Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
София, 25.03.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 257 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.192, ал.2 и чл.193 ГПК отм., във връзка с параграф 2, ал.3 ГПК, в сила от 1.03.2008г. и е образувано по молба на Е. Д. М. и В. Л. М. от гр. С..
Ответникът по касация ЗПДА “Б” не взема становище по изложените в молбата оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след като обсъди доводите в молбата и данните по делото, намира следното :
М. е от 13.11.2008г., решението на ВКС е от 24.10.2008г., поради което следва да се счита за спазен срока по чл.193, ал.1 ГПК/отм/. Подаването на молбата по чл.192, ал.2 ГПК не е обвързана със срок.
С решение № 556/24.10.2008г., постановено по т.дело № 257/2008г. състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение е оставил в сила решение №272/10.12.2007г., постановено по гр.дело №1185/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решението от 20.04.2007г., постановено по гр.дело №1069/2004г. на СГС, І г.о., 11 състав, с което са отхвърлени исковете на Е. Д. М. и В. Л. М. от гр. С. за неимуществени вреди. Със същото решение е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Д. М. и В. Л. М. от гр. С., с която е обжалвано решение №272/10.12.2007г., постановено по гр.дело №1185/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решението от 20.04.2007г., постановено по гр.дело №1069/2004г. на СГС, І г.о., 11 състав, с което са отхвърлени исковете им за имуществени вреди в общ размер 10 376.50 лв. за всеки един от тях, на основание чл.218а, ал.1, б”б” ГПК/отм/.
По молбата по чл.192, ал.2 ГПК/отм/:
М. считат, че при постановяване на решението си ВКС е допуснал фактическа грешка, като не се е произнесъл по претенцията им за вреди, настъпили преди смъртта на наследодателя им. Като явна фактическа грешка се счита “пропуска” на съда да обсъди заключението на лекарската консултативна комисия след ПТП и неправилното възприемане на заключението на медицинската експертиза. Поради допуснатите от съда фактически грешки искат корекция на мотивите на решението.
Съгласно чл.192, ал.2 ГПК/отм/ съдът по свои почин или по искане на страната може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според правната теория и съдебната практика очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. По реда на чл.192, ал.2 ГПК/отм/ не могат да бъдат поправени грешките на съда допуснати при формиране на вътрешната му воля, било поради неправилно възприемане на фактите по делото или поради необсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо пропускът да се вземе предвид даден факт или доказателство по делото, или погрешната им преценка от съда, не са очевидна фактическа грешка. Правилата за очевидната фактическа грешка важат само за решението, но не и за мотивите на съдебния акт. Този извод следва от факта, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, респ. мотивите към решението не са част от него, поради което и не подлежат на самостоятелно обжалване/ т.18, ТР №1 от 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС/. ВКС е съд по правото, а не по фактите по делото. В правомощията му като касационна инстанция се включва задължението да провери дали съда по същество не е допуснал нарушения по приложението на материалния закон, съществени нарушения при събирането и оценка на доказателствата по делото и дали фактическите му изводи съответстват на установеното от събрания по делото доказателствен материал/ чл.218б, ал.1, б”в” ГПК отм/. Следователно, при посоченото съдържание на “очевидната фактическа грешка“ и доколкото молителите се позовават на “пропуск” на съда да обсъди доказателство по делото или на доказателство, което съдържа неверни констатации / закл. на вещи лица/, то не е налице очевидна фактическа грешка при постановяването на решението от ВКС. Искането за корекция на мотивите по изложените съображения е неоснователно, поради което молбата по чл.192, ал.2 ГПК/отм/ като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
По молбата по ч л. 193 ГПК/отм/:
С. чл.193, ал.1 ГПК/отм/ страната може да поиска да бъда допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Под “искане” законът има предвид всички онези права, за защита на които ищецът е предявил иска си. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, по един от съединените искове или по допълнителни искания, свързани с главния иск. В случая молителите са предявили при условията на обективно и субективно съединяване няколко иска. Твърдят, че липсва произнасяне от ВКС по исковете им за имуществени вреди – за направени разноски пред нотариус в размер на по 7.50 лв. и направени разноски за болногледач за времето на престоя на наследодателя им във ВМИ по 600 лв. Видно от мотивите на решението, съставът на ВКС, ТК е приел, че са предявени искове от ищците/молителите/ за имуществени вреди в размер по 7.50 лв. разноски пред нотариус и по 600 лв. за болногледач, отхвърлени с решението на САС, но тъй като обективно съединените искове са с цена до 25 000 лв., поради въведена от законодателя процесуална пречка, е прекратил производството по делото, поради недопустимост на касационната жалба. Следователно, твърдението им, че липсва произнасяне от ВКС по исковете, поради непроизнасяне по тях от САС не е обективно, т.е. и по това искане молбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. М. и В. Л. М. от гр. С. за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение №556/24.102008г., постановено по т.дело № 257/2008г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
не е оспорено, не е вярно. Тази констатация на въззивния съд обаче не се отразява върху крайния резултат на правните изводи за неоснователност на исковете. Ако вината на дееца се предполага до доказване на противното / чл.45, ал.2 ЗЗД/, в тежест на ищците е да докажат вредите и съществуването на причинна връзка между деянието и увреждането. Както тройната, така и единичната медицински експертизи не дават заключение за съществуването на пряка причинна връзка между смъртта и увреждането, по вина на деликвента. В случая смъртта на наследодателя на ищците е настъпила месеци след ПТП и като основна причина в медицинското свидетелство за смърт е посочена исхемична болест на сърцето, генерализирана атеросклероза, заболявания от които пострадалия е страдал преди ПТП, а като болест довела пряко до смъртта е посочена хронична обострена сърдечна недостатъчност, сърдечен арест, и в тази част експертизата не е оспорена от ищците. Цитирането на чужди практики за разпределение на доказателствената тежест между страните няма отношение към приложимото към казуса българско законодателство. Наследниците на починалия нямат право да претендират вреди за търпяни от него болки и страдания от фрактурата на костта. Те могат да встъпят в правата на пострадалия, в процес образуван по негова искова молба, какъвто не е настоящия случай. При така установените по делото факти за деянието, вината и причинно следствената връзка, изводите на съда по същество са съобразени със закона/ чл.407 ТЗ отм/, поради което в атакуваната част въззивното решение ще следва да бъде оставено в сила. Изводът за липсата на един от елементите от състава на деликта и за ангажиране на отговорността на деликвента, респ. на ответника, не налага необходимостта от обсъждане на доказателствата по делото за търпяните от ищците страдания от смъртта на ней-близкият им човек – съпруг и баща.
Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №272/10.12.2007г., постановено по гр.дело №1185/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решението от 20.04.2007г., постановено по гр.дело №1069/2004г. на СГС, І г.о., 11 състав, с което са отхвърлени исковете на Е. Д. М. и В. Л. М. от гр. С. за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. Д. М. и В. Л. М. от гр. С., с която е обжалвано решение №272/10.12.2007г., постановено по гр.дело №1185/2007г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решението от 20.04.2007г., постановено по гр.дело №1069/2004г. на СГС, І г.о., 11 състав, с което са отхвърлени исковете им за имуществени вреди – за М. в общ размер 10 376.50 лв. и за М. в общ 1076.50 лв.
В тази част решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението пред състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: