О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3428 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 183 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 175/2018 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 179/17.10.2017 г. по гр. дело № 527/2016 г. на Районен съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от М. М. Я. срещу А. М. А., А. М. Я., А. Н. Н. и Г. Ю. Н. искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за 3 бр. недвижими имота в [населено място], обл. Р.. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло направените в него изводи, че наследодателката на ищеца и първите две ответници – тяхната майка М. А. Х., не се легитимира като собственик на процесните имоти в местността „Б.“ и местността „Г. п.“, защото видно от решенията на ПК – [населено място] на л.37 и л.39 от делото те са възстановени в полза на лица, които не се установява в процеса да са праводатели на М. А. Х.. Ето защо същите имоти не са могли да бъдат придобити от ищеца чрез наследствено правоприемство. Относно имота в местността „Б. г.“ съдът е посочил, че видно от решението на ПК на л.38, той е възстановен на А. А. Ч., баща на М. А. Х.. което обосновава извод за собствеността на наследодателката на ищеца върху този имот заедно с множество други наследници на А. А. Ч.. По делото обаче не са представени удостоверения за наследници, въз основа на които да се определят в идеални части правата на праводателката. Въз основа на така изложеното, въззивният съд е заключил, че ищецът не е доказал правата си на собственост върху всеки от претендираните имоти и техния размер. Посочил е, че е недопустимо наведеното едва във въззивната жалба ново основание на исковете – придобиване на имотите от наследодателката Х. по силата на давностно владение. Съгласно решението споразумителният протокол на л.47 от делото, на който се позовава ищецът, няма характер на документ, удостоверяващ наследяване, за да бъде направен извод, че М. Х. е едноличен собственик на земеделските земи.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от М. М. Я., който счита обжалвания от него акт за незаконосъобразен, неправилен и необоснован, като твърди, че няма мотивен анализ и мотиви на съда относно позоваванията на ищеца на факти и доказателства, установяващи осъществявано от праводателката му М. Х. добросъвестно владение върху процесните имоти, продължило повече от 10 години – от датата на споразумителния протокол от 8.02.1993 г. и въводите във владение от 27.07.1994 г. и 25.10.1994 г. до смъртта й на 9.03.2008 г. Жалбоподателят заявява, че е доказана родствената връзка на наследодателката му с А. А. Ч. и А. А. Х. Ч.. Тя и сестра й М. А. М. (упълномощена във връзка с възстановяването на земеделските земи на А. М. А.), извършили всички действия по възстановяване собствеността на земеделските земи на посочените три лица, включително процесните имоти, след което М. Х. и М. М. си поделили земите със споразумителен протокол от 8.02.1993 г. След възстановяване на имотите от поземлената комисия М. Х. била въведена във владение на имотите №№ …… и ……., съответно, на 25.10.1994 г. и 27.07.1994 г., а М. М. била въведена на 16.11.1994 г. във владение на имот № ………… Съгласно споразумителния протокол от 8.02.1993 г. М. М. предоставила на М. Х. разпореждането, владението и ползването на имота № ……….. Жалбоподателят твърди, че безспорно доказано е, че той и ответниците А. и А. са единствените наследници на М. Х., поради което и по силата на ЗН той има право да получи 1/3 ид.ч. от процесните имоти – №№ ……, ……. и ………., придобити от М. Х. по давност. Ответниците А. А. и А. Я. са се позовали на този факт на изтекла давност и са се снабдили с нотариален акт за собственост № 138/2011 г. в тяхна полза, въпреки че самите те не са владели имотите непрекъснато в продължение на 5 или на 10 години.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 4.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка формулира следните правни въпроси от значение за изхода на делото, които според М. Я. са разрешени в противоречие с цитираните тълкувателни решения:
1) Допустимо ли е М. Я., като въззивник в производството по въззивно гр. дело № 175/2018 г. на Окръжен съд – [населено място], да използва за първи път защитно средство, представляващо фактическото твърдение, свързано с изгодни за него правни последици, отнасящо се до право на собственост поради настъпила придобивна давност за М. А. Х. по отношение на процесните имоти № ………., № ……… и № ………. , подробно описани в петитума на исковата молба, и явява ли се тя наследодател по отношение на тези имоти на ищеца и ответниците; 2) Следва ли въззивният съд в производството по въззивно гр. дело № 175/2018 г. на Окръжен съд – [населено място] да обсъди и направи мотивен анализ, мотивни изводи и да се произнесе относно позоваването на въззивника М. М. Я. за настъпила придобивна давност, имаща за последица придобиване на право на собственост на М. А. Х. върху процесните имоти № …….., № ………. и № ………., подробно описани в петитума на исковата молба, и тъй като е владяла тези имоти в изискуемия от чл.79 от ЗС срок , но е починала преди да се позове на тази придобивна давност, то придобивното основание осъществено ли е от нея като наследодател, следва ли тези имоти да се включат в нейното наследство и като неин наследник, каквото твърдение се съдържа в исковата молба на М. Я., същият да претендира права на собственост до размера на неговата идеална част, с произтичащите от това последици за него и ответниците по делото.
Насрещните страни А. М. А. и А. М. Я. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намират жалбата за неоснователна.
Насрещните страни А. Н. и Г. Ю. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
В исковата молба се твърди, че М. А. Х., починала на 8.03.2008 г., е майка на М. М. Я., А. М. А. и А. М. Я.. Поддържа се, че по силата на решение № 7-94/11.02.1994 г. на ПК – [населено място] на М. Х. били възстановени земеделски земи, представляващи три ниви с имотни номера: …… с площ от 25,001 декара, № ………… с площ от 8,996 декара и № ………. с площ от 10,000 декара. Сочи се, че до смъртта си М. Х. извършвала всички действия на управление и разпореждане с процесните имоти, свързвани с ползването, сключването на договори за отдаването под наем, получаването на наем/рента за съответната стопанска година. Противно на тези безспорни факти, през 2011 г. двете сестри на ищеца – ответници по делото, се снабдили с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който били признати за собственици на въпросните ниви въз основа на осъществено давностно владение върху тях. Ищецът счита, че същите не са осъществили непрекъснато владение върху нивите в продължение на 10 години, който е изискуемият от закона период за придобиване на право на собственост върху недвижимости по давност, поради което 1/3 ид.ч. от имотите принадлежи на него. Ищецът релевира твърдения, че през 2015 г. двете сестри-ответници са прехвърлили правото на собственост върху трите ниви на А. Н. Н. по време на брака му с Г. Ю. Н.. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на 1/3 ид.ч., от процесните недвижими имоти, както и да отмени описания нотариален акт за собственост на земеделски земи, придобити по давност и наследство, в частта относно удостовереното право на собственост над 2/3 ид.ч., както и да осъди А. Н. Н. и Г. Ю. Н. да отстъпят собствеността и предадат на ищеца владението на 1/3 ид.ч. от всеки един от имотите. В условията на алтернативност и при положение, че фактическата власт върху имотите се упражнява от всеки един от ответниците, то същите да отстъпят собствеността и владението на 1/3 ид.ч. от всеки един от тези имоти.
В подадената въззивна жалба М. Я. е навел доводи, аналогични на тези в касационната жалба, визирани по-горе, за придобиване на процесните имоти от М. Х. по силата на давностно владение, започнало през 1993 г. – 1994 г. и продължило до нейната смърт.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр. второ от ГПК – за проверка вероятната недопустимост на въззивното решение, предвид съображенията на въззивния съд досежно несъответствието между поддържаното от ищеца становище за правопораждащите за собствеността на праводателката му факти и наведените в исковата молба твърдения – от една страна, М. Я. се позовава на осъществена земеделска реституция в полза на майка му М. А. Х., а от друга – на осъществявано от последната продължително и непрекъсвано до смъртта й владение върху процесните имоти.
В Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 175/2018 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по касационната жалба в размер на 55 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата, или на докладчика – за прекратяване, при неизпълнение на указанията относно държавната такса. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: