О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 10.06. 2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4247 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от адв. А. Б. в качеството му на процесуален представител на К. С. Н., М. Н. Н., Н. К. Н., С. К. Н., Б. Х. К. и В. Б. К., с искане да бъде изменено определение № 212 от 23.04.2019 г. постановено от ВКС по настоящето дело в частта му за разноските като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответниците по касация Н. Г. Б. и Л. Г. И. разноски за адвокатско възнаграждение в размер съответно на 2400 лева и 3000 лева и моли същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Поддържа също така, че разноските са присъдени незаконосъобразно, като счита, че в първа фаза на делбеното производство и при решение, с което се допуска делба, разноски не се присъждат и не се дължат.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата по молбата – Л. Г. И. изразява становище за неоснователност на същата като твърди, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено в срок до съдебното заседание.
За да се произнесе по молбите съдът взе предвид следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица, но по същество е неоснователна. Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е своевременно. Ответниците по касационната жалба са направили искането си за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и са представили доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на касаторите-жалбоподатели, поради което последните не биха могли да направят възражението за прекомерност и искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определение № 212 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 4247/2018 г. на ВКС, I г. о., с което същите са присъдени.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалните представители на ответниците по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност, депозираният отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа искане да не бъде допускано касационното обжалване като е даден отговор на всички поставени в приложението въпроси и съображения на касаторите и е анализирана приложената съдебна практика. Обосновавано е поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК.
В Гражданския процесуален кодекс от 2008 г. са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай, с оглед действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК, не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на адв. К. А. от ответника Н. Г. Б. – 2400 лева и на адв. В. К. от ответницата Л. Г. И. – 3000 лева.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на молителите, че в производството по допускане на съдебна делба всеки един от съделителите едновременно е и ищец и ответник, поради което разноски изобщо не се дължат, като страните заплащат разноски се присъждат едва във втората фаза на делбата съобразно правилото на чл. 355 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др., разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост – за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. В случая по делото са били повдигнати спорни въпроси, по който се е развило касационно производство, поради което и следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от К. С. Н., М. Н. Н., Н. К. Н., С. К. Н., Б. Х. К. и В. Б. К., по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 212 от 23.04.2019 г. по гр. д. № 4247/2018 г. на ВКС, I г. о., в частта за присъдените на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство като неоснователна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: