О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 15.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.05.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 248 /2000 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. Н. С. от гр. С. против определение № 62 от 29. 10. 2008 год., по т.д. № 469/ 2008 год. на тричленен състав на ВКС, първо отделение, търговска колегия, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от страна на настоящия частен жалбоподател, молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Софийски градски съд от 28.01.2008 год. по гр.д. № 4107/2007 год., основана на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по изложени подробни съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон.
Ответната по частната жалба страна, както и третото лице- помагач, при участието на което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска, не са взели становище по основателността и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, намира:
Частната жалба е постъпила в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу
подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на така подадената частна е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, което подлежи за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 пр.ІІ във вр. с ал.1,т.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая отсъства задължение за настоящата инстанция да проверява наличието на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК , приложими в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.278, ал.4 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на І-во отделение на ВКС, търговска колегия е приел, че подадената на 13. 06.2008 год. молба за отмяна с вх. № 2* е процесуално недопустима. Изложени са в тази вр. съображения, че същата е подадена извън преклузивния срок по чл.305, т.1 и т.3 ГПК, а и доколкото не съдържа визираните в чл.303, ал.1,т.1 и т.3 ГПК основания за отмяна, на които молителят се позовава, то в случая не е налице и правна възможност за определяне началния момент за броене на установения в закона, прекратителен по отношение правото на страната да се иска отмяна, срок .
При обосноваване на крайния си правен извод за недопустимост на образуваното производство по т.д. №469/2008 год. предходният тричленен състав на ВКС се е позовал на твърдението на настоящия молител, съдържащо се в обстоятелствената част на молбата за отмяна, че му е била известна датата, на която, „процесното дело, като приключило е тръгнало” от СГС към СРС, приемайки, че в този случай същият е бил в обективна възможност да узнае и за даденото от въззивния съд разрешение на възникналия правен спор, чрез справка в съответната срочна книга на съда, поради което преклузивният срок по чл. 305, т.1 и т.3 ГПК за страната е изтекъл на 30.04.2008 год..
Според изразеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, допълнителен аргумент в тази насока се явява отсъствието на конкретно визирано от молителя обстоятелство, имащо правната характеристика на новооткрито по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Същото е констатирано и по отношение въведеното отменително основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Според тричленния състав на ВКС, ТК, освен, че само по себе си обстоятелството, че постановеният в инстанционното производство съдебен акт по твърдение на молителя е нищожен, поради приложена разпоредба от нормативен акт, различна от закона, който е следвало да се приложи обосновава друг процесуален ред за защита на страната – арг. от 209, ал.3 ГПК/ отм./, то и в този случай с оглед момента, в който молителят е могла да узнае за тази законова промяна/ разпоредбата в нормативен акт, която не е следвало да се приложи/- дата на постановяване на решението, чиято отмяна се иска, то преклузивният срок за упражняване процесуалното му потестативно правомощие на отмяна е изтекъл на 30.04.2008 год., поради което подадената на 13. 06. 2009 год. молба за отмяна се явява процесуално недопустима.
Определението като краен резултат е правилно.
Законосъобразно е разбирането на предходния състав на ВКС, ТК, че неотносимостта на посоченото в обстоятелствената част на молбата за отмяна обстоятелство- „включване на молителя в списъка на приетите вземания на кредиторите на третото лице помагач- ТД”Х” А. ,/ в несъстоятелност/, за което е налице твърдение от настоящия молител, че е новооткрито по вложения от законодателя в чл.303, ал.1,т.1 ГПК смисъл към изхода на спора по предявения от ТД ”Б” А. , гр. С. иск с правно основание чл.402 ТЗ/ отм./ и недостатъчната негова конкретност, възпрепятства установяване на обусловеното от същото начало на срока по чл.305,т.1 ГПК.
Обстоятелството, по изрично признание на настоящия молител, съдържащо се в обстоятелствената част на молбата за отмяна, същият е имал обективната възможност, още в края на м.януари 2008 год. – чрез справка в срочната книга на съответния съдебен състав, да узнае за постановеното от СГС на 28.01.2008 год. окончателно въззивно решение, предмет на исканата отмяна е достатъчно, за да се приеме, че преклузивният срок по чл.305, т.1 ГПК за страната е изтекъл на 30. 04. 2008 год. и връчената впоследствие призовка за доброволно изпълнение не може да обоснове различен правен извод.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в приложеното ксерокс копие от покана за доброволно изпълнение липсва достоверна дата на получаването и от молителя.
Следователно независимо, че тричленният състав на І-во отделение на ВКС, ТК при преценка допустимостта на молбата за отмяна е обсъдил и относимостта на посоченото от страната новооткрито обстоятелство към изхода на спора, разгледан в инстанционното производство, то доколкото тази преценка е единствено с оглед установяване началния момент на срока по чл.305, т.1 ГПК, то тя не води до неправилност на постановеното определение, поради допуснато нарушение на процесуалния закон.
Що се касае до приетата недопустимост на молбата за отмяна, с оглед въведеното от по чл.303, ал.1, т. 3 ГПК основание, то макар и тричленният състав на І-во отделение на ВКС,ТК да е разгледал процесуалната възможност при наличието на създаден специален ред за защита срещу твърдения от молителя нищожен съдебен акт, твърдяният порок да е отстраним по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол, крайният си правен извод е обосновал отново с изтеклия за молителя преклузивен срок.
Обстоятелството, че визирайки основанието по чл.303, ал.1,т.3 ГПК приложимо според молителя „по аналогия”, последният се позовава на приложена от СГС разпоредба от нормативен акт, която към момента на разглеждане на спора във въззивната инстанция е била различна, обосновава разбирането, че най- късният краен срок от който страната е узнала за „отменения акт” е отново датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска.
Като необжалваемо, същото е влязло в сила от момента на постановяването му – арг. от чл.219, ал.1,,б.”а” ГПК/ отм./ и крайният срок до който страната е могла надлежно да подаде молбата си за отмяна, основана на чл.303,ал.1,т.3 ГПК е най- късно до 30.04.2008 год., както обосновано е прието и в обжалваното определение.
Следователно подадената на 13.06.2008 год. молба за отмяна, като просрочена е процесуално недопустима и като е съобразил горното, прекратявайки производството по т.д. № 469/2008 год. тричленният състав на ВКС, първо отделение,търговска колегия правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от горното и на осн. чл.307 и сл. ГПК настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила постановеното от тричленен състав на ВКС, първо отделение, търговска колегия определение № 62 от 29. 10. 2008 год., по т.д. № 3469/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: