5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 28.12.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Каалинова Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2257 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№989/13.03.2018г., подадена от З. А. С., Н. Н. К., Б. Н. К., Г. А. С., А. А. Х. и А. А. Х. чрез процесуалния им представител адв.А. Ц. Д. от Т., срещу решение №19/12.02.2018г., постановено от Окръжен съд-Търговище по в.гр.д.№279/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от З. А. С., Н. Н. К. и Б. Н. К. против Г. Ш. М., И. Ш. С., А. А. Х., А. А. Х. и Г. А. С. иск за делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община] съгласно плана за земеразделяне както следва: 1/пасище с храсти с площ 8.999 дка, от които 2.609 дка трета категория и 6.390 дка девета категория, в м.“Б.“, представляващо имот с №004006 по плана за земеразделяне; 2/нива с площ от 23.204 дка трета категория в м.“Д.“, представляваща имот с №013008 по плана за земеразделяне; 3/нива с площ 9.293 дка трета категория в м.“К. п.“, представляваща имот с №014008 по плана за земеразделяне; 4/нива с площ 15.002 дка втора категория в м.“К.“, представляваща имот с №015001 по плана за земеразделяне; 5/нива с площ от 7.003 дка трета категория в м.“Текерлетарла“, представляваща имот с №016003 по плана за земеразделяне; 6/нива с площ от 0.555 дка трета категория в м.“Д. р.“, представляваща имот с №002038 по картата на землището.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1 от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС/ по въпроса може ли съсобственик да придобие по давностно владение наследствен имот без да е отблъснал владението на останалите съсобственици, без да е демонстрирал пред собственика на идеалната част своето своене на чуждата му идеална част, като касаторите поддържат, че съдът не е изследвал как и в какъв момент всеки един от сънаследниците е изгубил притежанието на своята идеална част, както и противоречивото и разнопосочно поведение на наследника, за когото съдът е приел, че е отблъснал чуждите владения.
Поддържат също така, че обжалваното решение е постановено и в противоречие с ТР №4 от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС.
Касаторите поддържат също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като твърдят, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като съдът не е отчел обстоятелството, че след смъртта на Н. К. неговите наследници като нови съсобственици от 2005г. имат необременени и нови права в съсобствеността.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът И. Ш. С. чрез процесуалните си представители адв.Д. П. от АК-Т. и адв.С. М. от АК-Т., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски по представен с отговора списък.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
З. А. С., Н. Н. К. и Б. Н. К. са предявили против И. Ш. С., Г. Ш. М., А. Х. А., А. А. Х., А. А. Х. и Г. А. С. иск за делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], с твърдението, че имотите са съсобствени между съделителите в качеството им на наследници на К. С. А., починал на 09.05.1997г.
Съделителят И. Ш. С. е оспорил така предявения иск за делба с твърдението, че е придобил правото на собственост върху процесните земеделски земи по давност, като самостоятелна фактическа власт е установена още от момента на възстановяване на собствеността от неговата майка Ш. К. А., която е противопоставила владението си на всички сънаследници и никой не е оспорил този факт.
Съделителите А. Х. А., Г. А. С., А. А. Х. и А. А. Х. изразяват становище, че имотите са обща собственост на наследниците на К. С. А. и следва да бъдат допуснати до делба.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за основателно възражението на съделителя И. Ш. С. за придобиване правото на собственост върху процесните земеделски земи по давност, с оглед на което е отхвърлил иска за делба.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на общия наследодател на страните К. С. А., който е починал на 09.05.1997г.
Прието е, че като законни наследници К. С. А. е оставил дъщеря Ш. К. А., син Н. К. С. и децата на починалата преди него негова дъщеря Ф. К. С., а именно Г. А. С., А. А. Х. и А. А. Х., а след като починала на 09.04.2007г., дъщерята на общия наследодател Ш. К. А. е оставила за свои законни наследници децата си Г. Ш. М. и И. Ш. С.. Починалият след наследодателя негов син Н. К. С. /починал на 08.01.2005г./ пък оставил за свои законни наследници З. А. С., Н. Н. К. и Б. Н. К..
Въз основа на представения по делото протокол за въвод във владение №19937/14.09.1992г. съдът е приел, че Ш. К. С., наследник на К. С. А., е въведена във владение на имотите, описани в решение №19846/08.09.1998г. и в посочените 6 броя скици. Взето е предвид обстоятелството, че по делото е представен договор за дарение от 28.02.1993г. без посочване името на дарителя, съгласно който е направено дарение на „сина на голямата си дъщеря Ш. земите си в бостанлъка, джевизлика, кара пелит, козлука, терлек тарла и градината до делото, ние ги работим заедно“, както и че процесните имоти, съгласно представените по делото договори за аренда в земеделието от 23.03.2016г. и 17.05.2016г. са отдадени под аренда от И. Ш. С., който с н.а.№23, том I, дело №17/2017г. е бил признат за собственик на основание давностно владение на останалите в наследство от К. А. недвижими имоти.
Въз основа на показанията на св.Г. С., съпруг на съделителката Г. С., и св.А. А., баща на съделителите А. Х., А. Х. и Г. С., е прието, че през 2002г. те трите ходили при леля си Ш., за да търсят дела от наследството си, като са искали да се извърши доброволна делба на имотите, и Ш. категорично им заявила, че имотите са нейни, а другите наследници нямат права по отношение на тях.
Обстоятелството, че Ш. А. е отрекла правата на останалите наследници на общия наследодател, е прието за установено и от показанията на св.М. М., А. А., А. М. и Е. М., като е взето предвид и обстоятелството, че част от тях са заинтересовани от изхода на спора /св.Е. М. е съпруга на И. С./.
С оглед на така изложените факти въззивният съд е приел, че останалите в наследство земи са били във владение на Ш. А., а след нейната смърт са останали във владение на нейния син И. С., които са установили владението още при възстановяване на собствеността и са ги владяли с намерението да ги своят. Прието е, че през 2002г. останалите наследници са предявили претенциите си по отношение на земите пред Ш. А., която по категоричен начин им заявила, че те нямат никакви права, а земите са нейни и оттогава до 2016г. никой от останалите наследници не е заявявал претенциите си, не е водил спорове за тези земи. Прието е, че Ш. А. е демонстрирала по този начин по отношение на останалите наследници на К. А. категорично и безсъмнено правата си спрямо всички имоти, останали в наследството, а не само по отношение на притежаваната от нея идеална част, като е манифестирала категоричното си намерение да владее имотите за себе си. Изложени са съображения, че именно това Ш. А. е демонстрирала с отказа си да извърши доброволна делба на земите, заявявайки в същото време на всички, че имотите са нейни и те нямат права по отношение на тях. Прието е, че след това ясно заявено намерение от нейна страна през 2002г. останалите наследници не са предприели никакви действия, с които да прекъснат установеното от нея владение и съответно започналата да тече в нейна полза придобивна давност, а дори да се приеме, че от възстановяването на собствеността през 1998г. до 2002г. Ш. А. не е демонстрирала ясно и несъмнено това свое намерение, то през 2002г. ясно и несъмнено е отблъснала владението на всички други наследници.
Прието е, че останалите наследници след като са възприели явно манифестираното от страна на Ш. А. намерение да владее имотите, за да ги придобие за себе си, не са се противопоставили по никакъв начин до 2016г., когато са предявили иск за делба, очевидно съзнавайки, че не притежават права по отношение на наследствените имоти, а след смъртта на Ш. А. през 2007г. владението по отношение на всички имоти с намерение за своене е продължило от нейния син – съделителя И. Ш. М., който е присъединил владението на праводателя си, като отново не е имало противопоставяне от страна на останалите наследници. Прието е, че владението на И. Ш. е било непрекъснато, необезпокоявано и е продължило повече от 10 години преди другите да предприемат действия по прекъсване на давността и до този момент в негова полза е изтекла придобивната давност.
Съпоставяйки изложените от въззивния съд съображения /че правата на останалите наследници са отречени от Ш. А., която е манифестирала през 2002г. категоричното си намерение спрямо всички тях да владее имотите за себе си/ със становището на съделителя И. Ш. С. /че той е придобил правото на собственост върху процесните земеделски земи по давност, като самостоятелната фактическа власт е установена от момента на възстановяване на собствеността от неговата майка Ш. К. А./, както и с обстоятелството, че съдът не е изложил съображенията си досежно момента и начина, по който са отречени правата на Н. К. С. и неговите наследници, обсъждайки при това само посещението на дъщерите на Ф. К. С. в дома на Ш. К. А. през 2002г., настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд, че правата на останалите наследници са отречени от Ш. А. през 2002г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №19/12.02.2018г., постановено от Окръжен съд-Търговище по в.гр.д.№279/2017г. по подадената от З. А. С., Н. Н. К., Б. Н. К., Г. А. С., А. А. Х. и А. А. Х. касационна жалба.
Указва на всеки един от касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: