1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 16.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4181 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М. Ц. Д., чрез адвокат Л. М., подадена срещу решение № 22 от 14.05.2018 г. по гр. дело № 379/2017 г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 485 от 17.11.2014 г. по гр. дело № 2217/2013 г. на Районен съд – Видин. С потвърденото първоинстанционно решение е допуснато да бъде извършена делба между С. Д. Г., Ц. Й. Ф., Б. Й. Г., М. Д. Н., А. Л. М., Р. Л. Н., С. М. П., Г. Ц. А. и М. Ц. Д. на следните недвижими имоти: ливада от 3.239 дка, четвърта категория, в м. „П. г.“, съставляваща имот № …….. по картата на землището на [населено място]; лозе от 0.451 дка, трета категория, местността „Р. г.“, съставляващо имот № …….. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.129 дка, четвърта категория, местността „П. г.“, съставляваща имот № ………. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.070 дка, шеста категория, местността „К. с.“, съставляваща имот № …………. по картата на землището на [населено място]; нива от 0.132 дка, шеста категория, местността „К. с.“, съставляваща имот № …………… по картата на землището на [населено място]; нива от 10.000 дка, пета категория, местността „Т.“, съставляваща имот № ………… по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 4.986 дка, шеста категория, местността „Г. б.“, съставляваща имот № ………….. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 7.007 дка, трета категория, местността „Г. в.“, съставляваща имот № ………….1 по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.703 дка, четвърта категория, местността „Г./Л.“, съставляваща имот № ……….. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.997 дка, трета категория, местността „Б. б.“, съставляваща имот № ………. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 22.006 дка, четвърта категория, местността „С.“, съставляваща имот № ………. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 5.999 дка, четвърта категория, местността „С.“, съставляваща имот № ……….. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.998 дка, шеста категория, местността „К. с.“, съставляваща имот № ……….. по плана за земеразделяне на землището на [населено място]; нива от 3.999 дка, пета категория, местността „Д. б.“, съставляваща имот № ………. по плана за земеразделяне на землището на [населено място], с права: С. Д. Г. (починала в хода на процеса, с конституирани наследници Г. А. Г., Б. Г. П. и Е. Г. А.) – 6/24 ид.ч., Ц. Й. Ф. и Б. Й. Г. – по 3/24 ид.ч. за всяка, М. Д. Н., А. Л. М. и Р. Л. Н. – по 1/24 ид.ч. за всеки, С. М. П. – 3/24 ид.ч., Г. Ц. А. и М. Ц. Д. – по 3/24 ид.ч. за всеки.
М. Д. счита обжалваното от него решение за незаконосъобразно и неправилно, като оспорва изводите на съда по направеното от жалбоподателя възражение за изтекла придобивна давност.
В изложението към касационната жалба М. Д. се позовава на основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси в противоречие със зъдалжителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателни решения, както и в противоречие с практиката на ВКС. Формулира следните въпроси:
1. Какъв е преклузивният срок, в който ответник по иск за делба може да направи възражение за придобиване по давност по отношение на делбен имот.
Жалбоподателят сочи, въззивният съд е приел, че това е едномесечният срок за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, като това му становище е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд в ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, както и с практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК и установена в решение № 51/2.06.2016 г. по гр.д. № 68/2016 г., ІІ г.о., и решение № 18/3.02.2015 г. по гр.д. № 4619/2014 г. Излага, че според цитираните решения в делбеното производство не намира приложение общата разпоредба на чл.131, ал.2, т.5, във вр. с чл.133 от ГПК относно преклудирането в срока за отговор на исковата молба на възраженията, посочени в чл.342 от ГПК, които възражения имат обуславящо значение за обекта и участниците в имуществената общност и дяловете на последните. Възражението на ответника-съделител, че е придобил някой от делбените обекти по давност, по същество е възражение против включването му в делбата по смисъла на чл.342 от ГПК, което по силата на закона се преклудира след първото по делото заседание във фазата на допускане на делбата, и същото не е обхванато от приложното поле на задължителните указания на т.4 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК относно преклудиране на възраженията за придобивна и погасителна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба в общия исков процес.
2. Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността.
М. Д. твърди, че в обжалваното въззивно решение съдът е приел, че правното основание за възникване на съсобствеността е наследяването, поради което Д. следва да бъде разглеждан като наследник и съсобственик на процесните имоти. По тази причина същият следва да манифестира пред другите наследници намерението си за своене. Жалбоподателят счита, че така приетото от въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, както и с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК и материализирана в решение № 2/11.05.2016 г. по гр.д. № 3532/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. Излага, че презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл.79, ал.1 от ЗС. Жалбоподателят сочи, че процесните имоти са възстановени през 1998-1999 г., като към момента на възстановяването на земеделските земи, имащи статут на новооткрито наследство, и четирите деца на наследодателя са били живи и наследственото правоприемство е в тяхно лице. При това положение М. Д. – син на сина на общия наследодател, се явява трето на съсобствеността лице и презумпцията на чл.69 от ЗС намира приложение.
От ответниците по касационната жалба е подаден отговор от Б. Г. П., Г. А. Г. и Е. Г. А., които считат жалбата за неоснователна.
За да допусне имотите до делба, въззивният съд е приел, че направеното от М. Ц. Д. възражение за изтекла придобивна давност е недопустимо, тъй като не е било наведено с отговора на исковата молба, а по-късно – в първото редовно проведено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Въпреки това е разгледал възражението и по същество, като го е намерил за неоснователно. В тази връзка въззивният съд е изложил мотиви, съгласно които М. Д. не притежава качеството на наследник към момента на възстановяване правото на собственост на процесните делбени имоти, а такъв е неговият баща. Посочил е, че въпреки това, тъй като правното основание за възникване на съсобствеността е наследяването, М. Д. също следва да бъде разглеждан като наследник. Съдът е направил извод, че възражението за придобивна давност е неоснователно, тъй като по делото не е доказано намерението на Д. да осъществява фактическата власт върху процесните имоти като свои и това негово намерение за своене да е категорично доведено до знанието на останалите сънаследници. Същевременно въззивният съд се е позовал на сключения на 11.11.2014 г. договор за аренда на делбените имоти, по който арендодатели са М. Д. и останалите съсобственици, като е приел, че със сключването му М. Д. е потвърдил, че не е имал намерение да свои имота като свой. Изложил е и мотиви, че нито един от свидетелите на Д. не е идентифицирал със съответните им белези имотите, владени от него. Съгласно решението ползването на общата вещ по никакъв начин не означава, че съсобственикът се е превърнал във владелец, тъй като съсобственикът се счита за владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, като за да се трансформира във владелец, съсобственикът следва явно да отрича правата на другите съсобственици и да демонстрира права, изключващи техните – нещо което М. Д. не е установил по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС счита, че не следва да допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението: Какъв е преклузивният срок, в който ответник по иск за делба може да направи възражение за придобиване по давност по отношение на делбен имот.
Възприетото във въззивното решение по този въпрос действително противоречи на практиката на ВКС, обективирана както във визираните от жалбоподателя съдебни актове, така и напр. в решение № 311/4.01.2012 г. по гр. дело № 503/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно която възражение за изтекла в полза на съделител придобивна давност може да се заяви с отговора на исковата молба или най-късно в първото заседание (чл.342 от ГПК). Така формулираният въпрос обаче няма значение за изхода на спора по делото, доколкото въззивният съд е изложил съображения по същество по направеното възражение за придобивна давност.
Касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да бъде допуснато по втория – материалноправен, въпрос: Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността.
Този въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. По него решението на въззивния съд влиза в противоречие с посочените в изложението към касационната жалба ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, както и с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК и материализирана в решение № 2/11.05.2016 г. по гр.д. № 3532/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 14.05.2018 г., постановено по гр. дело № 379/2017 г. на Окръжен съд – Видин.
УКАЗВА на жалбоподателя М. Ц. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: