10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
гр. София, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4181 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М. Ц. Д., чрез адвокат Л. М., подадена срещу решение № 22 от 14.05.2018 г. по гр. дело № 379/2017 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 485 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 2217/2013 г. на Районен съд – Видин. С потвърденото първоинстанционно решение е допуснато да бъде извършена делба между С. Д. Г., Ц. Й. Ф., Б. Й. Г., М. Д. Н., А. Л. М., Р. Л. Н., С. М. П., Г. Ц. А. и М. Ц. Д. на следните недвижими имоти: ливада от 3.239 дка, четвърта категория, местността „П….“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; лозе от 0.451 дка, трета категория, местността „Р.“, съставляващо имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.129 дка, четвърта категория, местността „П.“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.070 дка, шеста категория, местността „К.“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.132 дка, шеста категория, местността „К.“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 10.000 дка, пета категория, местността „Т.“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 4.986 дка, шеста категория, местността „Г….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 7.007 дка, трета категория, местността „Г….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.703 дка, четвърта категория, местността „Г…./Л…“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.997 дка, трета категория, местността „Б….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 22.006 дка, четвърта категория, местността „С….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 5.999 дка, четвърта категория, местността „С….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.998 дка, шеста категория, местността „К….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.999 дка, пета категория, местността „Д….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място], с права: С. Д. Г. (починала в хода на процеса, с конституирани наследници Г. А. Г., Б. Г. П. и Е. Г. А.) – 6/24 ид. ч., Ц. Й. Ф. и Б. Й. Г. – по 3/24 ид. ч. за всяка, М. Д. Н., А. Л. М. и Р. Л. Н. – по 1/24 ид. ч. за всеки, С. М. П. – 3/24 ид. ч., Г. Ц. А. и М. Ц. Д. – по 3/24 ид. ч. за всеки.
За да допусне имотите до делба, въззивният съд е приел, че направеното от М. Ц. Д. възражение за изтекла придобивна давност е недопустимо, тъй като не е било наведено с отговора на исковата молба, а по-късно – в първото редовно проведено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Въпреки това е разгледал възражението и по същество, като го е намерил за неоснователно. В тази връзка въззивният съд е изложил мотиви, съгласно които М. Д. не притежава качеството на наследник към момента на възстановяване правото на собственост на процесните делбени имоти, а такъв е неговият баща. Посочил е, че въпреки това, тъй като правното основание за възникване на съсобствеността е наследяването, М. Д. също следва да бъде разглеждан като наследник. Съдът е направил извод, че възражението за придобивна давност е неоснователно, тъй като по делото не е доказано намерението на Д. да осъществява фактическата власт върху процесните имоти като свои и това негово намерение за своене да е категорично доведено до знанието на останалите сънаследници. Същевременно въззивният съд се е позовал на сключения на 11.11.2014 г. договор за аренда на делбените имоти, по който арендодатели са М. Д. и останалите съсобственици, като е приел, че със сключването му М. Д. е потвърдил, че не е имал намерение да свои имота като свой. Изложил е и мотиви, че нито един от свидетелите на Д. не е идентифицирал със съответните им белези имотите, владени от него. Съгласно решението ползването на общата вещ по никакъв начин не означава, че съсобственикът се е превърнал във владелец, тъй като съсобственикът се счита за владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, като за да се трансформира във владелец, съсобственикът следва явно да отрича правата на другите съсобственици и да демонстрира права, изключващи техните – нещо което М. Д. не е установил по делото.
М. Д. счита обжалваното от него решение за незаконосъобразно и неправилно, като оспорва изводите на съда по направеното от жалбоподателя възражение за изтекла придобивна давност. Твърди, че в обжалваното въззивно решение съдът е приел, че правното основание за възникване на съсобствеността е наследяването, поради което Д. следва да бъде разглеждан като наследник и съсобственик на процесните имоти. По тази причина същият следва да манифестира пред другите наследници намерението си за своене. Жалбоподателят счита, че така приетото от въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, както и с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и материализирана в решение № 2/11.05.2016 г. по гр. д. № 3532/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. Излага, че презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Жалбоподателят сочи, че процесните имоти са възстановени през 1998-1999 г., като към момента на възстановяването на земеделските земи, имащи статут на новооткрито наследство, и четирите деца на наследодателя са били живи и наследственото правоприемство е в тяхно лице. При това положение М. Д. – син на сина на общия наследодател, се явява трето на съсобствеността лице и презумпцията на чл. 69 от ЗС намира приложение.
От ответниците по касационната жалба е подаден отговор от Б. Г. П., Г. А. Г. и Е. Г. А., които считат жалбата за неоснователна. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС, като разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, както и с практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и материализирана в решение № 2/11.05.2016 г. по гр. д. № 3532/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
С исковата молба е предявен от С. Д. Г. срещу Ц. Й. Ф., Б. Й. Г., М. Д. Н., А. Л. М., Р. Л. Н., С. М. П., Г. Ц. А. и М. Ц. Д. иск за делба на визираните по-горе недвижими имоти. В исковата молба се излага, че имотите били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на С. В. С., каквито се явяват страните по делото.
Ц. Ф., С. П., Б. Г. и М. Н. са оспорили исковата молба, като са навели твърдения за извършена приживна делба на имотите от общите наследодатели на страните, при което процесните имоти били станали собственост на леля им С. и чичо им Ц..
М. Д. е оспорил иска за делба, като е изложил, че имотите, визирани в исковата молба, са били собственост единствено на родителите му С. М. А. и баща му Ц. Д. А., като баба му С. В. С. формално подписала необходимите документи за внасянето им в ТКЗС. В първото проведено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд М. Д. е направил възражение за придобивна давност по отношение на всички имоти-предмет на делото с твърденията, че е започнал да владее същите веднага след възстановяването на собствеността върху тях. Това възражение не се явява преклудирано, предвид специалната норма на чл. 342 ГПК, дерогираща приложението на чл. 133, във вр. с чл.131 ГПК.
Г. А. счита иска за делба за основателен.
По делото се установява, че процесните имоти са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решения на поземлената комисия (ПК), издадени в периода 1998 – 1999 г., на наследниците на С. В. С., починала на 3.04.1985 г. и оставила за законни наследници следните лица: Й. Д. П. (дъщеря), починала на 28.05.2003 г., с наследници Ц. Й. Ф. и Б. Й. Г.; А. Д. Ф. (дъщеря), починала на 6.11.2008 г., с наследници М. Д. Н., А. Л. М., Р. Л. Н. и С. М. П.; Ц. Д. А. (син), починал на 20.02.2006 г., с наследници Г. Ц. А. и М. Ц. Д.; С. (С.) Д. Г. (дъщеря).
С. (С.) Д. Г. е починала на 3.11.2017 г., като е оставила за наследници Г. А. Г., Б. Г. П. и Е. Г. А..
Видно от представените решения на ПК земите са били възстановени по преписка № 2367/10.03.1992 г., образувана по заявление на Ц. Д. А..
На 23.12.1998 г. е бил издаден нотариален акт № …., том …., рег. № …., дело № …. г., с който нотариус Б. Т., с район на действие района на Видинския районен съд, е признал молителите Ц. Д. А., Й. Д. П., А. Д. Ф. и С. Д. Г. за собственици на визираните в исковата молба, с поредни номера 1-5, имоти, възстановени им по реда на ЗСПЗЗ.
В хода на делото за делба М. Д. се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесните имоти, като придобити по давностно владение и наследство, № …., том …., рег. № …., н. д. № …. г.
За девет от имотите е представен договор за аренда от 11.11.2014 г., вписан в Служба по вписванията [населено място], по който арендодатели са: Б. Й. Г., С. М. П., М. Д. Н. и М. Ц. Д.. Въпросните лица са подписали договора.
Във връзка с възражението за придобивна давност по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Л. В. заявява, че познава страните по делото, тъй като са комшии. Твърди, че знае къде се намират процесните земи, които били възстановени през 1992 г. Бащата на М. имал три сестри и на всички била дадена зестра. Заявява, че от 1992 г. М. работел всички ниви и това се знаело в селото. Земите на М. били: в местността „С….“, в „С….“ – 28 дка, в „Б…“ – 4 дка, в „Т….“ – 4 дка, в „Г….“ – 7 дка, в „К….“ – 4 дка, в „Т….“ – 10 дка и в „Г….“ – 7 дка. Земите ги възстановили през 1992 г., по-късно имало промяна в плана с малко разминаване. Когато М. започнал да обработва тези ниви, баща му бил жив, но М. ги обработвал, защото баща му бил инвалид. Според свидетеля бащата на М. починал през 1995-1996 г., но не помни точно.
Свидетелят Е. Г., съпруг на Б. Г., заявява, че познава М., както и имотите, които последният обработва. Имотите били възстановени през 1992 г., след което ги обработвал М., тъй като баща му не бил добре. Нито съпругата на свидетеля, нито С. Г. искали да обработват тези ниви. В селото знаели, че нивите са на семейството на М.. Когато М. започнал да ползва земите, баща му бил жив и никой друг не е искал да ги ползва.
Свидетелят П. С. сочи, че познава М. и С., с които бил в приятелски отношения. Веднъж съпругът й казал, че тъстът му е дал 18 дка зестра. После казал, че ще иска още земя от М.. Свидетелят и М. Д. били дали земите си под аренда при един и същ арендатор. М. ги бил дал от 1992 г. Притежавал около 70 дка земя. Земите по скиците се водели на М. и той обработвал земята. Към тези ниви претенции имал Г. – съпруг на С. Д. Г.. Свидетелката Б. П., дъщеря на С. Г., твърди, че майка й никога не била казвала, че ще се отказва от наследствените земи и се интересувала от тях. Оставила земята да я работят М. (М.) и родителите му, но била категорична, че когато дойде момент ще си вземе земята. Свидетелят Д. К. – син на Г. А., твърди, че дядо му Ц. А. бил заявител за възстановяване на земеделските земи. След възстановяването той се грижел и се разпореждал със земите си, дал ги в кооперация за обработване и получавал рента. Свидетелят сочи, че не знае вуйчо му М. да е оспорвал правата на дядо му. След смъртта на Ц. А. М. не оспорвал правата на майката на свидетеля Г.. Г. и М. заедно вадели и подготвяли документи, за да си поделят земите. През м. август 2005 г. М. Д. не оспорвал правата на собственост на майката на свидетеля. Семейството на свидетеля ползвало земите от началото на връщането им. Дядото на свидетеля Ц. А. бил инвалид и не можел да работи. К. заявява и че живял в Испания в продължение на 16 години, но два пъти годишно идвал в България, а и поддържал непрекъсната връзка по телефона с майка си. Свидетелят И. И. твърди, че е далечен роднина на страните по делото. Земеделските земи в [населено място] били възстановени през 1992 г. След възстановяване на земите М. започнал да ги работи, като в тях свидетелят не бил виждал друг човек. Земята на М. била около 80 дка. Баща му бил жив, но не можел да обработва земята, защото бил болен. Докато бил жив, земите били на бащата на М., но последният ги обработвал. Докато ги обработвал, останалите наследници нямали претенции. Претенциите започнали напоследък. Когато С. се оженила, на нея били дадени 20 дка, която земя после й била възстановена. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира следното: Съгласно ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл. 79 ал. 1 ЗС. В тълкувателното решение е посочено и че по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. Във визираното по-горе решение № 2/11.05.2016 г. по гр. д. № 3532/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, въз основа постановките на ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, и такава е утвърдената и непротиворечива практика на ВКС, че когато третото лице, установило фактическа власт върху имота, няма качеството на съсобственик (сънаследник), на още по-голямо основание може да се приеме, че доколкото основанието, на което почива владението на това чуждо на собствеността лице, изключва да владее за някой от съсобствениците, то презумпцията на чл. 69 ЗС намира изцяло приложение. В настоящия случай въззивният съд в обжалваното решение не е съобразил горецитираната съдебна практика. Към момента, към който М. Д. претендира да е установил фактическа власт върху процесните имоти, същият не е бил съсобственик, а трето лице, чуждо на собствеността, поради което по отношение на него на общо основание намира приложение презумпцията на чл. 69 ЗС. Без значение е, че след смъртта на Ц. Д. А. касаторът, като наследник на последния, е станал съсобственик на тези имоти. Както бе отразено, упражняването на фактическата власт от страна на М. Д. след смъртта на баща му следва да се счита продължено на същото основание, на което е започнало (а то изключва владението на останалите съсобственици). В конкретния казус, от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В., Г., С. и И., които настоящият съд кредитира като обективни, основаващи се на непосредствени възприятия за продължителен период от време и взаимно непротиворечиви, се установява по несъмнен начин, че от момента на възстановяване на процесните делбени имоти по реда на ЗСПЗЗ през 1998 – 1999 г. до предявяване на исковата молба през 2013 г. същите са били владени явно, спокойно и непрекъснато единствено от М. Д., който ги е работил, като никой не се е противопоставял на това. Съдът не кредитира показанията в обратния смисъл на свидетеля К., като ги счита за необективни и недостоверни, доколкото свидетелят очевидно има интерес от допускането на делбата, а и тези показания са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства. Същевременно, съобразно изложеното по-горе, в случая намира приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, съгласно която следва да се приеме, до доказване на противното, че М. Д. е държал земите като свои. По делото не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията по чл. 69 ЗС. Единственото доказателство в това отношение е представеният договор за аренда, но същият е сключен след изтичане на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и сам по себе си не е достатъчен да обоснове извод, че касаторът, ползвайки имотите, не е правил това за себе си. Предвид изложеното съдът прави извод, че възражението за изтекла придобивна давност се явява основателно. Ето защо, процесните имоти са престанали да бъдат съсобствени, тъй като са били придобити на основание чл. 79, ал. 1 ЗС от М. Д.. Това обуславя отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска за делба. М. Д. има право на направените разноски за всички съдебни инстанции, възлизащи общо на 1 460 лв. На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Г. А. Г., Б. Г. П. и Е. Г. А. дължат държавна такса в размер на 100 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 22 от 14.05.2018 г. по гр. дело № 379/2017 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 485 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 2217/2013 г. на Районен съд – Видин, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, [улица], Б. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място] дол, [улица] Е. Г. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, [улица], срещу Ц. Й. Ф., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, [улица], Б. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 1, М. Д. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 5, А. Л. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап. № 3, Р. Л. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. В., [улица], С. М. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. В., [улица], Г. Ц. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № …. и М. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, за делба на следните земеделски имоти: ливада от 3.239 дка, четвърта категория, местността „П…“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; лозе от 0.451 дка, трета категория, местността „Р….“, съставляващо имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.129 дка, четвърта категория, местността „П….“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.070 дка, шеста категория, местността „К….“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.132 дка, шеста категория, местността „К….“, съставляваща имот № …. по картата на землището на [населено място]; нива от 10.000 дка, пета категория, местността „Т….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 4.986 дка, шеста категория, местността „Г….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 7.007 дка, трета категория, местността „Г….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.703 дка, четвърта категория, местността „Г…./Л….“, съставляваща имот № ….. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.997 дка, трета категория, местността „Б….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 22.006 дка, четвърта категория, местността „С….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 5.999 дка, четвърта категория, местността „С….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.998 дка, шеста категория, местността „К….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.999 дка, пета категория, местността „Д….“, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на землището на [населено място], като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, [улица], Б. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Е. Г. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, [улица] Г. Ц. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 68 да заплатят на М. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1 460 лв.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, [улица], Б. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Е. Г. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Ново село, [улица] да заплатят по сметка на Районен съд – Видин държавна такса в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: