9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София,05.03. 2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3295 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№2246/30.04.2018г., подадена от А. Б. М., П. Д. П. и С. С. С. чрез процесуалния им представител адв.П. А. от САК, срещу решение №43/14.02.2018г., постановено от Пернишкия окръжен съд, ГК по в.гр.д.№604/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по предявения от А. Г. Т. отрицателен установителен иск, че А. Б. М., М. С. С., С. С. С. и П. Д. П. не са собственици на имот с площ от 5.772 дка, ограничени от букви А. по скица, неразделна част от решение №44/30.04.2009г. по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд, представляващи част от незастроен и неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя, трета категория, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ/ с площ от 13.840 дка в м.“Б. б.“, К., [община], при граници: полски път, почивна станция, язовир, наследници на Г. и Е. Й., наследници на И. П., наследници на И. и Я. П., за който съгласно решение на ОС Перник по гр.д.№856/2008г. се приема, че се припокрива частично с имот №003041, ливада, находяща се в землището на [населено място], ЕККАТЕ 35434, [община], м. „П.“, с площ от 10.245дка, трета категория.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на чл.280, ал.2 ГПК, като основните въпроси, които се поставят са следните:
1.Одобрена от съда спогодба между страни по конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, прехвърля ли права;
2.Съдебната спогодба за разваляне на договор за покупко-продажба в частта за правото на собственост върху процесния имот може ли да произведе вещно-транслативен ефект;
3.Дори да бъде прието, че съдебната спогодба по чл.87, ал.3 ЗЗД има характер на договор на разпореждане и възпроизвежда транслативно действие, то такова действие може ли да се породи между лица, които нямат право да се разпореждат със спорните правоотношения, какъвто е конкретният случай, с оглед влязло в сила решение спрямо спорния имот и страните по нея /в случая срещу купувача по сделката и ответник по влязлото в сила решение и праводателя му – ответник по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД;
4.Обвързан ли е продавачът оп развален договор за покупко-продажба със силата на пресъдено нещо на съдебно решение по уважен положителен установителен иск за собственост, заведен по-рано срещу купувача по разваления договор;
5.Праводателят и правоприемниците на ответник, спрямо когото има влязло в сила решение за собственост в полза на други лица, обвързани ли са от това решение;
6.Допустимо ли е завеждане на отрицателен установителен иск от лице, придобило права върху имота от страна-продавач по развален договор за покупко-продажба, срещу лица, които с влязло в сила решение са признати за собственици на имота по отношение на купувача по разваления договор, което решение е вписано в Агенция по вписванията преди съдебното решение за разваляне на договора; и ако е допустимо, влязлото в сила решение противопоставимо ли е на правото, което ищецът твърди, че притежава и което обосновава правния му интерес.
В подкрепа на тезата си за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос касаторите сочат определение №433/31.07.2012г. по гр.д.№402/2012г. на Второ ГО и определение №832/31.10.2016г. по гр.д.№695/2015г. на ТО на ВКС.
7.Обратното действие на разваляне на договор за покупко-продажба засяга ли правата, придобити от лицата, които са признати спрямо купувача по разваления договор за собственици на процесния недвижим имот с влязло в сила решение, което е вписано в Агенция по вписванията преди вписването на съдебната спогодба за разваляне на покупко-продажбата;
8.Възможно ли е да бъде придобит по давност недвижим имот, за която е проведена и завършена процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и след това е продаден от правоимащия по решението на ПК на трето лице, като основанието, на което е установена фактическата власт произтича от договора за покупко-продажба.
Тезата си за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос касаторите обосновават с решение №96/27.05.2014г. по гр.д.№5198/2013г. на Първо ГО на ВКС и определение №1030/11.11.2009г. по гр.д.№982/2009г. на Второ ГО на ВКС.
9.Предявяването на извънсъдебни претенции към даден имот смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС.
Обосновавайки тезата си за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос касаторите се позовават на решение №376/12.03.2013г. по гр.д.№260/2012г. на Първо ГО на ВКС, решение №276/20.11.2014г. по гр.д.№3036/2014г. на Първо ГО на ВКС, решение №88 от 27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на Второ ГО на ВКС.
10.Образуваното производство за разваляне на договор за покупко-продажба на база на внесена в съда съдебна спогодба спира ли давността относно упражняваното владение върху процесния имот от трети за страните на това инициирано дело лица;
11.Към завеждането на исковата молба, изтекла ли е в полза на ответниците придобивна давност по отношение на новия приобретател и ищец по настоящето дело;
12.Изтеклата придобивна давност, установена с влязло в сила съдебно решение, разпростира ли своето действие спрямо всички лица, респективно спрямо последващ съдебното решение приобретател.
Според касаторите този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №27 от 15.04.2016г. по гр.д.№3554/2015г. на Първо ГО на ВКС.
В рамките на този въпрос касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/2009г. на ВКС и по приложението на нормата на чл.19 ЗСПЗЗ в хипотеза на подадени заявления за възстановяване правото на собственост и произнасяне на административния орган с решения за възстановяване на собствеността.
13.Допустимо ли е въвеждането на правна конструкция от съда служебно и без да е сезиран с такъв тип възражение, като този въпрос касаторите поставят с оглед обстоятелството, че общината не е страна в настоящия спор, както и с оглед обстоятелството, че техните праводатели са придобили правото на собственост върху имота от [община].
14.За конкретния случай, отнасящ се до спор за собственост между частни физически лица, относима ли е хипотезата на ЗИДЗС, ДВ.бр.33 от 1996г. и то в случай, че правоимащият собственик-общината, на която е възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ, се е разпоредила с процесния имот в полза на една от страните по спора и то преди влизането на това изменение /въведения мораториум/ в сила;
15.Ако се приеме, че процесната земя има общински характер, то на това основание съдът има ли задължение да прекрати производството по делото с оглед на обстоятелството, че статутът на имота не може да бъде различен за отделните страни по делото;
16.Има ли действие ЗИДЗС, ДВ.бр.33 от 1996г., по отношение на лицата, придобили добросъвестно недвижими имоти чрез разпоредителна сделка с общината и държавата;
17.Има ли задължение въззивната инстанция да извърши анализ на всички доказателства по делото и да обсъди всички доводи на страните.
По този въпрос касаторите поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС и решение №292 от 20.01.2016г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№952/2015г.
Досежно соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК съображения в изложението не се съдържат.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Г. Т. чрез процесуалния си представител адв.А. Л. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
А. Г. Т. е предявила срещу А. Б. М., М. С. С., С. С. С. и П. Д. П. иск за признаване за установено, че същите не са собственици на имот с площ от 5.727 дка, ограничени от букви А. по скица, неразделна част от решение №44/30.04.2009г. по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд, представляващи част от незастроен и неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя, трета категория/, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ с площ от 13.840 дка, м.“Б. б.“, К., [община], за който с решението по гр.д.№856/2008г. е прието, че се припокрива частично с имот № ….., с твърдението, че тя е закупила през 2014г. /н.а.№….., том ….., рег.№….., дело №…../…..г./ от Р. Б. И. ливада, съставляваща имот №….. .
От фактическа страна по делото е установено, че на 22.04.2014г. /н.а.№ ….., том ….., рег.№….., дело №…./…..г./ А. Г. Т. е закупила от Р. Б. И. ливада, находяща се в м. „П.“ в землището на [населено място], съставляваща имот №….. , като нейният праводател се е легитимирал като собственик на имота въз основа на възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ /решение №РГ-33 от 15.06.2005г. на ОСЗГ-К. за възстановяване в стари реални граници на наследниците на И. В. Р., един от които е Р. Б. И./ и сключен на 20.10.2005г. /н.а. №….. , том ….. , рег.№….. , дело №…../….. г./ договор, с който Р. Б. И. изкупува частите на останалите наследници на И. В. Р. от този имот.
На 16.12.2005г. /н.а.№….., том ….., н.д.№…../….. г./ Р. Б. И. продава имота на П. Ц. П. и Ц. Н. В..
През 2007г. А. Б. М., М. С. С. и П. Д. П. предявяват срещу П. Ц. П. и Ц. Н. В. иск за признаване правото на собственост, като с решение №44/30.04.2009г. по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд са признати за собственици на 5.727 дка, ограничени по букви А. по скица, неразделна част от решението, и представляващи част от незастроен неурегулиран поземлен имот /бивша земеделска земя трета категория, находяща се в терен по §4 ЗСПЗЗ, с площ от 13.840 дка в м.“Б. б.“, К., [община].
През 2012г. П. Ц. П. и Ц. Н. В. предявяват срещу Р. Б. И. иск за разваляне на сключения на 16.12.2005г. договор за покупко-продажба, като по образуваното гр.д.№169/2012г. е постигната съдебна спогодба, одобрена от съда в съдебно заседание, проведено на 08.05.2013г., съгласно която по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД сключеният помежду им на 16.12.2005г. договор за покупко-продажба на недвижим имот се разваля, П. Ц. П. и Ц. Н. В. връщат имота на Р. Б. И., като му предават владението върху него.
Спогодбата е вписана в СВ-гр.Р. на 17.07.2013г., след което на 22.04.2014г. Р. Б. И. продава имота на А. Г. Т..
Правата си А. Б. М., М. С. С. и П. Д. П. извеждат от сключен на 11.10.2005г. /н.а.№….., том ….., н.д.№…../…..г./ договор, съгласно който купуват незастроен поземлен имот с площ от 13.840 дка в м.Б. б. на [населено място], от [фирма]-в ликвидация, което дружество е придобило този имот от [община] по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 14.06.1996г. /н.а.№….., том ….., н.д.№…../…..г./. На [община] пък правото на собственост върху този имот е възстановено по реда на ЗСПЗЗ с решение №15/24.03.1995г. на ПК-К., което е представено при сключването на договора за покупко-продажба през 1996г. За правата на [община] на 01.02.1996г. е съставен и Акт за общинска собственост, в който като придобивно основание е посочено решение №15/24.03.1995г. на ПК.
Във връзка с позоваването от страна на А. Б. М., М. С. С., С. С. С. и П. Д. П. на изтекла в тяхна полза петгодишна придобивна давност, по делото са разпитани свидетелите Д. П. /баща на ответника П. П./, И. Б. и Д. Накашев, според които от закупуването на имота от общината ответниците по предявения иск /сега касатори/ поддържат имота, ходили там за риба с приятели, имали намерение да правят там станция, поправяли оградата, подравнявали терена и били много учудени, когато през 2005г. им казали, че имотът е възстановен на някой друг. Това наложило да се води дело, което спечелили.
От заключенията на изслушаните по делото единична и тройна СТЕ се установява, че партидата по КВС за имот ….. е открита на 21.06.2005г., като имотът е получен от обединяване на имот ….. /образуван от разделянето на бивш имот …../ и имот ….. /образуван при разделянето на имот ….. /. Според експертите бивши имоти ….., ….., ….., ….. в КВС са отразени като земеделски земи по чл.19 ЗСПЗЗ, стопанисвани от [община], като разделянето е извършено поради възстановяване на части от тези имоти на бивши собственици-физически лица след 2000г. Имот № ….. според вещите лица не попада в обхвата на околовръстния полигон на [населено място], не попада в територия по §4 ППЗСПЗЗ и предназначението му не е променяно от земеделско в друго и обратно.
Съобразявайки така установените факти въззивният съд е приел, че за А. Г. Т. е налице правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, доколкото решение №44/30.04.2009г., постановено по гр.д.№856/2008г. на Пернишкия окръжен съд е вписано в Службата по вписванията-Р. и по този начин правото й на собственост върху имота е публично оспорено.
За неоснователно е прието възражението на ответниците по иска /сега касатори/, че въпросът за собствеността на имота е бил разрешен с решение и е недопустимо да бъде преразглеждан, като са изложени съображения, че решението не може да обвърже лица извън субективните предели, очертани от чл.298 ГПК, т.е. страните по делото, техните наследници и правоприемници, а в случая Р. Б. И. /праводател на А. Г. Т./ не е участвал като страна по делото, а и като праводател на участвалите в производството по гр.д.№856/2008г. П. Ц. П. и Ц. Н. В.. С оглед на това въззивният съд е приел, че Р. Б. И. не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решение №44/30.04.2009г., което не се променя и от обстоятелството, че впоследствие Р. Б. И., П. Ц. П. и Ц. Н. В. са развалили сделката помежду си.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на практиката на ВКС. Според съображенията, съдържащи се в мотивите към т.3Б от ТР №4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС, ако собственикът предяви иск само против приобретателя по една сделка и по делото бъде установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик, праводателят няма да бъде обвързан от постановеното решение, тъй като не е страна по делото. Тези съображения са възприети в последващата практика на ВКС, поради което понастоящем не може да се приеме, че тази практика по поставените от касаторите въпроси е непротиворечива. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи обвързаността на продавача по развален договор за покупко-продажба от силата на пресъдено нещо на съдебно решение по уважен положителен установителен иск за собственост, заведен по-рано срещу купувача по разваления договор.
Въззивният съд е приел, че А. Г. Т. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с представените по делото писмени доказателства, докато ответниците по иска /сега касатори/ не доказват наличието на право на собственост. Прието е, че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи извод, че са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността на [община], като са изложени съображения, че в разпоредбата на чл.12 ЗСПЗЗ изрично са посочени документите, въз основа на които може да бъде признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, както и че възстановяването в стари реални граници изисква допълнително наличието на топографски елементи, които да бележат тези граници, а при възстановими граници следва да са налице кадастрален, комасационен или частичен земеустройствен план отпреди образуването на ТКЗС или аеро или фотоснимки, но по делото такива доказателства не са представени.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси за правните последици от сключена пред съд и одобрена спогодба за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД – по подобни въпроси въззивният съд не се е произнасял. Мотивите на обжалваното решение съдържат само изброяване на представените по делото писмени доказателства, но не и конкретни съображения какви факти установяват тези доказателства, както и какви са правните им последици.
Основното съображение, поради което въззивният съд е приел предявения отрицателен установителен иск за основателен е, че ответниците по иска не са придобили имота въз основа на придобивна давност, тъй като този имот представлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ и като такава не може да бъде придобит по давност. Изложени са съображения, че и общинска земя не може да бъде придобита по давност предвид неколкократните изменения на правната регламентация на възможността за придобиване на общинска земя по давност /§1 ЗР на ЗДЗС/, при което заради законодателните изменения и наложения мораториум за придобиване на общинска земя по давност, в периода 1995-2015г. няма 10-годишен период, с който общинската земя да е можела да бъде придобита по давност.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос по приложението на чл.19 ЗСПЗЗ, а именно прилага ли се разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ в хипотеза на подадени заявления за възстановяване правото на собственост и произнасяне на административния орган с решения за възстановяване на собствеността. Касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е разрешен от въззивния съд в противоречие с тезата, застъпена от тричленен състав на Второ ГО на ВКС в решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/2009г.
Въззивният съд е приел, че ответниците по иска не доказват противопоставимо валидно правно основание за установяване на твърдяното от тях владение и че са владели имота спокойно и безпроблемно в период от 10 години, а дори напротив от писмените доказателства и разпита на свидетелите е установено, че ответниците по иска са в постоянен спор с някои други собственици или администрация – подавани са жалби до прокуратурата, водени са дела, подавани са многократно молби за скици и нанасяне в КВС, по които молби са получавани откази. Прието е, че представеният проект за заснемане на имота показва единствено желанието на ответниците по иска да владеят имота, но не и спокойно владение.
Така изложените от въззивния съд съображения обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос предявяването на извънсъдебни претенции към даден имот смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е разрешен от въззивния съд в противоречие с тезата, застъпена от тричленни състави на ВКС в решение №376/12.03.2013г. по гр.д.№260/2012г. на Първо ГО на ВКС; решение №276/20.11.2014г. по гр.д.№3036/2014г. На Първо ГО на ВКС и решение №88/27.07.2016г. по гр.д.№661/2016г. на Второ ГО на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №43/14.02.2018г., постановено от Пернишкия окръжен съд по в.гр.д.№604/2016г.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /:двадесет и пет лева/ и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: