6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр. София, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2883 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 79 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 101/2018 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 192 от 18.12.2017 г. по гр. дело № 114/2017 г. на Тетевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. Х. В. и Д. Х. П. срещу В. П. П., Ц. П. П. и П. П. П. искове по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат незаконно построения гараж с площ от 32 кв.м, попадащ в придаваемата се част към УПИ …. в кв…. по ПУП на [населено място], [община], обл. Л., целия с площ от 461 кв.м, при граници: улица, С. Н. М., общинска вада, Н. П. Н. и К. Л. П.; по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 1 780,43 лв., представляваща претърпени вреди, свързани със заплащане на услуга по геодезично заснемане в резултат на бездействието и противоправното им поведение, и за заплащане на сумата от 1 540 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от ползването на 32 кв.м, попадащи в описаната придаваема се част от имота за периода от 23.05.2013 г. до 23.01.2017 г.
Ищците основават иска си по чл.109 от ЗС и останалите претенции на твърдението, че наследодателят на ответниците е построил незаконен гараж, който попада в закупеното от тях с договор № 151/22.05.2013 г. от [община] придаваемо място и им пречи да осъществят инвестиционното си намерение да извършат ново строителство, като преустройство на съществуващи в имота сгради за селски туризъм.
За да направи извод за неоснователност на така предявените искове, въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на площта от имота, в която е построен незаконният гараж, тъй като праводателят им [община] не се легитимира като собственик. Този правен извод е основал на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещо лице К., според което процесният гараж попада в парцел …. и в част от тротоара в кв…. Съгласно извършено със заповед № 2/2.01.1967 г. изменение на дворищно-регулационния план по силата на чл.39 ал.3 от Закона за планово изграждане на населените места (отм.) закупените от ищците 60 кв.м принадлежали на наследодателя на ответниците. Допусната била грешка от техническите органи на [община], като в съдържащото се в техническата служба на общината копие на регулационния план на населеното място от 1965 г. не било отразено извършеното през 1967 г. регулационно изменение, касаещо южната регулационна граница на имот …. Изменението било нанесено само в оригинала на плана, но не и в копията, съхранявани в кметството на [населено място] и техническата служба на [община], което обуславяло погрешното отразяване в издаваните скици. След като процесният гараж не попада в собствения на ищците имот въззивният съд е счел, че не е налице първата предпоставка за уважаване на негаторния иск. Отделно от това е изложил съображения, че построеният от наследодателя на ответниците гараж е незаконен, но сам по себе си този факт не обуславя основателността на предявения иск, доколкото същият не смущава упражняването на правото на собственост на ищците. Предявеният иск би бил неоснователен и ако ищецът е дал съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да упражнява своите права, тъй като липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение. В тази връзка съдът е приел, че в случая е налице дадено съгласие посредством представени две декларации от наследодателя на ищците Х. В. на майката на наследодателя на ответниците Ц. К. да се изгради гаражът на граничната линия, като такова съгласие е дадено и от ОНС – [населено място] на 14.04.1977 г. за построяване на гаража на граничната линия на парцел ….-общ. Неоснователността на исковете по чл.109 от ЗС е обусловила и отхвърлянето на претенциите за присъждане на обезщетения за претърпени вреди и пропуснати ползи.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците В. Х. В. и Д. Х. П.. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, поради което е формирал погрешни правни изводи. Не е зачел обвързващата доказателствена сила на представения договор № 151 от 22.05.2013 г., легитимиращ ги като собственици на спорния имот, който не е бил оспорен от ответника по отношение на неговата истинност, не е бил прогласен за нищожен или развален. В нарушение на диспозитивното начало съдът е изследвал въпроса за правото на собственост на ищците, респективно праводателя им, което не е било оспорено от ответника, като се е позовал на заключението на вещото лице и е приел за осъществено изменение на регулационния план, за чието законосъобразно извършване не са били ангажирани надлежни доказателства. Жалбоподателите оспорват и тезата на съда, че незаконността на процесния гараж само по себе си не обуславя основателност на иска по чл.109 от ЗС, считайки същата за неприложима в случая. Считат, че наличието на незаконна постройка в собственото им дворно място осуетява пълноценното ползване на другите сгради в имота, достъпа до стопанската им постройка и осъществяването на инвестиционните им намерения. Искането е за отмяна на въззивното решение в цялост и уважаване на предявените искове.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. При наличие на приложения и неоспорен като доказателство договор № 151 от 22.05.2013 г. за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, вписан в Агенция по вписванията – Т., под № …., том …., дв. рег. № ….г., длъжен ли е бил съдът да съобрази материалната му доказателствена сила на официален свидетелстващ документ и да приеме, че ищците са собственици на терена, върху който е построен незаконният гараж;
2. При условие, че е извършено незаконно, неузаконяемо и нетърпимо строителство от ответниците върху имота на ищците може ли да се приеме, че в този случай е приложима практиката на ВКС, според която незаконността на извършеното строителство не обосновава необходимостта от премахването му по реда на чл.109 от ЗС, стига да не пречи на упражняване на правото на собственост.
Поддържа се противоречие с тълк. решение № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 49/12.07.2016 г. по т. д. № 1086/2015 г. на ВКС, решение № 19/30.05.2011 г. по гр. д. № 262/2010 г. на ВКС, решение № 176/08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 761/16.03.2011 г. по гр. д. № 215/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 160/13.01.2017 г. по гр. д. № 2077/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 407/11.01.2012 г. по гр. д. № 161/2011 г. на ВКС, III г.о. и решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г. на ВКС, II г.о. по първия въпрос и с тълк. решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, тълк. решение № 31/84 г. от 6.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, решение № 401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС, II г.о., решение № 7/24.02.2000 г. по гр. д. № 1440 /1999 г. на ВКС, IV г.о., решение № 1291/16.11.1992 г. по гр. д. № 1038/1992 г. на ВС, IV г.о. и решение № 904/23.02.2010 г. по гр. д. № 2929/2008 г. на ВКС, II г.о. по втория въпрос.
Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците в производството В. П. П., Ц. П. П. и П. П. П. оспорват жалбата.
При извършена служебна проверка настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта й, насочена срещу въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 1 780,43 лв., представляваща претърпени вреди, свързани със заплащане на услуга по геодезично заснемане в резултат на бездействието и противоправното им поведение, и за заплащане на сумата от 1 540 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от ползването на 32 кв.м, попадащи в описаната придаваема се част от имота за периода от 23.05.2013 г. до 23.01.2017 г.
Съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на исковете за собственост или други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат решаващо значение за иска за собственост.
Предмет на настоящото дело са облигационни искове по чл.45 и чл.59 от ЗЗД. Цената на тези искове се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК – от търсената сума, която в случая е под 5 000 лв. Касационната жалба срещу въззивното решение по тези искове е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане в сочената част. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима. Съдът намира, че в тази част не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
В исковата молба ищците излагат, че на 22.05.2013 г. сключили с [община] договор № 151 за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост, като в продадения им имот попада гараж, изграден незаконно от наследодателя на ответниците. С въпросния договор [община] е продала на В. Х. В. и Д. Х. П. собствения си недвижим имот, представляващ придаваема се част от УПИ …. в кв…. по ПУП на [населено място], с площ от 60 кв.м. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете, като в частност са заявили, че процесният гараж попада в тяхно място, тъй като е налице изменение на регулацията през 1965 г. При това положение въззивният съд законосъобразно е приел, че В. Х. В. и Д. Х. П. следва да докажат правото си на собственост върху придаваемата се част от имота, което включва и доказване правата на праводателя им – [община]. Не може да се сподели становището на касаторите, че съдебният състав на Ловешкия окръжен съд е отказал да зачете материалната доказателствена сила на договора за покупко-продажба № 151 от 22.05.2013 г., като официален свидетелстващ документ. В тази връзка настоящият състав на първо отделение на Върховния касационен съд съобразява, че посоченият договор не представлява свидетелстващ документ, а диспозитивен такъв. Т.нар. материална доказателствена сила е присъща само на свидетелстващите, а не и на диспозитивните документи. Същевременно с договора, дори когато е действителен, не могат да бъдат прехвърлени права, каквито прехвърлящият не притежава, и именно това е отчетено от въззивния съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че първият от поставените в изложението по чл.280, ал.1 от ГПК въпроси, така както е поставен, е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд и не представлява въпрос в приложното поле на цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС основна предпоставка за основателност на негаторния иск е наличието на право на собственост на ищците. Следователно разглеждането на втория въпрос, поставен от касаторите, е обусловено от допускането на касационно обжалване по първия въпрос. Предвид горните изводи за недопускане до касационно обжалване по първия поставен въпрос, произнасянето от съда по втория въпрос се явява правно ирелевантно за спора.
Не е налице очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение.
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
С оглед изхода на делото ответниците имат право на направените в производството пред ВКС разноски за адвокат в размер на 400 лв., заплатени в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Х. В. и Д. Х. П. срещу решение № 79 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 101/2018 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, съдържаща произнасяне по исковете за заплащане на сумата от 1 780,43 лв., представляваща претърпени вреди, свързани със заплащане на услуга по геодезично заснемане, и за заплащане на сумата от 1 540 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от ползването на 32 кв.м, попадащи в описаната придаваема се част от имота за периода от 23.05.2013 г. до 23.01.2017 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 101/2018 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, съдържаща произнасяне по исковете по чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА В. Х. В. и Д. Х. П. да заплатят на В. П. П., Ц. П. П. и П. П. П. разноски пред ВКС в размер на 400 лв.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: