1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 12.06.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 137 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№11219/02.08.2018г., подадена от Л. С. Т., С. Р. Т., М. Р. Т. и А. Р. Т., чрез процесуалния им представител адв.Ц. П. И. от АК-Стара З., срещу решение №I-48, постановено от Бургаския окръжен съд на 21.06.2018г. по в.гр.д.№646/2018г.
С обжалваното решение въззивният съд след отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта относно определените квоти на страните в допуснатия до делба съсобствен вследствие наследяване от общия им наследодател Р. С. Т. /починал на 01.01.2015г./ недвижим имот – апартамент в [населено място] с площ от 74.84кв.м., с идентификатор………….., ведно с избено помещение от 5/50кв.м. и 7.6285% ид.части от общите части на сградата, построена в имот с идентификатор …………. по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] е постановил делбата да бъде извършена при квоти по 1/6 идеална част за всеки един от съделителите Л. С. Т., С. Р. Т., М. Р. Т., А. Р. Т., Р. Р. С. и П. Р. С..
В изложението към подадената от Л. С. Т., С. Р. Т., М. Р. Т. и А. Р. Т. касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3, както и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по определени въпроси в противоречие с практиката на ВКС , както и по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1.Налице ли е окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите /фактическа раздяла/, което е основание за оборване на законовата презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, при условие, че съпругът е живял и е гледан от съпругата си до неговата смърт и са налице доказателства за извършване на съвместни разпоредителни действия на съпрузите в периода до неговата смърт, включително в периода на придобиване на имота;
2.Задължена ли е страната, която твърди, че имотът е придобит по време на фактическа раздяла между съпрузите, да представи конкретни доказателства за наличието на такава и за отсъствието на съвместен принос към датата на придобиване на имота, както и ако твърди, че имотът е придобит с лични средства на единия съпруг да се представят конкретни доказателства за това /поддържат противоречие с определение №94/18.02.2016г. по гр.д.№287/2016г. на Първо ГО на ВКС; определение №149/10.03.2016г. по гр.д.№680/2016г. на Първо ГО на ВКС/;
3.Следва ли да се приеме, че е налице липсата на принос на единия съпруг по отношение на имот, придобит по време на брака, без да се изследва въпросът за произхода на средствата, с които този имот е придобит и без да се събират каквито и да било доказателства в тази насока /поддържат противоречие с решение №13/16.02.2016г. по гр.д.№3888/2015г. на Трето ГО на ВКС; определение №332/30.05.2016г. по гр.д.№1872/2016г. на Първо ГО на ВКС; решение №72/07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г. на Първо ГО на ВКС; определение №26/18.01.2016г. по гр.д.№3114/2015г. на първо ГО на ВКС; определение №94/18.02.2016г. по гр.д.№287/2016г. на Първо ГО на ВКС; ТР №5 от 29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл и по процесуално-правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение №466/03.01.2013г. по гр.д.№1262/2011г. на Четвърто ГО на ВКС/, и който е от значение за точното прилагане на закона, а именно допустимо ли е лице, което е процесуален представител на страна по делото, да бъде допуснато и разпитано в качеството на свидетел.
Поддържат, че е налице и очевидна неправилност на атакувания съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, която произтича от формираните от въззивния съд изцяло неправилни изводи, че от двадесет години наследодателят и съпругата му са били в окончателна фактическа раздяла, поради което процесният имот е лична собственост на наследодателя. Считат, че тези изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства и са в пълно противоречие с практиката на ВКС по редица материално-правни въпроси, подробно формулирани в изложението, като преценката на съда досежно това дали процесният имот е бил съпружеска имуществена общност или е лична собственост на единия от съпрузите е направена само и единствено на базата на недоказани твърдения, без да се обсъдят всички доказателства по делото и без изобщо да се изследва произхода на вложените парични средства.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, съделителите Р. Р. С. и П. Р. С. чрез процесуалния си представител адв.Р. К., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на разноски при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Касационната жалба на Л. С. Т. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Л. С. Т. е предявила иск за делба на находящия се в [населено място] недвижим имот с твърдението, че правото на собственост е придобито на 18.04.2002г. от Р. С. Т., починал на 01.01.2015г., по време на техния брак, поради което поддържа, че делбата следва да бъде допусната при квоти 7/12 идеални части за нея и по 1/12 за останалите съделители – деца на починалия Р. С. Т..
В подадения отговор на исковата молба съделителите Р. Р. С. и П. Р. С. са оспорили претендирания от Л. С. Т. дял в съсобствеността с твърдението, че имотът в [населено място] е придобит от наследодателя Р. С. Т. по време на фактическата му раздяла с Л. С. Т., т.е. че не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а като лично имущество на наследодателя. Поддържат, че Л. С. Т. и Р. С. Т. са били във фактическа раздяла от 1995г. и от тогава всеки от тях е имал отделно домакинство и напълно самостоятелен живот. Отговорът съдържа изявление за предявяване на насрещен иск по чл.21, ал.4 СК за липса на какъвто и да е принос от страна на Л. С. Т.. При уточняване на така предявения насрещен иск на 29.03.2016г. посочват, че липсата на принос от страна на Л. С. Т. се изразява в това, че са били във фактическа раздяла с наследодателя от 1995г. до смъртта му, както и че имотът и придобит с лични средства на Р. Т..
Между страните не съществува спор, че са наследници на Р. Т., починал на 01.01.2015г., както и че Л. С. е негова преживяла съпруга, а останалите съделители – негови деца. Не съществува спор също така, че процесният апартамент е придобит на името на Р. Т. през 2002г. /н.а.№127/2002г./ по време на брака му с Л. С. Т. чрез договор за покупко-продажба.
Спорен е въпросът дали процесният апартамент е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и съответно е принадлежал общо на Р. Т. и Л. С. Т. или е представлявал лично имущество на наследодателя като придобит по време на фактическа раздяла, евентуално като придобит с лични средства на наследодателя.
Постановявайки обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че трайна е фактическата раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, както и че придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена общност когато е придобито по време на настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, тъй като в този случай бракът съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. Прието е, че при наличие на подобен спор, съдът, въз основа на доказателствата по делото, следва да прецени дали са налице всички положителни и отрицателни елементи от състава на фактическата раздяла, а именно дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснати ли са всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите, придобиването на имота не е с общи усилия за нуждите и благополучието на семейството.
В конкретния случай въззивният съд е приел, че Р. С. Т. и Л. С. Т. не са живели заедно от 1995г. и оттогава не поддържат икономически отношения, нямат общо домакинство, всеки води напълно самостоятелен живот. С оглед на това е прието, че процесният имот е лична собственост на наследодателя, независимо, че е закупен по време на брака му с Л. С. Т. – придобит е на негово име по време на настъпила няколко години преди това окончателна фактическа раздяла и без по делото да е установено, бившата му съпруга има някакъв принос при неговото придобиване. Прието е, че тези обстоятелства обосновават извод, че презумпцията по чл.21, ал.3 СК следва да се счита оборена и СИО не би могла да възникне.
Посочено е, че наличието на трайна фактическа раздяла се установява на първо място от представения по делото препис от искова молба за прекратяване на брака по гр.д.№42653/2014г. по описа на СРС, Трето ГО, 80 състав, с която наследодателят Р. Т. е заявил, че е във фактическа раздяла със съпругата си повече от 20 години, нямат общо домакинство и всеки води напълно самостоятелен живот, както и че е напуснал семейното жилище в [населено място]. Прието е, че тези изявления кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели Ч. и Б., като е взето предвид, че според св.Ч. след фактическата раздяла наследодателят се е установил да живее и работи в [населено място], където първоначално живеел на квартира и като събрал пари, купил апартамента /през 2002г./ и тъй като не споменавал, че преди това е живял в София и е семеен, св.Ч. разпознава като негово семейство малолетните Р. и П. и майка им. Взето е предвид, че според св.Б. преди да почине Р. е живял повече от 6-7 години на семейни начала с Б., с която имат две деца – П. и Р. и че е във фактическа раздяла със съпругата си повече от 25 години.
Посочено е, че тези показания не се опровергават от показанията на свидетелите Г. и А., които са заявили, че Р. починал при жена си в София, тъй като последните години не бил добре, като дори св.Г. е заявил, че съпрузите са били известно време разделени.
Взето е предвид също така, че по делото не се установява Л. Т. да е имала какъвто и да е принос за закупуването на апартамента в [населено място] нито дори да го е посещавала приживе на Р..
Изложени са съображения, че след като през 1995г. съпрузите са разделили домакинството и всеки е заживял сам за себе си, без да имат никакви финансови взаимоотношения помежду си, това не означава, че съпрузите въобще не са се виждали през годините и не са поддържали контакти във връзка с обща собственост, която са притежавали /доколкото разпореждането с такава не е било възможно без съпругата/.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават необходимостта касационно обжалване да бъде допуснато по въпроса налице ли е окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите /фактическа раздяла/, което е основание за оборване на законовата презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, при условие, че са налице доказателства за извършване на съвместни разпоредителни действия на съпрузите в периода до неговата смърт, включително в периода на придобиване на имота. Касационно обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед неговата специфика и предвид обстоятелството, че такъв въпрос до настоящия момент не е бил поставян на разглеждане пред ВКС.
Тъй като изводът на въззивния съд за липса на принос при придобиването на процесния имот от страна на Л. Т. е следствие от констатацията, че собствеността е придобита по време на фактическата раздяла между съпрузите, в която хипотеза не подлежи на изследване обстоятелството с какви средства е платена цената, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия въпрос.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е лице, което е процесуален представител на страна по делото, да бъде допуснато и разпитано в качеството на свидетел, тъй като адв.Б. не е установено да е имал качеството „процесуален представител“ на малолетните Р. Р. С. и П. Р. С. по настоящето дело за делба – представеното по делото пълномощно е общо, не съдържа изявление за упълномощаване по конкретно дело за делба и има нотариална заверка на подписа на упълномощителя Б. Х. У. от 23.01.2015г., която дата предхожда датата на постъпване на исковата молба за делба в съда /19.11.2015г./.
Подадената от съделителите С. Р. Т., М. Р. Т. и А. Р. Т. касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима – подадена при липса на правен интерес от обжалване на въззивното решение, тъй като в касационната жалба се поддържа, че квотите на тези трима съделители от допуснатия до делба имот следва да бъдат по 1/12 идеална част, докато определените им с обжалваното решение квоти са по 1/6 идеална част, т.е. два пъти по-големи от посочените в касационната жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №I-48, постановено от Бургаския окръжен съд на 21.06.2018г. по в.гр.д.№646/2018г. по подадената от Л. С. Т. касацонна жалба.
Да се изпрати съобщение до касатора Л. С. Т. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства от касатора Л. С. Т. за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ГК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. Р. Т., М. Р. Т. и А. Р. Т. касационна жалба.
В частта, с която подадената от С. Р. Т., М. Р. Т. и А. Р. Т. касационна жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщението.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: