1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1096 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на Г. В. Г., чрез адвокат В. В., подадена срещу решение № ІІ-87 от 14.12.2018 г. по гр. дело № 1593/2018 г. на Окръжен съд – Бургас. С обжалваното решение е отменено решение № 1659/27.07.2018 г. по гр. дело № 2041/2017 г. по описа на Pайонен съд – Б. в частта, в която е отхвърлен искът на Х. Д. С. и А. Ж. С. с правно основание чл.108 от ЗС, предявен срещу Г. В. Г., в установителната му част, и вместо него е постановено друго, с което съдът е приел за установено по отношение на Г. В. Г., че Х. Д. С. и А. Ж. С. са собственици на складово помещение с приблизителна площ от 3 кв.м, изградено в сграда с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], цялата с площ от 16 кв.м, разположена в поземлен имот с идентификатор ………, с административен адрес: [населено място], [улица], с граници: североизток – външен зид към двора ( [улица]), северозапад – външен зид към двора (сграда с идентификатор …………), югоизток – външен зид на регулационната линия с поземлен имот с идентификатор ………, югозапад – зид сграда с идентификатор ……………., на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № …, том …, рег.№ …, дело № …/21.08.2014 г. на нотариус с рег.№ … и с район на действие БРС. Въззивният съд е потвърдил решението в останалата му обжалвана част, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за осъждане на ответника да предаде на ищците владението на въпросното складово помещение. Жалбоподателят счита въззивното решение за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. В изложението към касационната жалба се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като формулира следните процесуалноправни и материалноправен въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при отмяна на първоинстанционно решение и постановяване на друго в обратен смисъл да основе всички свои изводи , като направи цялостна преценка на доказателствата по делото и на становищата и на двете страни в процеса, вкл. когато същите са посочени в отговор на въззивна жалба;
2. Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като неотносими към спора.
Жалбоподателят твърди, че при произнасяне по горните въпроси съдът не е съобразил указанията, дадени с решение № 244/ 9.02.2018 г. по т.д. № 2/2017 г., ВКС, ІІ т.о., решение № 76/16.05.2017 г. по гр.д. № 2926/2016 г., ВКС, ІV г.о., решение № 68/22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г., ВКС, II г.о., където изрично е посочено, че съдът е длъжен да се занимае с всички становища и защитни възражения на страните, както и да обсъди доказателствата в тяхната пълнота, с обосновка защо кредитира едни, а други отказва да съобрази.
3. Допустимо ли е да се игнорира без конкретни мотиви възражение по същество, свързано със незаконност на постройка, част от която е и процесното помещение, поради необходимост от преценка за прилагане на конкретно посочени императивни правни норми, подробно изброени в отговора на въззивната жалба.
По този въпрос жалбоподателят сочи, че съдът не е съобразил указанията дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.1, съгласно което обсъждането и прилагането на императивна правна норма е задължително, дори и да няма позоваване на нея.
4. Възможно ли е част от изцяло незаконна постройка, възстановена по реда на основен ремонт без да бъдат спазени разпоредбите на чл.148, ал.13 от ЗУТ, да бъде предмет на иск с основание чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК.
Г. Г. твърди, че по този въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид липсата на практика на ВКС. Х. Д. С. и А. Ж. С. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намират касационната жалба за изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Х. Д. С. и А. Ж. С. срещу Г. В. Г., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на складово помещение с площ от около 3 кв.м, изградено в сграда с идентификатор № ……….., цялата с площ от 16 кв.м, с административен адрес [населено място], [улица], както и да осъди ответника да предаде на ищците владението върху този имот. В исковата молба са изложени твърдения, че на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № …., том …, рег.№ …, дело № …/21.08.2014 г., вписан в Служба по вписванията – Б. с вх.рег.№ …, акт № …, том …, дело № …/21.08.2014 г., ищецът е придобил правото на собственост върху сграда с идентификатор № …….., в която се намира процесното складово помещение, и на самостоятелен обект с идентификатор № …….., разположени в ПИ с идентификатор № ……….. по КККР на [населено място], както и на 1/3 ид.ч. от ПИ № ………, с адрес на имотите в [населено място], [улица], като владението върху тях е било предадено със закупуването им. Твърди се, че в сградата с идентификатор № ………., с площ от 16 кв.м, са съществували обособени две помещения, всяко от които с отделен вход, едното от които – основно с площ от 13 кв.м, а другото – спомагателно, склад от 3 кв.м, като в началото на 2015 г. Х. С. извършил основен ремонт на сградата – санирал основите, стоманобетонната плоча, покрива, поставил хидроизолация, а през м.март 2016 г. поставил и врата на складовото помещение, като на това действие ответникът се противопоставил с твърдението, че складовото помещение е негова собственост и поискал от Х. С. да премахне вратата, но последният отказал. Твърди се, че на 26.03.2016 г. ответникът повикал ключар, който подменил патрона и бравата на вратата на складовото помещение, а движимите вещи, които ищецът съхранявал там, били изнесени навън от сградата, за което С. подал жалба в 1-во РУ на МВР-Б., но и към момента на подаване на исковата молба все още бил лишен от възможността да упражнява правото си на собственост върху складовото помещение в сградата с идентификатор № …………… В исковата молба се излага, че това помещение се владее и ползва от ответника без основание, което обуславя правния интерес от предявяването на ревандикационен иск. С отговора на исковата молба Г. Г. оспорва иска като неоснователен. Заявява, че такова спомагателно помещение никога не е съществувало като част или придатък към придобитата от ищците сграда с идентификатор № ………….., която винаги е била една, самостоятелна и без такова помещение, неразделна част от същата. Посочва, че е имало иззидано помещение, обособено като самостоятелна тоалетна към сутерена на основната жилищна сграда, която тоалетна никога не е била собственост на праводателя на ищците и по тази причина не е било възможно те да придобият собственост и върху нея с покупката чрез посочения нотариален акт. Твърди, че чрез ремонта на закупената постройка ищецът е съборил паянтовата тоалетна и така е завзел част от дворното място след сградата с идентификатор …………, което никога не му е принадлежало. За да уважи иска по чл.108 от ЗС в установителната му част, въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на сграда с идентификатор …………, в която се намира процесното складово помещение с площ от 3 кв.м, с представения по делото нотариален акт №…., том…, рег.№ …, дело № …/21.08.2014 г. на нотариус с рег.№ … в района на БРС, придобита от тях по силата на обективирания в акта договор за покупко-продажба. В тази връзка съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника за липса на идентичност на придобития имот, претендирания с исковата молба и този на място, като се е позовал на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза. Въззивният съд е счел за недоказани възраженията на ответника, че процесното складово помещение никога не е съществувало, като е посочил, че по делото се установява, че същото представлява част от сграда с идентификатор …………., която е собственост на ищците С.. Посочил е, че е без значение от колко помещения се е състояла навремето тази сграда, тъй като обособяването на отделни помещения в обема на собствения имот не води до промяна на самия имот и оттам – до възникване на обстоятелства, обуславящи загубване на собствеността. Относно останалите възражения на Г. Г., изложени в отговора на въззивната жалба – за нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ, надвишаване обема на построеното и незаконност на сградата, въззивният съд е приел, че същите са преклудирани и е отказал да ги обсъжда.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Анализът на изложението към касационната жалба показва, че по същество първият, третият и четвъртият от поставените от Г. Г. въпроси са свързани с недоволството му, че въззивният съд е отказал да обсъди и отговори на наведените от него едва с отговора на въззивната жалба доводи за незаконност на спорната постройка.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че не следва да допусне касационно обжалване на основание горепосочените три въпроса. В случая въззивният съд е действал съгласно нормите на ГПК (чл.131-чл.133) и постановките на ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е отказал да обсъжда наведените с отговора по въззивната жалба, и по тази причина преклудирани, твърдения за незаконност на процесната постройка. Същевременно в конкретния казус не са налице фактически и/или правни обстоятелства по делото, които да налагат служебно прилагане на императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанзционния съд, така както изисква т.1 от цитираното тълкувателно решение. Не е налице установена в публичен интерес материалноправна норма, която въззивният съд да е бил длъжен да приложи служебно. В частност не са такива разпоредби за спора сочените от жалбоподателя норми на ЗУТ.
По втория от формулираните в изложението въпроси не е налице аргументация защо жалбоподателят счита, че въззивният съд се е отклонил от визираната съдебна практика.
Предвид недопускането на касационно обжалване, ответниците по касационната жалба имат право на 1 200 лв. разноски за адвокат, направени в производството пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-87 от 14.12.2018 г. по гр. дело № 1593/2018 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Г. В. Г. да заплати на Х. Д. С. и А. Ж. С. разноски по делото в размер на 1 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: