1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 04.04.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1059 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена от „Асет Кеър“ ЕООД частна жалба срещу определение № 7/08.01.2019 г. по гр.д. № 4439/2018 г. на Върховния касационен съд, II г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Асет Кеър“ ЕООД срещу определение № 3368/10.07.2018 г. по гр.д. № 252/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Ответникът по жалбата – етажните собственици на сграда в режим на ЕС, находяща се в [населено място], м. А., не изразяват становище по основателността и допустимостта на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:
Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.
С обжалваното определение, състав на ВКС, II г.о., е оставил без разглеждане подадената от „Асет Кеър“ ЕООД частна жалба срещу определение № 3368/10.07.2018 г. по гр.д. № 252/2018 г. на Благоевградски окръжен съд. Последното е постановено по реда на чл. 248 ГПК, като е изменено в частта за разноските решение по същото дело по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.
Прието е, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.248, ал.3, изречение последно ГПК, съгласно която ако един съдебен акт не подлежи на обжалване, то и определението за допълването му в частта за разноските, също е необжалваемо.
Така изложените в обжалваното определение съображения следва да бъдат споделени изцяло.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, пр. 2 ГПК, определението за допълване или изменение на решение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото съдебно решение. В конкретния случай решение № 2095/27.04.2018 г. по гр.д. № 252/2018 г. на Благоевградски окръжен съд е постановено по предявен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост. Това производство попада сред изрично изброените в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК производства, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване, както и правилно е посочено в самото съдебно решение. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 ЗУЕС, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, включително и онези, постановени по реда на чл. 248 ГПК, които, по силата на законовата разпоредба, се подчиняват на режима на обжалване на съдебното решение, което изменят или допълват.
Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение № 7 от 08.01.2019 г. по гр.д. № 4439/2018 г. на Върховния касационен съд, II г.о. – потвърдено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7 от 08.01.2019 г. по частно гражданско дело № 4439/2018 г. на Върховен касационен съд, II г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: