О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр.София,11.06. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) МАРИЯ СЛАВЧЕВА
търговско дело под № 851/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Д. от гр. Р. срещу решение № 122 от 12.05.2009 год. по гр.дело № 182/2009 год. на Великотърновския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 167 от 20.01.2009 год. по гр.дело № 130/2007 год. на Русенския окръжен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от Е. К. Д. срещу А. И. И. искове за сумата 15 600 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на поетото по договор от 02.11.1993 год. задължение за предаване на апартамент и 3 500 лева за неизпълнение на задължението за предаване на гараж, както и иска за заплащане на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост /чл.281, т.3 ГПК/. Излагат се съображения срещу извода на съда, че изискуемостта на вземането й за обезщетение за вреди по сключения с ответника договор за изработка и предаване на апартамент и гараж е възникнало от датата на влизане в сила на решението, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за процесните имоти, а не от датата на влизане в сила на решението, с което частично предявените от нея искове за заплащане на обезщетение са били уважени. Поддържа довод за незаконосъобразност на извода на съда, че влязлото в сила решение по имуществения спор формирало сила на пресъдено нещо само до размера на частично предявения иск, доколкото изразеното в цитираните от съда решения на ВКС, ТК становище изцяло се основавало на презумпцията за бездействие на кредитора, каквото събраните по делото доказателства изцяло изключвали. В тази връзка се позовава на спряла да тече погасителна давност поради спиране на производството по имуществения спор до приключване с влязло в сила решение на предявения от нея иск за реално предаване на процесните имоти, които след многократните прехвърляния отново се върнали в патримониума на ответника, през който период приключили с влязла в сила присъда образуваните срещу него наказателни производства за съставяне на неистински документи, въз основа на които прехвърлил собствеността върху тях на трети лица. Въз основа на това поддържа, че теченето на давността било спряно за период от 6 години, което сочело, че продължителният период на разглеждане на имуществената претенция за цялото вземане не се дължи на нейно бездействие, а е резултат от некоректно процесуално и извънпроцесуално бездействие на ответника.
В изложението, инкорпорирано в касационната жалба се поддържа наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 по въпроса предявеният частичен иск прекъсва и спира ли теченето на погасителната давност относно непредявената част от вземането, по който въпрос липсвала задължителна практика поради отклоняването му с ТР № 5/2006 год. на ОСГТК на ВКС. Освен това даденото от съда разрешение по този въпрос противоречало на влязлото в сила решение на Русенския окръжен съд по гр.дело № 543/1996 год., с което със сила на пресъдено нещо съдът признал цялото й спорно право, като е уважил претенцията й само до частично предявения размер.
Ответникът по касация А. И. И. по реда на чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу допустимостта на касационното обжалване, като е оспорил и основателността на наведените с касационната жалба отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но независимо от процесуалната й редовност не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С Решение № 610 от 9. ХІІ.2008 год. по т.дело № 391/2008 год. на ВКС, ТК, І отд., което е постановено на основание чл.293 ГПК, е прието по подробно изложените съображения, че предявен частичен иск нито спира, нито прекъсва теченето на погасителната давност за непредявената част от вземането. Това решение на състав на ВКС, постановено по касационна жалба, разгледана по реда за касационно обжалване по ГПК (ДД, бр.59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), се включва към практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която е задължителна. Разглеждайки касационната жалба, предмет на посоченото т.д. № 391/2008 г., ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения въпрос и е приел, че въпросът е правилно разрешен в решенията, в които е прието, че предявен частичен иск нито спира, нито прекъсва теченето на погасителната давност за останалата част от вземането.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд със сега обжалваното решение въпрос в смисъл, че давността е изтекла, тъй като предявеният частичен иск по гр.д. № 543/1996 г. на Русенския окръжен съд не е спрял, нито е прекъснал погасителната давност съответства на разрешението, дадено по този въпрос с Решение № 610 от 09.12.2008 г. на ВКС по т.д. № 391/2008 г., ТК, І т.о. Ето защо, с оглед приетото в това решение, представляващо задължителна практика на ВКС, искането за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК е неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* г. по гр.д. № 182/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението на подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ