6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 21.06.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 840 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3898/31.12.2018г., подадена от С. М. С. чрез процесуалния представител адв.З. П. от АК-Р., срещу решение №133/07.12.2018г., постановено от Силистренския окръжен съд по в.гр.д.№214/2018г., потвърждаващо решението на първоинстаницонния съд, с което е отхвърлен предявеният от С. М. С. иск за признаване за установено по отношение на Н. З. Г., Б. П. Г. и И. Н. Й., че е собственик по наследство на ? идеална част от земеделски земи, находящи се в [населено място], общ.С.: нива с площ от 3.000 дка, седма категория, в м.“Д.“, имот №……….по плана за земеразделяне; нива с площ от 4.000 дка, трета категория, в м.“Н.К.“, имот №………… по плана за земеразделяне; нива с площ от 4.998 дка, трета категория, в м.“Ч. к.“, имот №……….. по плана за земеразделяне; нива с площ от 9.00 дка, пета категория, в м.“А. к.“, имот №……….. по плана за земеразделяне; нива с площ от 3.000 дка, седма категория, в м.“Д.“, имот №……… по плана за земеразделяне; нива с площ от 2.999 дка, трета категория, в м.“Н.к.“, имот №……… по плана за земеразделяне; нива с площ от 5.000 дка, трета категория, в м.“Ч. к.“, имот №……….. по плана за земеразделяне; нива с площ от 7.999 дка, пета категория, в м.“А. к.“, имот №……… по плана за земеразделяне.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.2, предложение последно ГПК.
Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по няколко въпроса, които са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Може ли непълнолетно дете лично да упражнява фактическа власт върху недвижими имоти и спрямо него тече ли придобивна давност относно тях;
2.Ако след сдобиване с нотариален акт въз основа на давностно владение, въпреки че лицето не е владяло фактически недвижимите имоти, бъде изплатено впоследствие обезщетение под формата на арендни вноски, счита ли се, че за периода, за който са изплатени вноските, лицето е владяло недвижимите имоти чрез трето лице;
3.Ако трето лице придобие наследствените имоти, за които с него има сключен договор от името на наследниците на тези имоти, от лице, легитимиращо се като собственик с нотариален акт по давностно владение, счита ли се купувачът за добросъвестен.
Поддържа също така, че обжалваното решение е явно несправедливо и неправилно, като излага съображения, че предвид показанията на свидетелите и обясненията на страните, липсва както намерението да се своят процесните имоти, така и фактическото упражняване на власт – земите са изоставени, работени са от кооперацията в населеното място, а и дори когато са работили някакви земи, те са били на друго място и са били дадени от кооперацията, не са били идентични с процесните.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба И. Н. Й., чрез процесуалния си представител адв.И. Р. от АК-С., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
С. М. С. е предявил по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу Н. З. Г., Б. П. Г. и И. Н. Й. иск за признаване правото му на собственост върху ? идеална част от процесните земеделски земи с твърдението, че правото на собственост е придобито от него по наследство.
В отговора на исковата молба, подаден от И. Н. Й., се поддържа, че през 2011г. е закупил от Н. З. Г. и Б. П. Г. процесните имоти /н.а. №… от 25.08.2011г., том .., рег.№……/, като при сключването на договора за покупко-продажба последните се легитимирали със съставен през същата година нотариален акт по обстоятелствена проверка /н.а.№… от 22.08.2011г., том …, рег.№…, н.д.№…/2011г./, като продавачите му представили и договор за покупко-продажба от 1995г., с който М. С. Г. /наследодател на С. М. С./ и неговата майка Й. К. Г., като наследници на С. М. Г., са продали процесните земеделски земи на З. Й. Д., наследодател на Н. З. Г., продажната цена по който е и платена.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието, че процесните земеделски земи са били възстановени на С. М. Г., починал на 17.12.1971г. и на Й. К. Г., които са баба и дядо на С. М. С. по бащина линия, както и че същите са имали две деца – М. С. Г. /баща на С. М. С./, починал на 23.12.2009г., и П. С. Г., починал на 13.04.2000г. Взето е предвид, че на 01.03.1995г. М. С. Г. и Й. К. Г. са сключили договор за покупко-продажба на възстановените им наследствени земи със З. Й. Д., баща на Н. З. Г., за което, съобразно разписка от същата дата са получили общо сумата от 100 000лв., като договорът е заверен в кметството на [населено място], а разписката е подписана както от страните, така и от един свидетел. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. Н., В. П., Ю. П., С. Д. и С. Г. е прието за установено, че от момента на сключването на договора бащата на ответницата Г. е започнал да владее земите, считайки че е техен собственик, като владението е осъществявано явно и спокойно и никой не е предявявал претенции към земите, като и за обществото в селото било ясно, че земите са продадени и техен собственик е З. Д.. Посочено е, че свидетелят Н. е присъствал при уговарянето между страните, а свидетелите П. са присъствали както при уговарянето на параметрите на сделката, така и на предаването на парите по нея.
За безспорно е прието, че на 16.10.2007г. М. С. Г. и наследниците на П. С. Г. са сключили договор за аренда с „ЕКОПРОДУКТ“ЕООД за процесните земи, както и че на 22.08.2011г. в полза на Н. З. Г. е издаден констативен нотариален акт за собственост на процесните имоти, като същата е призната за техен собственик по наследство и давностно владение, след което на 25.08.2011г. /н.а.№…/ Н. З. Г. и съпругът ? Б. П. Г. са продали част от имотите на И. Й..
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че ответницата Г. е владяла процесните имоти непрекъснато в изискуемия от чл.79 ЗС срок от 10 години – за периода от 21.11.1997г.-25.08.2011г., като съгласно чл.82 ЗС е присъединила към своето владение и владението на праводателя си до неговата смърт. При установените факти за наличието на упражняване на фактическа власт и намерение за своене в предвидения от закона срок, съдът е приел, че притежаваното право на С. М. С. е изгубено поради придобиването му от ответницата съгласно чл.99 ЗС. Изложени са и съображения, че С. М. С. не е предприел защита на правото си на собственост върху процесните имоти по съответния ред с цел прекъсване на давностното владение. И тъй като към 25.08.2011г. ответницата Г. е притежавала правото на собственост върху процесните земи, съдът е приел, че и сключеният с ответника Й. договор за покупко-продажба е породил своето правно действие.
По реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към правните изводи на първоинстанционния съд, който, в съответствие с практиката на ВКС / решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г., Второ ГО на ВКС/, е приел, че при липса на действия, целящи отблъскването на владението и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действия по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, а според презумпцията на чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т.е. притежава качеството владелец и то от момента на установяване на фактическата власт. В съответствие с практиката на ВКС е прието, че когато общият наследодател е владял имота, но приживе не се е позовал на давността, то наследниците му придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към своето владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността, като само онези наследници, които са заявили, че присъединяват своето владение към владението на наследодателя и се позовават на изтеклата давност, придобиват правото на собственост върху имота – в случая това е Н. Г..
С оглед на тези съображения въззивният съд е приел за несъстоятелни доводите на С. М. С., че е невъзможно Н. Г. след смъртта на баща си през 2000г. да е започнала да обработва имотите, тъй като е била 15-годишна към този момент. Изложени са съображения, че Г. изрично е заявила, че и преди смъртта на баща си е ходила да обработва нивите заедно с цялото семейство, а след това – с майка си.
Така изложените съображения за естеството на обективния елемент на владението /фактическо състояние/, което е достатъчно да се изразява и в присъствие в имота и действия по неговото поддържане в рамките на необходимата грижа, съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС / решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г., Второ ГО на ВКС и др./ . И доколкото такива действия могат да бъдат извършвани и от непълнолетно лице със съгласие на негов родител, както и с оглед обстоятелството, че позоваването на изтеклата давност е извършено от Н. Г. през 2011г., към който момент същата е вече пълнолетна и може сама да изразява воля за придобиване на права, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос за възможността непълнолетно лице лично да упражнява фактическа власт върху недвижими имоти като елемент от фактическия състав на придобивната давност.
Този извод съответства и на разрешението, съдържащо се в решение №502/17.11.2010г., постановено от тричленен състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№953/2009г., според което съвременното право не установява забрана за придобиване на права за персонифицираните правни субекти, т.е. не установява забрана за придобиване право на собственост по който и да е от предвидените в закона способи с оглед лицата, като преимуществено значение се отдава на волеизявлението и ако изявлението, с което е извършено позоваването на изтекла придобивна давност отговаря на установените в закона изисквания, същото ще има за правна последица придобиване на собствеността, ако са налице и останалите, установени чл.79 ЗС предпоставки. Още повече, че съгласно установената в чл.69 ЗС презумпция, както в съответствие с практиката на ВКС / Р 144 от 2.12.14 год. по гр. д. № 1650/14 год. ІІ г. о . на ВКС/ е прието по реда на чл.272 ГПК и в обжалваното решение, предполага се, че този който упражнява фактическа власт, т.е. упражнява фактическо господство върху вещта, я държи за себе си. В случая, както в съответствие с практиката на ВКС е прието и в обжалваното решение, наследяването като придобивен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт / решение №270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г., ІІ ГО на ВКС/.
В обжалваното решение за несъстоятелен е приет и доводът, че след като е починал Злати е изгубено владението на процесните земи, защото кооперацията не е плащала рента на семейството му за тях. Взето е предвид, че от представеното по делото удостоверение се установява, че арендните вноски за целия период на договора за аренда са заплатени на Н. Г., като изрично е посочено, че лицата, вписани в договора за аренда /М. Г., С. Г. и Й. Г./ не са проявявали никакви претенции спрямо арендните вноски, в какъвто смисъл са и показанията на съпругата на П. Г., чичо на С. М. С., която е казала, че след продажбата на имотите на З. през 90-те години съпругът ? е престанал да се интересува от земите.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, според която сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, а управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика или владелеца / решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №158/02.01.2019г. по гр.д.№4221/2017г., Второ ГО на ВКС/. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия поставени въпроси, касаещи значението на обстоятелството, че през 2007г. договор за аренда на процесните имоти е бил сключен от М. С. Г. и наследниците на П. С. Г., а не от Н. Г..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Настоящият случай обаче не е такъв с оглед посочените по-горе като имащи значение за изхода на спора въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС логично, последователно и обосновано. Съображенията на касатора, съдържащи се в изложението към касационната жалба, са основани преди всичко на твърдения за неправилна преценка на гласните доказателства, която обаче не следва от непосредствения прочит на обжалвания съдебен акт – всеки един от установените от показанията на свидетелите факт е надлежно обсъден и правните му последици са преценени с оглед приложимата правна норма.
Разноски в полза на ответниците по касационна жалба не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства такива разноски да са били направени.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №133, постановено от Силистренския окръжен съд на 07.12.2018г. по в.гр.д.№214/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: