11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 21.05.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4599 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
О. е по касационна жалба с вх.№15077/23.08.2018г., подадена от Р. Б. П. и М. Б. В. чрез процесуалния им представител адв.Д. Г., срещу решение №1572/25.06.2018г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 12-ти състав по в.гр.д.№555/2018г. в частта, с която е потвърдено решение №5994/18.08.2017г. на СГС, с което е прието по отношение на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД, че Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. /починала в хода на въззивното производство и заменена на основание чл.227 ГПК от своите наследници Р. Б. П. и М. Б. В./ не са собственици на 67.76% идеални части от дворно място с идентификатор ………….., находящо се в [населено място], с адрес: [улица] /стар №48/ и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт №…, том .., рег.№…….., дело №…/08.08.2013г. по описа на нотариус В. К. с рег.№269 на НК до размер на 65.76% идеални части от удостовереното с него право на собственост на М. Б. В., Р. Б. П. и Е. Б. Ш. /починала в хода на въззивното производство и заменена на основание чл.227 ГПК от своите наследници М. Б. В. и Р. Б. П./ върху поземлен имот с идентификатор …………… и върху построената в същия имот сграда с идентификатор ………….., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД, че ответницата Р. А. К. не е собственик на 65.76% идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор …………… на основание договор за покупко-продажба от 06.06.2014г., сключен с н.а.№…, том …, рег.№…., н.д.№… от 06.06.2014г. и по касационна жалба с вх.№………./31.08.2018г., подадена от Р. А. К. чрез процесуалния ? представител адв.Б. К.-П. срещу същото въззивно решение и в същите му части.
В изложението към подадената от Р. Б. П. и М. Б. В. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излагат се съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №2/03.02.2015г., постановено по гр.д.№5004/2015г. на Първо ГО на ВКС; решение №137/02.06.2016г., постановено по гр.д.№349/2016г. на Първо ГО на ВКС; решение №140/07.10.2009г. по т.д.№342/2009г. на Второ ТО на ВКС/ по въпросите:
1.Налице ли е идентитет при повторно предявен иск за собственост за един и същи имот, когато страните по делата са различни и една от страните се позовава на различно придобивно основание за възникване на собствеността;
2.Допустимо ли е едно лице да се позове на ново придобивно основание при спор за собственост, по което не е формирана сила на пресъдено нещо в предходно дело.
Според касаторите в производството по настоящето дело те са се позовали на разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗВСОНИ във вр. с чл.2 от същия закон и наследствено правоприемство по силата на саморъчно завещание, което не е било прието в предходното дело като доказателство, както и на придобивна давност, текла от 31.01.1996г., като в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че позоваването на реституция и наследствено правоприемство по завещание, както и позоваването на придобивна давност за посочения период е обхванато от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по гр.д.№9827/2005г.
Поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът да вземе предвид новооткрити доказателства, които не са представени и приети в предходното дело и молбата за отмяна е оставена без разглеждане поради заличаване на една от страните, тъй като въззивният съд не е обсъдил представените по делото акции на приносител от капитала на дружество „Мадара“АД и саморъчно завещание на Б. Р. П., което е открито и представено през 2012г. с подаване на молба за отмяна на решението, постановено по гр.д.№9827/2005г. Поддържат, че по така поставения въпрос няма установена практика на ВКС, което налага допускането на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението към подадената от Р. А. К. касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предложение трето ГПК. Излагат се съображения, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Има ли активна процесуална легитимация да предявява отрицателен установителен иск лицето, което е било трето лице-помагач на ищеца в приключило предходно съдебно производство, образувано по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС;
2.Ползва ли се влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС относно установяване принадлежността на правото на собственост, след като в решението няма отделен установителен диспозитив за това съгласно т.2Б на ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС;
3.Когато след влизане в сила на решение по иск с правно основание чл.108 ЗС са открити и станали известни нови доказателства, дали основание за отправено искане за отмяна на решението, което искане е оставено без уважение поради липса на надлежна страна /ищеца-ЮЛ, което след влизане на решението в сила е прекратило съществуването си с приключило производство по ликвидация/, влязлото в сила решение не е привеждано в изпълнение и е предявен иск от трето лице /няма идентичност на страните в двете производства/ – с претенции за собствеността на същия имот, при разглеждане на иска следва да се направи нова преценка на спора относно принадлежността на правото на собственост, като се вземат предвид и обсъдят новите доказателства, които не са били известни и не са взети предвид при разглеждане на първия спор – завещанието на Б. П. и оригиналите на акции от „Мадара“АД, държани от ответниците.
Касаторът Р. А. К. поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като основавайки изводите си само на влязлото в сила решение по гр.д.№9827/2005г., без да обсъди наличните при постановяването на това решение доказателства във връзка с новооткритите такива, въззивният съд е постановил решение, което противоречи на целта, с която законодателят е приел реституционните закони и на ценностите, които обществото ни отстоява в днешно време. Счита за необосновано позоваването на силата на пресъдено нещо и игнорирането на относимите факти и обстоятелства.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Г., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
„Галакси Инвестмънт Груп“ ООД е предявило срещу Е. Б. Ш. /починала в хода на въззивното производство и заместена по реда на чл.227 ГПК от своите наследници по закон М. Б. В. и Р. Б. П./, М. Б. В., Р. Б. П. и Р. А. К., отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. не са собственици на 65.76% идеални части от процесния недвижим имот, за който са се снабдили с констативен нотариален акт №…., том …, рег.№…., н.д.№…/08.08.2013г. на основание възстановяване право на собственост по реда на ЗВСОНИ и покупко-продажба, както и за признаване за установено, че Р. А. К., на която имотът е бил продаден на 06.06.2014г. /н.а.№…, том …., рег.№….., н.д.№……./ не е собственик на същия обем от права.
Дружеството твърди, че с решение №232375/16.07.2008г. по гр.д.№9827/2005г. по описа на СРС, 46 състав, влязло в сила на 11.11.2011г. и вписано в Службата по вписванията като акт №…., т.28, вх.рег.№……. от 24.09.2012г., по реда на чл.108 ЗС Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. са осъдени да предадат на „Софкнига“ ЕООД /в несъстоятелност/, праводател на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД, правото на собственост върху процесния недвижим имот. Правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск дружеството обосновава с факта, че след влизане в сила на решението, постановено по гр.д.№9827/2005г., осъдените да предадат владението лица са се снабдили с констативен нотариален акт, след което са сключили и договор за покупко-продажба с Р. А. К..
Между страните не съществува спор, че с решение №232375/16.07.2008г. по гр.д.№9827/2005г. по описа на СРС, 46 състав, влязло в сила на 11.11.2011г., по реда на чл.108 ЗС Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. са осъдени да предадат на „Софкнига“ ЕООД /в несъстоятелност/ правото на собственост върху процесния недвижим имот, като в производството по това дело „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД е участвало като трето лице-помагач на ищеца, тъй като в хода на производството по гр.д.№9827/2005г. с постановление за възлагане от 22.03.2006г., вписано в СВ-гр.София като акт №…, том …, вх.рег.№…… от 02.05.2007г., в качеството му на кредитор на „Софкнига“ ЕООД /в несъстоятелност/ след проведен търг с тайно наддаване в производството по несъстоятелност, процесният имот му е възложен.
В хода на производството по настоящето дело Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. са поддържали, че притежават правото на собственост върху процесния имот като възстановено им по реда на ЗВСОНИ в качеството им на наследници на бившите акционери на „Мадара“АД, национализирано на 23.12.1947г. по реда на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия.
Р. А. К. основава правата си на сключения през 2014г. договор за покупко-продажба, като оспорва правата на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД с твърдението, че праводателят му „Софкника“ ЕООД /в несъстоятелност/ към момента на провеждане на търга не е притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот. Поддържа също така, че правото на собственост върху имота е възстановено на праводателите ? по реда на ЗВСОНИ, евентуално са придобили това право по давност въз основа на давностно владение, установено от тях на 31.01.1996г. /и продължено от нея след 06.06.2014г./ и продължило явно, необезпокоявано и непрекъснато до 21.10.2014г. /датата, на която е предявен искът по настоящето дело/, тъй като постановеното по гр.д.№9827/2005г. съдебно решение след влизането му в сила не е било изпълнявано. Счита, че в отношенията ? с „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД решението по гр.д.№9827/2005г. не се ползва със сила на пресъдено нещо, както и че в настоящето производство следва да бъдат взети предвид и новооткрити доказателства /саморъчно завещание на Б. Р. П. от 1953г. и оригиналите на акциите в „Мадара“АД/, които са били представени с подадената от Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. молба за отмяна на това решение, която молба обаче е била оставена без разглеждане, тъй като към момента на подаването ? „Софкнига“ ЕООД е вече заличено от търговския регистър.
В обжалваното решение е взето предвид, че „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД е частен правоприемник на ищеца в производството по гр.д.№9827/2005г. „Софкнига“ ЕООД /в несъстоятелност/, Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. са имали качеството ответници в производството по това дело, а Р. А. К. е техен частен правоприемник, както и че недвижимият имот, предмет на гр.д.№9827/2005г. и на настоящето дело е идентичен, с оглед на което на основание чл.298 ГПК е прието, че е налице идентичност на страните по двете производства, идентичност на искането /доколкото искането по ревандикационен иск обхваща и искането да бъде установено правото на собственост на ищеца по отношение на ответника/, както и идентичност на предмета.
Изложени са съображения, че макар влязлото в сила решение №232375/16.07.2008г. по гр.д.№9827/2005 по описа на СРС, 46 състав да не съдържа изричен установителен диспозитив, с който да се признава по отношение на Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. правото на собственост на „Софкнига“ ЕООД /в несъстоятелност/ върху процесния недвижим имот, същият имплицитно се съдържа в осъдителния диспозитив и се обхваща от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по ревандикационния иск, тъй като ревандикационният иск съдържа в себе си положителен установителен иск за собственост и осъдителен иск за предаване на владението или държането. Тези съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, изразена в посоченото от въззивния съд решение №33/02.03.2011г. по т.д.№417/2010г. на ТК на ВКС. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора Р. А. К. основание за допускане на касационно обжалване по въпроса ползва ли се влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.108 ЗС относно установяване принадлежността на правото на собственост, след като в решението липсва установителен диспозитив. В същия смисъл са и съображенията, съдържащи се в мотивите към т.2А на ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, че независимо от диспозитива на съдебното решение, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
В съответствие с практиката на ВКС /включително посочената в обжалваното решение – решение №513/26.01.2012г. по гр.д.№890/2010г. на ВКС/ въззивният съд е приел, че решението, с което е уважен положителен установителен иск за собственост установява със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост на предявилото иска лице е възникнало на предявеното с иска основание и съществува към момента на приключване на съдебното дирене. С оглед на това, доколкото с влязлото в сила решение №232375/16.07.2008г. по гр.д.№9827/2005г. на СРС, 46 състав, е признато, че правото на собственост на „Софкнига“ ЕООД /в несъстоятелност/ съществува към момента на приключване на съдебното дирене /14.04.2010г./, въззивният съд е приел, че никоя от страните по гр.д.№9827/2005г., както и техните правоприемници с оглед разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК, не може да повдига правно релевантен спор за наличието на пороци в придобивното основание, на което е било признато правото на собственост на дружеството. С оглед на това възражението на Р. А. К., с което се оспорват правата на „Софкнига“ ЕООД, е прието за преклудирано. Този извод съответства на трайно установената и непротиворечива практика на тричленни състави на ВКС, според която предметът на силата на пресъдено нещо съвпада с предмета на делото – тя обхваща спорното право с неговите характеристики – юридически факт, съдържание на правото и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни правоприемници / решение №299/13.12.2013г. по гр.д.№1924/2013г., Първо ГО на ВКС; решение №20/20.02.2017г. по гр.д.№617/2015г., Първо ГО на ВКС/. Забраната на чл.299 ГПК не е налице когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл. 235, ал.3 ГПК / чл. 188, ал.3 ГПК- отм./ най – късно страните могат да изнасят нови факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, които да бъдат взети предвид от съда /решение № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №299/13.12.2013г. по гр.д.№1924/2013г. на Първо ГО на ВКС/, както в настоящия случай е приел и въззивният съд, разглеждайки възражението на Р. А. К. за придобиване правото на собственост по давност. Във висящото производство, според трайно установената практика на ВКС, ответникът по иска по чл. 108 ЗС следва да изчерпи всичките си възражения и основания, на които държи имота, след което те се преклудират и той не може да ги противопостави в нов процес за същото материално право, поради което той, както и негов частен правоприемник, не може след това да бъде признат за собственик на основание, което е съществувало преди приключване на устните състезания по предявения против него петиторен иск /решение №299/13.12.2013г. по гр.д.№1924/2013г. на Първо ГО на ВКС; решение №133/14.03.2011г. по гр.д.№2020/2009г. на Първо ГО на ВКС /. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите Р. Б. П. и М. Б. В. основание за допускане на касационно обжалване по въпроса налице ли е идентитет при повторно предявен иск за собственост за един и същи имот, когато страните по делата са различни /в случая правоприемници на страните по първото дело/ и една от страните се позовава на различно придобивно основание за възникване на собствеността.
Според трайно установената практика на ВКС, силата на присъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни – ищците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани да им помагат, от друга страна / решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №50/8.05.2014г. по гр.д.№6235/2013г. на Второ ГО на ВКС/. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, при което всеки от посочените органи при упражняване на служебната си дейност е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор между страните. Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК / е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо/ т.18 от ТР№1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС; решение №49/14.04.2011г. по т.д.№561/ 2010 г. на Първо ТО на ВКС; решение №115/10.01.2012г. по т.д.№883/2010г. на Първо ТО на ВКС; решение №314/15.01.2018г. по гр.д.№4301/2014г., Четвърто ГО на ВКС/.
За преклудирано от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение №232375/16.07.2008г. въззивният съд е приел и правоизключващото възражение за възникнало в патримониума на Е. Б. Ш., М. Б. В. и Р. Б. П. право на собственост върху спорните 65.76% идеални части от процесния недвижим имот на основание настъпила реституция през 1992г. с влизане в сила на ЗВСОНИ, като са изложени съображения, че силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен положителен иск за собственост, преклудира всички възражения на ответниците по този иск срещу съществуването на правото на собственост /както тези, които са направени, така и пропуснатите/, които се основават на факти и обстоятелства, възникнали до момента на приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, включително правоизключващите. Тези съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на тричленни състави на ВКС, вкл. на посоченото от въззивния съд решение №513/26.01.2012г. по гр.д.№890/2010г. и на посочените по-горе решения на тричленни състави на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите Р. Б. П. и М. Б. В. основание за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е едно лице да се позове на ново придобивно основание при спор за собственост, по което не е формирана сила на пресъдено нещо както и по въпроса следва ли съдът да вземе предвид новоткритите доказателства, които не са представени и приети в предходното дело и молбата за отмяна е оставена без разглеждане поради заличаването на една от страните. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице и поддържаното от касатора Р. А. К. основание за допускане на касационно обжалване по въпроса когато след влизане в сила на решение по иск с правно основание чл.108 ЗС са открити и станали известни нови доказателства, дали основание за отправено искане за отмяна на решението, което искане е оставено без уважение поради липса на надлежна страна /ищеца-ЮЛ, което след влизане на решението в сила е прекратило съществуването си с приключило производство по ликвидация/, влязлото в сила решение не е привеждано в изпълнение и е предявен иск от трето лице /няма идентичност на страните в двете производства/ – с претенции за собствеността на същия имот, при разглеждане на иска следва да се направи нова преценка на спора относно принадлежността на правото на собственост, като се вземат предвид и обсъдят новите доказателства, които не са били известни и не са взети предвид при разглеждане на първия спор – завещанието на Б. П. и оригиналите на акции от „Мадара“АД, държани от ответниците.
В съответствие с посочената по-горе практика на тричленни състави на ВКС за преклудиране на незаявените основания от страна на ответник по спор за собственост, в обжалваното решение са изложени съображения, че наличието на основание за отмяна на влязлото в сила решение, основано на откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено, е ирелевантно за възникването и разпростирането на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, когато пътят за провеждане на този извънреден способ е преграден, както в настоящия случай – подадената от Е. Ш., М. В. и Р. П. молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение от 25.10.2010г. по гр.д.№11868/2009г. на СГС, с което първоинстанционното решение по гр.д.№98217/2005г. е оставено в сила, е оставена без разглеждане, тъй като „Софкнига“ ЕООД междувременно е заличено. Поради това е прието, че представеното с молбата за отмяна саморъчно завещание на Б. Р. П. в настоящето производство не следва да бъде обсъждано.
Изложени са съображения, че в настоящето производство следва да бъде обсъдено направеното от Р. А. К. възражение за придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност, но при това следва да бъдат съобразени обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение №232375/16.07.2008г. по гр.д.№9827/2005г. на СРС, 46 състав. Прието е, че с образуването на гр.д.№9827/2005г. владението на Е. Ш., М. В. и Р. П. е прекъснато и придобивна давност по отношение на „Софкнига“ ЕООД /в несъстоятелност/, респективно по отношение на правоприемника „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД, за периода до влизане в сила на решението по делото /11.11.2011г./ не е текла, след което в тяхна полза е започнала да тече нова давност, като владението им е било недобросъвестно, доколкото с влязлото в сила решение по гр.д.№9827/2005г. правото им на собственост върху имота е отречено. С оглед на това и доколкото от 11.11.2011г. до датата на предявяване на иска по настоящето дело /21.10.2014г./ не е изтекъл изискуемият от чл.79, ал.1 ЗС давностен срок, въззивният съд е приел възражението за придобивна давност за неоснователно.
Тези съображения изцяло съответстват на посочената по-горе практика на тричленни състави на ВКС за възможността при последващ спор за собственост съдът да разгледа и да се произнесе по придобивните основания, които са се осъществили след влизане в сила на решението по предходното дело. В същия смисъл е и разрешението, дадено в посочените от касаторите решения на тричленни състави на ГК и ТК на ВКС.
Не е налице и поддържаното от касатора Р. А. К. основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предложените последно ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Настоящият случай обаче не е такъв с оглед посочените по-горе като имащи значение за изхода на спора въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС логично, последователно и обосновано. Съображенията на касатора, съдържащи се в изложението към касационната жалба, са основани преди всичко на твърдения за неправилност на решението, постановено от първоинстанционния съд по гр.д.№9827/2005г., както и на въззивното решение при обжалването, откъдето се извежда поддържаната от касатора теза за необходимостта повторно да бъде извършена преценка на предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСОНИ въз основа на представените в настоящето производство нови доказателства. Тези съображения се поглъщат от останалите основания за допускане на касационно обжалване, които същият касатор поддържа и не биха могли да обосноват извод за очевидна неправилност на обжалваното решение по вече изложените съображения.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1572, постановено от Софийския апелативен съд, ГК, 12 състав на 25.06.2018г. по в.гр.д.№555/2018г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: