1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр. София, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2781 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на И. А. Г. и М. А. Г., подадена срещу решение № І-9 от 7.03.2018 г., постановено по гр. дело № 1875/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, допълнено с определение по чл.248 ГПК № 866/8.05.2018 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 1626 от 17.10.2017 г. по гр. дело № 7566/2016 г. на Бургаския районен съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен първоначалният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от М. А. Г. и И. А. Г. срещу И. Г. И., за приемане за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 17 кв.м, разположена в северната част на поземления им имот с идентификатор…………., и по отношение на която реална част е налице грешка в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], състояща се в неправилното й заснемане като част от южната граница на съседния поземлен имот с идентификатор ……….., собственост на ответника. Съдът е уважил насрещния иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, като е приел за установено по отношение на М. А. Г. и И. А. Г., че И. Г. И. е собственик на 34 кв.м реална част, разположена до южната граница на собствения му поземлен имот с идентификатор ………., с адрес на имота – [населено място],[жк], [улица], трайно предназначение на територията – урбанизирана, съседи: …………, ……….., ………….., ………….,…………….и …………., и по отношение на която реална част е налице грешка в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], състояща се в неправилното й заснемане като част от северната граница на съседния поземлен имот с идентификатор ……….., и която процесна реална част е посочена с черни и червена линии и проектни координати в скица на инж. Г. Г. – л.137 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от решението.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е заключил въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, че И. Г. и М. Г. неправилно се позовават на непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация, тъй като в случая няма такова действие, а е допусната грешка в трасировъчните данни в плана за регулация.
Жалбоподателите считат обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Поддържат, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, а е основал изводите си единствено на приетата експертиза. Сочат, че предмет на изследване в производството е следвало да бъде положението на имотите по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали е приложена регулацията по тях, което да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни с оглед установяване на съответствие между отразеното в КК и действително притежаваното право на собственост. Твърдят, че в случая границата между двата имота по плановете от 1971 г. и 1991 г. не била променяна и съобразно действащия регулационен план от 1991 г. имотът на ищците – УПИ…-…, бил по-голям от УПИ …-…, като нямало данни да има придаваеми части от съседни имоти, а делбата била извършена съобразно действащия регулационен план. Заявяват, че винаги са владели по-голям имот от този на ответника, като владението им е било според регулационните граници. Считат за недопустимо допуснатото увеличение на предявения насрещен иск.
Ответникът И. Г. И. оспорва касационната жалба.
Настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Какви са критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на М. А. Г. и И. А. Г., с която същите са предявили срещу И. Г. И. иск по чл.54, ал.2 ЗКИР – за приемане за установено, че те са собственици на 17 кв.м незастроена част от дворно място, представляваща част от северната граница на съсобствения им имот с идентификатор ………., целия с площ от 623 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], която процесна част е неправилно заснета в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри като част от южната граница на имот с идентификатор …………., собственост на ответника.
Ищците твърдят, че са собственици при равни дялове на поземлен имот с идентификатор………., находящ се в [населено място],[жк], [улица], с площ от 623 кв.м. В годините съседът им от северната страна И. Г. И. малко по малко премествал оградата, разширявайки имота си. Към момента на създаване на кадастралната карта границата между двата имота била отразена по изградената на място ограда, която се различавала от границата по регулационния план на [населено място],[жк]. Когато И. Г. и М. Г. поискали поправка по реда на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, И. И. подал възражение с аргументи за разлика в площите на имотите.
И. Г. И. е оспорил иска с твърдения, че имотите на страните са с равни площи – 585 кв.м, границата между тях не е била променяна от 1992 г., като е налице разминаване между регулационен план, кадастрална карта и фактическо положение, което го ощетява и имотът му съгласно ПУП е 540 кв.м, а не 585 кв.м, както е по документите за собственост. И. е предявил насрещен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за 34 кв.м, като част от северната граница на поземления имот, собственост на И. Г. и М. Г.. По отношение на спорните квадратни метри от имота И. И. се е позовал и на изтекла в негова полза придобивна давност, започнала да тече от 31.03.2001 г.
И. Г. и М. Г. са оспорили насрещния иск. Позовали са се на осъществявано от тях явно и непрекъснато владение, считано от 1992 г., през което време са владяли имота като свой в границите, очертани от регулационния план.
С нотариален акт № ../4.08.1972 г., том …, дело № …/1972 г. М. И. В. и Г. И. В. са закупили празно дворно място от 1115/1170 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ….от кв… по плана на [населено място], Б..
С нотариален акт № …/16.04.1975 г., том … дело № …/1975 г. М. И. В., със съгласието на съпруга си Г. И. В., е дарила на брат си Н. И. К. собствената си 1/2 ид.ч. от парцел …, с пл.№ … от кв…, по плана на [населено място], Б., урегулиран в 1 115 кв.м.
С нотариален акт № …/14.07.1980 г., том …, дело № …/1980 г. Н. И. К. и Г. И. В. са признати за собственици върху празно дворно място от 10 кв.м от имот с пл.№ … и празно дворно място от 45 кв.м, общинско място, които места са придадени към собствения им парцел …, с пл.№ …, кв…. по плана на [населено място], Бургаски окръг.
С нотариален акт № …/18.04.1986 г., том…, дело № …/1986 г. Г. Н. Г. е дарила на сина си И. А. Г. 1/2 ид.ч. от дворното място от 585 кв.м, находящо се в [населено място], Бургаски окръг, съставляващо парцел …, с пл.№ …, кв…., целия с площ от 1 170 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, построена на калкан и заемаща южната част от цялата сграда.
Видно от протокол от 30.11.1992 г. по гр. дело № 3383/1992 г. на Бургаския районен съд, между М. И. В. и съпруга й Г. И. В., И. А. Г. и И. Н. К. е била извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], като първите двама са получи в дял дворно място, съставляващо парцел …-… по регулационния план на[жк], [населено място], с площ от 585 кв.м площ, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, представляваща северния близнак; И. Н. К. е получил 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в[жк], [населено място], представляващо парцел …-…, кв…., с площ от 585 кв.м, заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда, представляваща южния близнак; И. А. Г. е получил другата 1/2 ид.ч. от парцел …-…, заедно с правото на надстрояване на втори жилищен етаж на сградата-южен близнак.
С нотариален акт № …/11.01.1993 г., том …, дело № … /1993 г. М. И. В. и Г. И. В. са прехвърлили на И. Г. И. срещу задължение за гледане и издръжка собствеността върху дворно място, образувано по плана на[жк], [населено място] като парцел …-…, кв…, с площ от 585 кв.м, заедно с построената в това дворно място жилищна сграда – северния близнак.
С нотариален акт № …/8.10.1997 г., том ………., дело № ………./1997 г. И. А. Г. е продал на М. А. Г. третия жилищен етаж на масивната триетажна жилищна сграда – южен близнак, построена в парцел ІХ-120, кв.9, по плана на[жк], [населено място].
С нотариален акт № …/8.10.1997 г., том ……., дело № ………/1997 г. И. Н. К. е продал на И. А. Г. 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж на масивната жилищна сграда – южен близнак, построена в парцел …-…, кв…. по плана на[жк], [населено място], а на М. А. Г. – 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от 585 кв.м, съставляващо парцел …-…, кв…., по плана на[жк], [населено място], ведно с 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж, от таванския етаж и от общите части на сградата.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза. От същата се установява, че за [населено място] са били одобрени три регулационни плана, както и кадастрална карта. По регулационния план от 1932 г., за който няма записан номер на заповед за одобряването му, всеки квартал е разделен на четири големи парцела, всеки по 2.250 дка, като процесните имоти попадат в парцел …, кв….. По плана от 1971 г., одобрен със заповед № 71/23.02.1971 г., от бившия парцел … в кв…. са образувани два нови парцела – …-… и …-…… в кв…, като процесните имоти са идентични с бивш парцел ….-…в кв….. По плана от 1991 г., действащ, одобрен със заповед № 831/25.10.1991 г., процесните имоти представляват УПИ …-…(на ищците) и УПИ …-…. (на ответника), в кв….. Налице е и кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Според вещото лице действащата
регулация от 1991 г. не е приложена по отношение на спорната граница. Съгласно заключението имотната граница (оградата) между ПИ ………. и ПИ ………. не е била заснета правилно в кадастралната карта. Имотната граница по кадастралната карта не съвпада и с регулационната граница между УПИ ….-… и УПИ …-… в кв….. Площите на двата имота по различните граници са следните: имот с идентификатор …… (УПИ ….-….) по кадастрална карта е с площ от 553 кв.м, по заснемане – 587 кв.м, а по регулация – 539 кв.м; имот с идентификатор…………….. (УПИ …-….) е с площ по кадастралната карта от 623 кв.м, по заснемане – 589 кв.м, а по регулация – 642 кв.м. Вещото лице изразява становище, че грешката в спорната граница произлиза от: неспазена строителна линия при изграждането на първата от двете сгради-близнаци, с което е изместена граничната линия (калканът между сградите), разделяща парцел ….-…. на две части с различни площи, вместо с равни площи по 585 кв.м; грешни данни за площта на новите парцели ….-…. и ….-…. в кв….. по плана на [населено място] от 1991 г., вероятно предоставени със скица от общината по съдебната спогодба за делба; грешно заснета имотна граница в кадастралната карта, която не отговаря на съществуващото положение на оградата на място. Видно от заключението, спорната площ между съществуващата на място ограда и регулационната граница възлиза на 52 кв.м, а между съществуващата на място ограда и границата по кадастралната карта – 34 кв.м.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Т. П., живееща в съседен имот, твърди, че семейство Г. и Г. закупили навремето един общ имот, след което го поделили поравно. Първоначално имотът бил разделен с ограда от циментови колове и телена мрежа. По-късно оградата паднала и и била направена нова ограда от метални тръби и телена мрежа, която била поставена на друго място, като свидетелката предполага, че това направил Г..
Свидетелката Г. К. заявява, че И. Г. и М. Г. са племенници на нейния съпруг. До 1987 г. вътрешната ограда между имотите била перпендикулярна на къщата, изградена на калкан. Впоследствие видяла, че оградата била изместена и отивала повече към къщата на Г..
Свидетелят Х. П., колега на А. Г., заявява, че знае имота на последния от десетилетия. През 2016 г. му направило впечатление, че между имотите на страните е поставена нова ограда от метални тръби и телена мрежа, която била изместена в сравнение с предишната, направена от циментови колове и телена мрежа. Старата ограда вървяла по права линия, а с новата парцелът придобивал формата на трапец.
Свидетелят М. Б. заявява, че участвал в строежа на втория и третия етаж на сградата в имота през 90-те години на миналия век. Още тогава имотът на И. И. бил отделен от този на Г. с телена мрежа. Сега оградата била подновена с тръбни метални колове, като според свидетеля тя е на същото място като предходната ограда – към дъното на парцела оградата не върви в права линия, а има леко отклонение вляво.
Свидетелят Д. М. твърди, че е приятел със сина на И. И., като от 2000-2001 г. знае имота му в[жк]. Преди около 7-8 години преди разпита на свидетеля (през 2017 г.) имало голямо наводнение и оградата в имота била отнесена. Свидетелят участвал при поставянето на новата ограда от метални колове и телена мрежа, като същата била поставена на мястото на старата, тъй като били запазени някои от коловете й.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, и съобразно спецификите на настоящия казус, съдебният състав на първо гражданско отделение на ВКС дава следния отговор:
Съгласно чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране данните от: а) означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост; б) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на буква „а“; в) планове и карти, посочени в чл.41, ал.1, т.1 и 3; г) регулационните планове при приложена дворищна регулация. След отмяната на З., ЗУТ зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници (§5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР), освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността. По силата на чл.110, ал.1 З. (отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие и с влизането му в сила се променят пространствените предели на правото на собственост. Когато от един имот се образуват два или повече УПИ, регулацията се счита приложена от влизане в сила на регулационния план, тъй като в подобна хипотеза няма придаване на части от съседни имоти, съответно не се заплаща обезщетение за такива части.
С оглед така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита обжалваното въззивно решение за валидно и допустимо, но неправилно. Съображенията му затова са следните:
Имотите на страните са били обособени като самостоятелни такива с регулационния план от 1991 г. (действащ), като в същия имотът на ищците И. Г. и М. Г. е отразен като УПИ …-…, с площ от 642 кв.м, а този на И. И. – като УПИ …-…., с площ от 539 кв.м. Одобреното споразумение по делбеното дело от 1992 г., с което страните по него са си поделили парцел …-… и парцел …-…, всеки посочен с площ от 585 кв.м, няма за последица промяна в регулационните граници, тъй като при одобрен регулационен план площта на имотите се определя от техните регулационни граници. Ако при сключване на спогодбата страните не са отчели това обстоятелство (различието в площите на двата УПИ) и не са уговорили суми за уравнение на дяловете, ощетеният съсобственик е могъл да се защити по реда на чл.74 ЗН.
При това положение следва да се заключи, че границата между имотите на страните по кадастралната карта следва да минава по регулационната такава по плана от 1991 г., която е и имотна граница. Тъй като кадастралната карта не е съобразена с регулационната граница по дворищнорегулационния план от 1991 г., искът на И. Г. и М. Г. се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед така изложеното, насрещният иск се явява неоснователен. Освен това, неоснователно е направеното позоваване на И. И. и на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на спорната реална част от имот. На първо място, от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за осъществявано от И. владение, продължило в сочения от него период. На второ място, не са налице и предпоставките на чл.200, ал.1 ЗУТ за придобиване по давност на спорната реална част – владяната реална част да отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ по чл.19 ЗУТ. По този въпрос е налице съдебна практика – решение № 102/30.05.2016 г. по гр. дело № 5728/2015 г., ВКС, І г.о., съгласно която реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон.
Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.54, ал.2 ЗУТ, предявен от И. Г. и М. Г., както и отхвърляне на насрещния иск на И. И..
Касаторите имат право на направените разноски за всички съдебни инстанции.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № І-9 от 7.03.2018 г., постановено по гр. дело № 1875/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, допълнено с определение по чл.248 ГПК № 866/8.05.2018 г. по същото дело, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.54, ал.2 ЗКИР по иска на И. А. Г., ЕГН [ЕГН] и М. А. Г., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] предявен срещу И. Г. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], че И. А. Г. и М. А. Г. са собственици на реална част с площ от 17 кв.м, разположена в северната част на поземления им имот с идентификатор………… по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, погрешно отразена в кадастралната карта като част от съседния поземлен имот с идентификатор…………, собственост на И. Г. И., поради несъобразяване с регулационната граница между двата имота по регулационния план на[жк], [населено място], одобрен със заповед № 831/25.10.1991 г., която реална част е заключена между границата между двата имота по регулационния план от 1991 г., обозначена със син цвят на комбинираната скица от съдебно-техническата експертиза – л.138 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, и границата по кадастралната карта, обозначена с черен цвят на същата скица.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от И. Г. И. срещу И. А. Г. и М. А. Г., за признаване за установено, че И. Г. И. е собственик на 34 кв.м. реална част, разположена до южната граница на собствения му поземлен имот с идентификатор …………, находящ се в [населено място],[жк], [улица], погрешно заснета в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ……………..
ОСЪЖДА И. Г. И. да заплати на И. А. Г. и М. А. Г. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1 373.50 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: