2
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 159
София, 29.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1881/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София за изменение на определение № 130 от 10.06.2019 г. по настоящото дело в частта за разноските, с искане за намаляване на размера на присъдените разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответницата по молбата Ц. П. П..
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С определение № 130 от 10.06.2019 г. по настоящото дело са оставени без разглеждане молбата на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за отмяна на влязлото в сила определение № 302 от 14.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 139/2019 г. на Русенския окръжен съд и подадената при условията на евентуалност частна касационна жалба срещу същото определение, производството по делото е прекратено и молителят е осъден да заплати на ответницата по молбата Ц. П. П. направените разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 лева – платено възнаграждение за адвокатска защита. Прието е, че молбата за отмяна е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, както и че е подадена при липса на активна процесуална легитимация, поради което е недопустима. За недопустима е приета и частната касационна жалба, тъй като е насочена срещу акт, който не попада в обхвата на чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, визиращ категориите определения, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол.
Искането за изменение на определението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК – съобщението за определението и възможността то да бъде обжалвано в едноседмичен срок е връчено на страната на 20.06.2019 г., а молбата е подадена по пощата на 26.06.2019 г.
В молбата по чл. 248 ГПК се твърди, че размерът на присъдените разноски е прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и предвид неговия изход – недопускане на молбата за отмяна, респ. на частната касационна жалба, за разглеждане по същество.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
В Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения липсва изрична регламентация за размера на адвокатското възнаграждение при защита срещу молба за отмяна на влязло в сила решение чрез изготвяне на писмен отговор с или без процесуално представителство, за какъвто в разглеждания случай на ответницата по молбата за отмяна са присъдени разноски за оказаната й адвотакска услуга. Затова съгласно пар. 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г., според който за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, приложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от наредбата. Според същата за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. Договореното в случая и заплатено от ответницата по молбата за отмяна адвокатско възнаграждение е 600 лева.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че така договореният размер не е прекомерен, а е обоснован. Той е съответен на фактическата и правна сложност на делото, което има за предмет молба за отмяна на определение на окръжен съд, с което е отменен отказ на съдия по вписванията да заличи възбрана върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот, придобит на публична продан по чл. 717з ТЗ, и е разпоредено да се извърши заличаването. Съответен е и на обема на осъществените в производството процесуални действия от процесуалния представител на страната – защитата е реализирана чрез изготвяне на подробен и аргументиран отговор по молбата за отмяна. Независимо, че възнаграждението надвишава предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер, осъществената адвокатска защита не предполага прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както се твърди в молбата по чл. 248 ГПК. Ето защо не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София за изменение на определение № 130 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 1881/2019 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: