Определение №174 от по търг. дело №166/166 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
№ 174
 
София, 20.03.2009 год.
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
 
                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА КОСТОВА 
                                    ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА        
                                                            ТОТКА КАЛЧЕВА 
 
при секретаря                                                        и в присъствието на  прокурора                                                   като изслуша докладваното от съдията  Караколева   т.д. № 166   по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
 
 
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. “У” А. чрез юрисконсулт Б. Н. срещу решение № 154/31.10.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 642/2007 г., с което е изменено частично решение от 03.01.2007 г. на Софийски районен съд /СРС/, отхвърлящ изцяло исковете на З. “Български имоти” А. , като е постановено друго решение, уважаващо исковете на З. “Български имоти” А. срещу “З. “У” А. по чл.402 ал.1 /отм./ вр. чл.407 /отм./ ТЗ за сумата 4891.12 лв. и по чл.86 ЗЗД за сумата 3019.82 лв. със законните последици.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване в молбата си отново развива съображения за неправилност, като изрично сочи, че не се позовава на противоречива практика на съдилищата.
Ответната страна – З. “Български имоти” А. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на З. “У” А. , поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в молбата и в приложението към нея по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В изричната си молба в отговор на оставената без движение касационна жалба с указания за посочване основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК и изложение на касационните основания по чл.281 ГПК, касаторът не формулира съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито излага съображения, на коя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК се позовава, изключва само т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Ззаконодателят разграничава основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, произнасянето по които предхожда произнасянето по касационните основания по чл.281 ГПК, преценката на които е преценка по същество. Различна е и процедурата и актовете, с които съдът се произнася по основанията по чл.280 и тези по чл.281 ГПК. Щам това е така, а в подадената касационна жалба и уточнението й се излагат само съображения за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, липсва каквото и да е конкретизиране – дори най-общо на основания по чл.280 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че така подадената касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на СГС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна, защитавана от юрисконсулт, разноски – адв.възнаграждение в размер на 450 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154/31.10.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 642/2007 г.
ОСЪЖДА З. “У” А. , гр. С., ул. “. № 1* да заплати на З. “Български имоти” А. , гр. С., ул. “. бл. 8 разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top