6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 01.04.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3732 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10836/11.06.2018г., подадена от Т. И. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Б. Г. от САК, срещу решение №985, постановено от Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав на 23.04.2018г. по в.гр.д.№4391/2017г., в частта, с която решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. И. Н. и В. Н. – гражданин на Република Северна Македония, против Т. И. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено, че предявилите иска лица са собственици на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а.№…, том I, рег.№…., дело №…/2000г. на нотариус М. К., сключен от довереник И. М., действащ от свое име и за тяхна сметка, на апартамент №9 с идентификатор ………, намиращ се в [населено място],[жк], със застроена площ 72.93кв.м., състоящ се от : дневна-трапезария, кухня, спалня и сервизни помещения, при съседи: апартамент №10, коридор, апартамент №8 и улица, заедно с мазе №9, намиращо се на сутерена, с площ 4.36кв.м., при съседи: двор, коридор, мазе №10 и мазе №19, заедно с припадащите му се 1.727% идеални части от общите части на сградата; както и да бъде признато за установено, че Б. И. Н. е собственик на 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VP…. от кв.23А по плана на [населено място], местност „М. 1“, цялото с площ 1669кв.м., при съседи: парцел VII-…., …, …, парцел V-…, …., …. и от две страни улици за останалата ? идеална част от правото на собственост върху имота и идеалните части от дворното място, както и в частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. Н. и В. Н. са осъдени да заплатят на Т. И. М. разноски по делото над 1500лв. до 3000лв. и вместо това е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.292, ал.2 ЗЗД по отношение на Т. И. М., че Б. И. Н. и В. Н.-гражданин на Република Македония, са собственици на ? идеална част от процесния апартамент, както и че Б. И. Н. е собственик на ? идеална част от 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, по силата на договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№…, том I, рег.№…, дело №…/2000г. на нотариус М. К., сключен от довереник И. М., действащ от свое име и за сметка на Б. И. Н. и В. Н., като Т. И. М. е осъден да им заплати сумата 216.50лв. за държавна такса за въззивното производство.
В изложението към подадената от Т. И. М. касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /определение №875 от 16.09.2009г. по гр.д.№707/2009г. на ВКС, Второ ГО/ по въпроса правната норма на чл.292, ал.2 ЗЗД изчерпателно ли изброява лицата, по отношение на които правата и задълженията от сделки с трети лица, придобити от довереника по договор за поръчка, се считат за права и задължения на доверителя, както и възможно ли е участник в правоотношенията по този законов текст да е различен от посочените в него видове лица, а именно довереник, доверител и трето лице.
Според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно като неправилността се състои в погрешното тълкуване на чл.292, ал.2 ЗЗД и в излизането извън буквалния смисъл на правната норма, която ясно очертава кръга на лицата, по отношение на които правата и задълженията на довереника от сделки с трети лица се считат за права и задължения на доверителя. Поддържа, че за да се приеме, че нормата на чл.292, ал.2 ЗЗД е приложима и по отношение на наследниците на довереника, то е необходимо тези наследници да се причислят към някоя от двете групи, очертани от чл.292, ал.2 ЗЗД, т.е. или да са страна по договора или да са трети недобросъвестни лица, докато в обжалваното решение въззивният съд изрично отхвърля възможността наследниците на довереника да са трети лица по отношение на договора за поръчка.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса какво е положението на наследниците на довереника по договор за поръчка от гледна точка на фикцията по чл.292, ал.2 ЗЗД; наследникът на довереника по договор за поръчка явява ли се трето лице по смисъла на чл.292, ал.2 ЗЗД; има ли значение добросъвестността на наследника на довереника по договор за поръчка в хипотезата на чл.292, ал.2 ЗЗД. Счита, че доколкото по този въпрос не е налице практика на ВКС, а те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ППВС №7 от 27.12.1965г.; ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; решение №217 на ВКС, IV ГО по гр.д.№761/2010г.; решение №205 от 16.10.2017г. по гр.д.№5227/20106г. на IV ГО на ВКС; решение №124 от 12.10.2017г. по гр.д.№4080/2016г. на ВКС, III ГО; определение №54 от 01.02.2010г. по т.д.№808/2009г. на ВКС; решение №93/06.07.2010г. по т.д.№808/2009г. на ВКС, I ТО; определение №156/12.04.2013г. на ВКС, II ГО по гр.д.№2254/2013г. и решение №200/21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на ВКС/ и по процесуално-правен въпрос – длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения на страните и конкретно, следваше ли САС да обсъди възражението на Т. И. М. за изтекла в негова полза придобивна давност, както и следваше ли САС да обсъди възражението му за погасяване по давност на правото на ищците да искат извършване на отчетна сделка.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Б. И. Н. и В. Н., чрез процесуалния си представител адв.И. Б. от АК-Б., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Б. И. Н. и В. Н. са предявили срещу Т. И. М. иск за признаване правото им на собственост върху процесния недвижим имот, като твърдят, че са възложили на И. Т. М., наследодател на ответника по предявения иск, с договор за поръчка от 10.05.2000г., да придобие апартамента от свое име, но за тяхна сметка, а ако апартаменът не е завършен, да придобие от свое име, но за тяхна сметка правото на строеж. Твърдят, че на 10.05.2000г. И. М. с техни средства е купил правото на строеж за апартамента, заедно с идеални части от поземления имот, като до момента на подаване на исковата молба апартаментът се владее от тях. На 15.12.2007г. довереникът И. М. починал и оставил за свои наследници по закон дъщеря Б. Н. и син Т. М.. Твърдят, че поканили Т. М. да извърши отчетната сделка, но той не се явил в посочения от тях ден и час и отказвал да извърши отчетната сделка.
В отговора на исковата молба Т. М. е оспорил предявения срещу него иск с твърдението, че И. М. е закупил апартамента със свои средства; че договорът за поръчка не е породил действие, тъй като предявилите иска лица не са изпълнили задължението си да заплатят необходимите разноски за изпълнението на поръчката; че договорът за поръчка е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като от съдържанието му не става ясно дали е с предмет конкретна вещ или право на строеж; че между договора за поръчка и договора за покупко-продажба няма връзка, тъй като се отнасят до различни обекти; че правото да се иска отчетна сделка е погасено по давност; че дори договорът за поръчка да е породил действие, то задължението за извършване на отчетната сделка е погасено със смъртта на довереника и не е наследимо; че в негова полза е изтекла 5-годишна придобивна давност за периода ог 16.12.2007г. до 16.12.2012г., през който период спокойно, явно и открито е владял наследената ? идеална част от апартамента.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Изложени са съображения, че доколкото поради косвеното представителство овластителната сделка остава скрита, в тежест на този, който твърди, че е натоварил другиго да действа за него при сключването на придобивната сделка е да докаже овластителната, като доверителят има против косвения представител право на иск за собственост върху вещта въз основа на договора за поръчка, при което за воденето на този иск не е необходимо предварително скритият пълномощник да е отчел дейността си.
Изводът за допустимостта на прекия иск за собственост въззивният съд е обосновал със съображения, че скритият пълномощник действа от свое име, но за чужда сметка, като в отношенията с третото лице, с което се договаря, той придобива имота за себе си, но във вътрешните му отношения с поръчващия собственик е последният, защото това е и целта на дадения мандат. Прието е, че по силата на съдебното решение в подобна хипотеза скритият упълномощител ще може да се легитимира като собственик на придобития в изпълнение на поръчката имот.
Прието е, че в случая е установено, че отношенията между предявилите иска лица и наследодателя И. М. се уреждат от института на косвеното представителство, доколкото договорът за поръчка от 10.05.2000г. е сключен в предвидената от закона форма и не е съчетан с упълномощителна сделка. Прието е за установено, че предявилите иска лица са заплатили продажната цена на имота, както и че в изпълнение на задължението по договора за поръчка довереникът И. М. е закупил от свое име за сметка на предявилите иска лица процесния апартамент с договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№…./2000г.
Изложени са съображения, че като косвен представител И. М. е дължал прехвърляне на придобитите с изпълнителната сделка права чрез отчетна сделка, но по делото няма данни, а и не се твърди такава да е била извършена, като със смъртта на довереника на 15.12.2007г. договорът за поръчка е прекратил действието си.
Прието е, че в отношенията между страните по делото, включително и за наследника на косвения представител, правните последици от изпълнителната сделка по скрито представителство настъпват направо за доверителите и не е необходимо сключването на каквато и да е нова сделка.
И след като в процеса е безспорно установено, че предявилите иска лица и наследодателя на Т. М. са били обвързани от валидно сключен договор за поръчка и е установено наличието на скрит пълномощник при сключването на договора по н.а.№……./2000г. за придобиване на правото от името на наследодателя И. М. за сметка на Б. Н. и В. Н., въззивният съд е приел, че предявеният директен иск за собственост срещу наследника на довереника с позоваване на действителните отношения помежду им е основателен за ? идеална част от имота и за тази част следва да бъде уважен.
В основата на изводите на въззивния съд стои тезата за прякото настъпване на правата от сключения на 10.05.2000г. договор за покупко-продажба за доверителите, която правна последица е настъпила още приживе на довереника. И тъй като спрямо довереника предявилите иска лица са се легитимирали като собственици на процесния недвижим имот още преди неговата смърт, то според въззивния съд тези им права са противопоставими и на неговия наследник.
С оглед така изложените съображения настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че поради липса на трайно установена съдебна практика досежно възможността доверителите да предявят пряк /директен/ иск за право на собственост срещу довереника, както и за противопоставимостта на техните права по същия ред и на неговия наследник по закон, е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за правното положение на наследниците на довереника в хипотеза, при която приживе на последния отчетна сделка не е била сключена. Касационно обжалване по този въпрос, обобщаващ поставените от касатора, следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните, тъй като в противоречие с практиката на ВКС /решение №217 на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№761/2010г.; решение №205/16.10.2017г. по гр.д.№5227/2016г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №124/12.10.2017г. по гр.д.№4080/2016г. на Трето ГО на ВКС; решение №93/06.07.2010г. по т.д.№808/2009г. на Първо ТО на ВКС; решение №200/21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на Второ ГО на ВКС/ въззивният съд не е обсъдил възраженията на касатора за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност, както и за погасяване на правото да се иска сключването на отчетна сделка. По този въпрос касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №985, постановено от Софийски апелативен съд на 23.04.2018г. по в.гр.д.№4391/2017г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.292, ал.2 ЗЗД по отношение на Т. И. М., че Б. И. Н. и В. Н.-гражданин на Република Македония, са собственици на ? идеална част от процесния апартамент, както и че Б. И. Н. е собственик на ? идеална част от 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, по силата на договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№………., том I, рег.№………., дело №……../2000г. на нотариус М. К., сключен от довереник И. М., действащ от свое име и за сметка на Б. И. Н. и В. Н., като Т. И. М. е осъден да им заплати сумата 216.50лв. за държавна такса за въззивното производство.
Указва на касатора Т. И. М. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 433лв. /четиристотин тридесет и три лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: