1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 28 септември 2018 година
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Фани Найденова
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
Бисер Цветков
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 72 А от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК, образувано по спор за подсъдност между Окръжен съд-Монтана и Административен съд-Монтана относно компетентния съд да разгледа искането на К. Б. Б. за заплащане от А. М. на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед №3367/30.05.2013г. на директора на А. М. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, представляващо пропусната възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 30.05.2013г.-31.07.2014г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение, считано от 01.08.2014г., законна лихва и разноски.
Искането е подадено до Административен съд – Монтана, който с определение от 08.01.2018г. е прекратил производството по образуваното адм.д.№453/2017г. и е изпратил делото на Районен съд – Монтана по компетентност, като е приел, че правното основание на заявената претенция е чл.67, ал.7, т.5 от Закона за държавния служител и като спор по чл.125 от този закон подлежи на разглеждане по общия исков ред.
РС-Монтана е разгледал спора и с решение, постановено на 29.03.2018г. е осъдил А. М. да заплати на К. Б. Б. сумата 1444лв. – имуществени вреди, представляващи пропусната възможност да получи допълнително възнаграждение да постигнати резултати за периода 31.05.2013г. – 31.07.2014г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба, както и сумата 470.22лв. обезщетение за забавено изпълнение, като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер като неоснователни.
По подадената от А. М. въззивна жалба е образувано производство по в.гр.д.№171/2018г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
С решение от 16.07.2018г. Окръжен съд – Монтана е обезсилил решението на РС-Монтана от 29.03.2018г. по гр.д.№132/2018г. в обжалваните части като недопустимо, повдигнал е на основание чл.122 ГПК във вр. с чл.135, ал.4 АПК спор за подсъдност и е прекратил производството по в.гр.д.№171/2018г. като неподсъдно на гражданския съд. Така постановеното въззивно решение с оглед цената на иска е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Като е взел предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства /наличие на заповед на директора на А. М. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, отменена с влязло в сила решение от 18.12.2013г. на Административен съд – София по адм.д.№6871/2013г./, както и отправеното до съда искане за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи да бъде получено допълнително възнаграждение за постигнати резултати, за което се твърди, че е в причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, ОС-Монтана е приел, че правното основание на претенцията е чл.1, ал.1 ЗОДОВ, който иск съгласно чл.1, ал.2 ЗОДОВ във вр. с чл.128, ал.1, т.5, чл.203 и чл.204 АПК е подсъден на административните съдилища. Изложени са съображения, че претендираното обезщетение за вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган, каквито са по своя характер на дейност и органите по назначаване и дисциплинарно наказващите органи, в какъвто смисъл според ОС-Монтана е и тълкуването, дадено в т.6 на ТП №2 от 19.05.2015г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, че само имуществените спорове извън глава шеста на Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. Доколкото в случая се иска заплащане на обезщетение за имуществени вреди в причинна връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт, а не се търси заплащане на дължимо допълнително трудово възнаграждение, което не е изплатено, ОС-Монтана е приел, че спорът следва да бъде разрешен по реда на ЗОДОВ, като компетентен да разгледа това искане е административният съд и е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд за определяне на компетентния съд.
Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства, приема, че делото е подсъдно на Административен съд – Монтана поради следните съображения:
Както последователно приемат в практиката си след влизане на АПК в сила ВКС и ВАС, правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл. 128, ал.l, т.5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание на държавен служител съответно представлява административен акт. Претенциите, свързани с правото на държавния служител да оспори законността на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, както и претенцията за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат по реда на съдебно – административния контрол, тъй като са следствие от издаването на административен акт, поради което и подлежат на разглеждане по същия ред, установен за обжалване на административни актове. Разпоредбата на чл. 124 ЗДСл, която определя подсъдността на споровете, възникнали във връзка с прилагане на закона повелява споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, да са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на АПК в зависимост от органа, издал съответния акт. Съобразно правилото на чл.125 от Закона за държавния служител, по общия исков ред се предявяват само останалите имуществени спорове, извън тези по глава шеста от Закона за държавния служител, т.е. споровете, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган. Нормата на чл. 125 ЗДСл се явява обща спрямо тази на чл.122 ал.З ЗДСл, доколкото последната се основава на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган, и когато са налице предпоставките на специалната норма, установеното в общата правило не намира приложение /в този смисъл и съображенията, съдържащи се в мотивите към т.6 на ТП №2 от 19.05.2015г. на ОС на съдиите от ГК на ВКС и Ос на Първа и Втора колегия на ВАС/. Още повече правото на допълнително възнаграждение за постигнати резултати е част от статута на държавния служител, който се регулира от административното право.
Освен това с влизането на АПК в сила е предвиден нов процесуален ред за осъществяване на вземания за обезщетения, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, като кодексът се отнася към ЗДСл и в частност нормата на чл.125 ЗДСл като по-нов специален закон към по-стар. Ето защо с влизане в сила на АПК на 01.03.2008 г. следва да се считат изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища исковете за обезщетения на основание на отменени административни актове независимо от разпоредбата на чл.125 ЗДСл.
По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искането на К. Б. Б. за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед №3367/30.05.2013г. на директора на А. М. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, представляващи пропусната възможност да получи допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 30.05.2013г.-31.07.2014г., е Административен съд – Монтана.
Изпраща делото по подсъдност на Административен съд – Монтана за произнасяне по искова молба с вх.№1626/13.10.2017г.
Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд – Монтана и Районен съд – Монтана за сведение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: