О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
София, 22.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 281 /2008 година
Производството е по чл.217, ал.1 ГПК / отм./, във вр. с чл.213, б.”б” ГПК/ отм./ и §2, ал.8 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД”Д” ООД, гр. С. против определение на Пловдивския апелативен съд от 18. 01. 2008 год. по гр.д. № 30/2008 год. по описа на с.с., с което е оставена без уважение подадената на 13.02.2008 год. от настоящия частен жалбоподател молба за допускане обезпечение на предявения от ЮЛ- търговец срещу Е. Е. А. от гр. С. иск, предмет на гр.д. № 360/2006 год. на Старозагорския окръжен съд, чрез обезпечителна мярка-отмяна на определение на същия съд за вдигане на наложеното по реда на чл.309 ГПК/ отм./ обезпечение – възбрана върху имота, предмет на настоящия спор.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.321 ГПК/ отм./, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна е възразила по основателността и по реда на чл.215, ал.1 ГПК/ отм./.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.217, ал.1 ГПК/ отм./, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.214, ал.1 ГПК/ отм./, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Като основано на закона следва да бъде споделено разбирането на Пловдивския апелативен съд, че посочената от страната обезпечителна мярка не попада в кръга на предвидените от законодателя в чл.316, ал.1 ГПК/ отм./ обезпечителни мерки, поради което е недопустима.
Доколкото създадения с ГПК/отм./ процесуален ред за инстанционен контрол над постановените в обезпечителното производство съдебни актове не предвижда процесуална възможност за проверка на законосъобразността им извън основанията посочени в чл. 315 и чл.321 ГПК/ отм./, във вр. с чл.213, б.”б” ГПК/ отм./, то всички изложени от частния жалбоподател доводи, обуславящи правния му интерес от исканото обезпечение са неотносими към правилността на постановеното от Пловдивския апелативен съд определение.
Обстоятелството, че с така посочената от страната обезпечителна мярка-отмяна на постановено от Старозагорския окръжен съд определение по гр.д. № 667/2006 год., за вдигане на наложена върху имота, предмет на спора по гр.д. № 360/2006 год. възбрана, всъщност бе се стигнало до провеждането на инстанционен контрол, извън разпоредения от процесуалния закон ред на постановен в обезпечително производство съдебен акт, обосновава правен извод, че същата не може да бъде възприета като подходяща по вложения от законодателя в чл. 316, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./смисъл.
Затова, като е съобразил горното и липсата на друга посочена от частния жалбоподател обезпечителна мярка, излагайки аналогични правни съждения Пловдивският апелативен съд е постановил обжалваното определение при отсъствие на сочените в частната жалба пороци, обуславящи неговата отмяна.
Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила определение на Пловдивския апелативен съд от 18.01.2008 год., постановено по гр.д. № 30/2008 год. по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: