4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 19.03.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3633 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6753/20.08.2018г., подадена от „Екострой Инженеринг“ ООД чрез процесуалния му представител адв.Р. Н., срещу решение №120, постановено от Пловдивския апелативен съд на 20.06.2018г. по в.гр.д.№62/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанциония съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу И. Ц. У. иск с правно основание чл.72 ЗС за сумата от 200 199.30лв., представляваща увеличената стойност на масивна жилищна сграда в [населено място] с идентификатор по кадастралната карта на града №………. вследствие построения в нея самостоятелен обект с бивш идентификатор ……………..-кафе със застроена площ от 80.37кв.м., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото до окончателното ? изплащане.
В изложението към подадената от „Екострой Инженеринг“ ООД касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разрешения от въззивния съд въпрос от коя дата тече погасителния давностен срок за суперфициаря за предявяването на иск по чл.72, ал.1 ЗС, когато е построил повече от учреденото му с договора за суперфиция и то е преминало в патримониума на суперфициента-от влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен искът на собственика на земята срещу суперфициаря за присъждане на надстроеното в повече от учреденото по реда на чл.108 ЗС във вр. с чл.92 ЗС или от датата на предявяване на исковата молба от суперфициента срещу суперфициаря.
Според касатора с оглед особеностите на разглежданата хипотеза на поставения въпрос следва да бъде даден отговор, различен от константната практика на съдилищата, доколкото надстроеното в повече от учреденото е винаги в квадратни метри, което се установява в хода на съдебен процес с помощта на сложни съдебно-технически експертизи и накрая с влязло в сила съдебно решение се присъжда реален обект, тъй като няма как да бъдат присъдени идеални части от общите части на сградата. Поддържа, че до влизане в сила на решението нито суперфициента нито суперфициаря знаят колко е и има ли изобщо надстрояване и какъв е неговият обем, поради което и не може да бъде определен предмета на спора за заплащане на подобренията.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. Ц. У. чрез процесуалния си представител адв.Х. Г. от АК-П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Представя списък на направените в производството разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
„Екострой Инженеринг“ ООД е предявило срещу И. Ц. У. иск за заплащане на сумата от 200 199.30лв., с която се е увеличила стойност на масивна жилищна сграда с магазини, кафе, КОО“У. к.“ вследствие извършените от дружеството подобрения-кафе, находящо се на приземния етаж на сградата.
В подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил претенцията като погасена по давност.
Между страните не съществува спор, че И. Ц. У. и неговата майка М. И. У. /починала на 10.07.2007г. и оставила като единствен наследник по закон сина си И. Ц. У./ са учредили в полза на дружеството право на строеж за построяване на сградата, като с решение №118/16.11.2016г., постановено от състав на Второ ГО на ВКС по гр.д.№766/2016г. е признато за установено по отношение на „Екострой Инженеринг“ ООД, че И. Ц. У. е собственик по приращение на кафе, находящо се на приземния етаж на сградата, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 02676.501.3105.1.28 и дружеството е осъдено по реда на чл.108 ЗС да предаде владението на този обект.
В производството по предявения по реда на чл.108 ЗС иск, което е образувано въз основа на подадена от И. Ц. У. на 02.11.2010г. искова молба до ОС-Благоевград, е установено, че след като правото на строеж е било учредено въз основа на надлежно одобрен инвестиционен проект, цялата сграда е построена извън обема на учредената суперфиция, т.е. построена е изцяло различна сграда, при което не може да се установи дори близко сходство между реално изградените обекти и тези, за които е учредена суперфицията, като между страните не съществува спор, че строежът е извършен от дружеството.
Въззивният съд е приел, че на дружеството следва да бъде признато качеството „владелец, извършил подобрения в чужд имот със знанието на собственика“ по смисъла на чл.74, ал.2 ЗС, а оттам и правото да получи увеличената стойност на имота вследствие направените от него подобрения.
Прието е, че И. Ц. У. е собственик на подобрението /построеното кафене/ на основание чл.92 ЗС по приращение в качеството си на собственик на дворното място, като обектът е възникнал като самостоятелен и с този си статут е съществувал към момента на приключване на производството по иска по чл.108 ЗС.
Прието е обаче, че вземането е погасено по давност. Изложени са съображения, че съгласно ППВС №6/1974г. вземането за подобрения и на добросъвестния и на недобросъвестния владелец става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от прекъсване на владението, от превръщането му в държане или най-късно от деня, в който владението бъде смутено по исков ред, най-често чрез предявяване на ревандикационен иск от собственика. Прието е, че в случая е налице последната хипотеза-смущаване на владението чрез предявения от И. Ц. У. иск по чл.108 ЗС, което е сторено от него на 02.11.2010г. С оглед на този начален момент въззивният съд е приел, че погасителната давност за вземането на дружеството за подобрения е изтекла на 02.11.2015г., а претенцията е предявена на 02.12.2016г.
За неоснователен е приет доводът, че за процесното вземане е налице хипотеза на неоснователно обогатяване при отпаднало основание с постановяване на решението, с което искът по чл.108 ЗС е уважен и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативният акт на дружеството в частта, досежно обектите, предмет на ревандикацията. Изложени са съображения, че дружеството никога не е било собственик на процесния обект, тъй като този обект е изграден изцяло извън обема на учреденото му право на строеж и негов собственик още от момента на построяването е бил собственикът на терена И. Ц. У.. С оглед на това е прието, че съдебното решение по иска на невладеещия собственик не съставлява основание за отпадане правото на собственост на дружеството върху обекта и хипотезата на чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД не е налице.
Така изложените от въззивния съд съображения изцяло съответстват на задължителната практика на ВКС, вкл. и на посоченото в обжалваното решение ППВС №6/1974г., според което погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота, обикновено чрез предявяване на ревандикационен иск. Това становище последователно и непротиворечиво се поддържа в практиката на ВКС- решение № 912/2.02.2010 г. по гр.д. № 4713/2008 г., І г.о.; решение №275 от 26.04.2010г. по гр.д.№560/2009г. на ВКС; решение № 609/18.10.2010 г. по гр.д. № 451/2009 г., І г.о.; решение №229/02.06.2011г. по гр.д.№524/2010г. на ВКС, І ГО.
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че с оглед особеностите на настоящия случай, а именно установяване чрез експертиза в хода на производството по чл.108 ЗС на построеното извън обема на надлежно учреденото право на строеж, касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последователно и непротиворечиво ВКС приема, че давността се прекъсва с предявяването на иск, а не с доказателствено искане за експертиза в хода на висящия процес по чл.108 ЗС /решение №229/02.06.2011г. по гр.д.№524/2010г. на Първо ГО на ВКС/. Поставеният от касатора въпрос е намерил разрешението си в съдебната практика, поради което следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №120, постановено от Пловдивския апелативен съд на 20.06.2018г. по в.гр.д.№62/2018г.
ОСЪЖДА „Е. И.“ на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на И. Ц. У. сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: