О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 01.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.10.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 579 /2009 година
Производството е по чл.288 ГП. , във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Т” Е. , със седалище гр. В. против въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 24.02.2009 год., по в.гр.д. № 391/2008 год., с което е оставено в сила решение на Ломския районен съд от 01.10.2008 год., по гр.д. № 317 /2008 год. и е уважен предявения от ПК”Н”, гр. Лом срещу касатора иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, основание за касация по чл.281,т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че при наличието на притежавани от ищцовата кооперативна организация различни недвижими имоти , идентични по вид с претендирания и находящи се на посочения в исковата молба адрес, липсата на ангажирани по делото доказателства за предоставяне в качеството му на наемател именно на процесния, изключва основателността на предявения по реда на чл.233, ал.1 ЗЗД осъдителен иск и изложените от МОС в противна насока доводи са необосновани и изградени в нарушение на закона.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГП. допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е обоснована твърдението, че с „обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК”.
В подкрепа на визираното несъответствие в даденото от отделните съдилища разрешение във вр. с приложението на чл.233, ал.1 ГП. , попадащо в обсега на цитирания критерий за селектиране на касационните жалби касаторът е приложил решения на: АС при БТПП по арб.д. № 10/93 год.; на Великотърновския апелативен съд от 02. 05. 2007 год. по в.гр.д. № 96/ 2007год., на СГС по гр.д. № 240/2003 год. и на Великотърновския окръжен съд № 463 от 21.12.2005 год. по гр.д. № 945/ 2005 год., всичките без данни да са влезли в сила .
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГП. , намира:
Касационната жалба, отговаряща на изискванията за редовност, установени в чл.284 ГП. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГП. от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалната и редовност, поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице, поради следното:
Създадената с действащия ГП. процесуална уредба на факултативен касационен контрол над въззивните съдебни актове предпоставя произнасяне на въззивния съд материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния правен резултат по делото, по отношение на който да е налице някое от изчерпателно посочените в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГП. основания.
В разглеждания случай касаторът не само не е формулирал онзи специфичен за разглеждания правен спор въпрос на материалното право, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и за който същият твърди, че се разрешава противоречиво от съдилищата, задължение вменено му императивно с нормата на чл.284, ал.3,т.1 ГП. , но дори и да се приеме, че този въпрос би могъл да се изведе от съдържанието на обстоятелствената част на касационната жалба и изложението към нея, без да бъде нарушено диспозитивното начало и равенството на страните в процеса и същият всъщност се свежда до предпоставките за уважаване на иска за реално изпълнение, обусловен от прекратено наемно правоотношение/ чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 233, ал.1 ЗЗД/, то отсъства визираният критерий за селекция.
За да постанови обжалваното решение МОС е приел, че с изтичане на наемния срок и отправеното от наемодателя писмо с обратна разписка, съдържащо несъгласие за продължаване на наемното правоотношение между страните, получено от наемателя на 05.12.2007 год. сключеният помежду им на 03.01.2007 год. договор за наем на магазинно помещение от 150 кв.м., находящо се в гр. Лом на ул. ”. № 29 е прекратен , поради което по силата на чл.233, ал.1 ЗЗД последният дължи връщане на наетия имот.
Въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е изградил краен правен извод за основателност на предявения иск за реално изпълнение, обусловен от прекратената облигационна връзка между страните, поради неизпълнение на това произтичащо от прекратяване на наемния договор задължение на наемателя- арг. от чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.233, ал.1 ЗЗД.
Следователно отречената основателност на въведеното от ответното ТД възражение, че поради недостатъчна индивидуализация на имота при неговото предаване, то в тежест на последното не е възникнало и задължение да върне именно този претендиран от наемодателя, вкл. по съображения за неговата идентичност по вид и местоположение с други притежавани от кооперативната организация имоти е въз основа на приетите от МОС за установени по делото конкретни факти и доказателства, твърде различни от тези по горецитираните съдебни актове, а и поради различно дадено тълкуване на чл.233, ал.1 ЗЗД във вр. с предпоставките за уважаване на иска за реално изпълнение, обусловен от прекратяване на наемното правоотношение.
Същевременно доколкото доводите на касатора за съответствието на изградените от МОС фактически и правни изводи, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт с доказателствения материал по делото и за анализа на доказателствата съобразно изискванията на процесуалния закон са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт и са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГП. , то процесуална възможност за обсъждането им в производството по чл. 288 ГПК- за преценка допустимостта на касационната жалба по приложно поле се, отсъства.
Неоснователно е и позоваването на касатора на критерия за селекция, въведен от законодателя с т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че по ноторни съображения към съдебната практика, попадаща в обсега на визираното основание арбитражната практика обективно не би могла да принадлежи / АС не са част от създадената с Конституцията на РБ и ЗСВ система на държавните съдилища/, то тази съдебна практика се формира само от окончателните съдебни решения.
Следователно при отсъствието на данни, че приложените с касационната жалба съдебни актове на СГС, на Великотърновския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд са влезли в сила, допълнителната предпоставка за допускане касационното обжалване също не е налице.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.288 ГП. , настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на окръжен съд гр. М. от 24.02.2009 год., постановено по в.гр.д. № 391 /2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: