7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 04.06.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 82 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2709/30.07.2018г., подадена от В. И. П. чрез процесуалния му представител адв.Г. П. от АК-гр.Р., срещу решение №90/20.06.2018г., постановено от Габровския окръжен съд по в.гр.д.№63/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която същото е постановено при участието на трето главно встъпило лице Б. Й. Б. и потвърдено в частта, с която е изнесено на публична продан на основание чл.348 ГПК дворно място от 400кв.м., находящо се в [населено място], [община], при граници: наследници на П. Д., път и от две страни наследници на Д. Р., заедно с построената в него къща от 55кв.м., маза от 40кв.м. и лятна кухня от 20кв.м., при определена пазарна стойност на имота в размер на 29400лв., като получената от продажбата сума да се разпредели между Р. Д. П. и В. И. П. по равно.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Допустимо ли е главно встъпване по дело за делба;
2.Има ли разлика в статута на главно встъпилото лице и приобретателя по отчуждителна сделка;
3.Длъжен ли е съдът да се съобрази с липсата на съсобственост, настъпила по време на процеса и да прекрати производството по делото;
4.Валидно ли е съдебно решение, с което имотът се изнася на публична продан при наличието на надлежно вписан договор за доброволна делба;
5.Допустимо ли е в дело по извършване на делбата /втора фаза/ съдът да се произнася по валидността на договора за доброволна делба без да има предявен иск за обявяване на нейната недействителност.
Поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с ТР №3/2013г. по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС и определение №17/18.01.2016г. по ч.гр.д.№4567/2015г. на Първо ГО на ВКС.
Поддържа също така, че поставените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като се позовава на представените с изложението определение от 18.01.2017г. на Районен съд-Русе по гр.д.№8952/2012г. и определение от 31.03.2017г. на Добричкия районен съд по гр.д.№3661/2016г.
Тезата на касатора се основава на обстоятелството, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ, делът на съделителката Р. Д. П. /1/2 идеална част/ е възложен на Б. Й. Б., който е поискал да встъпи главно в делбеното производство, както и че в хода на процеса е представен договор за доброволна делба на процесния имот от 25.01.2016г., сключен между В. П., Б. Б. и М. Б., с който имотът е поставен в дял на В. П..
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, съделителката Р. Д. П. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по представен с отговора списък.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, участващия в производството Б. Й. Б. изразява становище, че подадената от В. И. П. касационна жалба е основателна и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Производството е за делба във фазата по извършване.
С решение №61, постановено на 16.05.2014г. по гр.д.№34/2014г. по описа на Дряновския районен съд, е допусната делба при квоти по 1/2 идеална част между Р. Д. П. и В. И. П. по отношение на процесния имот. С постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2015г. на ЧСИ И. И., влязло в сила на 23.08.2015г. и вписано в Службата по вписвания към РС-Дряново на 29.09.2015г., на Б. Й. Б. е възложена притежаваната от Р. Д. П. 1/2 идеална част от имота. Постановлението е било представено като доказателство в хода на производството във фазата по извършване на делбата, като Б. Й. Б. е заявил, че не поддържа предявения от Р. Д. П. иск за делба, че иска да замести Р. Д. П. в делбеното производство или да бъде допуснато да встъпи главно в производството по реда на чл.225 ГПК.
С определение от 26.11.2015г. по гр.д.№34/2014г. Дряновският районен съд е оставил без уважение искането за замяна на страна и е конституирал Б. Й. Б. като главно встъпила страна в производството.
В производството по гр.д.№34/2014г. е представен договор за доброволна делба на процесния недвижим имот, сключен на 25.01.2016г. между В. И. П., Б. Й. Б. и М. Б., вписан в Службата по вписванията с №36/26.01.2016г., съгласно който процесният имот е поставен в дял на В. И. П., а за уравнение на дяловете Б. Б. и съпругата му М. Б. получават сумата от 1100лв.
С решение №24/28.04.2016г., постановено по гр.д.№34/2014г. от Дряновския районен съд, делбата е извършена като имотът е изнесен на публична продан, при което е определено получената от продажбата цена да се разпредели между В. П. и Б. Б.. Решението е потвърдено от Габровския окръжен съд с решение №214/02.11.2016г., постановено по гр.д.№198/2016г.
С решение от 23.03.2016г., постановено от Шуменския районен съд по гр.д.№786/2015г. в производство по чл.422 ГПК, е отхвърлен предявеният от Б. Б. срещу Р. П. иск за установяване, че същата му дължи сумата от 22000лв., като след влизане на решението в сила с определение от 07.11.2016г., постановено от Шуменския районен съд по ч.гр.д.№54/2015г. издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. П. са обезсилени и с разпореждане от 23.11.2016г. по гр.д.№786/2015г. в полза на Р. П. е издаден обратен изпълнителен лист срещу Б. Б. за предаване владението върху ? идеална част от имота.
С решение №73/29.06.2017г., постановено от ВКС по гр.д.№1256/2017г. по реда на чл.303 ГПК по подадена от Р. П. молба за отмяна, решение №24/28.04.2016г. на Дряновския районен съд по гр.д.№34/2014г. и потвърждаващото го решение №214/02.11.2016г. на Габровския окръжен съд са отменени в частта по извършване на делбата и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като основанието за отмяна касае участието на страните в процеса – заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, по което имотът е възложен на Б. Б. в качеството му на взискател, са обезсилени.
В производството по гр.д.№521/2017г. по описа на Дряновския районен съд, образувано след отменителното решение на ВКС, съдът е приел, че производството по делото не следва да бъде прекратявано, въпреки представения договор за доброволна делба от 25.01.2016г., тъй като при сключването му не са участвали всички съделители и по-специално Р. П.. Постановено е имотът да бъде изнесен на публична продан като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите Р. П. и В. П..
В обжалваното решение, постановено от Габровския окръжен съд, са изложени съображения, че с решението по допускане на делбата се установява наличието на съсобственост и частите в съсобствеността, въз основа на което във втората фаза на делбата се реализира така признатото потестативно право на делба на общността. В съответствие с ТР №3/2013г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2013г. е прието, че при прехвърляне на спорното право в хода на процеса, делото следва своя ход между първоначалните страни, т.е. прехвърлителят, който вече не е носител на спорното материално право, продължава да бъде главна страна в процеса, но от момента на прехвърлянето той придобива качеството на процесуален субституент на приобретателя.
В случая е прието, че след извършване на публична продан по изп.д.№20157350400097 чрез възлагане на ? идеална част от процесния имот с постановление за възлагане от 03.08.2015г. е осъществено прехвърляне на спорното право в хода на процеса във втората фаза на делбата, като Б. Б. не става задължителна страна в процеса вследствие на това прехвърляне, а същият е направил изрично искане да бъде конституиран в процеса по реда на чл.226, ал.2 ГПК, респ. чл.225 ГПК.
Прието е, че в резултат на отмяната на влязлото в сила решение на Дряновския районен съд, постановено по гр.д.№34/2014г., производството по делото по втората фаза на делбата е станало отново висящо пред Дряновския районен съд и същото е следвало да продължи от онова процесуално действие на първоинстанционния съд, посочено в отменителното решение на ВКС, а именно, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по молбата на Б. Б. за главно встъпване в процеса и да го конституира като главна страна, ако намери, че са налице основания за това или да отхвърли направеното искане. Прието е, че Дряновския районен съд не се е произнесъл по направеното искане за главно встъпване, а е приел, че Б. Б. е конституиран с протоколно определение от 26.11.2015г. по ч.гр.д.№34/2014г. и е постановил решението при неговото участие. Според въззивния съд това е недопустимо, тъй като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не се е произнесъл с изричен акт по конституирането на Б. Б. и същият не е станал страна в процеса при новото разглеждане на делото пред Дряновския районен съд. С оглед на това е прието, че в тази част решението на първоинстаницонния съд е недопустимо – постановено е по отношение на лице, което не е конституирано като страна в процеса от решаващия съд. А доколкото в случая правото на главно встъпване се отнася до лице, придобило спорното право в хода на висящ процес, въззивният съд е приел, че същият не се явява необходим другар на праводателя си, поради което след обезсилването на първоинстанционното решение в тази част не е необходимо връщане на делото на първоинстанционния съд за конституиране на страна-необходим другар.
Изложени са съображения, че съдът е длъжен да отчете настъпилите промени след влизане в сила на решението по първата фаза на делбата, с изключение на хипотезите на чл.226 ГПК, като договорът за доброволна делба би имал такова значение за производството само ако в него са участвали всички страни в процеса. В случая е прието, че договорът за доброволна делба от 25.01.2016г. няма такова значение, тъй като Р. П. не е участвала при неговото сключване и освен това исковата молба на Р. П. за делба е вписана преди договора за доброволна делба, като Р. П. се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Изложени са съображения, че вписването на исковата молба за делба има оповестително действие, с оглед на което е прието, че приобретателят в хода на процеса е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и договорът за доброволна делба е непротивопоставим на Р. П., тъй като правата по него са придобити след вписването. С оглед на това е прието, че въпреки сключването на договора за доброволна делба производството във фазата по извършване на делбата не следва да бъде прекратено.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на задължителната практика на ВКС – ТР №3/2013г. по тълк.д.№3/2013г., т.3 ГПК, съгласно което след влизане в сила на решението по допускане на делбата приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или като главна страна по реда на чл.225 ГПК. Това разрешение обаче намира приложение само ако вещноправните последици на извършеното във фазата по извършване на делбата разпореждане са настъпили, което съдът следва да прецени. В случая именно такава преценка е направена от въззивния съд чрез последователно проследяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са се осъществили след влизане в сила на решението по допускане на делбата – възлагането на спорната ? идеална част на Б. Б. в качеството му на взискател по изп.д.№20157350400097, последващото отхвърляне на предявения от него по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на вземането му спрямо Р. П., както и обезсилването на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Правните последици са преценени от въззивния съд в съответствие с тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС в ТР №4/11.03.2019г. по тълк.д.№4/2017г., т.1, според което възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект, включително в хипотеза, при която несъществуването на изпълняемото право е установено след приключване на изпълнителния процес, както в настоящия случай.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси дали съдът е длъжен да се съобрази с липсата на съсобственост, настъпила по време на процеса и да прекрати производството по делото и валидно ли е съдебно решение, с което имотът се изнася на публична продан при наличието на надлежно вписан договор за доброволна делба.
Действително ВКС последователно и непротиворечиво приема в своята практика, че ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право / с изключение на хипотезите на чл.120 ГПК/отм./ и чл.121 ГПК/отм./ и аналогичните им разпоредби в ГПК, обн.ДВ.бр.59/2007г./, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство / решение №387/29.09.2010г. по гр.д.№439/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение №276/27.07.2012г. по гр.д.№190/2012г. на І ГО на ВКС; решение №46/01.03.2011г. по гр.д.№1275/2010г. на ІІ ГО на ВКС/ в противен случай решението му е недопустимо. Това разрешение обаче е приложимо само когато по делото е установено, че осъществилия се влизане в сила на решението по допускане на делбата факт действително има за правна последица ликвидиране състоянието на съсобственост и то с участието на всички лица, които притежават дял от имуществото, предмет на делбата. В този смисъл решение №46/01.03.2011г. на Второ ГО на ВКС, постановено по гр.д.№1275/2010г., с което въззивният съд изцяло се е съобразил. Поради това следва да се приеме, че не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е в дело по извършване на делба /втора фаза/ съдът да се произнася по валидността на договора за доброволна делба без да има предявен иск за обявяване на нейната недействителност. В случая въззивният съд не е преценявал действителността на сключения на 26.01.2016г. договор за доброволна делба, а неговите правни последици с оглед осъществяването на последващите сключването му юридически факти и по-специално обезсилването на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, имащи значение за правата на взискателя Б. Б.. И доколкото не е установено съсобствеността да е ликвидирана с участието и на съделителката Р. Д. П., е приел, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството във фазата по извършване на делбата.
Представените от касатора определения на Районен съд-Русе и Добричкия районен съд не променят този извод, тъй като не съдържат данни пред съдилищата да е била поставена на разглеждане хипотеза, сходна с настоящата.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №90, постановено от Габровския окръжен съд на 20.06.2018г. по в.гр.д.№63/2018г.
ОСЪЖДА В. И. П. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Р. Д. П. сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: