1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 1590 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2, във вр. с чл.577 от ГПК, във вр. с чл.32а от П..
Делото е образувано по частна касационна жалба на „Пловдив финанс“ ЕООД, подадена срещу определение № 481/7.03.2019 г. по ч. гр. дело № 280/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение частната жалба на „Пловдив Финанс“ ЕООД срещу определение от 9.01.2019 г. на Съдия по вписванията при Районен съд – Пловдив, с което е отказано да се разпореди заличаване на възбрана, вписана в СВ – [населено място] на 19.05.2017 г. като акт № 297, том 4, наложена от ЧСИ М. О., peг.№ 829 на КЧСИ, депозирана със заявление с вх.peг.№ 283/9.01.2019 г. по входящия регистър на Служба по вписванията – [населено място].
За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд – Пловдив се е позовал на т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която вписаните възбрани в хода на изпълнителното дело не се заличават след провеждане на публичната продан, освен в изрично предвидените в закона хипотези, като такава хипотеза възниква и след влизане в сила на постановлението за възлагане по публичната продан, когато по искане на купувача може да се заличат възбраните, ако са му непротивопоставими и не бранят права. Съдът е посочил, че в казуса, с който е сезиран, възбраната на ЧСИ М. О. е вписана на 19.05.2017 г., а постановлението за възлагане на имота от 24.10.2018 г. е влязло в сила на 19.11.2018 г. Изложил е, че кой е първоначалният взискател по изпълнително дело № 20188290400052 на ЧСИ З. Д., по което е извършена публичната продан, и дали по него има присъединени взискатели няма данни по делото. Дали публичната продан ще е в състояние да удовлетвори вземанията на всички евентуални взискатели по това изпълнително дело също е абсолютно неясно. Ето защо е заключил, че да се правят генерални изводи, че по делото не са налице възбрани на други кредитори, с които те да бранят свои права, би било твърде необосновано и плод на предположения. Позовал се е и на мотивите на горепосоченото тълкувателно решение, съгласно които вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан следва да се запази, тъй като тя би имала своята макар и по-ограничена по обхват защитна функция, доколкото не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че вписаната възбрана по изп. дело № 52/2018 г. на ЧСИ З. Д., по която е била проведена публичната продан, е заличена с определение № 204/29.01.2019 г. по ч. гр. дело № 159/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. Сочи, че е приложил справка, от която е видно, че няма вписани права на трети лица.
В изложението към частната касационна жалба „Пловдив финанс“ ЕООД формулира следните въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК:
1. Кой трябва да извърши проверка и съответно да направи извод дали вписана възбрана върху имот, който е продаден на публична продан, брани права на трети лица, взискатели или на длъжника по делото, съответно трябва ли този извод да бъде направен от съдията по вписванията или от съда в случай, че бъде подадена молба за заличаването на възбраната от страна на купувача по публичната продан; 2. Въз основа на какви документи може да се направи обоснован извод дали възбраната брани права и трябва ли в случай, че някой има интереси и права, те да са вписани в Агенция по вписванията;
3. Писмените доказателства, с които да се направи изводът дали възбраната брани права, пред кой трябва да бъдат представени – пред съдията по вписванията или пред окръжния съд, предвид разпоредбата на чл.266 от ГПК.
Сочи, че и трите въпроса са от значение за делото, като разглеждането им ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение противоречи на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че след като публичната продан на имота е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни (а това е видно от справка И.-имотен регистър), тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на купувача от публичната продан да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че придобитият от дружеството имот да бъде „изчистен“ от всякакви тежести. Заявява, че в случая е приложимо разрешението в мотивите на цитираното тълкувателно решение, че купувачът от публичната продан може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение противоречи и на определение № 141/17.07.2018 г. по ч. гр. дело № 3974/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Излага, че в това производство също се е искало заличаване на възбрана от страна на купувача по публична продан и също не са били представени доказателства дали е приключило изпълнителното производство като цяло. Независимо от това, предвид изричното искане на купувача от публичната продан, ВКС, състав на ІІ г.о., е счел, че следва да се приеме, че възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя е била успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на молителя, като купувач от публичната продан, да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че придобитият имот да бъде „изчистен” от всякакви тежести. Съдът се е позовал именно на разрешението в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК, че купувачът от публичната продан или последващ негов правоприемник може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Жалбоподателят намира, също така, че обжалваното определение противоречи и на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в мотивите на определението съдът счита, че не е ясно дали взискателят по изпълнителното дело по описа на ЧСИ О. е бил присъединен като взискател по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д., по което е била проведена публичната продан. Излага, че, на първо място, действително възбраната на ЧСИ М. О. е вписана на 19.05.2017 г., а постановлението за възлагане е влязло в сила на 19.11.2018 г., но проведената публична продан е по изп. дело № 52/2018 г. по описа на ЧСИ Д., т. е. след като делото е образувано през 2018 г. взискателят по изпълнителното дело по описа на ЧСИ О. е присъединен взискател по право в изп. дело № 52/2018 г., по описа на ЧСИ Д. въз основа на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.5 на същото е записано, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително или в изпълнително производство. Всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението, а всички кредитори с наложени запори върху парично вземане, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител, ако той извършва разпределението на платената от третото задължено лице сума.
В изложението се сочи и че с обжалваното определение Окръжен съд – Пловдив се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, предвид множеството неясноти относно прилагането на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка жалбоподателят сочи, че за да постанови обжалваното определение, ОС – Пловдив се е позовал на определение № 177/12.10.2018 г. по ч. гр. дело № 1418/2018 г. на ВКС, II г.о., което е изцяло в подкрепа на изводите в обжалваното определение, но в същото време в определение № 141/17.07.2018 г. на ВКС, ІІ г.о. е застъпено обратното виждане – че възбраните следва да бъдат заличени в случай, че купувачът на имота поиска това.
Настоящия съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
С молба вх.рег.№ 283/9.01.2019 г. „Пловдив финанс“ ЕООД е поискало от Съдия по вписванията при Районен съд – Пловдив заличаване на възбрана, вписана т.4, акт 297/2017 г., наложена от ЧСИ М. О. по изп. дело № 20177580400261 по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………… по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], обл. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: [населено място], [улица], ет. 4, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ на обекта: 113кв.м, брой нива: 1, прилежащи части към обекта: тавански етаж – 76 кв.м, и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ……….., над обекта: няма, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор …………. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], обл. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ………….., с описание на самостоятелния обект по акт за собственост: трети жилищен етаж на южната част на двуетажната жилищна сграда, находяща се на [улица], [населено място], район „Ю.“, построена в УПИ ІІІ-…, , кв…. нов по плана на „Х. Б. с.“, със застроена площ от 113 кв.м,, в това число открита тераса с площ от 24 кв.м, който етаж се състои от хол, кухня-столова, баня тоалетна, тераса, с изложение: изток, юг, запад, ведно с прилежащия, съгласно копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, тавански етаж, функционално свързан с описания по-горе самостоятелен обект с идентификатор……….., със застроена площ на таванския етаж от 76 кв.м, състоящ се от две спални, стая, килер, баня-тоалетна и две тераси с изложение: юг, при граници на имота: отдолу – втори жилищен етаж на наследници на М. и С. П.; отгоре – покрив, от изток и от запад – дворно място, и от юг – [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор …………. Като основание на молбата е посочено закупуването на имота от „Пловдив финанс“ ЕООД на публична продан по изп. дело № 20188290400052 по описа на ЧСИ З. Д. и влязло в тази връзка постановление за възлагане. В молбата се излага, че дружеството не е било страна в изпълнителното производство, по което е била вписана възбраната, както и че последната не брани други права и не е противопоставима спрямо купувача на имота „Пловдив финанс“ ЕООД. С определение от 9.01.2019 г., постановено по преписка с вх.№ 283/9.01.2019 г. съдията по вписванията при Районен съд – Пловдив Д. Х. е оставила молбата без уважение. Определението е основано на постановките на ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вписана възбрана по реда на чл.397, ап.1, т.1 от ГПК или наложена в изпълнително производство по чл.451 и чл.452 от ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези, като например разпоредбите на чл.31 от П. („с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението“ или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи“); освобождаване на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебния изпълнител, който е поискал налагането й; влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публична продан, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна. В определението е визирано и че по преписката не са представени документи, удостоверяващи спазване изискванията на чл.31 от П..
В. върху имота е наложена с постановление на ЧСИ М. О. по изпълнително дело № 20177580400261, вписано на 19.05.2017 г., за обезпечаване вземането на взискателя „Обединена българска банка“ АД.
Описаният по-горе имот е възложен, след проведена публична продан, на „Пловдив финанс“ ЕООД с постановление за възлагане от 24.10.2018 г. по изп. дело № 20188290400052 по описа на ЧСИ З. Д., влязло в сила на 19.11.2018 г. Съгласно постановлението имотът е собственост на ипотекарните длъжници Н. С. П. и София С. Н..
По делото са представени справки по лице на ипотекарните длъжници, посочени по-горе, от Служба по вписванията – Пловдив, от които се установява, че върху същия имот са налице вписани в периода след 19.05.2017 до извършената публична продажба възбрани в полза и на други кредитори („Уникредит Булбанк“ АД и Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани „М. инвест кооперация“).
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
За да бъде допуснато касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК и постановките на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да формулира правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалвания акт. Едва след като такъв въпрос е формулиран, следва да се посочат специалните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
В случая нито един от трите въпроси не е от значение за изхода на конкретното дело, нито е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното определение. В обжалваното определение въобще не са излагани съображения по първия и третия въпроси. Вторият въпрос е формулиран прекалено общо и без връзка с конкретните мотиви, изложени от Окръжен съд – Пловдив, съгласно които в случая не е налице хипотеза по смисъла на т.3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, обуславяща заличаване на вписаната възбрана след проведената публична продан на възбранения имот, както и че на практика липсват каквито и да е доказателства относно първоначалния взискател по изпълнителното дело, присъединените такива, както и дали са налице останали неудовлетворени взискатели.
Неформулирането на материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода на конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно възприетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС държи да отбележи, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан купувачът може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права, като представи доказателства за последното. В случая от справките от Служба по вписванията – Пловдив може да се направи извод, че не са налице извършени разпореждания от длъжниците или искови молби на трети лица, вписани след възбраната, но преди вписването на постановлението за възлагане. Не са налице обаче данни дали след извършената публична продан са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана. Ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена. Дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжниците и по отношение на него да се проведе нова публична продан.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 481/7.03.2019 г. по ч. гр. дело № 280/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.