4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
София, 02.07. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3411 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3946/16.07.2018г., подадена от К. Д. П. от [населено място] кладенец, [община], чрез процесуалния му представител адв.К. К. от АК-Я., срещу решение №66, постановено от Ямболския окръжен съд на 05.06.2018г. по в.гр.д.№92/2018г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Д. П. против „Калчев, Георгиев и Сие“ ООД-гр.Я. иск за делба на ПИ с идентификатор ………… с площ от 7372кв.м., находящ се в землището на [населено място] кладенец, Я. област.
С определение №102/06.03.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 по въпроса следва ли да се допусне делба на поземлен имот с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на ползване – стопански двор, застроен с две отделни стопански сгради, индивидуална собственост на съделителите, при наличие на доказателства /заключение на вещо лице/ за реална поделяемост при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ и възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена процедурата по чл.201 ЗУТ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд се е позовал на т.1, буква „г“ и „д“ от Постановление №2 от 04.05.1982г. на Пленума на ВС и е приел ,че делбата на дворното място, върху което са изградени сградите, индивидуална собственост, е недопустима. Счита, че даденото от Пленума на ВС разрешение следва да се прилага с оглед нормативно установените в чл.19 и чл.201, ал.2 ЗУТ критерии за допустимостта на делбата и възможните според практиката на ВКС изключения от установеното в ППВС №2/1982г. правило. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на производството за подялба на имота.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, съделителят „Калчев, Георгиев и Сие“ ООД изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, постъпили преди провеждането на откритото съдебно заседание.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
К. Д. П. е предявил срещу „Калчев, Георгиев и Сие“ ООД иск за делба на ПИ с идентификатор ……….. по КК на [населено място] кладенец, с твърдението, че всеки един от съделителите притежава в индивидуална собственост по един самостоятелен обект в имота, но теренът е съсобствен, което създава затруднения при ползването му, а доброволно споразумение за поделянето страните не могат да постигнат.
Ответникът „Калчев, Георгиев и С-ие“ООД оспорва така предявения иск за делба с твърдението, че имот, застроен със самостоятелни сгради, всяка от които принадлежи в индивидуална собственост на отделен съсобственик, има характеристиките на обща част и делбата му е недопустима.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен, тъй като процесният имот все още представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС, поради което делбата му е недопустима.
За ирелевантно е прието обстоятелството, че съгласно заключението на изслушаната по делото СТЕ е възможно обособяването на отделни ПИ. Изложени са съображения, че за да бъде допустима делбата на застроения имот, е необходимо наличие на вече одобрен дворищнорегулационен план, по силата на който от съсобствения имот са образувани два нови парцела, във всеки от които попадат самостоятелните сгради на страните в делбеното производство, докато установеното по настоящето дело възможното обособяване представлява само бъдещо несигурно събитие.
Така изложените от въззивния съд съображения противоречат на становището, изразено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС в решение №66/19.07.2017г. по гр.д.№3499/2016г. и посоченото в него решение №131/27.05.2016г. по гр.д.№600/2016г. на състав на Първо ГО на ВКС, че допустимостта на делбата на застроено съсобствено дворно място, в което има постройки-индивидуална собственост, се преценява с оглед състоянието на имота към разглеждането на делото за делба в първата фаза на производството, градоустройствения му статут и зависи от възможността от дворното място да могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ, като за изясняване на този въпрос съдът е длъжен да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата и изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради, които са собственост на някои от съделителите, е обоснован само тогава, когато съдът е проявил необходимата активност да изследва възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни урегулирани поземлени имота /УПИ/ при спазване на изискванията на чл.19 ЗУТ.
След като по делото е установено, че съществува възможност от съсобственото дворно място да бъдат обособени два самостоятелни имота, като сградите, които всеки един от съсобствениците притежава в индивидуална собственост, се разполагат в съответната реална част, неправилно въззивният съд е приел, че делбата е недопустима, без да събере доказателства за актуалния регулационен статут на имота, с оглед на който да извърши преценка за приложимите правила и норми за неговото поделяне – чл.200 ЗУТ, чл.201 ЗУТ или чл.52 ЗКИР, доколкото и ЗКИР съдържа правила за обособяването на самостоятелен имот в неурегулирани територии.
В случая по делото липсват данни дали процесният недвижим имот е урегулиран, което обстоятелство не е взето предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Не е взето предвид също така, че площта на имота позволява обособяване на две самостоятелни реални части, които да отговарят на предвижданията на бъдещ подробен устройствен план /ако към настоящия момент територията не е урегулирана/, както и предвидените в ЗУТ възможности за обособяване на отделни реални части от имот и нанасянето им в действаща кадастрална карта.
Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС при липса на данни за актуалния регулационен статут на имот, находящ се в урбанизирана територия, и при спор между съделителите, включително за възможността съсобственият имот да бъде реално поделен, съдът е длъжен да допусне дори и служебно изслушване на съдебно-техническа експертиза с цел установяване на имащите значение за спора факти и обстоятелства.
В случая спорът е останал неизяснен от фактическа страна по причина допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила. Както вече беше отбелязано, при липса на данни за регулационния статут на имота, както и при липса на доказателства за възможността да бъде изработена скица-проект за обособяване на самостоятелни поземлени имоти по реда на чл.52 ЗКИР, съдът в делбеното производство е длъжен да допусне съдебно-техническа експертиза служебно, след като приема, че тези данни имат съществено значение за извършването на преценката дали делбата е допустима. Още повече, че в подадената от „Калчев, Георгиев и С-ие“ ООД въззивна жалба се съдържат доводи за необходимостта съдът да извърши преценка за допускането на делбата с оглед статута на имота и неговото предназначение, както и за съобразяване на установените със ЗУТ правила.
С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено по реда на чл.293, ал.3 ГПК и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да се изясни, включително чрез допускане на съдебно-техническа експертиза, дали за съответната територия, в която се намира процесният недвижим имот, има одобрен подробен устройствен план и ако се установи, че подробен устройствен план не е изработен и одобрен, при постановяване на решението да се съобрази изискването на чл.200 ЗУТ и делбата да се допусне с оглед заключението на вече приетата по делото съдебно-техническа експертиза и при спазване на установените в чл.52 ЗКИР правила. Ако се установи, че за съответната територия е изработен и одобрен подробен устройствен план, при новото разглеждане на делото следва да бъде проведена процедурата по чл.201 ЗУТ, в каквато насока е посочената в настоящето решение трайно установена и непротиворечива практика на ВКС.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №66, постановено от Ямболския окръжен съд на 05.06.2018г. по в.гр.д.№92/2018г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Ямболския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: