот с пл.№118044 поради наличие на спор за материално право, който спор е разрешен с влязлото в сила решение №4432/15.10.2012г. по гр.д.№426/2011г. Именно с оглед рамките на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд е приел за допустимо оспорването на правата на наследодателя Р. Я., като е приел, че този спор е вече разрешен с влязло в сила съдебно решение. За частите от имотите, които са извън рамките на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ посочената вече практика на ВКС е категорична и непротиворечива – лица, които извеждат правата си от юридически факти, осъществили се след влизане на ЗСПЗЗ в сила, могат да противопоставят само възражения във връзка със свои противопоставими права, които следва да докажат. С оглед на това и изхождайки от липсата на доказателства за противопоставими права на праводателя община Банско, а оттам и на противопоставими права на ответниците по предявения иск, въззивният съд е приел оспорването на решението за възстановяване на собствеността за неоснователно.
Поставените от касаторите въпроси дали е допустимо наличие на разлика между имотите, за които е постановен съдебен акт по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и възстановените имоти не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като изводът на въззивния съд, че легитимиращо действие има само конститутивното решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността съответства изцяло на трайната и непротиворечива практика на ВКС. Твърдението на касаторите за наличие на противоречие между постановения по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съдебен акт и решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността се основава само и единствено на поддържаната от тях защитна теза в процеса, която обаче не съответства на данните по делото, доколкото според решението на РС-Разлог, постановено по гр.д.№426/2011г. между наследниците на Р. Я. и Община Банско е налице спор за материално право само за част от имотите, който спор е разрешен със сила на пресъдено нещо. Даденото от въззивния съд разрешение за разликата, както вече беше отбелязано, съответства на трайно установената практика на ВКС, доколкото по делото не е установено наличие на противопоставими права от страна на Община Банско за тази част, които да изключват възможността за възстановяване правото на собственост. Още повече, че съгласно трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ВКС, индивидуализацията на подлежащия на възстановяване имот се извършва от ОСЗ в административното производство по ЗСПЗЗ, а не в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото последното разрешава спор за принадлежността на правото на собственост към минал момент, но в преобладаващия брой случаи не включва в предмета си границите на имота към момента на възстановяване на собствеността.
Не е налице и поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Както вече беше отбелязано по-горе, изводите на въззивния съд досежно правните последици на всеки един от установените по делото факти са последователни, съответстващи на трайно установената практика на ВКС и логически обосновани – с оглед предметния си обхват решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и решението за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ имат различни правни последици и могат да касаят различни части от имоти, подлежащи на възстановяване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2358, постановено от Окръжен съд-Благоевград на 15.05.2018г. по в.гр.д.№197/2018г.
ОСЪЖДА Е. Х. Б., К. И. Б., Е. З. Г. и З. З. Г., представляван от своя законен представител Р. Т. В. на основание чл.78, ал.3 ГПК по 400лв. /четиристотин лева/ на Г. С. Д., Р. С. В., Р. К. Д., Н. К. Я.-Ц. и общо 400лв. /четиристотин лева/ на А. Д. Я. и Е. Д. Я., представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: