5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 19.03.2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3670 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№76/29.06.2018г., подадена от С. Ю. Ю. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.М. Ю. С. от АК-К., срещу решение №100, постановено от Окръжен съд-Кърджали на 29.05.2018г. по в.гр.д.№53/2018г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е допуснато да се извърши съдебна делба при равни дялове между Н. В. Ю. и С. Ю. Ю. на недвижим имот, представляващ търговска сграда, находяща се в [населено място] поле, община Кърджали, представляваща едноетажна масивна сграда, изградена през 1959г., със застроена площ от 325кв.м., с частичен сутерен, разположен в североизточната част на сградата, с полезна площ от 40кв.м., състояща се от три обособени търговски обекта: 1/ресторант, заемащ източната част на сградата със застроена площ от 187.90кв.м., състоящ се на етажа от зала за консумация, топла кухня, подготвителна, миялно, три склада, хладилна камера, баня, коридор и в сутерена-три складови помещения, коридор и стълбищен подход; 2/ магазин, разположен в югозападната част на сградата със застроена площ от 80.40кв.м., състоящ се от търговска зала и склад; 3/ закусвалня, разположена в северозападната част на сградата със застроена площ от 56.70кв.м., състояща се от входно предверие, търговска зала и подготвителна, ведно с 325/525 ид.части от УПИ …….., кв….. по плана на [населено място] поле, община Кърджали, при граници: от север-УПИ ……, от запад-улица, от юг-улица, от изток-УПИ ……-общ.
В изложението към подадената от С. Ю. Ю. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Касаторът поддържа, че практиката на ВКС е константна и еднопосочна, че придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата, не е съпружеска имуществена общност, както и че придобиването на имущество в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва приноса на другия съпруг-нетърговец /в какъвто смисъл според касатора е разрешението, дадено в ТР №2 от 27.12.2001г. по тълк.д.№2/2001г. на ОСГК на ВКС; решение №225 от 10.03.2016г. по гр.д.№1958/2015г. на ВКС, Първо ГО; решение №36 от 31.03.2015г. по гр.д.№3386/2014г. на ВКС, Второ ГО. Счита, че в противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд е приел, че не се установява да е придобил процесния имот с лични средства, при което е игнорирал направеното възражение за трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 СК, вместо което е изградил правните си изводи въз основа на чл.22, ал.3 СК, каквато хипотеза според касатора не е предмет на спора.
Според касатора преценката на въззивния съд относно това, кога е настъпила фактическата раздяла между страните, се базира изцяло на търговските взаимоотношения помежду им, докато според практиката на ВКС /решение №80/01.06.2017г. по гр.д.№3812/2016г. на ВКС, Първо ГО/ търговските отношения имат за цел реализиране на печалба за търговеца и не могат да се квалифицират като семейни имуществени отношения.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
-придобиването на недвижим имот в резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва ли по своето естество приноса на другия съпруг-нетърговец, при положение, че към датата на придобиване на вещта едноличният търговец е бил заличен, съгласно разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР ЗТРРЮЛНЦ;
-в контекста на придобит имот с финансови средства, реализирани от търговска дейност като едноличен търговец, при положение, че към датата на придобиването на вещта едноличният търговец е бил заличен съгласно разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР ЗТРРЮЛНЦ, произходът на финансовите средства имат ли значение за доказване на трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 СК;
-даденото разяснение от ВКС, ОСГК с ТР №2 от 27.12.2001г. по тълк.д.№2/2001г., че придобитото от едноличния търговец в резултат на реинвестиране на печалбата не е съпружеска имуществена общност, може ли да намери приложение в хипотезата на заличен едноличен търговец към датата на придобиване на вещта.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. В. Ю. чрез процесуалния си представител адв.И. Н. от АК-П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Н. В. Ю. е предявила срещу С. Ю. Ю. иск за делба на процесния недвижим имот с твърдението, че имотът е придобит през 2012г. по време на брака на страните в режим на съпружеска имуществена общност, която след прекратяването на брака през 2015г. се е превърнала в обикновена съсобственост при равни квоти.
С. Ю. Ю. оспорва иска за делба, като в отговора на исковата молба твърди, че имотът е придобит по време на фактическата раздяла на страните, която датира от 2010г., както и че е придобит изцяло с негови лични средства, реализирани от стопанската дейност, която е извършвал като едноличен търговец. С оглед на тези твърдения прави възражение за трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 СК.
Между страните не съществува спор, че са бивши съпрузи, като бракът, сключен на 14.09.2006г., е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение, постановено по гр.д.№8/2015г. по описа на РС-Кърджали, влязло в сила на 27.02.2015г., както и че по време на брака на 20.12.2012г. /н.а.№…, том …, дело №…/2012г./ С. Ю. Ю. чрез пълномощника си Ю. Ю. Ю. /негов брат/ е закупил от Б. Б. М. процесния недвижим имот за сумата от 5000лв.
Досежно момента на настъпване на фактическата раздяла между страните, полаганите за детето и домакинството грижи, осигуряване на финансови средства за семейството и за установяване с какви средства е закупен процесния недвижим имот, съделителите са ангажирали гласни доказателства – съделителят С. Ю. Ю. е направил искането в отговора на исковата молба, а съделителката Н. В. Ю.-в проведеното на 29.03.2017г. открито съдебно заседание.
Като е взел предвид, че показанията на двете групи разпитани по делото свидетели /св.М. Т. и св.Д. Б., приятелки на Н. В. Ю., и св.Ю. Ю. /брат на С. Ю. Ю./ и св.Е. Ю. /приятел на С. Ю. Ю./ са разнопосочни относно обстоятелствата кога са се разделили страните, кой от двамата се е грижел за роденото от брака дете, полагала ли е труд Н. В. Ю., е приел, че следва да кредитира показанията на св.Т. и Б. като незаинтересовани, обективни и последователни, докато показанията на брата на С. Ю. Ю. и неговия приятел следва да бъдат кредитирани частично в частта, с която Ю. Ю. не отрича, че Н. В. Ю. е работила в златарски магазин и че през 2013-2014г. е имала бизнес начинания със С. Ю. Ю.. В останалата част, че Н. В. често е отсъствала от дома, въззивният съд е приел, че не следва да кредитира показанията на св.Ю. Ю. като заинтересован от изхода на делото, а тези на св.Е. Ю.-като изолирани и неподкрепени от други доказателства.
Прието е, че от показанията на св.Т. и Б. се установява, че страните по делото са живели заедно и са се разделили преди около две години спрямо разпита им пред първоинстанционния съд /проведен на 07.07.2017г./, а разводът им бил през 2015г., че Н. В. през цялото това време е била заедно със съпруга и детето си, за което се грижели с любов, че когато детето било на 2 години /през 2011г./ то било оперирано и майката е била с него в болницата, че в периода 2009-2013г. е работила в златарски магазин, че имала трудов договор с работодател „А.-А. Ю.“, което се установява и от представените по делото писмени доказателства.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за начина, по който съдът следва да извърши преценка досежно момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите на първо място, доколкото изводът на съда, че наличието на общи бизнес начинания има значение за извършването на тази преценка противоречи на становището, изразено от тричленен състав на ВКС, Първо ГО в решение №80/01.06.2017г. по гр.д.№3812/2016г. Освен това, доколкото изводът на съда е основан и на преценката на квалифицираните като разнопосочни свидетелски показания, извършена само на основата на заинтересованост и обективност, касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като значение за отговора на въпроса има и обстоятелството по какъв начин съдът следва да извърши анализа на събраните доказателства и по-специално на показанията на разпитаните по делото свидетели.
Поставените от касатора въпроси, касаещи твърдението му за придобиване на правото на собственост със средства, представляващи реализирана печалба от търговската му дейност като едноличен търговец, не обосновават наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като по делото не е установено цената на имота да е платена с такива средства, за което въззивният съд е направил изрична констатация в обжалваното решение и доколкото в касационната жалба не се съдържат оплаквания за нейната неправилност.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №100, постановено от Окръжен съд-Кърджали на 29.05.2018г. по в.гр.д.№53/2018г. по подадената от С. Ю. Ю. касационна жалба.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40.00лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ГК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: