1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2216 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Делото е образувано по частна касационна жалба на Я. Г. К., чрез адвокат Т. Д., подадена срещу определение № 511 от 30.04.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 138/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено определение от 19.03.2019 г. по гр. дело № 147/2018 г. на Районен съд – Чепеларе. С потвърденото определение районният съд е приел, че изграждането на пътя съобразно предявения иск, отговарящо на нормативните изисквания, е в размер над 50 000 лв., позовал се е на Тълкувателно решение № 4/6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и е заключил, че делото не му е подсъдно, поради което го е прекратил пред себе си и изпратил по компетентност на ОС – Смолян.
За да потвърди обжалваното пред него определение, ОС – Смолян е приел за неоснователно оплакването в частната жалба, че първоначално предявеният иск не се поддържа от ищеца. Посочил е, че по исканото от ищеца в последното заседание изменение на исковата молба районният съд не се е произнесъл, тъй като е приел, че искът не му е подсъден. Визирал е, че искането да бъде осъден ответникът да изгради необходимите съоръжения, така че да се предотврати оттичането на събиращите се на [улица]води по склона върху имота на ищеца, не би могло да се допусне в този вид, тъй като, за да се постанови осъждане на ответника да извърши определени действия, последните следва да са точно и конкретно определени. Поради това е приел за правилно базирането на районния съд на първоначално формулирания петитум – посочените в него действия, които се претендира да бъде осъден да извърши ответникът. ОС – Смолян е заключил, въз основа и на двете експертизи по делото, че за тези действия е определена цена за материали и труд за извършването им над 50 000 лв., което обуславя родова подсъдност на иска на окръжния съд. ОС – Смолян е приел за неоснователни и оплакванията в частната жалба за нарушаване разпоредбите на ЕКПЧ, като е посочил, че в случая ищецът не е бил лишен от правосъдие, а делото е било изпратено на компетентния за разглеждането му съд.
Жалбоподателят счита атакуваното от него определение за недопустимо и неправилно. Твърди, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните по делото, като в случая въззивният съд не е съобразил, че първоинстанционният съд е прекратил делото, без да се съобрази с изменената формулировка на иска. Сочи, че ОС – Смолян не е разгледал втората група оплаквания в частната жалба, свързани с правилното приложение на чл.69, във вр. с чл.70 ГПК, с оглед съблюдаване нормите на ЕКПЧ. Намира за неправилно прилагането на ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВК, като счита, че определянето размера на дължимата държавна такса правопропорционално на размера на оценката на извършеното нарушение води до неефективност на иска по чл.109 ЗС и ограничава или препятства достъпа до съд (нарушение на чл.6 и чл.13 ЕКПЧ).
В изложението към частната касационна жалба Я. Г. К. сочи, че с обжалваното определение ОС – С. се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос в нарушение на съдебната практика:
Задължен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази всички оплаквания, възражения и доводи на страните по делото при постановяване на съдебния си акт.
Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по втората му група оплаквания в жалбата му срещу определението на районния съд, свързани с нарушенията на ЕКПЧ, като така се е произнесъл в противоречие с възприетото в решение № 210/15.08.2014 г. по гр. дело № 6605/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 27/28.06.2017 г. по търг. дело № 2430/2015 г. на ВКС, І г.о. и решение № 27/2.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на ВКС.
Жалбоподателят формулира и следните процесуалноправни въпроси, за които счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по тях липсва изрично произнасяне на ВКС, което дава възможност съдилищата да преценяват и процедират по различен начин:
1. В случаите на изменение на иска, респективно в случаи, че ищецът заяви, че не поддържа формулировката на предявения иск, а поддържа друга негова формулировка, и цената на иска все още не е окончателно определена, съобразно разпоредбите на чл.6 ГПК, във вр. с чл.69 и чл.70 ГПК, допустимо ли е цената на иска да се определи за неподдържания вече иск, без съда да се е произнесъл по преформулирания петитум;
2. В случаите на изменение на иска, респективно в случаи, че ищецът заяви, че не поддържа формулировката на предявения иск, а поддържа друга негова формулировка, и цената на иска все още не е окончателно определена, съобразно разпоредбите на чл.6 ГПК, във вр. с чл.69 и чл.70 ГПК, кой е искът, който е предмет на делото – първоначално предявеният или преформулираният такъв;
3. В случаите на изменение на иска, респективно в случаи, че ищецът заяви, че не поддържа формулировката на предявения иск, а поддържа друга негова формулировка, в кой момент дължи съда произнасяне по заявеното изменение – веднага след като е заявено или е допустимо произнасяне след извършване на други процесуални действия по делото.
Я. К. се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение, с което ОС – Смолян е продължил да разглежда като предмет на делото неподдържан от ищеца иск.
[община] не е взела становище по частната касационна жалба.
Настоящия съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Видно от исковата молба и уточнението й в първото по делото открито съдебно заседание, Я. Г. К. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор…………., с площ от 607 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ……………….., като живее в имота преимуществено. Излага, че над имота му се намира [улица], представляваща част от общинската пътна мрежа, като по отношение проектирането и изграждането на тази улица не са спазени нормативните изисквания за създаване на условия за отвеждане на повърхностните води. Ето защо, цялата дъждовна и снежна вода се стича по склона на [улица]върху имота на Я. К. – жилищната сграда и дворното място, и го наводнява, компроментира основите на сградата и предизвиква свличане на земни маси, като по този начин смущава ползването на имота му. Ищецът моли Районен съд – Чепеларе да осъди ответника [община] да извърши основен ремонт и реконструкция на [улица], както и да изгради необходимите пътни съоръжения по нея, в това число водостоци, подпорни стени, укрепителни и водоотвеждащи устройства, така че да се предотврати оттичането на събиращите се на улицата води по склона на имота на ищеца.
РС – [населено място] е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да посочи цената на иска на основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК, съобразявайки т.1 от ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС (паричната оценка на разходите за труд и материали, необходими за осъществяване на действията).
С молба от 26.07.2018 г. Я. К. е определил цена от 4 000 лв.
Районният съд е определил правна квалификация на предявения иск по чл.109 ЗС.
В открито съдебно заседание от 19.03.2019 г. (след няколко проведени редовни открити съдебни заседания), във връзка с изготвените по делото съдебно-технически експертизи, ищецът е поискал да бъде допуснато изменение на петитума на иска, като ответникът бъде осъден да изгради необходимите съоръжения, така че да се предотврати оттичането на събиращите се на [улица]по склона върху имота на К.. Във връзка с така направеното уточнение е направил искане за назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да установи какво съоръжение би следвало да се изгради, за да се предотврати оттичането на водите от [улица]върху имота му, и каква е цената за изграждането.
Районният съд е приканил ищеца да заяви дали прави отказ или оттегляне на искането за основен ремонт и реконструкция на делото.
Ищецът е отказал да заяви отказ или оттегляне, като е посочил, че не става дума за оттегляне на иск, а за уточнение петитума на исковата молба.
В обжалваното определение РС – Ч. е посочил, че е сезиран с негаторен иск, съдържащ осъдителен петитум – ответникът да извърши определени заместими действия, при което цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя и дължимата държавна такса (ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС). Съдът се е позовал на заключението на назначената от него повторна съдебно-техническа експертиза, съгласно което за реализацията на цялата [улица]е необходима сума в размер на 403 200 лв. без ДДС, печалба, проектиране, авторски надзор и строителен надзор. Изложил е, че на въпроса дали е възможно реализиране на част от улицата, вещото лице е заявило, че това е възможно, в случай че проектът го предвижда да се случи. Съдът е счел, че предпоставка за извършване на каквито и да е строителни дейности по [улица]е изготвянето на проект, който обаче не може да бъде само за част от улицата, като освен това е необходимо реализирането на множество други етапи, необходими за снабдяване с разрешение за строеж, които са неразделна част от определяне паричната оценка на цената на иска. Като е визирал, че единствената яснота в случая е изграждането на пътя, което, като се съобразят нормативните изисквания, ще надхвърли 50 000 лв., съдът е приел, че делото не му е родово подсъдно. Ето защо е прекратил производството и е изпратил делото на Окръжен съд – Смолян.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на атакуваното пред него определение на основание чл.280, ал.2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение № 4/6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, когато предявеният негаторен иск по чл.109 ЗС съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл.71, ал.1. изр.второ ГПК се определя от съда; когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл.70, ал.3 ГПК.
По становище на съда в настоящия казус исковата молба има за предмет извършването от ответника на определени незаместими действия. Това е така, защото проектирането и изграждането на общинска улица, респ. на съоръжения към нея, не може да бъде извършено от ищеца – физическо лице по възлагане от съдебния изпълнител, доколкото е подчинено на строги нормативни изисквания и процедури. Това означава, че в случая искът е неоценяем и родово подсъден на районния съд, като размерът на дължимата такса следва да бъде определен от последния по реда на чл.71, ал.1, изр. второ ГПК. Като е приел, че предмет на делото са заместими действия и на тази база е определил цената на иска, въззивният съд е постановил неправилно определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 511 от 30.04.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 138/2019 г. на Окръжен съд – Смолян.
ОТМЕНЯ определение № 511 от 30.04.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 138/2019 г. на Окръжен съд – Смолян и потвърденото с него определение от 19.03.2019 г. по гр. дело № 147/2018 г. на Районен съд – Чепеларе за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на Окръжен съд – Смолян.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Чепеларе за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: