О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 692
София, 13.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 631/2009 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Ж. , действащ като Е. с фирма “Д” против определение № 287 от 29.06.2009 г. по ч.т.д. № 323/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което се потвърждава определение от 22.05.2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отказано на частния жалбоподател искането му за възстановяване на пропуснатия срок за въззивно обжалване на решението по т.д. № 105/2006 г.
В депозираното съгласно разпоредбата на чл.284, ал.3 във вр. с чл.278, ал.3 ГПК допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според жалбоподателя с определението съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, разрешен в противоречие с Определение № 947 от 23.03.1976 г. по гр.д. № 1997/1975 г. на ВС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима съобразно правилото на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Независимо от процесуалната й редовност настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 във вр. с чл.275, ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима предвид препращането на чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото( какъвто характер има и настоящето определение), касационното обжалване е допустимо при наличието на определени о закона предпоставки, а именно атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК изисквания, а именно въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Действително с атакуваното определение е решен съществен процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор, а това е въпросът съставляват ли неистинските удостоверявания от длъжностните лица по призоваването особени, непредвидими обстоятелства за пропускането на решителния срок за обжалване на решението, наличието на които са основание за възстановяването му по реда на чл.64, ал.2 ГПК или са такива за отмяната му на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
При въведените в молбата по чл.64, ал.2 ГПК твърдения за неистинско удостоверяване на връчено при отказ съобщение по делото и за образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.311, ал.1 НК, формираните от съда изводи за отсъствие на основание за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на въззивното решение са съобразени със сега действаща уредба на ГПК, с която извършването на престъпление от връчител по делото е въведено като ново основание за отмяна на влязлото в сила решение – чл.303, ал.2, т.2 ГПК. Новата правна уредба поради процесуалния си характер има незабавно действие и намира приложение и по отношение на връчвания по дела, извършени при действието на отменения ГПК, както правилно е приел въззивния съд..
Независимо от това не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното Определение № 947 от 23.03.1976 г. по гр.д. № 1997/1975 г. на ВС, ІІ г.о. по приложението на чл.37 ГПК (отм.), аналогичен на чл.64, ал.2 от сега действащия ГПК не обосновава извод за наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С него съставът на ВС, сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231, б.”е” ГПК (отм.) поради непредадено от съседа съобщение до молителя по чл.197 ГПК (отм.), като е квалифицирал това бездействие като особено, непредвидимо обстоятелство за пропускане на решителния срок, е отрекъл допустимостта на извънистанционния контрол по съображения за наличие на друг предвиден от закона ред за отстраняване силата на пресъдено нещо на неправилното решение, а именно този за възстановяване на срока за обжалването му по чл.37 ГПК (отм.). Изложеното позволява да се приеме, че повдигнатият процесуалноправен въпрос не е бил предмет на обсъждане с представения към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт и поради отсъствието на соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на възивното определение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 287 от 29.06.2009 г. по ч.т.д. № 323/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: